Кога дойде при Вас желанието за дете?

  • 32 450
  • 791
# 45
Ако чаках да ми дойде желанието за деца, все още щях да съм си бездетна. С лек срам признавам,  че изобщо не понасях деца, досадни ми бяха, прилепчиви и енергийноизпиващи /щото те пък явно  много ме понасяха и където и да отидех, поне три ми се увесваха  на врата  Rolling Eyes/ Бащите на децата ми си ги искаха и дуднеха колко би било хубаво  да си имаме наше и колко ще е красиво и синеоко, щото ще прилича на мен  Laughing ...Ми имам си вече две - нито едно от тях не прилича на мен, но са си най-прекрасните на света!  Бащите им вече не присъстват в живота ми, а аз  все още се чудя,  какво и как  съм живяла преди  да проимам децата си. Шарен живот Simple Smile
Виж целия пост
# 46
Преди няколко месеца бях пуснала идентична тема, така че ми е много близко това, което те вълнува. С разликата, че аз съм вече на 30 и имаме сключен брак от доста годинки. Simple Smile Повечето ми приятелки вече имат деца, до едно време изброявахме коя има..сега вече изброяваме коя няма за по-кратко. Та и мен ме развълнува мисълта защо в мен не се заражда истинско желание за бебе, казвам истинско, защото имам едни такива спорадични желания - например казвам "след лятото започваме бебеправене" - но като мине лятото и аз пак отлагам. Simple Smile Но колко още да отлагам, времето си тече, не ми се иска един ден желанието да се появи, пък някаква друга физиологична причина да попречи, защото не съм се сетила навреме.
Започвам вече да си мисля, че има нещо криво в мен - може ли жена на 30, омъжена за страхотен и готов за бебе мъж, без никакви финансови проблеми, без никакви обременености, да съм толкова незряла и явно несериозна, че да отдавам по-голямо значение на странични неща, вместо на това да стана майка? Много ми се иска да ме обземе страхотното желание скоро - а да не е просто, защото възрастта го изисква - и да се тропна бременна и щастлива. Simple Smile
Дано Simple Smile
Егоистка си падаш малко и не искаш да поемеш отговорност.....
То, апетитът идва с яденето, та затваряй очи и давай- да не ти се наложи да ходиш по мъките години наред.
Виж целия пост
# 47
апетитът идва с яденето
Peace

Казано накратко - точно така се получи при мен. Blush Желание за дете имах от съвсем малка, но колкото повече наближавах времето това да се случи, толкова по-слабо ставаше желанието. На 22 бях категорична, че не искам и че единственият начин да родя е, ако мъжът до мен поиска да стане баща. Правех си сметка, че това ще се случи като наближа 30-те. Хубаво, ама сметки без кръчмар нали не се правят... Laughing Забременях непланирано още на 24 и бях в голям шок. Мъжът ми също, но някак не го показа, показа само радост и вълнение (особено като смятах с калкулаторите кога съм забременяла и се оказа, че терминът ми е ден след неговия рожден ден). Аз пък сравнително бързо свикнах с мисълта и от хормоните ли, от какво ли, не знам, ама също много започнах да се вълнувам и радвам, че съм бременна. Heart Eyes И ето ме сега - майка на едногодишна дъщеря. Знам, че е клиширано и знам, че ще повторя и други, писали в темата, но наистина не знам как съм живяла досега без нея. И не, дъщеря ми не е случайност, а късмет! Heart Eyes Никога не съм вярвала в случайностите, а сега съм напълно убедена, че няма нищо случайно.
Виж целия пост
# 48
Не ми е идвало желание за деца, имах желание да нямам такива. Реших се поради рационални причини.
Виж целия пост
# 49
Ирационална е самата идея да искаш някого, преди да си го виждал, пипал, преди да го познаваш. Всъщност какво да искаш, някаква представа за дете ли? Нормално е да не е точно желание, да не е точно готовност. Добре е да е обмислено, и за теб и за детето. Добре е и бащата да иска. Всички неща са пожелателни и в голяма степен променливи.
Но все повече си мисля, че инстинкта не може съвсем да се загуби и няма нужда да чакаме други неща като желание, безумно искане и т.н. да ни връхлетят.
Просто дай шанс на инстинкта си да се задейства.
Виж целия пост
# 50
То е като писането- ако чакаш вдъхновение, за да седнеш, нищо няма да напишеш. Трябва да се сяда редовно да се пише и то излиза хубаво.

