Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

  • 30 725
  • 736
# 420
Има деца използват рева за да постигат желанията си. След като знае, че като реве известно време ще постигне желаната играчка, бонбонки или нещо друго, реве докато го получи. В по-голяма възраст вече може да се разбереш с него, не че и в по-малката не сме го правили, ама 2-3 годишното дете шансът да те разбере не е много голям в някои ситуации. И в този смисъл е по-добре да бъде оставено да се нареве и да разбере, че по този начин няма да постигне нищо от колкото мама, тате, баби и стринки да тичат да го утешават или залъгват с какво ли не друго. Щото другия път е много възможно да ревне просто да се почувства център.
Така че има ситуации в които детето трябва да разбере, че и да се съдере от рев няма да му бъде угодено, така постепенно изобщо ще спре да реве и да се тръшка. И ако в този момент някой тръгне да заплашва или да си излива гнева върху детето или родителите, става много грозно. Някои деца се научават да се тръшкат точно пред хора, щото знаят, че тогава ще им бъде угодено. Много са адаптивни и хитри лапетата като цяло, важното е с правилния подход да бъдат отстранени тези номера.
Виж целия пост
# 421
Защо ще го оставяш да реве, за да се възбуди още повече ли нервната система? Още в момента, в който видиш, че нещата отиват на рев заради неполучаване на исканото, трябва да намериш начин да му отвлечеш вниманието. Но винаги има определени ситуации, в които реагират особено бурно, затова тези ситуации е добре да се избягват. При малките деца това, което им е пред очите, това ги интересува и им грабва вниманието. Или пред ушите, или телесно.
Виж целия пост
# 422
Да да, знам ги тези неща. Явно са ти били кротки децата, за тва ги разправяш такива. Много съм убеден, че моите зверчета биха ти преобърнали мирогледа, ама хайде да не задълбаваме.
Виж целия пост
# 423
Ох, не става въпрос за моите деца! Но щом поставяш въпроса така - моите не са оставяни да реват. Да не мислиш, че са били кротки винаги? Особено когато са двама породени и конфликтите между тях са по дефиниция, особено в бебешката и малката възраст - винаги има някой недоволен от това, че не е получил играчката. Просто не ги оставяхме да реват, а гледахме да им ангажираме вниманието с по-приемливи неща и най вече гледахме да не ги провокираме, поставяйки ги в ситуации за рев.

 Не знам дали ги знаеш, но дори да ги знаеш, явно за теб е ок детето да бъде оставено да не нареве, за да му мине и да се самовъзпита как следващия път не трябва да реве.  По-скоро реакцията и е от типа "вече не издържам, да реве, за да се научи" - вече влизаш в ролята на детето, което иска да накаже другарчето, което му досажда. Интересното е на какво мнение ще си при същата ситуация с реването, но ако става в детската градина или в училище - детето реве, учителката го оставя да реве в ъгъла на стаята и не му обръща внимание.
Виж целия пост
# 424
Нека не насочваме темата в русло, което засяга 20 процента от децата, защото болшинството са 80-те процента, а именно в тези 80 процента има някакви проценти деца, които са "нервни", но нищо им няма на нервната система, а има вкъщи кой да им ходи по капризите и кой да очаква, че чуждите хора и чуждите деца ще им ходят по капризите.

Ти подхвана темата с кръвта Smiley, т.е. с унаследяването.

Но донякъде и възпитателни методи и възгледи също се унаследяват и предават, ако няма саморефлексия.
Унаследяването е по друга линия, но е налице.

Затова и считам за важно да се говори за различните първопричини, поне да се задейства някаква минимална саморефлексия.

Скрит текст:
Да, знам, утопично е.
Виж целия пост
# 425
Детето трябва да се научи, че някои неща не може да ги получи, и не винаги може и трябва да става на неговото. В този случай ползването на залъгалки и вайканици от стринки и баби само отлагат решаването на проблема. Когато иска нещо неосъществимо и се затръшка, му се обяснява няколко пъти защо не може да стане, и ако продължава да реве се оставя да реве. Нещо друго неясно има ли? Ако е в дг, пак същото важи.
Виж целия пост
# 426
Подхванах я, но в смисъла, че нервните деца не се появяват от нищото, поне в повечето случаи. Говоря за напълно обикновени деца, а не за деца с нарушения. Дори съвсем по простонародному често хората казват "стига му се ядосва на детето, ти беше същията/същата  - ревеше до скъсване за най-малкото нещо".

Всичко ми е ясно - за теб е напълно нормално детето да се остави да се нареве. Обаче, както си изпитал най-вероятно съвсем лично, детето не само че не спира да реве, а ако спре да реве сега, следващия път още по-активно ще реве. Ти го поставяш в ситуация на неудовлетвореност, която то не забравя, защото с оставянето да реве всъщност ти си го пренебрегнал, игнорирал. Детето ти е сърдито не защото не си му дал това, което иска, а защото си го игнорирал.- Никой индивид на никоя възраст не може да приеме игнорирането. Затова в един момент намира начин да си върне "жеста".
Виж целия пост
# 427
Зависи от възрастта. На 2 години го залъгваш, но на 4 е захитряло и не се подлъгва. И го оставяш да си излее емоцията
Виж целия пост
# 428
Пишеш пълни глупости. Детето му се обяснява защо не може да стане, ако продължава да реве си е негова работа. Като знае, че колкото и да реве няма да стане на неговото, просто следващия път няма да реве. Докато като знае, че като ревне всички ще се разтичат да му угаждат, познай другия път дали пак няма да ревне за следващото нещо? Тия работи са изпитани при мен, моите деца не са ревали за щяло и нещяло.
Виж целия пост
# 429
На четири предлагаш сделка или ясно казваш условията, а то да избира.

