Здравейте мили майчета,
Щях да пиша по-рано да се похваля малката Тони проходи на14.03. миналия вторник
пусна се , замята крачета плете ги ама радост голяма и ние се приготвяхме да правим прощъпулник в събота,но в петък малката направи епилептичен гърч, небеше получавала гърчове от почти една година , с доктора даже бяхме говорили последния път , че ако детенце продължи така ще намаляваме лекарството.
Три дни ходим по лекари и казаха ,че може да е от пренатоварване, от радост, общо взето дали ще е от приятно чувство или от страх все спада в понятието стрес
, а пък от него се отключват какви ли не заболявания
Докторите казаха да я успокояваме , което изобщо незнам как ще стане??????
Почти 5 месеца се борим да проходи и то на нормална за това възраст(1.5г.) , да преодолее страха от по резките движения, при които се получава дърпане на операцията и съответно болка или по-скоро неприятното чувство на изпъване на кожата, а сега да я успокояваме
, тя е толкова доволна от себе си , че може да се движи и междувременно ръцете и са свободни да пипат всичко 
Сега се чудим кога и как да правим прощъпулник ,че то ще е лудница и да не и доиде в повече , не че сме някаква безумно голяма рода, даже обратно ,мислим да поканим няколко приятели с децата им:thinking:, ама пак ще са емоции, тичане , викане и други такива ,а много ми се иска да го направя, защото не сме правили погача за 40 дни ,че бяхме в болница,поне прощъпулник
Дайте съвет
Виж целия пост
Щях да пиша по-рано да се похваля малката Тони проходи на14.03. миналия вторник
пусна се , замята крачета плете ги ама радост голяма и ние се приготвяхме да правим прощъпулник в събота,но в петък малката направи епилептичен гърч, небеше получавала гърчове от почти една година , с доктора даже бяхме говорили последния път , че ако детенце продължи така ще намаляваме лекарството. Три дни ходим по лекари и казаха ,че може да е от пренатоварване, от радост, общо взето дали ще е от приятно чувство или от страх все спада в понятието стрес
, а пък от него се отключват какви ли не заболяванияДокторите казаха да я успокояваме , което изобщо незнам как ще стане??????
Почти 5 месеца се борим да проходи и то на нормална за това възраст(1.5г.) , да преодолее страха от по резките движения, при които се получава дърпане на операцията и съответно болка или по-скоро неприятното чувство на изпъване на кожата, а сега да я успокояваме
, тя е толкова доволна от себе си , че може да се движи и междувременно ръцете и са свободни да пипат всичко Сега се чудим кога и как да правим прощъпулник ,че то ще е лудница и да не и доиде в повече , не че сме някаква безумно голяма рода, даже обратно ,мислим да поканим няколко приятели с децата им:thinking:, ама пак ще са емоции, тичане , викане и други такива ,а много ми се иска да го направя, защото не сме правили погача за 40 дни ,че бяхме в болница,поне прощъпулник
Дайте съвет
Беше първият ни емоционален ден и общо взето започнах да я пазя повече от външни хора, шумни детски компании, силна музика и т.н. За съжаление обаче явно съм отишла в другата крайност. Тя сега пък се страхува от външни хора. Ти решаваш