На какво учим децата си, когато играят на детската площадка?

  • 12 407
  • 215
# 135

Съветвам авторката да си намери няколко майки и деца, които са й по вкуса и да си урежда с тях срещи за игра. При мен помага много, защото децата се познават и си се отделят да си играят в групичка.

Да, това ще удовлетвори авторката и още някои майки от темата, но дали е правилно да контактуваме само с хора, които са ни по вкуса?
Ми аз не искам да контактувам с хора, които не са ми по вкуса. Никой не иска да общува с хора, които не понася.
Детето ми си избира с кого да играе, понякога отива при непознати деца да ги пита как се казват и иска да се заиграе с тях, има и деца, на които обръща гръб. Не е длъжен да общува и харесва всички. Като порасне ще си намери и начин как да свежда до минимум общуването с неприятни за него хора.
/на работа ми се налага да общувам с различни хора, с някои общувам само по работа, с други ходим на обяд и т.н./
Детето ми има и приятелчета, на които аз лично не понасям майките. Mr. Green Ама си трая като сме на площадката, но никога няма да потърся тези майки за някакво мероприятие, различно от игра на площадката.
Гледам, че в групата на детето има някакво момченце, което все му се радва като отидем, моето дете го подминава като голям камък. Питала съм го защо, отговора е - той не ми е приятел. Насила приятелство не става.

Ау, Сиренче, писали сме заедно. На едно мнение сме относно общуването.
/сега Сирен ли да ти казвам или постаро му?/
Виж целия пост
# 136
За мен по-скоро натрапено е да не давам на детето си да играе с деца, които аз смятам за невъзпитани. Случвало се е играта на площадката да започне с конфликт, но след като се разберем кой какво, да започнат много хубаво да играят и да се забавляват. Ако някоя майка се врътне още в началото и реши, че нейното отроче не трябва да играе с "недостойни" деца, само нейното ще изгуби.
Виж целия пост
# 137
За мен по-скоро натрапено е да не давам на детето си да играе с деца, които аз смятам за невъзпитани. Случвало се е играта на площадката да започне с конфликт, но след като се разберем кой какво, да започнат много хубаво да играят и да се забавляват. Ако някоя майка се врътне още в началото и реши, че нейното отроче не трябва да играе с "недостойни" деца, само нейното ще изгуби.
Ама нека да се врътка. Не е нужно хората да стават еднакви.
За това има термин "компания". Хората се събират по интереси.
Повечето дебилчета вървят с дебилни родители.
Виж целия пост
# 138
Цеца, имам предвид, че детето може спокойно и само да избере с кого да играе без майката да се намесва. Аз вече казах, че проблемът е в родителите, а не в децата, те мога да играят прекрасно. Миналото лято, синът ми нямаше още две, идва едно доста по-голямо момче - на около 6, започва да си играе със сина ми. Но се оказа, че е малко по-грубо, не казваше благодаря, може ли и т.н. Синът ми обаче му подаваше всяка играчка, казвайки "Заповядай", след няколко минути детето започна да казва "Благодаря", а след това и да пита "Може ли", да казва също и Заповядай. Просто на някои деца трябва да има се покаже как да се държат.
Виж целия пост
# 139
Да не казва "Моля", "Благодаря" не означава, че човека е груб, а че няма обноски и възпитание.
Нямам проблеми детето ми да играе с деца, които не казват тези думи. Виж, ако започне да казва "простак" и т.н. вече ще имам против.

В моят случай, понеже цитира мен, аз 3 години вече ходя на едно и също място където има много деца+родители+баби. Детето ми играе с почти всички деца, само си избира с кои, но аз съм си избрала кои майки да търся за компания най-вече за места, различни от площадката. За сега и моето дете харесва тази компания. Основно има една майка с дете, заедно ходим по магазини, по пикници и т.н. Моето дете само пита къде е Х. Скоро се сдушихме с една майка от групата на моето дете, децата се оказаха приятели в градината.
Виж целия пост
# 140
Цеца, за да се разбира човек с различните е качество, което не всеки за съжаление притежава. И това е нормално. Тогава разбира се, че е най-лесно е да не контактуваш с хората, които не понасяш. А защо не ги понасяш? Какво са ти направили? Само защото нямат твоя характер и твоето мислене? И защо ги наричаш дебили?

Повечето тук си мислите е, че да възпиташ детето си е достатъчно само да го научиш да попита за чуждата играчка. Е, не е така. Децата се възпитават с личният пример, които им дават родителите. Ако наричаш дебилчета, различните деца, с какво си по-различна от родителите, които се обсъждат тук?
 
А, аз се разбирам се с всички, защото няма хора, които да не понасям. Чак такива лоши хора в обкръжението си нямам. Това, че сме различни, не означава, че не трябва да се понасяме или търпим. Обикновено хората, с които не бих контактувала са хора единаци, саможиви и те сами странят от хората, без да се налага аз да ги избягвам.

"дали е правилно да контактуваме само с хора, които са ни по вкуса?"


Абсолютно правилно е.

Разбира се, че всеки по всяко време има право да избира с кого да контактува. Изобщо не е нужно да се вменява задължение детето да се разбира с всички деца, както и аз знам, че не мога да се разбирам с всички възрастни и просто ако не ми харесват, ги избягвам.

В училище и в работа средата е подбрана.

Да не говорим, че някои от "лошите" деца въобще не искат да бъдат доближавани.

Изобщо, това "да се разбираш с всички" е малко надценено и се натрапва ненужно.

Не съм съгласна с нито една написана дума. В училище, работа подбираш хората, които искаш да са в обкръжението ти - приятели. Тук в темата става въпрос за контактуване, не приятелство. Възпитаният човек може да контактува с всеки. Все пак на площадката не прекарваш цял ден, за да не можеш да изтърпиш някой час -два. Ако не успяваш, проблемът е в теб, не в другия.

Децата също като малки са в период на обучение да контактуват, общуват. Тук не става въпрос за приятелство. След като пораснат, сами ще избират приятелите си. Може пък най-неприятното за теб дете, да стане неговият най-добър приятел.
Виж целия пост
# 141
Не съм чела другите мнения по въпроса, но като майка на 12-годишен и 5-годишен ще кажа ценното си мнение и то е, че мястото на 2-годишните не е в общите пясъчници и като цяло изобщо не им трябват другарчета за игра. Бг-мамичката си е втълпила погрешната идея, че социализацията се случва именно в пясъчника или в яслата и отказва да повярва, че разходката с детето е нещо приятно, а не борба с други майки и баби за кофички и лопатки. Глупави жени сте вие, вместо да се наслаждавате на времето с децата, "възпитавате" по пясъчниците.
Виж целия пост
# 142
не разбирам защо трябва да се контактува с хора, които не харесваме. ако детето си играе добре с чуждото дете, чиято родителка не ми е по вкуса, ми не се навирам в нея и не контактувам. поздравявам и заставам настрана, сядам на съседна пейка и така. като си тръгваме, казвам довиждане и пожелавам хубава вечер.
защо се чувствате длъжни да водите разговори с хора, които не ви се нравят?
така е и в работата, и в училище - като не харесваш някого, общуваш с него в минимална степен.
Виж целия пост
# 143
yulinga защо тогава целия зор да ми обясняваш какво трябва аз да направя или да коригирам в поведението си спрямо другите хора като не намираш смисъла в темата Simple Smile
Отново благодаря на всички които се включиха и най вече на тези които ме разбраха.  Peace



И аз честно казано не разбирам какъв беше целия зор на Yulinga. Явно накрая обаче смекчи тона и взе да обяснява, как ние не я разбираме. Бих я посъветвала точно в нейния стил да си промени малко нагласата към пишещите във форума и да си смекчи очакванията към разбирането на нейните постове. Щото леко усещам залитане вече и в посока "ама вие не сте ме разбрали". Ами интересно ти като не си разбрала, ние как да те разберем.
Виж целия пост
# 144
Не съм чела другите мнения по въпроса, но като майка на 12-годишен и 5-годишен ще кажа ценното си мнение и то е, че мястото на 2-годишните не е в общите пясъчници и като цяло изобщо не им трябват другарчета за игра. Бг-мамичката си е втълпила погрешната идея, че социализацията се случва именно в пясъчника или в яслата и отказва да повярва, че разходката с детето е нещо приятно, а не борба с други майки и баби за кофички и лопатки. Глупави жени сте вие, вместо да се наслаждавате на времето с децата, "възпитавате" по пясъчниците.
Защо си мислиш, че всички, които си водим децата в пясъчниците, не общуваме с тях? Аз не обичам празни приказки с непознати, затова седя в пясъчника и общувам с детето. Няма нищо лошо в това да заведеш детето на площадката, въпросът е как ще прекрате времето там - в борба за лопатки и злобни погледи към останалите посетители или като общуваш с детето/ децата. На мен пък ми казват, че твърде много и вися на главата на площадката, но на мен ми е приятно да играем заедно.
Виж целия пост
# 145
Цеца, за да се разбира човек с различните е качество, което не всеки за съжаление притежава. И това е нормално. Тогава разбира се, че е най-лесно е да не контактуваш с хората, които не понасяш. А защо не ги понасяш? Какво са ти направили? Само защото нямат твоя характер и твоето мислене? И защо ги наричаш дебили?

Повечето тук си мислите е, че да възпиташ детето си е достатъчно само да го научиш да попита за чуждата играчка. Е, не е така. Децата се възпитават с личният пример, които им дават родителите. Ако наричаш дебилчета, различните деца, с какво си по-различна от родителите, които се обсъждат тук?
 
А, аз се разбирам се с всички, защото няма хора, които да не понасям. Чак такива лоши хора в обкръжението си нямам. Това, че сме различни, не означава, че не трябва да се понасяме или търпим. Обикновено хората, с които не бих контактувала са хора единаци, саможиви и те сами странят от хората, без да се налага аз да ги избягвам.

"дали е правилно да контактуваме само с хора, които са ни по вкуса?"


Абсолютно правилно е.

Разбира се, че всеки по всяко време има право да избира с кого да контактува. Изобщо не е нужно да се вменява задължение детето да се разбира с всички деца, както и аз знам, че не мога да се разбирам с всички възрастни и просто ако не ми харесват, ги избягвам.

В училище и в работа средата е подбрана.

Да не говорим, че някои от "лошите" деца въобще не искат да бъдат доближавани.

Изобщо, това "да се разбираш с всички" е малко надценено и се натрапва ненужно.

Не съм съгласна с нито една написана дума. В училище, работа подбираш хората, които искаш да са ти в обкръжението ти - приятели. Тук в темата става въпрос за контактуване, не приятелство. Възпитаният човек може да контактува с всеки. Все пак на площадката не прекарваш цял ден, за да не можеш да изтърпиш някой час -два. Ако не успяваш, проблемът е в теб, не в другия.

Децата също като малки са в период на обучение да контактуват, общуват. Тук не става въпрос за приятелство. След като пораснат, сами ще избират приятелите си. Може пък най-неприятното за теб дете, да стане неговият най-добър приятел.

Аз също съм от хората, които се разбират със всеки, и с груби и с нежни, и с бабите от входа, и с културни и некултурни. Но вече съм на такъв етап, в който искам да намаля излишните контакти до минимум и да си осигуря само такива, които да ми носят приятни емоции. И съм съгласна и със Сирен, човек трябва да избира контактите си, защото неприятните за теб хора в един момент започват да те натоварват, когато си длъжен да контактуваш с тях често.
Виж целия пост
# 146
И аз мисля че детските площадки са направени за деца, а не за кучета и мястото на децата е точно там.
Виж целия пост
# 147
Не съм чела другите мнения по въпроса, но като майка на 12-годишен и 5-годишен ще кажа ценното си мнение и то е, че мястото на 2-годишните не е в общите пясъчници и като цяло изобщо не им трябват другарчета за игра. Бг-мамичката си е втълпила погрешната идея, че социализацията се случва именно в пясъчника или в яслата и отказва да повярва, че разходката с детето е нещо приятно, а не борба с други майки и баби за кофички и лопатки. Глупави жени сте вие, вместо да се наслаждавате на времето с децата, "възпитавате" по пясъчниците.
Защо си мислиш, че всички, които си водим децата в пясъчниците, не общуваме с тях? Аз не обичам празни приказки с непознати, затова седя в пясъчника и общувам с детето. Няма нищо лошо в това да заведеш детето на площадката, въпросът е как ще прекрате времето там - в борба за лопатки и злобни погледи към останалите посетители или като общуваш с детето/ децата. На мен пък ми казват, че твърде много и вися на главата на площадката, но на мен ми е приятно да играем заедно.

Много добро впечатление ми прави като видя как родителите играят на площадката с детето, а не просто висят на пейката и викат "спри", "недей това", "пусни онова". Интересно, като живеем в град, къде трябва според някои да прекарваме времето с детето си. Ако не в парк, площадка?! Ако имах къща с двор, едва ли щях да съм по площадките, но в големия град нямам много избор.
Виж целия пост
# 148
Аз пък не разбирам пясъчниците. Предпочитам у дома на пода да играя с детето, отколкото да се ровим в нещо, което си е голяма котешка тоалетна.
Виж целия пост
# 149
Детето ми си играе на пода вкъщи, на двора, на двора в собствен пясъчник, на площадката в пясъчника, ходим на разходка, четем, пеем, изобщо - пълно разнообразие. И защо 2-годишното е в пясъка, защото на нашата площадка миналата година бяха поне 7двегодишни, които играеха в пясъчника, а останалите - 7-8-9-годишни, играеха футбол. Рядко дете на друга възраст играеше в пясъка. А при нас пясък колкото искаш - точно два пясъчника, единият - огромен, така че има място за всички.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия