Булката, Кармата и Щастливи пътеки - разходка из индийските библиотеки ~Тема 18

Това кремиране на милиони индийци ежегодно и изхвърлянето на праха им в реката не е ли пагубно за природата?  Тая река досега черна трябваше да стане

Ами ако ги погребваха,колко  земя за гробища щеше да отиде?!Те индийците са над един милиард!Всъщност праха на всички починали и кремирани ли трябва да замине по река според религията им или това не е задължителен погребален ритуал?

Ganesha Chaturthi - Ганеша Чатурти

Вчера в Индия са празнувли един от най-веселите и обичани от индийците празници — Ганеша Чатурти. Ако в дома си имате скулптурка на Ганеша, пошепнете в ухото му своето желание и то наистина ще се изпълни.

Два или три месеца преди Ганеша Чатурти, се изработват красиви статуетки на бога, които после се поставят в специални шатри, издигнати за празненството. Всяка статуетка е уникална по своя вид и носи особеностите на художествените виждания на района, в който се провежда фестивала. Отделно от тези скулптури се изработват и други, които се предлагат на пазара, така че всеки да може да украси с нея дома си или да я носи на празничното шествие. В миналото фигурките се изработвали от глина или глина, примесена с кал. В края на празника те се занасяли при реката или океана и там се потапяли във водата, за да се превърнат отново в материала, от който са направени, като това символизирало преходността в природата и живота.
Преди да започне фестивала, къщите се почистват, боядисват и украсяват, както и самото място, където ще се издига шатрата със статуята на бога. Тази шатра - pandal, се изработва от богато надиплен плат и се декорира с множество палмови листа, листа от цветя и гирлянди. На постамент, символизиращ трон, се поставя статуята на божеството, а около нея се нареждат табли с банани, манго, цветя, бонбони ладу, сладкиши, кокосови орехи и метални свещници с маслени лампички.
Преди призоваването на Ганеша от свещениците, пред скулптурата се поставя Kalash (Purna-Kalasha ), или метален съд (меден, златен или сребърен), пълна с осветена вода или ориз, в която се намират красиво аранжирани мангови листа с кокосов орех в средата. Този съд символизира източника на живот, съда с нектара на безсмъртието Амрит, сътворяващата сила на земята и природата, изобилието, мъдростта, плодородието, просперитета и петте елемента.
Свещеник в червено доти изпълнява ритуала „Pranapratishhtha” или вдъхване на живот в статуята на Ганеша, чрез произнасянето на свещени мантри и пеенето на свещени химни.
Следващият ритуал е „Shhodashopachara” и се състои в поднасяне на плодове, кокосови орехи и червени цветя пред скулптурата на бога, която по-късно се декорира с гирлянди и се намазва или засипва с червен прах -кукум, смес от шафран, куркума и чандан(прах или паста от сандалово дърво). През цялото време на тази церемония се пеят химни от „Ригведа”, „Ganapati Atharva Shirsha Upanishad” и „Ganesha stotra" от „Narada Purana”.
Произнасят се 108-те имена на бога и два пъти на ден до края на празненството в шатрата се извършва арати, което символизира прогонването на мрака от светлината, очистването от злото, приемането на божественото начало и преклонението пред боговете.
Този ритуал се извършва ,като свещник или табличка с маслени лампички се върти по часовниковата стрелка 6 до 8 пъти , а после от 4 до 6 пъти обратно на часовниковата стрелка пред скулптурата на бога, след което огънят, приел освещавнето от Ганеша, се разнася сред хората, които поставят ръце над него и после докосват с тях лицето и главата си като вярват, че по този начин прогонват злите духове и приемат благословията на божеството.
Арати напомня за силата на човешкия характер да се противопостави на изкушенията на материалния свят, егото и гордостта и злото, така, както светлината на маслената лампа отблъсква мрака. Този ритуал помага на вярващите да прогонят всяка лоша мисъл или влияние, да понесат страданието, да приемат с радост щастието и да превъзмогнат възгордяването, въпреки благата, които получават, социалния статус, който имат, поста който заемат или славата, която ги съпътства.
По време на Ganesh puja всеки може да постави до статуята на бога-слон книга, химикалка или учебно помагало, които да бъдат осветени и ги прибират, когато скулптурата се изнася, за да участва в процсеята по улиците на града.
Фестивалът продължава десет дни, а на единадесетия ден скулптурата на Ганеша се изнася от пандала (шатрата) и се организира голяма процесия - Ganesh Visarjan, включваща песни и танци, с която богът се съпровожда до реката или океана, където статуята му се потапя във водата. Това потапяне символизира пътуването на божеството към дома му в планината Кайлаш, където то отнася заедно със себе си грижите, нещастията и лошия късмет на хората, които го почитат.
През цялото време на процесията се произнасят строфите:
„Ganpati Bapa Moriya - На добър път, Ганеша!
Gheema ladu choriya - Ти, който поглъщаш ладуто, потопено в гхи.
Pudcha varsi laukariya - Върни се отново следващата година!
Bapa Moriya re, Bapa Moriya re - О, боже на добър път, на добър път!
Ganapati Bappa Morya, Pudhachya Varshi Laukar ya - Ганеша, върни се по-рано следващата година!
Ganesh Maha Raj ki, Jai - О, бог Ганеша, цялата слава е твоя!”.

Ежегодно в Индия се изгарят по 17 милиона души. За европейците, свикнали на погребения, източният култ към кремирането е трудно разбираем и намирисва на варварство. А индийците, изгаряйки телата си вярват, че в следващия си живот ще се преродят в тялото на друг човек – маймуна, птица или друго животно. Всичко зависи от кармата. Едно от най-свещените места за индийците е град Варнаси, разположен на брега на река Ганг. Според древните предания тук някога е умряла Парвати, жената на бог Шива. Именно той пръв в Индия е изгорил жена си и разпръснал праха и по водите на Ганг. От тогава това място е станало свещено.

Във Варнаси докарват телата на мъртъвци от цяла Индия. Тук се опитват да дойдат в края на дните си и живи хора, за да умрат на свята земя. В покрайнините на града се строят цели селища, в които чакат последния си час десетки хиляди старци. За тях се грижат лекари и мед. сестри съвсем безплатно, като се надяват да получат по-добра карма. Подобно на нашите пенсионери, които спестяват по 200 лева от пенсиите за погребения индийците половината си живот спестяват пари за дърва за своето изгаряне. Специалното дърво банан е скъпо, един килограм от него струва 100 рупии(около 1 долар)За изгарянето на един покойник са необходими около 150 кг дърва. Малцина могат да си позволят обаче изгарянето. Колкото по-малко са икономисали през годините, толкова по-голяма е вероятността тялото да не изгори до край. Преди да изгорят тялото го завиват в бял плат. След това на бамбукова носилка прекарват тялото през целия град и го слагат на кладата.

Факелджията донася жар от главния вечен огън и пали погребалната клада. Тялото гори от три до пет часа. През това време няколко обучени огняри с дълги бамбукови пръти наместват дърветата, за да не изгасне огъня. След изгарянето на дървата, пепелта или останките от тялото се пускат по водите на река Ганг.

Има няколко категории хора, които не изгарят, а пускат телата им да плуват по река Ганг. Първо, това са децата до 10 години. Смята се, че до тази възраст те все още имат добра карма, тъй като все още не са успели да станат грешници.

Другата категория са бременните жени, чийто плод все още не е видял живота.

Освен това не изгарят хора, които са ухапани от змия. Индийците не ги смятат за мъртви, а за изпаднали в кома, т. е. душата им все още не е напуснала тялото.

Освен това не изгарят прокажените. Смята се, че прахта им може да зарази околните. Затова на тях им вързват камък за шията и ги хвърлят в Ганг.

По индийска традиция вдовицата след смъртта на мъжа си е длъжна да сложи край на живота си сама, като изгори жива на същия огън, на който е бил изгорен и съпругът и. Този обред е бил забранен едва през 18 век, след като Индия става английска колония. Но в отдалечените райони на страната този обичай все още се спазва.

Ние критикуваме лошите индустриалци на Индия за прекомерното количество  емисии с парникови газове и дори не подозираме кой е истинския виновник за това,  Индия дa е най-големият замърсител на атмосферата.

Резултатите от ново проучване, прозвучаха като гръм от ясно небе. Оказва се, че почти една четвърт от всичките емисии на парникови газове в рамките на Индийския субконтинент, не са свързани с производствени дейности, а с религиозни.

Огньове на хиндуистки и сикхски погребения, тлеещите благовония в  будистки храмове и мюсюлмански джамии, хиляди етнически обреди на стотици етноси, религии и секти,  изпускат в атмосферата несметно количество CO2.

Индийски учени са направили тези заключения въз основа на годишна информация за разнородните дейности на хората от Индия. Индийският изследовател Шамш Первез:

„В нашата страна има около 3 000 000 места за религиозни поклонения. Според преброяването всяка година в страната има по  10 000 000 сватбени церемонии“.  Сватби, погребения, кремации, празници …

Всяко от тези действия , придружени от огнени представления, самостоятелно не представляваt опасност.

Но  повтаряни  всеки ден от стотици милиони индийци, тези ритуали формират една четвърт от приноса на Индия за глобалното затопляне. Макар и много косвено, но индийските младоженци и покойници застрашават климата на далечните Арктика и Антарктика.

Днес изгледах финала на Пътеките!Ще ми липсва определено...на моменти се чувствах влюбена докъто го гледах..
В една от сериите Куши му каза,че се държи като Губернатор които управлява по времето когато Индия е била колония на Англия.
Момичета,аз го гледах с озвучение на руски,защото подразбирам малко а и ме домързя да чета,обаче съм 100% сигурна,че със субтитри щеше да ми хареса още повече.
Страхотна игра от всички актьори.Супер разтоварващо ми действаше и определено ми е любим сериал вече.Арнав до края си е толкова готин...много ме кефи държанието му ,защото в много филми и книги когато мъжа се влюби,после образа му го  правят един лигав и някак си изчезва част от чарат му.Тук обаче се запазва до края.
Имам много любими моменти м/у Арнав и Куши,но сцената със сеното бешеееее много вълнуваща.
Абе общо взето няма Виир,няма Шив...има само един пич и той се казва АРНАВ....

Мдааа
Обявен е за третия най-сексапилен мъж на Азия (от британско списание)

Ох дааа Арнав и Куши  . И на мен това ми харесва, че са запазили образа на Арнав до край.
Момичета направила съм съкратени серии на руски, само с участието на Арнав и Куши, но почват от първата сватба. Сериите са с руска "озвучка".
Скоро ще започна да правя и сериите на бг, но да се оправя малко с учениците, че не ми стига времето в момента.

Семейството на Шив приема ли Ананди? Ще има ли проблеми от тяхна страна или бързо ще стане сватбата?

Не знам, ама е като семейството във ''Всички обичат Реймънд''. В ярък контраст с досегашното семейство на Ананди, където всички са кралици на драмата. Доста свежи образи и подобаващо количество комедия. Особено дядката изглежда голям чешит.    Направо като по поръчка след невероятно тегавите епизоди напоследък.

P.S. Лелята на Шив има много благородно излъчване. 100 на 100 ще си допаднат с Ананди. Изобщо, епизодите в понеделник изглеждат доста интересни. 

Магди,страхотна си!С удоволствие ще ги гледам,само кажи къде...
Дайте предложение и за друг сериал,който да е с по-малко серии по възможност...
Разгледах,няколко страници в руския сайт и си харесах един,но превода беше само с един глас и ми звучеше ужаснооо...

Искам само да предупредя, че съм ги правила за мен и набързо, но после реших да ги споделя. Поради тази причина имат някои забележки от към точността на изрязване, но за бг сериите ще се постарая . Във vbox7 съм ги качила, но за да се гледат, който желае трябва да ми стане приятел. Там съм magiat.
Как назвать эту любовь/КНЭЛ/ има 2-ра част, но това всъщност е друг сериал с различни актьори и с подобен сюжет. Можете да го намерите в същият сайт, който по долу съм дала за Цвета страсти. Мен не ме очароваха 20-те серии, които гледах и после от коментарите прочетох, че въобще не може да се сравнява с оригиналния първи сериал. Друг подобен сериал е Сияйна луна. Дават го по btv lady всяка делнична вечер от 22:30. На руски препоръчвам Цвета страсти със Саная http://bigcinema.tv/series/rang-rasiya.html. Превеждат го на бг във вбокса, но бавно - Цветовете на страстта  http://vbox7.com/collection:2141140, оригиналното име е Rang rasiya.
Саная има още два сериала, но има малко преведени серии. Единият е Чанчан, това е и името на героинята и в сериала. Превеждат го бавно и има само 8 серии до момента. На мен лично ми допада до тук. Гледах и романтична сцена с нея и партньора и и ми хареса.
Барун също има сериал подобен на Пътеките или КНЭЛ. Казва се Мы заключили сделку, но също го превеждат доста бавно. Можете да го гледате тук http://bigcinema.tv/series/my-zaklyuchili-sdelku-serial-2010-201 … ri-pakki-hai.html, както и КНЭЛ 1 и 2.
Всички сериали без КНЭЛ 2 са под 200 серии.

Тя...май е истинската майка на Шив ...и баща му,истинският, още не се е появил...така разбрах ...дано  не ви подведа 

^^^ Ммм, мисля че не е, защото под БГ дублажът чух как той я нарича ''Choti Maa'', което, консултирайки се с опитът си от един друг индийски сериал, който бях гледал, значи точно ''леля'' (в ''Bidaai'' Алек и Ранвир наричаха леля си, Амбика, точно по същия начин). А за баща му - след като човечецът да падна в калта, направиха кратка ретроспекция из спомените на Ананди, в която тя се подсети как Бейрон също е бил обект на детска подигравка от същия тип, преди да се уреди бракът между хлапетата.