хубаво де, ти като приложи твоя начин на оставянето да реве, какво постигна? Детето спря ли да бъде "нервно" или изведнъж стана спокойно и спря да реве за щяло и нещяло? И не, не говоря за угаждане за щяло и нещяло, не знам защо все натам теглиш. Някой е тръгвал веднага да угажда ли? Кой - баба?
Виж целия пост
# 430
На теория е лесно, не не винаги се получава. Още помня как в един магазин поисках играчка. Майка ми съвсем спокойно ми обясни, че сега няма пари за играчка и не може да ми я купи. И като надух гайдата, ред сълзи, ред сополи. Майка ми просто излезе от магазина. Аз се уплаших, че ще ме остави сама (бяхме на пазар даже в друг град), забравих и играчка, и рев, хукнах да я догоня.
Виж целия пост
# 431
Подхванах я, но в смисъла, че нервните деца не се появяват от нищото, поне в повечето случаи. Говоря за напълно обикновени деца, а не за деца с нарушения. Дори съвсем по простонародному често хората казват "стига му се ядосва на детето, ти беше същията/същата  - ревеше до скъсване за най-малкото нещо".

1. Тези деца са си нормални, нямат нарушения, а мозъкът им е устроен по друг начин. В други времена е било предимство нервната система да е била по-възбудима, в днешно време е недостатък и "нарушение".

2. Тези, за които говориш, за по-скоро от втория модел на унаследяване - възпитанието и отношението.
Обаче възпитанието и отношението са важни и за децата от т.1, просто там трябва друг подход.

3. Да отговоря, на предния ти пост ( Другите хора не четат чуждите мисли, а дори да ги четат, не могат да изпълняват очакванията на всички, с които имат някакво взаимодействие.): да, така е, но на децата трябва да им се помогне да се научат и с това да се справят. Но идва в следващ етап, след като са успели що-годе да си канализират емоциите.

Оставянето да се нареве води до резигнация, ако е за дълго време и редовно.
Затова и децата в домовете не реват.
НО, при "нормалните", болшинството от деца е достатъчно да се остави да пореве и да се помогне на детето да излезе от ситуацията на рев, защото някои не могат още сами. Дали с отвличане на внимание, дали с телесен контакт, дали с аргументи - зависи от детето, възрастта му, ситуацията.
Според мен няма един правилен отговор!
Виж целия пост
# 432
Анди, възможно ли е да има връзка между детските истерии и ПА при възрастните?

Не. Паническото разстройство е за мене много голямо количество складирана, изразходвана енергия + липса на минерали и витамини. Липсите се натрупват след стрес, проблем с храносмулателна система, липса на движение, алкохолизъм. Треперене, ускорено тупане на сърцето са начини да се изразходи енергия. Потенето, без усилия или висока външна температура е начин да се изкара излишния,натрупан катрин. Калий и магнезий се изпикават, но натрия излиза само с потене.

ПА се свързват с хипогликемия. Нормалният човек почва да произвежда кетони като му падне глюкозата, но при ПР и ПА, диабет, ИР, алкохолизъм, това не се случва и мозъкът гладува.

Забелязах, че огромен процент от хората с ПА и ПР са битови алкохолици и/или с коремно затлъстяване.
Може ли да посочите източник на тази информация?
Не се заяждам, стана ми интересно. Прекалено лесно за обяснение за често срещаните ПА, дори някои ги описвт като постковид симптом. Мисля си дали не може да се вземат мерки предварително. Например калий, магнезий, натрий, захар и т.н. всеки може да си изследва и да наблюдава стойностите. Поне в България няма проблем да си самоназначиш изследвания.
Виж целия пост
# 433
Коя теория? Защо изведнъж репликата става "на теория е лесно, на теб децата са ти били малки". Ами, не, не са моите деца в случая, все пак работя с деца всеки ден - винаги си личи. И в група като са, пак си личи. Не виждам никакъв смисъл точно родителите да провокират детето си към продължителен "възпитателен" рев, нито да ги оставят в магазина ревящи и да си излизат.

Ася, не им е устроен по различен начин мозъкът на обикновените ревливи. Обикновените ревливи и тръшкащи се именно обикновени. Тези деца, на които им действа мозъкът по друг начин не са обект на темата.
Относно четенето на мислите и помагането - първо помагането трябва да става вкъщи, затова писах, че всяко дете отива в градината или в училище или на детската площадка с домашното си възпитание. Вкъщи трябва да се регулират отношенията и реакциите на детето кое е позволено, кое е сива зона и кое е категорично неприемливо като поведение. Децата не са чак толкова безпомощни и неориентирани. Те първо се ориентират в семейството и близкия кръг.
Виж целия пост
# 434
Детето трябва да се научи, че някои неща не може да ги получи, и не винаги може и трябва да става на неговото. В този случай ползването на залъгалки и вайканици от стринки и баби само отлагат решаването на проблема. Когато иска нещо неосъществимо и се затръшка, му се обяснява няколко пъти защо не може да стане, и ако продължава да реве се оставя да реве.
Съгласна без последното. Не се оставя да реве, защото не е полезно, нито за детето, нито за околните. Освен това оставя проблема нерешен. С израстването детето получава удовлетворителен отговор на въпроса Защо не може от другаде, а търпеливите родители се самозаблуждават, че Най-сетне, израстна този ревлив период.
В моя случай дете, разревало се за неосъществими неща, мигновено си създава неприятности от лично естество. На база двайсетина деца, мои и поверени ми, мога да твърдя, че схващат от първи, макс втори път. Говорим все пак за деца, не за бебета, не бива да ги подценяваме интелектуално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия