Нямам спомен как приех да съм на 30, но си мисля, че тогава все още смятах, че ми предстоят велики дела и събития. Сега се чувствам сякаш съм на средата на пътя или с други думи образно казано, че вече съм превалила билото.
Какви бяха Вашите емоции и мисли около рожденния Ви ден?
Малко съм разочарована от това което постигнах до тук. Малко съм ядосана на съдбата за дреболии /като това, че мъжа ми не е милиардер, а дъщеря ми не е световно известна спортистка , а аз не съм шеф на мултинационална мега корпорация/. Смятам, че вече се познавам и знам кои са ми както плюсовете, така и минусите.
Какво си пожелахте и какви цели си поставихте?
Май си пожелах хем да се върна малко назад към младежкото ми аз със свободен дух, хем да продължа в тази посока, където ме влачи живота.
Какво решихте да промените в живота си?
Да разбере как аджеба се търси щастието!