Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

  • 30 725
  • 736
# 465
Аз не съм специалист и от скоро съм родител....Децата са манипулатори ....

Да ти кажа, с тази нагласа подсъзнателно си на позиция да водиш битки с детето.
Такава връзка остава белези, повече при детето.

Аз също съм на мнение, че детето не трябва да бъде игнорирано вкъщи. Там трябва да има емоционална и всякаква подкрепа, за да може да има едно място, където да се чувства сигурно и безрезервно обичано. Само така ще има вътрешна сила да не бъде “катурнато” от външни обстоятелства.
Това не означава да бъде дондуркано до 48г 😉, нито да се лигави.
Става въпрос винаги да знае, че каквото и да се случи, някой ще го чуе и разбере!
Виж целия пост
# 466
Да, така е, в социума излизат с домашното възпитание. А в домашното възпитание влиза ли игнорирането?
Влиза игнорирането на истерията на детето, а не самото дете. И то ще се научи да прави разлика между двете неща, така ще го кара по-спокойно в живота и няма да приема всичко твърде лично в обществото. Е, може би твоите ще тичат да ги успокоиш, нали, ако някой нещо им каже накриво, но аз не го искам това за моето дете. Моето ще успее да се справи самО. Вече го прави.
Виж целия пост
# 467
Децата трябва да бъдат научени на здравословна доза фрустрация. Хеликоптерните родители са изключително вредни.
Виж целия пост
# 468
Детето не може да раздели себе си от истерията, която родителят си мисли, че игнорира. Игнорирането на истерията е само в главата на възрастния. Възрастните също не разделят игнорирането на личността от игнорирането на поведението/истерията, когато става въпрос за тях самите.

Като казваш за моите - винаги, абсолютно винаги са знаели, че могат да дотичат, защото като деца не само могат, а и трябва да дотичат, когато биват обиждани и изобщо към тях да се отнасят зле възрастни хора. Не да водят битка дете-възрастен, а да дойдат и да кажат какъв е проблемът и тогава да стане изясняване на ситуацията между двама възрастни.
А относно детски неразбории и проблеми, винаги, абсолютно винаги, са можели да дотичат да се оплачат или за съвет как да постъпят. Затова сме ние, родителите , да ги научим как да се справят, ние им даваме инструментариума и стратегии за справяне и не е нужно да разчитаме на пробата и грешката. Ако не дотича при нас като родители при кого да тича, при чуждите хора ли? Да не би чуждите да са по-загрижени за децата ни от самите нас?
Виж целия пост
# 469
Аз не съм специалист и от скоро съм родител....Децата са манипулатори ....

Да ти кажа, с тази нагласа подсъзнателно си на позиция да водиш битки с детето.
Такава връзка остава белези, повече при детето.

Аз също съм на мнение, че детето не трябва да бъде игнорирано вкъщи. Там трябва да има емоционална и всякаква подкрепа, за да може да има едно място, където да се чувства сигурно и безрезервно обичано. Само така ще има вътрешна сила да не бъде “катурнато” от външни обстоятелства.
Това не означава да бъде дондуркано до 48г 😉, нито да се лигави.
Става въпрос винаги да знае, че каквото и да се случи, някой ще го чуе и разбере!


Не, чакайте сега. Какво значи игнориране? Децата когато са малки опознават света и границите на правомощията си. Ако детето се тръшне, че иска да пипне горещия котлон - вие какво правите? Давате му да го пипне за да не се почувства игнорирано ли? 🙂 Ами не, гушвате го, обяснявате му, че не може и защо не може, след което детето има вероятност да продължи да опитва да постогне целта си с рев. И ако тогава го оставите да поплаче - това не е игнориране. А, че са манипулатори е факт. Нямам настройка за битки, но и не смятам, че разглезването води до по-малко травми.
Виж целия пост
# 470
Сега се заяждаш, макар да си наясно, че не става въпрос за пълнолетни младежи и девойки. Мисля, че разбра много добре какво имах предвид. Реакцията ти е напълно детинска, извинявай.

И мислиш като станат пълнолетни и хоп.... всичко се нарежда автоматично? Саксиеното цвете изведнъж започва да издържа на вятър, слънце, студ и дъжд? Ми не става така, вече съм ти го казвал. Както ти казаха и това, че в реалния живот никой няма да се разтича да му угажда или утешава като му е криво. И колкото по-рано свикне с тази мисъл, толкова по-добре за него.
Виж целия пост
# 471
Игнориране е когато детето тръгне да реве в магазина, а ти му обърнеш гръб и излезеш и го оставиш. Също и когато детето зареве за нещо да му кажеш да те остави на спокойствие, защото му пречиш или да седиш до него безучастно и да чакаш да се нареве. Примерно, ако във възрастния живот партньорът ти те остави да си поплачеш, дали ще ти е добре? Ще искаш да реагира някак, иначе ще го приемеш за игнориране на личността ти, а за него ще е истерия, която чака да отмине.

Саксиените цветя като израснат в саксията достатъчно силни и устойчиви, по-лесно ще устоят на вятъра навън. А едно цвете, което е оставено да го брелят постоянно ветровете, без някой да го полива, да го пази от силните ветрове или от твърде силното слънце, ако израсне нормално, ще е хилавичко. Децата разчитат на родителите си. Дори родителят да се скара, пак е относително по-приемливо от игнорирането, защото карането поне е някаква емоция, показана от родителя. Игнорирането е безразличие или отмъщение.
(Моите отдавна са пълнолетни.)
Виж целия пост
# 472
Ами не е така, но с телевизора няма как да споря.
Ти си знаеш твоето, има много голяма разлика между това никой да не се интересува от детето и то да бъде оставено на самотек, друго е да му се покаже до къде може да се разпростира и че ревовете и детските истерии не минават.
Виж целия пост
# 473
А защо изобщо трябва да се стига до ревове и истерии? Не говоря за оставяне на самотек, а за емоционално обгрижване.
Виж целия пост
# 474
Norry , много оплете постовете.
Първата част се отнасяше за теб. Примерите ти са неадекватни.

РФ, да ти кажа, при някои родители си е 6 от тотото детето да е на самотек. За детето.

Незнам защо емоционалното зачитане се приравнява на лигавене, хеликоптерстване и отглеждане в саксия.
Тъжно е.
Виж целия пост
# 475
А защо изобщо трябва да се стига до ревове и истерии? Не говоря за оставяне на самотек, а за емоционално обгрижване.
Бе, ти никога ли не си ревала ? Каква е тая невроза да не би да се разплачеш ? Ми хора сме, ще ревем, ще крещим, ще преяждаме понякога, какво ? Всички го правят.
Виж целия пост
# 476
Norry , много оплете постовете.
Първата част се отнасяше за теб. Примерите ти са неадекватни.

РФ, да ти кажа, при някои родители си е 6 от тотото детето да е на самотек. За детето.

Незнам защо емоционалното зачитане се приравнява на лигавене, хеликоптерстване и отглеждане в саксия.
Тъжно е.


Защо да са неадекватни? Дайте, уточнете ситуациите. Защото от рев до рев има разлика. Децата не реват при всяка ситуация с един и същ мотив. А тук се говори общо.
Виж целия пост
# 477
Ревала съм, но не са ме игнорирали - нито са ме гледали отстрани, нито са ми казвали да ги оставя на спокойствие, нито са ме изпращали в стаята докато се нарева. Но истерии не съм правила никога. Поне майка ми твърди, че не се е случвало такова нещо. И с децата не сме ги оставяли да се стига до ревове и истерии.
Виж целия пост
# 478
А когато детето реве и отказва да те чуе, игнориране ли е ако му кажеш: оставям те да се успокоиш, защото сега отказваш да разговаряш с мен. Ще се върна, когато се успокоиш. И го оставиш да си реве на воля. Или трябва да му се моля да ме чуе, докато то надува гайдата и отказва дори да ме погледне?
Виж целия пост
# 479
Да, игнориране е. Но е доста разпространен подход като съветване от някои психолози и ми е ясно защо - за тях е важно да угодят на родителите.  Това не е групата в детската градина, когато учителката трябва основно да се съобрази с групата и не може да остави двайсет деца и да успокоява едно. Това е родител-дете, а тогава родителят трябва да направи всичко възможно да успокои детето. Децата често се захласват и истерясват, защото са тревожни и не получават необходимото внимание, не ги приласкават в моменти на криза, а ги оставят самотни да си истерясват.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия