Алана, и аз съм доволна. Факт е, че вече не плаче, когато го оставям. с доста трудна адаптация бяхме. И преди някой да се възмути, че говоря в множествено число и на мен ми беше стресово. 
Виж целия пост
Съгласни ли сте с метода по който нашите деца тръгват на ясли/градини?
- Публикувана: 3 авг. 2015, 14:02 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2015, 06:55 ч.
# 901
3 дек. 2015, 12:16 ч.
Не разбирам какво толкова лошо има в казаното от г-ж когато имате 25 деца на главата си ще се почудите какво да измислите за да въведете ред. Няма нужда от драми ако бяхте учител щяхте да се наслушате на какви ли не цинизми от страна на децата та така че родителите не сме идеални.... 
Не виждаш ли че пише сестра, а не госпожа.
Тя само посреща децата, а по-точно им хвърля един поглед в гърлото.
Спокойно може да помогне с действие, а не да дразни и без това раздразненото дете с думи.
Виж целия пост
Аз пък направо побеснях когато сестрата казваше на моето ревящо дете "ще те пратя при бебетата". Ами прати го де. Какво само зяпаш и нареждаш!
Не виждаш ли че пише сестра, а не госпожа.
Тя само посреща децата, а по-точно им хвърля един поглед в гърлото.
Спокойно може да помогне с действие, а не да дразни и без това раздразненото дете с думи.
# 902
3 дек. 2015, 14:05 ч.
Абе не идва да се плашат децата с каквото и да е, щото не знаеш накъде ще избие.
Такива малки деца най добре се успокояват или озаптяват с физически допир, тя Касита много добре е усетила нещата, отделно, че е и обучена. Като го гушнеш и забаламосаш, погъделичкаш, покажеш му нещо да му отвлечеш вниманието и то спира да реве, или безобразничи, много по-бързо, отколкото ако му говориш или го заплашваш.
А пък най-любимото ми е - Заспивай, защото ще те дам на Баба Меца. Айде иди ти заспи, ако наоколо има Баба Меца...
Виж целия пост
Такива малки деца най добре се успокояват или озаптяват с физически допир, тя Касита много добре е усетила нещата, отделно, че е и обучена. Като го гушнеш и забаламосаш, погъделичкаш, покажеш му нещо да му отвлечеш вниманието и то спира да реве, или безобразничи, много по-бързо, отколкото ако му говориш или го заплашваш.
А пък най-любимото ми е - Заспивай, защото ще те дам на Баба Меца. Айде иди ти заспи, ако наоколо има Баба Меца...
# 903
3 дек. 2015, 15:14 ч.
Благодаря на включилите се по моя въпрос с псуването, ще се карам до откат и това е. На баща му казах, че той ще се срами навън, защото е явно, че не съм го учила аз. Родата няма как да я превъзпитам, много са, силни са, все някой се изпуска
Относно заплахите, какво се чудим и възмущаваме на градината и госпожите като то си ни е национален манталитет да си плашим децата ( не всички разбира се, но доста често). По площадки постоянно чувах за Меца, кучето, полицая, че и стария Торбалан
Виж целия пост
Относно заплахите, какво се чудим и възмущаваме на градината и госпожите като то си ни е национален манталитет да си плашим децата ( не всички разбира се, но доста често). По площадки постоянно чувах за Меца, кучето, полицая, че и стария Торбалан
# 904
3 дек. 2015, 15:20 ч.
Моята, например, трети клас, е придобила гадния навик да вика "Мамка му". Примерно като и се изплъзне ножицата. Звучи ужасно, но нали се сещате, че децата не влагат в псуването същия смисъл като възрастен човек, а е начин да изразят някаква емоция, а при по-малките и дявол знае какво - подражание, желание да се правят на интересни като големите...
Аз подхождам като при лошо изразяване - както като каже "отзаде", "намалям" или някой още по ужасен израз употребяван масово в училище. Поправям, коригирам, обяснявам колко е важно да се изразяваш добре, че възпитаните хора не казват така и прочие...
Колко ще хване дикиш не знам. Най накрая като се изложи и засрами някъде, ще и дойде ума в главата.
Но при теб, Зои, детето е прекалено малко, че да отдаваш толкова голямо значение на това. То изобщо не разбира какво приказва. Примерно в градинска възраст децата често се радват на разни фекални изрази и си умират от смях. Колкото повече настояваш да престане, то е толкова по-доволно, че му се обръща внимание.
Виж целия пост
Аз подхождам като при лошо изразяване - както като каже "отзаде", "намалям" или някой още по ужасен израз употребяван масово в училище. Поправям, коригирам, обяснявам колко е важно да се изразяваш добре, че възпитаните хора не казват така и прочие...
Колко ще хване дикиш не знам. Най накрая като се изложи и засрами някъде, ще и дойде ума в главата.
Но при теб, Зои, детето е прекалено малко, че да отдаваш толкова голямо значение на това. То изобщо не разбира какво приказва. Примерно в градинска възраст децата често се радват на разни фекални изрази и си умират от смях. Колкото повече настояваш да престане, то е толкова по-доволно, че му се обръща внимание.
# 905
3 дек. 2015, 15:32 ч.
Именно, затова търсех вариант осврн забележките, защото колкото повече му се карам, т.е. обръщам внимание, той бяга из къщата със смях и не спира да повтаря. На родата на мм също ме е яд, защото те пък му се смеят и радват и той явно го приема като голяма положителна оценка.
Виж целия пост
# 906
3 дек. 2015, 17:18 ч.
То моето вече ме е "псувало". 
Прословутата дума "бебе". Нещо си настъпихме опашките с него и то ме гледаше и казваше с яд и злоба - "ти си бебе". Добре, че не знае други обидни думи.
За плашеното с меци, вълчовци и т.н. и ние не плашим, ама явно в градината някое дете го плашат, защото нещо за Баба Яга ми разправяше и за страшния Вълк.
Виж целия пост
Прословутата дума "бебе". Нещо си настъпихме опашките с него и то ме гледаше и казваше с яд и злоба - "ти си бебе". Добре, че не знае други обидни думи.За плашеното с меци, вълчовци и т.н. и ние не плашим, ама явно в градината някое дете го плашат, защото нещо за Баба Яга ми разправяше и за страшния Вълк.
# 907
4 дек. 2015, 05:56 ч.
Вие не знаете ли, че най-голямата обида в градината е именно "бебе" Прочетох постовете - да, явно не знаете. Ами да ви светна тогава и аз. Казано с усмивка? Ами че това си е жива подигравка. Децата в градината не падат от луната, да знаете, те са малки хора, които всъщност разбират какво им се казва...
Потвърждавам, в 4 група все още работи заплахата "ще те пратя при бебетата!"
Виж целия пост
В неговото съзнание дечицата, които плачат - са бебета и затова той се усмихва като ги чуе и им вика "бебе".
Вие не знаете ли, че най-голямата обида в градината е именно "бебе"
Прочетох постовете - да, явно не знаете. Ами да ви светна тогава и аз. Казано с усмивка? Ами че това си е жива подигравка. Децата в градината не падат от луната, да знаете, те са малки хора, които всъщност разбират какво им се казва...Потвърждавам, в 4 група все още работи заплахата "ще те пратя при бебетата!"
# 910
6 дек. 2015, 23:17 ч.
Бебе наистина една от най-обидните думи за 3-4 годишни, но аз се примирих с нея, след като видях, че при едно от децата действа, защото той дразни нарочно и децата сами му лепнаха етикета. За тях това е начин за да се справят с неговите изблици, когато наоколо няма възсрастни. А по едно време синът ми беше усвоил невероятни изрази, като ще те изхвърля в боклука. Каза ми кой го е измисли и че той го чул като и го повтаря за да е силен и той. Особено сред момчетата е въпрос на битка, кой е по-силен, кой е по-бърз и тн. Ако не си с тартора и аут.
Вкъщи му обяснявам, че не е добре да се говори така, но като си е в групата, да действа според неговия инстинкт за самосъхрание. или желание да се присъедини към тях. Незнам доколко е правилно.
Виж целия пост
Вкъщи му обяснявам, че не е добре да се говори така, но като си е в групата, да действа според неговия инстинкт за самосъхрание. или желание да се присъедини към тях. Незнам доколко е правилно.
# 912
9 дек. 2015, 08:53 ч.
Не съм вярвала, че ще намеря тема, която да задава същите въпроси, които си задавам аз.
Голямото ни дете тръгна на ясла без драми и там мина всичко наред.
Дъщеря ни е от 3 дни на ясла и е такъв стрес за нея, че ми е много жал. Подготвяла съм я с разговори и посещения на яслата ,но раздялата с майката и то така стресово й се отразява ужасно. Ами не е нормално да ме карат да я оставям възможно най - бързо, разбирайте за 10 секунди и да си тръгвам. Осъзнавам, че ще свикне. НО.... въпроса ми е: Как се отразява този стрес на психическото развитие на детето?
Виж целия пост
Голямото ни дете тръгна на ясла без драми и там мина всичко наред.
Дъщеря ни е от 3 дни на ясла и е такъв стрес за нея, че ми е много жал. Подготвяла съм я с разговори и посещения на яслата ,но раздялата с майката и то така стресово й се отразява ужасно. Ами не е нормално да ме карат да я оставям възможно най - бързо, разбирайте за 10 секунди и да си тръгвам. Осъзнавам, че ще свикне. НО.... въпроса ми е: Как се отразява този стрес на психическото развитие на детето?
# 913
9 дек. 2015, 09:35 ч.
Зависи от детето, някои се адаптират за дни, други плачат всяка сутрин със седмици, месеци, че и години. Аз бях от последните, майка ми ме е носила бременна,като съм била на 6г., до детската, защото не исках да ходя.Синът ми пък е от първите, на 3ти ден вече не плачеше. Аз забелязах при него, че наистина колкото повече оставам в градината, толкова по-трудно се разделяме, става му мъчно. Вземането на обяд, според мен трябва да е в краен случай, защото детето свиква и ще очаква винаги да бъде взимано на обяд, оставането повече, след това,може да го обърка. Децата обичат рутината, важно е да знае, че като се наспи и хапне, мама ще го вземе.Това, непрекъснато повтарях на сина ми, а явно и в градината, защото първите дни си повтаряше "всички майки ще дойдат".
Виж целия пост
Не съм вярвала, че ще намеря тема, която да задава същите въпроси, които си задавам аз.
Голямото ни дете тръгна на ясла без драми и там мина всичко наред.
Дъщеря ни е от 3 дни на ясла и е такъв стрес за нея, че ми е много жал. Подготвяла съм я с разговори и посещения на яслата ,но раздялата с майката и то така стресово й се отразява ужасно. Ами не е нормално да ме карат да я оставям възможно най - бързо, разбирайте за 10 секунди и да си тръгвам. Осъзнавам, че ще свикне. НО.... въпроса ми е: Как се отразява този стрес на психическото развитие на детето?
Голямото ни дете тръгна на ясла без драми и там мина всичко наред.
Дъщеря ни е от 3 дни на ясла и е такъв стрес за нея, че ми е много жал. Подготвяла съм я с разговори и посещения на яслата ,но раздялата с майката и то така стресово й се отразява ужасно. Ами не е нормално да ме карат да я оставям възможно най - бързо, разбирайте за 10 секунди и да си тръгвам. Осъзнавам, че ще свикне. НО.... въпроса ми е: Как се отразява този стрес на психическото развитие на детето?
# 914
9 дек. 2015, 09:47 ч.
Знам какво ти е... Моя дребосък беше на периоди - адаптация около 2 месеца, после ходеше без рев, после пак мрънкаше и така около 8 месеца... Сега вече няма никакви проблеми, казва ми "Чао", дава ми целувка и влиза да си играе. Не съм забелязала да има някакви последици върху него, не е променил начина си на общуване с нас или пък с други хора, даже по - скоро стана по - общителен специално с децата. Единственото, за което се притеснявах е, че вече е на 2г. и 1м. и още сме зле с говоренето, но след разговор с психолог и логопед и двете дами ме увериха, че няма вариант адаптацията да е повлияла и се дължи по - скоро на неузрял говорен апарат (а и факта, че пасивния му речник е много богат също сочи, че просто още не е готов физически да изговаря думичките) и така... сега чакам заветния момент с проговарянето. Бърза адаптация ви пожелавам, ако малката е спокойна през деня, то ще свикне, ще видиш. Много е важно също кой води детето.... Ако го води мъжа ми и до ден днешен с него е способен да мрънка, ако го водя аз (както и е) няма никакви проблеми.
Виж целия пост
Препоръчани теми