На какво учим децата си, когато играят на детската площадка?

И аз правя така - нося плодове навън в кутийка и тя си ги търси сама, когато реши. Сядаме на странична пейка и похапва. Ако се появи друго дете в близост - предлагаме да си вземе. Винаги имам и пакет детски солети, защото се случва малката да поиска, когато гледа други деца да ядат "боклучки". Солетите ми се струват най-малкия "боклук", сравнено с "Харибо" и разни чипсове, затова купувам от тях. Дъщеря ми още няма 2 г и не съм й давала да опитва "Харибо", защото с тези безброй оцветители ме плашат, но чипс понякога хапва ( съзнавам, че и той е пълен с гадости ) - предпочитам да не я ограничавам изцяло, защото така само засилвам желанието й за вредни храни.  Но каквото и изкушение да  й разреша навън, все търся да сме встрани от другите деца. Няма как да нахраня цялата площадка, така че няма нужда и да дразним останалите с нашите храни.
Днес останах изненадана, когато отивайки на площадката, заварвам две семейства, чиито деца често играят с моето, извадили дисагите с храна, залепени буквално до бордюра на площадката върху тревната площ. Изненадах се, защото в очите ми тези хора са съобразителни и интелигентни, а това с дисагите на площадката не се връзва с моята представа за съобразителност, но явно те си имат тяхна представа. Детето се залепи за техните деца - да ги поздрави, да поиграят, както обикновено, но аз успях да я разсея с люлката преди да е видяла лакомствата.  Да си призная, първоначално се издразних, че не са се съобразили, но после си казах, че точно на площадката се срещат различни модели на  поведение и това е моментът да обясня на моето дете какво смятам за редно и какво - не. Така че, ако беше поискала нещо, щях да й дам от нейните плодове или солети и да обясня, че тази храна е нейна, а онази - чужда и ако не ни поканят, не може да искаме от хората. Всъщност от игрите в парка и площадката децата ни започват да се сблъскват с различните модели на поведение и да отсяват сами за себе си редно и нередно. Защо трябва родителите  да спорим пред тях какво и къде да дават другите на своето дете?! Хващаме си нашето, обясняваме, залъгваме с нещо, ако се налага ... Ако вземем да си дърпаме косите с други родители ( образно казано ), няма да научим детето си на нищо добро.
Мое мнение. 

Както отбелязах по горе никога не съм имала нито намерение нито амбиции да възпитавам чужди баби и деца, но няма да мълча и клатя одобрително глава в ситуация, която не ми харесва и ме засяга, нали. За мен във възпитанието на детето участва цялото семейство, включително и бабите и дядовците особено ако го гледат. И аз говоря за полезното и вредното и разнясям тапери с плодове из парковете, но дъщеря ми е на 3 години и не ме разбира добре все още. Не познава много боклучавите храни, но им харесва опаковките особено разни кутии с принцеси, Мики Мауси и т.н. анимационни герои, което беше и повода за драмата. Съгласна съм, че няма как да променя света и да налагам каквито и да било ограничения на хората около мен, но това което ме подразни в случая беше, че нещата бяха много нарочно направени и естествено целта постигната. Както и да е, това дете го избягваме, защото е в лош период, а бабата освен че не го коригира, му дава и лош пример, случките са много, тази беше последната.

I.Hr, от написаното не останах с впечатление, че бабата се е върнала с детето на площадката, за да дразни останалите, а че тя просто нищо не му отказва, ходи след него и му задоволява прищявките.
не разбрах как поведението на бабата спрямо нейното внуче засяга пряко теб, че да се стигне до там да се разправяш с нея. тя не е говорила директно на теб, не е дала на детето ти без позволение “боклуци“ или нещо подобно.
според мен в такава ситуация е удачно да се обяснява на детето, да се говори, да се учи защо според мама не е добре това и това. за мен не е добър примерът, в който аз се разправям с някого, защото ме дразни поведението му, а не защото пряко ме засяга.
нищо лично, просто коментирам конкретната ситуация и как бих постъпила аз.
3 години е хубава детска възраст, разбират много неща. 

От разказа на I.Hr разбрах, че една баба се е опитала да сплоти колектива и да даде шанс на внучето да бъде включено в групичката на някакви деца, които са го отблъсквали. Направила го е по не особено съобразителен начин, но и приемлив от гледна точка на потушаването на емоцията на нейното внуче конкретно. В същото време две деца, които не са допускали трето да играе с тях не са били обработени от майките си да направят отстъпка и майките не са помогнали отхвърленото дете да бъде приобщено. И едното дете е лигаво и инатливо, а другите две са най-добри приятели и приятелският им комфорт не бива да бъде нарушаван. 

Именно, бабата вървеше зад внучка си, задоволяваше и капризите, оставяше я да раздава шамари и ритници, търпеше да блъска самата нея и какво ли още не. Те си тръгнаха, защото малката се ядоса че другите не искат да играе с тях, и с право - децата са на 3-4 год. но на никой не му е приятно да го удрят, да му крещят в лицето, да му дърпат от ръцете собствените му играчи, да го притесняват умишлено ... Когато обаче бабата и е купила въпроската кутия, тя е решила че трябва на всяка цена да  покаже на другите какво НЯМАТ, защото дойде точно с тези думи на парка, седна посредата им и я отвори. Показа съдържимото, като през цялото време бабата мрънкаше ( на мен ) колко била лоша малката, а на нея подвикваше отдалече как трябва да почерпи. Цялата ситуация се разигра за много кратко време. Като видях на къде отива работата хванах моята за ръка и тръгнахме, същото направиха и другите, като бабата през цялото време обесняваше как си били тръгвали и те и не знаела защо изобщо се били върнали. Един единствен възрастен съм срещала през живота си, който умишлено е дразнел чуждите деца изпитвайки извратено удоволствие да гледа сеир, и не е тази баба, но с действията си, и позволението/неотказването и да се случва всичко това я прави по виновна според мен. Няма как да искам от едно три годишно да мисли и да се държи като възрастен. Родителя/бабата трябва да поставя границите и да следи да няма проблеми.
Не си права че не ме засяга, засяга ме когато моето се превръща в боксова круша на нечие чуждо, засяга ме когато му се измъкват насила играчките ( неговите ), ако някой иска собствената си играчка и възникне разправия винаги се намесвам и я връщам на собственика, независимо от сълзите, засяга ме конкретната ситуация, защото в момента ако въпросното дете играе на някой парк, аз ходя на другия а с родителите му имаме добро познанство..... и т.н.
А 3 год. е хубава възраст да, обаче моята още я държи периода на Трудните 2, и нещата лесно илизат от контрол и трудно се връщат в нормално състояние и при положение, че водим непрекъснати войни с нея за какво ли не, такива случки дразнят. И както казах имаме негласно правило да спазваме някакво нормално поведение, защото селото е малко и се виждаме непрекъснато, няма как де се изолираме и едно отбягване поражда още по неприятна ситуация.
Може и да не съм права, де да знам. Реших че нещата са така както аз ги виждам съдейки и по коментарите на другите родители в последствие.


Не Ами сега, не е точно така. Няма как аз да обработя моето и другото да включат третото при положение, че то определено ги дразнеше умишлено, примерно - раздадох тебешири на трите, разпределих им по един квадрат и седнаха да рисуват.Изведнъж то реши, че трябва да им скача по рисунките и ръцете. След като му се направи забележка ( от баба му )  се ядоса и трябваше аз да уговоря другите две да се преместят, поне да не им стъпва по пръстите. За ударите и играчките писах вече. Та не е съвсем без повод това неискане. А и нещата не са от вчера и децата си имат едно на ум точно за това дете.
Иначе за комфорта си права. Няма да им го наруша, принуждавайки ги да търпят нечии лиготии и лошо поведение. Когато моето е в лошо настроение или съм залепена за него и го коригирам или не оставаме в парка. Не го оставям да вилнее всявайки истерия и сред децата и сред родителите им. 

I.Hr, нищо не е. Каква баба имаме в махалата...
Все още не ни е взела нас на мушка, обаче има 2-3 деца и родителите им...
И всичко се действа чрез внучето.

Неее, тази не е като вашата, просто не става за гледане на внучки. Скоро се беше развикала на едно дете да не пипа тебеширите на нейното. Вярно детето от вратат налетя върху тебеширите, но пък такава реакция от възрастна жена не очаквах. И така. Пак казвам повредата може и да е в моя телевизор.

И нашата квартална баба прави това.

Аз помислих, че наговаря внучето си да тормози останалите. Преди 15-16 год. имах такава съседка ( майка ), подтикваше детето си да прави какви ли не простотии само и само да дразно останалите. От много години нямам връзка с нея, но синът и е от тези гаменчета, с които никоя майка не иска да вижда детето си. А нашата баба не е такава, не прави нещата от лошотия или тъпотия, имам чувството че не може да преценя много ситуацията.

Все още не го наговаря да ги тормози. Наговаря го да не играе с тях и да прави фасони като голям човек. А внучето изпълнява, нищо че му се играе с тези деца.

При нас пък има една бабка, която води детето, облечено в светли дрехи на пясъка и му заповядва " Не се цапай".  Аз явно съм лоша майка, защото в края на деня, моето дете напуска площадката изцапано от глава до пети, но доволно, а нейното внуче си тръгва чисто и спретнато, гледайки тъжно към пързалката, където не му е позволено да се качва, защото децата стъпвали горе с обувките преди да седнат да се спускат.  Какъв й е проблема не разбирам - пере дрехите, къпе детето и готово. Не е края на света. Хора всякакви. 

Бабите до някаква степен мога да ги оправдая, защото после не се знае родителите как реагират.
Примерно ние си имаме една баба, която отглежда 2-те си внучки. Обаче на бабата й се карат, ако децата се разобелят. Няма много права спрямо децата, а само задължения. Малкото е на годините на моето. Буквално й се качва на главата и има моменти, в които бабата реве от нея, но е безсилна. Тя много добре прави разликата между нейната внучка и другите момичета, но нищо не може да направи. Просто чака да решат родителите да я пуснат на градина и да си почине може би.

deskatta, бабата като е мекушава, ще я юркат по всички параграфи. Вместо да тропне с крак и да обясни на родителите, че не им е длъжна на всяка цена да гледа децата, тя реве.
Нашата квартална баба не е такава, тя юрка и младите.

Ceca, така е, права си. Въпреки, че аз не бих поставила майка ми или свекърва ми в такава ситуация.

И за това, предполагам, майка ти и свекърва ти не са като тази баба.
Моята майка също не би търпяла да се отнасям така с нея. По-скоро й мърморя, ако глези прекалено детето.