Юлски бебета - тема 33

Изобщо не се обиждам,Джине.Нали и аз това питам!С кой акъл оставяш двегодишно дете само?!За среща с психолог,лично аз бях споменала по-назад,но много от момичета едва ли не ми намвкнаха,че преувеличавам,че детето е просто палаво и как всяка майка си мисли,че нейното дете е най палаво.Е,искам да ви кажа,че не съм паднала от небето,съвсем не преувеличавам,а дори голяма част от ежедневието си избягвам да споделям,защото говорейки за нещо,го птеживявам отново.Повече от белите,които прави,ме притеснява характерът,който проявява.Значи,когато на площадката й кажа,че трябва да тръгваме,задължително чувам онова сопнато "нее!".Казвам,че ще минем през магазина и ще купим сокче.Промяна -никаква.Посягам да събера играчките й,а тя започва да хвърля и да се тръшка.Казвам й,че си отиваме вкъщи при тати,който я чака да си играят на конче.Продължава да крещи "нее,нее"Казвам,че бебето е гладно и трябва да се приберем за да папа.Не я интересува.Заплашвам я,че си тръгвам и ще я оставя сама.Казва ми чао и маха с ръчичка.Тръгвам си,отдалечавам се на сериозно разстояние,обръщам се тя стои,гледа ме,но не тръгва.Ако има и други деца изобщо не ме гледа.
Вчера влезе в една детска градина промушвайки се между решетките на оградата Стоях отвън и я молех да излезе,а тя ми се хилеше и се отдалечаваше още повече.Когато доближи басейна(празен е и изобщо недоумявам за какво им е на детските градини басейн?!)-изтръпнах!Наложи се да зарежа количката с бебето на улицата и да прескоча оградата за да я изведа. Естествено,че изяде шамарче,при това абсолютно заслужено!
Тази сутрин и като си тръгвахме от площадката я помолих да си обуе обувките,които тя беше събила.Не пожела.Посегнах да обуя,а тя се метна по гръб,разпищя се,зарита с крака и избяга.Казах й,че тръгвам,а тя стоеше и ме гледаше с онзи кравешки поглед,повтаряйки "нее".Грабнах количката и тръгнах.Обърнах се и видях,че ме следва,макар и на серизна дистанция,но боса.Казай й да се върне за обувките,но отново чух "нее!".Това същото "не" е дежурен отговор за всичко.Тя дори не изслушва въпроса ми.Директно отговаря "не"Например:отваря хладилника и вади киселото мляко(тя много обича КМ).Питам я "Кисело мляко ли искаш?" и тя не изчака да се изкажа отговаря сипнато "нее".

Пина, имам снимка на голямата ми дъщеря да се премята на лостове без наша подкрепа точно в тази възраст и малко по- късно, на 2.6, да катери по перпендикулярни стени и кара тротинетка. Очаквай закалено дете в по- късна възраст.

Дарче, не виждам нищо необичайно в поведението на дъщеря ти. Спести си психолога за детето и обърни внимание на собственото си здраве и най- вече отношение бебе/по- голямо бебе. Има доста статии за това как по- големите приемат в живота си брат/сестра във възраст като вашата.

Ники, тя още не е достигнала такива висоти с лоста, но дай боже, бих се радвала.

Дарче, поне е сигурно, че ще мине в един момент.

Джине, за детето дали бих го обличала два цели дена с едно и също не знам, до сега не се е случвало.

забравих за дрехите. Моят принцип напоследък е ако няма видими петна не се пере. Няма начин да пускам повече от 5 перални в седмицата, да сгъвам и нареждам. Ако шортите са черни и се е въргаляла в пясък пускам. Иначе ходи до поява на петната.
Като прибавя работа 9-5, готвене в неделя, четене с голямата книги и препитване какво е разбрала, мислене 1 седмица напред какво да се сготви, за да се напазарува, трябва да ми остане време да си измия косата на спокойствие и да почета книга или изгледам филм. Иначе се превръщам в слугиня, ставам нервна и неразбрана.
Тази сутрин трих отпечатъци на ръце от двете страни на стъклени врати. Пак. До довечера отново ще са там.

П.С. Двама сме, всеки обгрижва по едно дете и поделяме домакинската работа, например докато единия слага масата, другия ги къпе. Свободно време няма докато и двете не заспят. Слава Богу напоследък в 8 макс и двете са заспали.

Това за "Не" ми е мнооого познато, около 6 месеца го слушах, чак се питах това дете изобщо знае ли какво е "Да", един път така вдигнала кръвното на ММ, че не иска да си тръгва от площадката ОК, обаче избягала и отишла на едно футболно игрище, където имало момчета, които ритат, и като едното нищо ще я нацелят, та оттам с детето на рамо, в буквалният смисъл, и ми се прибират, нашата се хили, а ММ вдигнал кръвното ще пукне  Но както казах това беше в периода 1,5-2г, сега е много по-разбрана, и даже се случва от време на време /примерно на 3-те дена 1 път/ да каже "Да" за нещо. В тази възраст са така, нали го наричат бебешки пубертет, но при нас почна рано, свърши рано, надявам се да няма повторение по някое време, но знам ли я, в яслата очаквам да научи всички простотии.
Ники в 8 е супер, моята чака "тати" да се върне от работа в 19, че да ходят на люлки, мама да поизчисти, и от 22 по-рано не ляга.

Ние всички сме "във ваканция" и така си изместихме режима, че не знам другата седмица как ще го намествам. Вечер не лягаме преди 22,30 , сутрин спим до 9-10-11.

Дарче, и от мен един непоискан съвет. Не си тръгвайте от площадката, защото бебето е гладно. На Ади и е достатъчно гадно, че си тръгва, още по-лошо е, ако е заради бебето. Опитвай се да слагаш малката "от нейния отбор". Тръгвайте си, защото е късно, мама е гладна, мама е уморена, Ади трябва да яде и т.н. Да не остава с убеждението, че си нарушава кефа заради бебето.

Много лесно. Като започнете да ставате в 6.30, няма начин да стоите до 22.30, уверявам ви. Не знам какво ги правят в училище/градина, но са умрели от глад и умора вечер.

Дарче,не знам какво да кажа за Ади ,аз пък бих направила една консултация с психолог за лично мое успокоение,макар дори и само за да чуя ,че няма какво да направя .
Приемането на Марилена никак не е приключило ,мисля ,че тепърва Ади започва да осъзнава какво й се е натресло и колко промени тепърва ще произтичат от появата на бебето.Петьо е на 5 и половина и още се дразни на "бебето",често чувам фразата "не е хубаво да си имаш братче",но след минути се гушкат ,борят се  и т.н. Може би това е начинът на Ади да ти кажа "Виж ме ,аз съм тук" Извинявай ,не ми е смешно ,но ми е страшно забавна дъщеря ти ,направо съм й фенка 
Дейзи,много спите бе ! Ние в 8 сме станали всички,понякога малкото се успива повече .От 1 септември баткото тръгва ,мисля ММ да го води,а аз да пия кафе 
Скарлет,съчувствам ти за неяденето Наистина не го разбирам ,дано да има промяна с тръгването на ясла.Като гледа децата ,че ядат - може и тя да поиска !

Ставаме в 7:30 най-късно 8, и ляга в 22-22:30, аз един час след нея. Най-много като тръгне на ясла да ляга в 21:30.  А за глад хич не се притеснявам, това диване ще стои гладно с дни, ако някой не го подсети и хич не му пука  Да не решите, че е вечеряла, даааа след като предложих 3 неща, отказа ги, баща й предложи поне едно мини данонино, та му се нави на акъла.
Дейзи как ги караш да спят толкова до късно  да не им даваш нещо специално за сън 
Данче че нали и мен гледа, аз съм от всеядните, хич не й се дояжда, да ти кажа не вярвам и там да прояде, въпреки обратните твърдения 

Ники,вероятно това е тънък намек,че психическото ми здраве е разклатено или пък,че не се справям с децата си.Аз няма да се разсърдя,защото си ужасно права и за двете.Не мисля,обаче,да чета каквито и да било статии,книги,учебници и т.н.  в които се говори принципно.Това,че някой е разговарял с 3-4-5 деца в сходна ситуация,не значи,че познава проблема на моето.Повече би ми било спокойно ако разговарям със специалист,който да се запознае с частния случай,а не да чета статии как децата на тази възраст приемат братчетата си.
Данче,благодаря за разбирането! 
Поведението на Ади съвсем не се е променило с появата на бебето.Такова си е доста време.Активизира се около годинката и набра скорост към 1,6г.Обича ужасно много сестра си,но не умее да й се радва нежно.Постоянно е превъзбудена,нервна,скачаща,тичаща,падаща,ставаща....Ако се сдобие с нова публика(непознати) се представя в целия си блясък.Просто не е умее да се владее.
По принцип избягвам да говоря за нея с хора,които не я познават и не са се сблъскали от близо с фурията Ади,защото често(почти винаги) хората не успяват да добият реална представа за проблема и отказват да приемат,че има такъв.Обикновено чувам"айде сега!"/"Какво толкова?"/"И ние сме гледали деца."/"Всички са така." и куп подобни.Никой,обаче от обкръжението ни не отрича,че сме труден случай.Дружинка от общо 7 деца на тази възраст сме.Нито едно от тях не се държи като нея.Казвам го за да не си помислите,че нямам допир до други деца и едва ли не си мисля,че моето е най-палаво.Тук съвсем не става дума за белите.Бели правят всички.Кои повече,кои по-малко.За поведението й говоря,за постоянната й превъзбуда..Нали ви казвах,че и от яслата ми го казаха.В началото уж ги слушаше,кротуваше,хвалеха я,а аз не доумявах,но после явно се отпусна и реши да покаже и там на какво е способна.Та за да ми го казва човек,който от 23 години работи с деца в тази възрастова група,значи май съвсем не преувеличавам.

А учи ли лесно,Руми?Бързо ли схваща нещата,които я учиш?Този цвят е червен и да го посочва и да опитва да го назовава.Това е жълто и пр.?

Не знае цветовете,Ахи.Много неща не знае и не говори кой знае колко,но разбира чудесно всичко.Иначе запомня всичко,което й се покаже или види случайно.После повтаря.

Утре ще ти пиша да обсъдим някои неща,стига да искаш.В момента просто съм почти умряла,не ми се гади и заспивам.
За цветовете беше просто пример.

Дарче, не намеквам нищо, а ти казвам в прав текст, че с 2 малки/породени деца, които не разбират все още всичко е ужасно трудно и че имаш нужда от почивка. Гледаш на Ади като по- голямата, но тя си е още бебе и тепърва открива света около себе си.  Нищо ново, необикновено и странно не ми казваш, когато споделяш, че оставена без надзор се е накиприла и омазала, че тича и казва "не".
Мен думата психолог не ме плаши, когато има нужда.

Добре,Ахи!Лека нощ!
Приемам всякакви съвети.Ясно е,че и аз греша някъде.Разбирам добре,че най-гоялмата ми грешка е,че не успявам да й отделя достатъчно внимание.Но това не е от липса на желание,а от липса на чисто физическа възможност.Разкъсвам се между печката,пералната,гладачната маса,бебето и всичко останало.Стремя се тя да е на първо място и ужасно много страдам,когато бебето плаче неутешимо в другата стая,а аз не мога да я оставя,защото точно сега е решила да се катери на столче,за да гледа през парапета на терасата.Понякога то си поплаква така 4-5 минути и докато отида вече спи.Когато е будно,ако не е гладно се научи да не плаче-знае,че никой няма да дойде.Стои и гледа в точка,а на мен сърцето ми се къса.
Когато бях бременна бях чела за хиперактивните деца.Това,което си спомням е,че пишеше,че този вид деца се отличават с агресивното си поведение.При нея агресията липсва напълно.Тя раздава само любов.Гушкава,любвеобилна и все повтарвя"бицаммм,мамо,бицамм"Бица(обича)бебето,бица тати,бица куцето..бица вся и всьо!
Но от друга страна проявява всичко останало,което знам за хиперактивните деца и което ми е казвала сестрата в яслата-нетърпеливост,честа смяна на настроенията,невъзможност да се съсредоточи,неумението да си играе сама,нуждата от внимание,от компания...Нищо никога не й  привлича вниманието за повече от 3 минути.Не действат нито филмчета,нито песнички,нито компанията в игрите.Сядаме да редим конструктор,разделяме частите по равно,но тя започва да дърпа от моите и да крещи,че са нейни.Иска да се включа,а не ми дава,след това се обърква,вече не знае какво иска...Сърди се,но и тя не знае на кого.Все пак успявам да наредя нещо,редим заедно,аз слагам,после тя и тя-кулата расте.В един момент,още преди да са изтекли и 5 минути,скача и започва да руши.Тръгва да тича,не знае къде отива..
Навън е различно.Там е много по-спокойна.Не мога да си го обясня.Може би защото просто я пускам да тича и да прави каквото иска,стига да не е опасно за здравето й.Особено добре се чувстваме ако сме някъде сред природата,на широка полянка,където да тича на воля и да изразходва цялата си енергия.Но и да няма много хора,даже ако може да сме си само ние.Тогава е много по-спокойна.Иначе се превъзбужда,настъпва ужасно напрежение за всички ни.
Извинявам се,че ви занимавам всички ви с моето дете.Днес се отпуснах и направо се олях.