Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

  • 30 725
  • 736
# 510
Norry, ако детето си слага ръката на котлона и не я отмества, защото не чувства болка, то трябва да се посъветваш с лекар.


Още не ми е хрумвало да го оставя да пипне котлона.


В ДГ госпожата има право да му неглижира гевезешкия рев, да.
😄😄😄
 Нори, разсмя ме, благодаря !
Виж целия пост
# 511
Няма нужда да отговаряш, и двете знаем за какво става въпрос, което накратко е - ако учителката си позволи такова поведение, тогава ще стане лют скандал и дори ще се иска уволнението на учителката. Ако чужд човек се отнесе с детето така, както родителят се отнася, тогава изведнъж вече няма нищо нормално. Всички го знаем.Аз също го зная като родител. Нека не се правим на ощипани как не било така.
Виж целия пост
# 512
И откога се очаква чуждият човек да се отнася към детето, както собствената му майка ? Нали не трябва да го нацелува или пък да го накърми, ако така вкъщи мама го успокоява ?
Не съм съгласна, че всички трябва да ни обичат, колкото майките/бащите ни ? И да показват същото държание към нас. Това не е реално просто.
Виж целия пост
# 513
За друго говорех. Това, което един родител често приема за нормално поведение, ако друг го прояви към детето (неговото или чуждо) и го погледне отстрани и той веднага вижда нещо неприемливо, нещо негативно в поведението на възрастния. Рядко се замисля, че самият той не трябва да постъпва така. Малко вътрешна честност и самокорекция. Накратко, ако чуждото дете реве в магазина и майка му си обръща гърба и тръгва към изхода, и това изглежда зле и неприемливо, то наблюдателят не трябва да го прави спрямо своето дете и да обяснява после как всичко е наред.
Виж целия пост
# 514
Такам, за да няма после тва онова, давам ти отговор директен на въпроса- може да оставя детето да реве и да се тръшка.
Обяснявам ти следната ситуация- децата се събират в първа група, на 15-ти септември, първи ден в дг. Повечето са ходили на ясли, другите не. Почват да реват повечето деца заради промяната- кое си иска яслите, кое си иска вкъщи при мама. Като ревнат повечето деца, ревват и останалите покрай тях. И така успешно в първия ден имаме 25-30 ревящи хлапета. Лично съм го виждал и с двете ми деца. И така според тебе какво трябва да направят двете учителки (да приемем, че първия ден са и двете от до на смяна, което обаче далеч не е сигурно). Дали учителките могат да гушнат всяко дете докато се успокои? Или им говорят, които разберат се успокоят, които не разберат, обръщат им повече внимание, но пак не е гушкане като при мама. И това продължава при повечето деца поне два-три дни, до седмица. Тогава вече се научават и свикват с градината, както и че учителката не е мама, няма да ги гушка и дондурка. Така се получават горе долу нещата, твоите методи честно казано не знам как би ги приложила при 30 ревящи деца...
Виж целия пост
# 515
За друго говорех. Това, което един родител често приема за нормално поведение, ако друг го прояви към детето (неговото или чуждо) и го погледне отстрани и той веднага вижда нещо неприемливо, нещо негативно в поведението на възрастния. Рядко се замисля, че самият той не трябва да постъпва така. Малко вътрешна честност и самокорекция. Накратко, ако чуждото дете реве в магазина и майка му си обръща гърба и тръгва към изхода, и това изглежда зле и неприемливо, то наблюдателят не трябва да го прави спрямо своето дете и да обяснява после как всичко е наред.
Да де, ама ти няма наистина да си оставиш детето или да не му проговориш повече, нали? Т.е, защо сравняваш майката с чуждият човек ? То важи и обратното, демек и ти чуждите деца нямаш право да ги възпитаваш, така или иначе ? Те си имат родители.
Нещо не ти разбрах примера.
Виж целия пост
# 516
Така или иначе го възпитавам в някаква степен чуждото дете, когато имаме час с него, защото през този час ние общуваме, правим някакви неща, обсъждаме някакви неща, дори да е някоя поговорка или какво се разбира от изречението, има и граници в поведението. А с мен е един час веднъж, два или три пъти седмично. А когато е на градина всеки ден или на училище и общува с учителката по 6 часа на ден, тя не го ли възпитава по някакъв начин?

Примерът беше ясен - Имаме Иванка и тя има дете Митко. Митко е на 5 и реве, че майка му не му дава да сложи шоколад в количката, и Иванка толкова вече се ядоса на Митко, че го оставя ревящ в магазина и излиза навън. За Иванка това е напълно нормално поведение. Имаме и една Мария, която наблюдава тази сцена. Мария също има дете, което е ревало в магазина и Мария също така се е врътвала и е излизала. Но когато Мария види Иванка  да излиза, е безкрайно възмутена от реакцията й. Но в същото време не е възмутена от себе си, когато тя самата оставя ревящото си дете в магазина. Мария продължава да смята себе си за правилно постъпваща и няма да се замисли, че нейното поведение в подобна ситуация като на Иванка е също толкова неприемливо.
Виж целия пост
# 517
Прочетох Андариел, обаче
С 2 неща не съм ок
1. Индивидуална работа с едно дете, в твоят случай и учителка в детска с 30 деца, не може да се сравнява.
2. Аз мисля, че Мария няма да се възмути от постъпката на Иванка, напротив, ще си препотвърди, че така постъпват всички.
Виж целия пост
# 518
Андариел, тук разговорът пак тръгна за спорта. Искаше някой да ти отговори на конкретния въпрос - отговори ти се, при което казваш " ма няма нужда да отговаряте".
Айде сега ти кажи като Андариел какво ще направиш когато детето легне на пода в магазина и се тръшка от рев за шоколада, който си решила, че няма да му купиш ?
Виж целия пост
# 519
Поне от моя страна не е разговор за спорта. А постът ми с това, че няма нужда да отговаря е към потребителката, която каза, че каквото и да отговори, ще го използвам срещу нея. А аз не искам да правя такова нещо, затова и написах, че няма нужда да отговаря. Когато задавам въпрос действително искам да чуя или да прочета какво отговарят хората. Не си играя на риторични въпроси.

Относно реването в магазина. Още при първото тръшкане за шоколад, хващам детето под мишница и си тръгваме. При следващото отиване до магазина правим уговорка още преди да сме тръгнали - отиваме за мляко и за хляб и нищо друго няма да купуваме. А ако пак запищи и се държи невъзпитано, си излизаме от магазина и повече няма да пазаруваме заедно. И когато се въздържи от лошо поведение, вкъщи ще получи поощрение като шоколад или нещо, което обича и ще му кажа, че е награда за това, че се е държало прекрасно, като голямо дете. Или предварително правим уговорка - отиваме за хляб и мляко, а аз после те черпя.
Виж целия пост
# 520
Лют скандал на учител аз не бих вдигнала, съжалявам ама пак някак се опростяват нещата. Никога не бих си позволила да изисквам нещо от педагог, възпитавана съм по друг начин.

Аз не знам защо по презумпция се приема, че тук всички си неглижират децата, само защото са на мнение, че ПОНЯКОГА е добре да оставиш едно дете да се потръшка малко. Чак стана неприятно това твоето характеризиране, да не кажа слагане на етикети. Нито ми знаеш децата, нито мен, нито учителите в градината, но вече говорим за скандали и изисквания, които никога не са поставяни пред някой.
Виж целия пост
# 521
Не знам кога е това "понякога" да бъде оставено. Да, детето трябва да се справи с разочарованието си, че не получава исканото, но оставянето да се тръшка дори само понякога, някак не го виждам като положителна стратегия.
Децата може да са уникални, но не са чак толкова уникални снежинки, че непременно ти и твоите деца да сте привилегированите да се тръшкате, защото сте уникални. Етикети не лепя. Обсъждаме казуси.Ти го пприемаш лично и се тръшкаш по свой начин, възрастен начин. Накрая стигна до "ти си лоша". Е, хубаво лоша съм! Сега те оставям да се потръшкаш "понякога" - сега е понякога.
Виж целия пост
# 522
Поне от моя страна не е разговор за спорта. А постът ми с това, че няма нужда да отговаря е към потребителката, която каза, че каквото и да отговори, ще го използвам срещу нея. А аз не искам да правя такова нещо, затова и написах, че няма нужда да отговаря. Когато задавам въпрос действително искам да чуя или да прочета какво отговарят хората. Не си играя на риторични въпроси.

Относно реването в магазина. Още при първото тръшкане за шоколад, хващам детето под мишница и си тръгваме. При следващото отиване до магазина правим уговорка още преди да сме тръгнали - отиваме за мляко и за хляб и нищо друго няма да купуваме. А ако пак запищи и се държи невъзпитано, си излизаме от магазина и повече няма да пазаруваме заедно. И когато се въздържи от лошо поведение, вкъщи ще получи поощрение като шоколад или нещо, което обича и ще му кажа, че е награда за това, че се е държало прекрасно, като голямо дете. Или предварително правим уговорка - отиваме за хляб и мляко, а аз после те черпя.


Да, ок. Обаче това не пречи детето да реве от магазина до вкъщи. И хората по улицата да си казват " глей я пък тая как неглижира детето". Всичко зависи от къде го гледаш.
Виж целия пост
# 523
Онзи ден беше май, в магазина имаше едно дете, което беше на видима предпубертетна възраст, което пазаруваше с майка си хранителни стоки. По случайност вървяха на около половин метър от мен. Това дете не спря да мрънка, да хленчи, че и дори да се опитва да командва "това не го искам, а ако не вземем това, което искам, няма да вземаме трето". Майката сигурно си е свикнала, изобщо не го отразяваше и той продължи да си мрънка и да се тръшка по мек начин. Още малко мустаци ще му поникнат на този младеж, а той се държеше като 2-годишно и майка му се отнасяше към него като към разглезено 2-годишно. Така и не му направи забележка за мрънкането, не постави условия - нищичко.

Малките деца обичат сделките, обичат да получават награди, да бъдат хвалени. Детето ще хленчи по целия път, но няма да получи бисквитка вкъщи.
Виж целия пост
# 524


Детето ще хленчи по целия път, но няма да получи бисквитка вкъщи.


Това не променя картинката за минувача - дете се дере пък майка му го влачи към вкъщи неглижирано. В тая тема всички сме минувачи. Освен за собствените си деца.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия