Лична поезия

Публикувана: 16 юли 2015, 10:21 ч.
Последно мнение: 15 ноем. 2022, 02:16 ч.

36 417
138

О

Олеандър

# 90 6 май 2016, 22:15 ч.

Спри.
До мен за малко поседни.
Послушай песента на тишината.
Искаш ли сега да помълчим,
загледани във сенките на тъмнината?

Късно е .
Градът отдавна спи,
сгушен във прегръдката на мрака.
Усещаш ли как бързо времето лети,
безмилостно и никого не чака.

Оплетени във делнични проблеми,
удавени във сивотата на деня,
забравяме понякога да спрем
и просто да послушаме дъжда.

А той напук на нас вали.
Чуваш ли го, тропа по стъклата ?
Къде се скриха нашите мечти ?
Защо погребахме ги във сърцата?

Виж целия пост

Ентусиаст

# 91 5 юли 2016, 23:07 ч.

Браво момичета,страхотни стихове.
Толкова емоция и заряд лъха от строфите,истиско удоволствие за душата.Благодаря.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 92 11 ян. 2021, 12:58 ч.

"Дървото"

Забива пирон
в дървото;
стон не чуваш ли ти?

То мило ли плаче, горкото,
ти болка му причини!

Дървото мълчи
но говори
не чуваш ли ти?

То клони поклаща, горкото,
въпреки всички злини.

И мълнии
все присвяткат,
дъжд вали.

Бурята силна и няма
го гърчи!!!

Дървото
има си братя
макар да пищи.

Самотно никога не е
сред всичките тези клони.

Дойде
дървосекача
и го разруши.

Нима не знаеш, човече,
че то е живо, нали?

Опасно било
дървото
затуй - тез злини.

Отсякохте го, горкото,
за да замълчи.

Виж целия пост

T

Terminator009

Новак

# 93 13 апр. 2021, 00:45 ч.

Все още не съм му дал заглавие, но бих искал да го споделя с вас. Със сигурност не е най-доброто, но е от сърце...

Мрак настана - скри се денят,
слънце залезе - месечина изгря
и по всичките софийски поля
се разхожда една единствена скръбта,
а градът злокобно, тъй сладострастно спи - непоколебим,
несъкрушим,
ненарушим,
невъзмутим – един циник.

Душата ми гори
и не може нищо да я утеши,
а скоро всичко ще се срине,
ще се превърна в черно пепелище
и от мен не ще остане ни спомен от бащино огнище,
ни детските мечти, нито любовта дори...

Кога за мен се всичко промени,
кога се празникът във делник въплъти,
кога превърнах се в камък аз студен,
кога... Питам аз кога?
А отговор няма...
Само пустата болка остава...

Обречен е престоят ми в този свят,
обречен съм и аз,
без ни една надежда сърцето ми остана,
какъв е смисълът агонията да продължава?
Да можеше, бих върнал се назад в онези пусти дни,
кога връз майчин'та утроба едно детенце се роди.
Тогава аз бях дете невинно, неопетнено от живота,
пълно с вяра и мечти за по-светли бъднини, но уви...

Деформиран под чука на тежката съдба,
тоз дефект, наречен вяра, избледня.
И ето - днес детенцето го няма, то порасна и с живота
в едно тело се срасна.

Цитат

Тъмният поет

Виж целия пост

I

# 94 16 май 2021, 13:04 ч.

[video][/video]"На бившата ми шефка"
Минават бавно ден след ден,
по нощите се прибираш уморен.
Шефката зла разбиране не проявява,
с унижения се опитва да те строява.

За най - малкото нещо някой да сгреши,започва тя да му крещи.
-Не ми се дръж като дивачка,
виж каква си смотанячка!

Казарменият и поход
прокуди сума ти народ.
Кой нормален би търпял
цял живот на този хал?

Безобразие било
да работиш на бюро.
Година и половина в кръговрат
не виждах изход аз от този ад.

Пусках всеки ден обяви
вечното ще се обадим.
Ала ето един ден
светъл лъч озари и мен.

Малко преди да обявят пандемия рекох:
Стига унижения!
Щом написах си молбата
друга стана госпожата.

Мило взе да се държи.
-Моля те не си ходи!
Знаех, че е параван
да падна в нейния капан.

И щом върна си молбата
да си покаже пак рогата.
Затова не се предадох
На манулациите не се поддадох.

Преклонената глава
не я сече и сабята!
Трябва да не си наред
да искаш ти от млад човек
Да не се развива и върви напред
а вместо туй вечно да тъпче,

за да е добре за теб.
Ала Господ я наказа
задето пълна е с омраза.
Егото и голямо лоша изигра шега
днес стои без работа.
Потънала в самота
далеч от своите деца.

А пък аз уча нови неща и
назад не извръщам глава!

Виж целия пост

А

Анонимен

# 95 11 юли 2021, 00:15 ч.

Следизборно (предварително)

Толкова грешни пари
Се изляха във изборни урни
И безброй опашати лъжи
И дебати, безмозъчно бурни...

А родители просят пари
Да лекуват децата в чужбина
В опустелите, веч, махали
И последният дядо замина...

Толкова грешни пари
Раят днес се нарича програма
Обещаваща ред благини
А животът е футболна драма

Във блестящи ТВ студиа
Някой пак ще ни каже "дебили".
А народът е проста рая
И кавалът по-жално ще свири...

Виж целия пост

A

Ентусиаст

# 96 11 юли 2021, 12:48 ч.

Браво!

Виж целия пост

Потребител

# 97 1 окт. 2021, 09:12 ч.

Нещо и от мен:

Тъжна е тая откраднатата любов,
с предварително преброените мигове,
с факта, че имате хубави залези
но не може да срещнете изгрева.

И никога нямате весели празници
пълни с глъч, смях, и с приятели,
винаги трима само сте заедно
вие и любовта ви наказана.

И бъдеще нямате, като другите,
дето планове правят, мечтаят,
любовта ви обречена има само
тая минута, в която сте в рая.

Жадна и страстна, като за последно,
не изисква, не моли и не очаква,
всеки миг е подарък, вълшебство,
пие до дъно от отровната чаша.

Поне скуката няма да я затрие,
няма да падне жертва на рутината,
тая любов отчаяна, безнадежна
само спомен остава, да топли сърцата.

Виж целия пост

C

Caroline_Bingley

Ентусиаст

# 98 1 окт. 2021, 10:25 ч.

От мен нещо малко като за влизане в темата. По-нататък още.

Здравей любов!
По пътя закъсняла.
Здравей мечта-оставена във миналото.
Здравей сълза, издайнице неканена.
Здравей сърце от варварин ограбено.
Здравей ти закъсняла моя среща.
Неискана, неканена, сълза гореща.

Тъмния поет искам да споделя, че твоя стих ми въздейства. Описва точно чувствата ми към града и съвпада с голяма част от мои пррдилни неволи и преживявания. Открих и себе си в твоя стих.

Виж целия пост

vihrogonche

Ентусиаст

# 99 15 окт. 2021, 15:37 ч.

Цитат на: радос в пт, 01 окт 2021, 09:12

Нещо и от мен:

Тъжна е тая откраднатата любов,
с предварително преброените мигове,
с факта, че имате хубави залези
но не може да срещнете изгрева.

И никога нямате весели празници
пълни с глъч, смях, и с приятели,
винаги трима само сте заедно
вие и любовта ви наказана.

И бъдеще нямате, като другите,
дето планове правят, мечтаят,
любовта ви обречена има само
тая минута, в която сте в рая.

Жадна и страстна, като за последно,
не изисква, не моли и не очаква,
всеки миг е подарък, вълшебство,
пие до дъно от отровната чаша.

Поне скуката няма да я затрие,
няма да падне жертва на рутината,
тая любов отчаяна, безнадеждна
само спомен остава, да топли сърцата.

Много ми хареса!

П.П. Рядко, много рядко може би, все пак такава любов не е обречена да остане само горящ спомен от миналото. Възможно е да прерасне в нова връзка, че дори и в брак. Но ако или докато това стане, горният стих напълно отразява драматизма на ситуацията.

Виж целия пост

A

Alegriq2002

# 100 16 окт. 2021, 16:24 ч.

Цитат на: Тъмният поет в вт, 13 апр 2021, 00:45

Все още не съм му дал заглавие, но бих искал да го споделя с вас. Със сигурност не е най-доброто, но е от сърце...

Мрак настана - скри се денят,
слънце залезе - месечина изгря
и по всичките софийски поля
се разхожда една единствена скръбта,
а градът злокобно, тъй сладострастно спи - непоколебим,
несъкрушим,
ненарушим,
невъзмутим – един циник.

Душата ми гори
и не може нищо да я утеши,
а скоро всичко ще се срине,
ще се превърна в черно пепелище
и от мен не ще остане ни спомен от бащино огнище,
ни детските мечти, нито любовта дори...

Кога за мен се всичко промени,
кога се празникът във делник въплъти,
кога превърнах се в камък аз студен,
кога... Питам аз кога?
А отговор няма...
Само пустата болка остава...

Обречен е престоят ми в този свят,
обречен съм и аз,
без ни една надежда сърцето ми остана,
какъв е смисълът агонията да продължава?
Да можеше, бих върнал се назад в онези пусти дни,
кога връз майчин'та утроба едно детенце се роди.
Тогава аз бях дете невинно, неопетнено от живота,
пълно с вяра и мечти за по-светли бъднини, но уви...

Деформиран под чука на тежката съдба,
тоз дефект, наречен вяра, избледня.
И ето - днес детенцето го няма, то порасна и с живота
в едно тело се срасна.

Цитат

Тъмният поет

Тъмният поет, творбата ти много ми напомня творбите на Христо Смирненски и Гео Милев. Може би, маалко от трагичната меланхолия на Яворов, а "бащиното огнище" - Дебелянов. Може би от тях си се повлиял? 🙂

Виж целия пост

S

Новак

# 101 17 окт. 2021, 08:50 ч.

Ето нещо и от мен, много лично и дълбоко скрито в сърцето:

Насила опитах се друг да обикна
и "Спри се!" сърцето ми силно викна.
Мислех, че освен теб друг няма да обичам,
същото и до днес отричам.
Свикнах аз със него вече-
с прекрана усмивка е онова човече.
Де да можех от теб да се откажа,
и истинска обич на него да покажа,
но не мога, в мислите ми- само ти,
а снимката ти- сред бурните вълни.
Моля те, спаси ме, върни се,
за теб копнее моето сърце.
Отивай си, върни се, не знам,
повярвай ми- на никого не искам да те дам.

Виж целия пост

Потребител

# 102 17 окт. 2021, 22:35 ч.

Vihrogonche, благодаря за хубавите думи. Ето още едно драматично

Раздялата в началото не боли,
дрогата още плува в кръвта,
последната доза още държи,
макар да знаеш, че тва е, финал.

Но когато започне да се оттича,
тялото усвои и последния грам,
тогава, приятелю, вече е страшно,
щото ново зареждане ... няма.

Организма го търси и настоява,
ама защо по дяволите се бавиш,
къде ми е новата доза, глупако,
тичай бързо, за да ми я доставиш.

Но дилъра, него вече го няма,
и никой не може да го замести,
неговия продукт точно трябва,
слаби са другите, неуместни.

И оттогава, до пълното излекуване,
абстиненцията, това е кошмара,
с липсата се учим да свикваме,
кръвта се чисти, но капка по капка.

Колко трае, как се преодолява,
надали някой може да каже,
точна рецепта за лека раздяла,
никой не може да ти покаже.

R&M поезия и проза

Виж целия пост

vihrogonche

Ентусиаст

# 103 18 окт. 2021, 15:41 ч.

Радос, ти имаш истинска поетична дарба и много чувстващо, горещо сърце! Благодаря ти!!!

Виж целия пост

Потребител

# 104 19 окт. 2021, 09:54 ч.

Цитат на: vihrogonche в пн, 18 окт 2021, 15:41

Радос, ти имаш истинска поетична дарба и много чувстващо, горещо сърце! Благодаря ти!!!

Relaxed

Relaxed

Relaxed

Не, аз благодаря, още веднъж за хубавите думи. Ето още едно. Ако ти харесват, може да ни намериш във Фейсбук, с една колежка си направихме страничка преди няколко месеца. R&M поезия и проза

Необикновени хора всъщност няма,
всички сме до болка ординарни,
еднакви, без да го признаваме,
само за себе си сме уникални.

Познаваш някой, просто съвършен,
и как светът не е в краката му,
очи нямат ли, не забелязват ли,
сиянието, струящо от душата му?

Срещат го навън, насред тълпата,
за неговия блясък безразлични,
и как не виждат, господи, защо,
че на никой и по нищо не прилича.

Защото собствената уникалност,
тя не е вътре в нас, приятели, не е,
функция е на околната реалност,
на очите и душата, от които се чете.

А влюбени очи, ако те пият жадно,
изпъкват красотата ти и твоя цвят,
изчезва лошото и всеки недостатък,
единствен ставаш в тоя скучен свят.

Така че, ако някога ти се прииска,
да се почувстваш необикновен,
огледай се на влюбен във очите,
че само там изглеждаш съвършен.

R&M поезия и проза

Виж целия пост

Препоръчани теми

Козунаци 2020

26 517
769

Празнична трапеза

Интериорен и екстериорен дизайн по аматьорски - Тема 67

30 911
765

Нашият дом

Сезони и празници в... българските песни

6 261
18

Музика, концерти, театър

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.