Определено е странно да опънеш ревящо дете за дълго време на терасата в ранните часове на деня. Спор по тази тема - няма.
Виж целия пост
Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?
- Публикувана: 26 юли 2015, 09:10 ч.
- Последно мнение: 1 авг. 2021, 12:23 ч.
# 406
28 юли 2021, 00:13 ч.
Котка в кашон, кажи ми, че се шегуваш!
Ами да си пусна кучето да обикаля из плажа и да рови из вещите на почиващите ок ли е? С извинението, че то е куче, какво да се прави и ако не искате да го търпите, идете на плаж, забранен за кучета?
Виж целия пост
Ами да си пусна кучето да обикаля из плажа и да рови из вещите на почиващите ок ли е? С извинението, че то е куче, какво да се прави и ако не искате да го търпите, идете на плаж, забранен за кучета?
# 407
28 юли 2021, 07:50 ч.
Инатът е незрялост на самоконтрола, а той е от типа нервна система. Той остава цял живот и като малки на инат се тръшкат за някоя дреболия, като големи пак се тръшкат за някоя дреболия. Освен ако инатът вече не е превърнат в много удобно средство за манипулация на околните. Дете, оставено да те тръшка "от инат" от бебешка възраст, ще продължава да се тръшка и да реве от инат. Тук е работа на родителите да не го подстрекават и да не му ходят по акъла "от инат". Иначе ще го чакат да стане на 40.
Виж целия пост
Логиката им куца на някои, защото явно идея си нямат, какво значи дете да реве от инат. В такива моменти не знам как може “да го позанимаеш”. Тези деца, които разбират от дума изобщо не реват като съдрани. Точно оставянето да се нарват им служи за пример, следващия път да знаят, че с реване нищо не се постига. Изобщо защо всеки не си гледа неговата идеална кочинка и деца, ами е тръгнал да оправя света, не знам…
Инатът е незрялост на самоконтрола, а той е от типа нервна система. Той остава цял живот и като малки на инат се тръшкат за някоя дреболия, като големи пак се тръшкат за някоя дреболия. Освен ако инатът вече не е превърнат в много удобно средство за манипулация на околните. Дете, оставено да те тръшка "от инат" от бебешка възраст, ще продължава да се тръшка и да реве от инат. Тук е работа на родителите да не го подстрекават и да не му ходят по акъла "от инат". Иначе ще го чакат да стане на 40.
# 408
28 юли 2021, 09:05 ч.
Ами глупости общо-взето. Аз съм типичното дете, тръшкало се от инат постоянно, все ревях като малка. Изобщо не ми е хрумвало да се тръшкам като възрастен човек, просто е абсурдно.
Виж целия пост
# 409
28 юли 2021, 09:07 ч.
То не пречи и сега да се тръшкаш, но не го смяташ за тръшкане, а да го наричаш с други думи, примерно отстояване на себе си, отстояване на интересите си или силна воля. Пак може да си е тръшкане. 
Виж целия пост
# 410
28 юли 2021, 09:33 ч.
То беше ясно, че това ще кажеш. Тръшкам се, Анариел, тръшкам се. И то, защото съм го правила на 4-5, не заради друго.
Незрялостта на самоконтрола изобщо не остава за цял живот. Моето дете на 8 години вече изобщо няма подобни изпълнения, какво остава за 40+ годишен човек. Но пак казвам, няма как да го знаете, защото само теорията ви е силна (толкова и тя, ама хайде).
Виж целия пост
Незрялостта на самоконтрола изобщо не остава за цял живот. Моето дете на 8 години вече изобщо няма подобни изпълнения, какво остава за 40+ годишен човек. Но пак казвам, няма как да го знаете, защото само теорията ви е силна (толкова и тя, ама хайде).
# 411
28 юли 2021, 09:48 ч.
В общи линии кръвта вода не става. Ти и сега се тръшкаш как не се тръшкаш.
Виж целия пост
# 412
28 юли 2021, 09:50 ч.
Пък ти хич 
.
Иначе е ясно, че кръвта вода не става и че аз съм виновна, че детето ми беше трудно бебе. Но моето реване е почнало в друга възраст, как ще го изтълкуваш това?
Виж целия пост
.Иначе е ясно, че кръвта вода не става и че аз съм виновна, че детето ми беше трудно бебе. Но моето реване е почнало в друга възраст, как ще го изтълкуваш това?
# 413
28 юли 2021, 09:52 ч.
Никога ме съм пставяла детето да реве, пък на терасата съвсем. На терасата изобщо е опасно, не мога да си представя защо ще си държи някой децата там.
Когато детето реве се опитваш да го залисваш и успокояваш, ако има причина - топло, студено, нещо боде, иска нещо - я отстраняваш, от какъв зор ще търпя да ми реве, че и минути. Клякаш там и нещо го успиваш.
Виж целия пост
Когато детето реве се опитваш да го залисваш и успокояваш, ако има причина - топло, студено, нещо боде, иска нещо - я отстраняваш, от какъв зор ще търпя да ми реве, че и минути. Клякаш там и нещо го успиваш.
# 414
28 юли 2021, 09:57 ч.
За какво да се тръшкам?
Сега започваш да заемаш защитно-атакуваща позиция тип "хубаво, аз съм виновна, но вие нищо не разбирате". Децата често приличат на родителите си, защото носят една и съща кръв. Често родителят е бил нервно дете или брат или сестра на родителя е бил нервно дете. А на родител, който е бил нервно дете да му се падне нервно дете е изпитание - и двамата искат да стане на тяхното и започва игра на нервички. В такива ситуации и двамата проявяват детска незрялост и нервност - детето се тръшка и иска да е на неговото, родителят и той се тръшка и иска да е на неговото и накрая детето на терасата реве, а майката гледа ядосана и чака детето да се откаже. Накрая имаме два нервни човека на горе-долу една и съща емоционална възраст към момента на ситуацията.
Виж целия пост
Пък ти хич .
Иначе е ясно, че кръвта вода не става и че аз съм виновна, че детето ми беше трудно бебе. Но моето реване е почнало в друга възраст, как ще го изтълкуваш това?
.Иначе е ясно, че кръвта вода не става и че аз съм виновна, че детето ми беше трудно бебе. Но моето реване е почнало в друга възраст, как ще го изтълкуваш това?
За какво да се тръшкам?
Сега започваш да заемаш защитно-атакуваща позиция тип "хубаво, аз съм виновна, но вие нищо не разбирате". Децата често приличат на родителите си, защото носят една и съща кръв. Често родителят е бил нервно дете или брат или сестра на родителя е бил нервно дете. А на родител, който е бил нервно дете да му се падне нервно дете е изпитание - и двамата искат да стане на тяхното и започва игра на нервички. В такива ситуации и двамата проявяват детска незрялост и нервност - детето се тръшка и иска да е на неговото, родителят и той се тръшка и иска да е на неговото и накрая детето на терасата реве, а майката гледа ядосана и чака детето да се откаже. Накрая имаме два нервни човека на горе-долу една и съща емоционална възраст към момента на ситуацията.
# 415
28 юли 2021, 10:36 ч.
Децата носят същите гени, кръвта в случая не играе роля 
Незнам дали това може да се нарече емоционална възраст, при положение, че става въпрос за различно устройство на мозъка.
Аnteriores Chingulum е отговорен за саморегулацията, той действа като спирачка, за да не се задейства инатенето и тръшкането за най-малкото нещо.
Саморегулацията е автономен процес и нито може да се научи, нито да се тренира. Единствено човек може да се научи да канализира емоциите си.
При децата/възрастните, които нямат генотипа с нефункциониращ Chingulum, не е никакъв проблем да се успокоят след кратко време. Дали с разумни аргументи или чрез отвличане на вниманието.
Тези, които обаче са без спирачка (Chingulum не функционира както трябва) имат огромни трудности да се саморегулират. Възрастните си изработват стратегии - къде работещи, къде не толкова, но това си е тип нервна система. Почти винаги се унаследява
Малко разбиране за положението на другия помага в случая.
Не вярвам да има човек, на когото да му е приятно да слуша детски рев.
Виж целия пост
Незнам дали това може да се нарече емоционална възраст, при положение, че става въпрос за различно устройство на мозъка.
Аnteriores Chingulum е отговорен за саморегулацията, той действа като спирачка, за да не се задейства инатенето и тръшкането за най-малкото нещо.
Саморегулацията е автономен процес и нито може да се научи, нито да се тренира. Единствено човек може да се научи да канализира емоциите си.
При децата/възрастните, които нямат генотипа с нефункциониращ Chingulum, не е никакъв проблем да се успокоят след кратко време. Дали с разумни аргументи или чрез отвличане на вниманието.
Тези, които обаче са без спирачка (Chingulum не функционира както трябва) имат огромни трудности да се саморегулират. Възрастните си изработват стратегии - къде работещи, къде не толкова, но това си е тип нервна система. Почти винаги се унаследява
Малко разбиране за положението на другия помага в случая.
Не вярвам да има човек, на когото да му е приятно да слуша детски рев.
# 416
28 юли 2021, 10:42 ч.
Да, за гените става въпрос, макар да използвах метафора за кръвта.
Саморегулацията колкото е автономен при узряване на нервната система, толкова е и възпитателен процес. Ако на едно дете не му е зряла нервната система, то ще се държи по сходен начин навсякъде и при всякакви ситуации, защото просто така си реагира. Но повечето деца се държат на едно място така, а на друго онака. Това вече е процес, при който има саморегулация - дали ще е заради това, че детето ще има някаква изгода, дали за да избегне някакви негативи. Повечето деца са напълно в нормално развитие и нервността им лесно се оправя от възпитанието вкъщи. С риск да възмутя много хора тук, родителите поощряват това "нервно" поведение на детето, на което му казвам с простата дума лигавене. Едно е дете с проблеми, друго е разлигавено дете.
Виж целия пост
Саморегулацията колкото е автономен при узряване на нервната система, толкова е и възпитателен процес. Ако на едно дете не му е зряла нервната система, то ще се държи по сходен начин навсякъде и при всякакви ситуации, защото просто така си реагира. Но повечето деца се държат на едно място така, а на друго онака. Това вече е процес, при който има саморегулация - дали ще е заради това, че детето ще има някаква изгода, дали за да избегне някакви негативи. Повечето деца са напълно в нормално развитие и нервността им лесно се оправя от възпитанието вкъщи. С риск да възмутя много хора тук, родителите поощряват това "нервно" поведение на детето, на което му казвам с простата дума лигавене. Едно е дете с проблеми, друго е разлигавено дете.
# 417
28 юли 2021, 10:48 ч.
Въпрос на възпитание е при децата, които имат фенотипа със спирачка.
При тях към 3-год. възраст работи саморегулацията.
При другите е въпрос на научаване на канализиране на емоциите и се случва по-късно.
И не е само въпрос на възпитание, а и на отношение, обръщение и т.н
Когато едно дете се чувства разбрано и прието, то има съвсем друга мотивация да канализира емоциите си, отколкото ако бъде оставено да се нареве само на терасата. Защото то само няма да успее да “излезе” от ината си. Трябва му помощ.
Същото е и за различните ситуации - детето реагира спрямо отношението към него.
Ако да кажем в училище има строга дисциплина, то детето може да спазва правилата, но да подронва авторитета на учителя или да има опозиционно поведение, за да изкара някъде неудовлетвореността си. В този случай е малко танто за кукуригу.
Но при всички случаи децата понасят най-големи негативи. Хем им слагат печат трудни/невъзпитани, хем не им се помага да се научат, хем си влачат неудовлетвореността. И проблемът си остава и се предава на следващото поколение.
Виж целия пост
При тях към 3-год. възраст работи саморегулацията.
При другите е въпрос на научаване на канализиране на емоциите и се случва по-късно.
И не е само въпрос на възпитание, а и на отношение, обръщение и т.н
Когато едно дете се чувства разбрано и прието, то има съвсем друга мотивация да канализира емоциите си, отколкото ако бъде оставено да се нареве само на терасата. Защото то само няма да успее да “излезе” от ината си. Трябва му помощ.
Същото е и за различните ситуации - детето реагира спрямо отношението към него.
Ако да кажем в училище има строга дисциплина, то детето може да спазва правилата, но да подронва авторитета на учителя или да има опозиционно поведение, за да изкара някъде неудовлетвореността си. В този случай е малко танто за кукуригу.
Но при всички случаи децата понасят най-големи негативи. Хем им слагат печат трудни/невъзпитани, хем не им се помага да се научат, хем си влачат неудовлетвореността. И проблемът си остава и се предава на следващото поколение.
# 418
28 юли 2021, 10:57 ч.
Повечето деца имат спирачка. Дори при доста от децата с проблеми в поведението има спирачка, но тя не се задейства, защото много често самите членове на семейството решават, че "то си е такова, да се оправят както искат в градината и в училище".
Не може винаги и всеки да се чувстват разбран и приет, защото всеки индивид, бил той дете или възрастен, има някакви свои представи какво за него означава разбран и приет. Другите хора не четат чуждите мисли, а дори да ги четат, не могат да изпълняват очакванията на всички, с които имат някакво взаимодействие. Разбран и приет трябва да е човек в семейството си и в случая разбрано и прието по подразбиране трябва да е детето вкъщи, с родителите си. От външните хора няма как да се очаква, че те винаги ще правят така, както детето очаква. В крайна сметка всяко дете отива в социума с домашното си възпитание. Нека не насочваме темата в русло, което засяга 20 процента от децата, защото болшинството са 80-те процента, а именно в тези 80 процента има някакви проценти деца, които са "нервни", но нищо им няма на нервната система, а има вкъщи кой да им ходи по капризите и кой да очаква, че чуждите хора и чуждите деца ще им ходят по капризите.
Виж целия пост
Не може винаги и всеки да се чувстват разбран и приет, защото всеки индивид, бил той дете или възрастен, има някакви свои представи какво за него означава разбран и приет. Другите хора не четат чуждите мисли, а дори да ги четат, не могат да изпълняват очакванията на всички, с които имат някакво взаимодействие. Разбран и приет трябва да е човек в семейството си и в случая разбрано и прието по подразбиране трябва да е детето вкъщи, с родителите си. От външните хора няма как да се очаква, че те винаги ще правят така, както детето очаква. В крайна сметка всяко дете отива в социума с домашното си възпитание. Нека не насочваме темата в русло, което засяга 20 процента от децата, защото болшинството са 80-те процента, а именно в тези 80 процента има някакви проценти деца, които са "нервни", но нищо им няма на нервната система, а има вкъщи кой да им ходи по капризите и кой да очаква, че чуждите хора и чуждите деца ще им ходят по капризите.
# 419
28 юли 2021, 11:21 ч.
Ох, като спомена градината и училището, се сетих за една. Детето й е от тези, които реват за всичко и с рев си постигат всичко, не им се прави забележка за нищо, че "пак ще почне да реве" и т.н. В един момент започна да я изнервя това поведение и веднъж се изцепи: "не знам защо го пращам въобще на градина, като си е същият, на нищо не го учат в тази градина". Тя, жената, очаква в детската да го превъзпитат госпожите. А те моля ти се, нищо не правят по въпроса. 
Виж целия пост
Препоръчани теми