МНОГОДЕТНИ МАМИ

Благодаря на всички ви!

Sharky, поздравления за жеста.
Относно последните постове-думи нямам.Всеки сам носи глава на раменете си и може да прецени кой има нужда от помощ и кой-не.Винаги адмирирам когато децата искат да учат.А всеки родител ще направи всичко по силите му , за да им помогне.А ако на някой подобна ''просия'' не му допада, да не дава и толкова.Размислите си по въпроса да си ги запази за себе си.

Няма нищо Дияна...ние ти благодарим. За това.че ни научи как да НЕ възпитаваме децата си.
Гордея се с моите. Научила съм ги сами да гонят мечтите си. Да учат и да работят,също като нас. Да не използат приятелите си и да живеят достойно.
Днес разбрах колко добра майка съм. Па макар и ... Многодетна.

Пишете си каквото щете, преди години фирмено дарявахме за строеж на дом за момичета в Стара Загора, в продължение на няколко години, че и снимки на строежа ни показваха, и така докато не се появиха втора група събиращи помощи за същия дом. Както се сещате - спряхме да даряваме ей така. Сега ще преведа парите директно в АУБГ, още повече че моите първите две вече са го завършили, знам банкови сметки, знам процедура, парите ще отидат точно за образование.

Вероятно ще ви се строи странно, но моите деца също са отгледани с дрешки, колички, легла и кошари втора ръка - подарени или дадени назаем (не винаги финансово сме били на сегашното, до 2000 г. живеехме на общежитие). И сега си давам дрешките от малкия (големите спряха да сменят размери, нали са ми вече възрастни)...не виждам нищо порочно в това, на мен лично ми е жал здрава качествена дреха да отива за парцали.


За мен няма по-голяма отговорност като родител да науча децата си да се справят сами (аз няма да съм вечна), и за мен това става като изуча децата си - за да могат да си намерят добре платени работа. Сигурно ще ви стори абсурдно, но и двамата АУБГ-сти веднага след завършване  си намериха работа с базова заплата 1000-1200, затова намирам избора на най-голямото дете на Цоцоланка за правилен. Много от децата там март-април първи курс се записват за бригади в Щатите - което също не е без пари, май около $700 плюс визата беше записването - и след това си плащат следващите години от следването в АУБГ сами. Не се обиждайте, ако сте завършили други университети, но за мен АУНГ в единствения университет в България, в който има смисъл да се учи, всичко друго е отбиване на номера за "вишу".

Sharky
Само да вметна, че аз съм лекар и знам колко ''безплатно'' е качественото лечение в България.

Подкрепям напълно твоят пост за смисъла на образованието на децата, единствено със завършилите друг университет не съм съгласна 

Направено!

Мисля си ... мисля си ... Понякога като нямаш да кажеш нещо положително по-добре е да си замълчиш ... И без това живота е тежък, от всякакво естество, та ми се струва ненужно да се пише по начина както е направила Сиссс ... Всеки да си мисли ...

И моите са отгледани с дрешки и плюшки от приятели и магазини втора употреба Е, и от разпродажби от Англия, ама малко ... Нищо им няма ... Пък и са качествени ... За образованието - нали това е смисъла ни ... Да учат и да поемат по своя път ... Голямата иска да ходи във Финландия ... Ще видим ... Да си проучи как, какво, 'що ... Пък ще смятаме и мислим ...

Тези дни си мислих ... Абе, хора как "ви се откъсват от сърцето и дома" порасналите деца? Има 2 години докато голямата тръгне по света ..., но онази нощ разсъждавайки си си и поплаках, че расте и ..., когато няма да е вече постоянно у дома и да я виждам и чувствам ... много ще ми липсва ... Предполагам отсъствието се преодолява ..., но ми стана толкова тежко на сърцето ...

Ами прави сте...най-вече е хубаво да се мисли...
Не е въпроса с какви дрехи а до нагласата да живееш цял живот "все някой да ти в длъжен" има и друга обобщаваща дума за това.
Както и да е...рано или късно стомната се чупи и човек "проглежда"
Лошото е....че нови "слепи" винаги се намират.
Не съдя...има кой да съди за делата ни един ден.
Добро утро!

С абсолютно нищо от това, което съм получила не съм злоупотребила. Всичко е използвано за децата. И всеки е свободен да заповяда у нас и да види как живеем. Вратата е отворена! Заповядайте! Всички!

Спокойно можете да хвърляте камъни по мен. Аз съм до тук обаче......
От снощи съм със сърцебиене, треперя от нерви, почти не съм спала, пих успокоителни - успяла съм да заспя и се събудих цялата в студена пот,  лимфата ми е подута, а гърлото - сухо. И нямам намерение да си причинявам неща, които точно в този момент засягат здравето ми. Достатъчно кошмарна  бе цялата година за мен и семейството за да искам да се връща отново. И прекалено близо беше датата на последната ми химиотерапия......

Децата ми....децата ми са отличници - и тримата, Вилизар от нова година ще има нов ученик, на който ще му преподава английски. Искам да имат майка! Здрава майка! Това е всичко!

Много помага "имането" на още деца . А процесът на отделяне е на практика постепенен, със следването в университет извън София (или извън БГ), когато си идват 1-2 пъти в месеца. Между другото, докато си бяха вкъщи, ми беше много трудно да свикна с късното прибиране вечер от купони, аз трудно заспивах, докато не са се прибрали  - така че отделянето си има и странични ползи. А и това отделяне е "завинаги", те си минават през нас, излизаме на кино, аз им оставям дребния (ние си нямаме баби и дядовци в София, на ММ родителите живеят на 320 км) от време на време, така че контакт имаме. Не съм обаче от онези обсебващи майки, които си държат децата по един час на телефона всеки ден, нито имам нужда да говоря толкова, нито смятам, че децата са длъжни да ми се изповядват какво са правили през деня час по час.

...
За хранителните добавки за онкоболни - по случайност имам представа за какво говорите, защото при всяка командировка в Щатите купувам едни "котешки нокти" оттам за майката на една от служителките във фирмата ни. Сигурно се сещате каква е разликата в  качеството на тази добавка тук и в Щатите (а и в Щатите е на 1/3 от българската цена).

...
Мамо Цоцоланке, аз може и да се имам за "желязна", но и аз се чувствах като теб, вчера сутринта, със сърцебиенето и прилошаването, по почти аналогични причини - от действията на колеги от бизнеса (не от фирмата ми), чак мрънках на ММ по обед, че искам да се пенсионирам и че ми е писнало от всякакви мизерници -  той пък го прие на сериозно  и взе да обмисля в коя точно държава да живеем. Е, докато и номер 3 не стане на 18, за никакви бягства  не мога да мечтая.

Ето това мили хора е истинска нужда от помощ, а не някой си че мечтаел за телефон . Ще ме извините , но познавайки лично тази майка, някакси ми е трудно да разбера репортажи за многодетни майки , не мислили преди как ще гледат децата си, но родили ги все пак и сега "плачем", че нямала пари да им купи подаръци. А какво ли е да се чудиш всеки божи ден как да нахраниш детето си със скъпа храна, само защото друга е невъзможна? Да не можеш да работиш,защото съдбата така те е поставила? Да се молиш детето ти да доживее до 30 и да си благодарен?.....Аз лично се разплаках и си пожелавам не тъпата БГ Коледа да и помогне,щото всяка година Лена си къса нервите с тях, а да се намери един мангизлия да помогне истински,че и тази жена да види чудо, щото ей това е истински проблем !  А не лаптоп, фотоапарат и елитен университет ! Всичко е просто суета и .... злоупотреба ! Който има очи - да прогледне ! Който има уши - да чуе !

http://www.btv.bg/video/shows/predi-obed/videos/s-obich-sreshtu- … ite-prognozi.html

Чудесно е, че има такива хора. Хубаво е да се помага на "нуждаещи се". Чувството да дариш всичко, което си изкарал за деня на болен човек като забравиш за собствените си нужди и тези на децата си, а после този човек да те попита какъв фотоапарат да си купи, е страхотно

Прегръщам те Лили. Настръхвам цялата, като си помисля как си се почувствала тогава...

Пожелавам на Мама Цоцоланка да оздравее и всичко това да остане като лош спомен зад гърба й. Желая й го с цялото си сърце.
И аз съм майка,  вярно не толкова добра,  но се опитвам да давам на децата си всичко, което е по силите ми.
И работя за това! Скъсвам си задника от работа,  повярвайте ми. Не си губя времето по форуми и фейсбук,  описвайки детайли от личния ми живот с цел да спечеля съчувствие. Дори не си спомням с какъв ник се подвизавах тук, а бях с доста публикации. Както и да е, бъдете здрави всички!

Да ме извинят другите многодетни мами за оффтопика, но така и така последните страници темата се флуудна, ще напиша нещо и аз:

1. Благотворителността не е "танто за тунту", ако даряваш нещо,  ти го даряваш, защото ТИ така искаш и това носи някаква (морална/духовна) benefit на  теб лично, а не на този, на който го даряваш - за него носиш материален benefit. Така че да се мери колко си дал и колко си получил в замяна измества отношенията в една комерсиална, ПР, плоскост, където правиш нещо, за да бъде забелязано, отчетено, премерено и да ти се върне същото. От това следва и 2:

2. Дарявай анонимно.

3. И тук ще обясня какво направих аз - не пращах СМСи, не купувах картички, само малко помогнах на едно дете да получи много добро образование. Понеже имам много "десни" разбирания, смятам, че истинската помощ е дадеш едно рамо на някой да стъпи на крака и да работи и да се справя сам, вместо да му даваш готови пари да ги "яде" и реално нищо в живота му да не търпи промяна //точно това се случва с европейските програми, хората имат някакви парички за ядене и топлене, и не научават нищо, което да им помогне да си намерят по-добре платена работа).

С това искам да помоля дискусията в тази тема да спре дотук, всеки си има своите мотиви, не искам повече вие да ми натяквате вашите и аз да ви натяквам моите, както направих по-горе. //Когато натяквам нещо, заемам позицията на "истината от последна инстанция", а това е позиция, която крайно не уважавам.// Ако толкова има какво да се оплаквате, си направете тема в Клюкарника и си пишете в нея каквото си искате, аз в тази тема влизам, за да чета за другите многодетни мами, и ако със съвет, от опит. мога да помогна, да го направя.