Не е нужно да искаш и обичаш децата романтично- просто трябва да се направи и после е хубаво. Ама не трябва с розови представи.

Виж целия пост
# 51
Съгласна съм  Peace
Аз бях с розови представи.
Това едва не ме уби...
Виж целия пост
# 52
Лошото понякога е, че човек чака твърде дълго да бъде добре финансово, да бъде готов психически и т.н., че когато вече наистина се реши, забременяването става многоо трудно, а при някои и невъзможно.
Виж целия пост
# 53
То е трудно и невъзможно и при някои, решили да имат деца на 20.
Божа работа.
Виж целия пост
# 54
Така е, но с напредване на годините още повече се затрудняват нещата.
Виж целия пост
# 55
Така се води. Но мисля, че каквото е писано, това се случва, не са малко жените, които на 40+ не щат бебе, но ги изненадва  Laughing
Виж целия пост
# 56
Да, понякога жената не е готова уж за бебе, но съдбата си знае работата. Wink
Виж целия пост
# 57
Така е, но и много правят аборти, така че по-добре да не се случва...
Виж целия пост
# 58
Здравейте, въпросът ми е може би банален.. Но напоследък все по-често се замислям кога при мен ще се зароди желанието да имам дете. Интересно ми е вие как и кога се почувствахте готови. Все повече се опасявам, че при мен този момент няма да настъпи.
Обвързана съм сериозно от 2 години, заедно живеем от 1 година. След няколко месеца навършвам 27, а той 29. Имам самостоятелно жилище и двамата работим и сме доволни, от това с което се занимаваме. На първо четене имаме необходимите условия за дете, но желанието къде е.. Знам, че всеки човек се чувства готов на различен етап от живота си. За мен е важно преди детето, да станем законно семейство и може би и това ме възпира. Някои хора казват, че човек никога не е готов за дете и винаги ще си намира причини да отлага..
При Вас как се случиха нещата? Планирахте ли кога да започнете с опитите или просто го почувствахте?
Дъщеря ми е планирано бебе, но аз самата не исках деца, докато тя не навърши някъде 6 месеца. Не помня точно кога осъзнах, че е мое дете и я искам. Не че съм я мразила или не съм се радвала, изпокарах се с бабите заради нея, просто чувствата ми към бебока бяха като през стъкло.



Виж целия пост
# 59
Ирационална е самата идея да искаш някого, преди да си го виждал, пипал, преди да го познаваш. Всъщност какво да искаш, някаква представа за дете ли? Нормално е да не е точно желание, да не е точно готовност. Добре е да е обмислено, и за теб и за детето. Добре е и бащата да иска. Всички неща са пожелателни и в голяма степен променливи.
Но все повече си мисля, че инстинкта не може съвсем да се загуби и няма нужда да чакаме други неща като желание, безумно искане и т.н. да ни връхлетят.
Просто дай шанс на инстинкта си да се задейства.
Благодаря за съвета, аз също мисля да се доверя на инстинкта ми и на усещанията.
Относно забременяването и това колко бързо ще стане.. Още съм на 26, а и всяка млада, здрава жена, която се грижи за здравето си не вярвам да има проблеми със забременяването. Както казаха и други - съдба. Има и неща за изглаждане във връзката ми, може би и това ме спира на този етап. Аз дете си сама бих гледала, стига да го пожелая вътрешно. А ако не стане, аз съм осъзнала за себе си, че мога да живея и без да създам поколение. Просто съм някак си неутрална по този въпрос за сега.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия