Кога дойде при Вас желанието за дете?

  • 32 427
  • 791
# 780
Според мен, трябва да си поговорите , вие сте големи хора. Какво има? Трудно се дават съвети като не познаваме хората.
Може в началото на връзката да е бил супер въодушевен и е ясно, всичко е цветя и рози, хората са склонни да говорят и обещават само от емоции. Сега може да се е уплашил, да се е размислил, Да иска да почака. Знам ли. На 40 + години да сменя памперси... ами не всеки е навит. Особено след неуспешен брак/ връзка и с по- голямо дете. Мъжете са трудни на такива неща и жената често взема инициативата.
И още нещо. Само от 1 година сте заедно нали? Ами това не е много. Едва ли може да се каже , че много сте го чакали да се реши.
Но ако толкова искате брак и дете, и ви тревожи това колебание , кажете , поговорете. Но кротко, без да звучи като ултиматум.
Намеци няма смисъл, достатъчно намеци сте направили досега, даже директно го натискате с лафа за смяна на фамилията.... то това си е почти предложение за брак от ваша страна. Stuck Out TongueStuck Out Tongue

И още, вие защо толкова искате и бързате за брак и дете с него? Заради детето?Заради връзката ви? Заради него? Заради вас си и сигурността ви? За да имат другите ви деца семейство?
Като си отговорите честно на себе си и ще е по-ясно всичко.
Виж целия пост
# 781
Защото просто обичам децата...обичам да се грижа за мое дете, обичам мъжа до себе си и искам да сме още по-щастливи.
Виж целия пост
# 782
От една година сте заедно и бързаш за общо дете? Имаш си две, той си има, видял е, че с повече деца не е лесно. Ежедневието и битовизмите са му дошли в повече и е започнал да дава задна. Предполагам, че неговото дете не живее с вас, а само твоите. Ако е при майката, плаща издръжка и други ангажименти няма. Но вижда какво е да си нонстоп родител, покрай твоите деца. Уплашил се е от отговорностите и разходите, свързани с толкова деца. А и като се е освестил от първоначалното "заслепяване" и се е сетил, че едно бебе е освен разходи, то и много нерви, недоспиване, ограничаване на личната свобода...  И се е отказал бързо от идеята за общо. Аз лично, ако си имам две, не бих родила трето, особено ако и мъжът си има. Бих си живяла живота с него, ще гледам да си подсигуря децата и ще се радвам на свободата си, която придобивам с всеки изминал ден, след който децата ми са по-пораснали и стават по-независими. Но виж, ако държиш на брак, постави въпроса и се изяснете кой какво иска и другият включен ли е в плановете му. Но за дете не бързай, да не се окажеш сама и с три деца.
Виж целия пост
# 783
Благодаря за съветите, и аз мисля,че е видял какво е с 2...3 деца и се е уплашил...3тото дете е с нас  по няколко дни...поне 10 от месеца...и повече
Виж целия пост
# 784
Благодаря за съветите, и аз мисля,че е видял какво е с 2...3 деца и се е уплашил...3тото дете е с нас  по няколко дни...поне 10 от месеца...и повече
А с четири деца как ще сте? Помисли
Жилище, училища, пари, грижи, другите деца имат и други родители ...... ?
И това да е основата на голямо семейно щастие.
Може, да.
Но при едно условие. Трябва да сте на един акъл. И двамата да го искате много, да действате заедно, и да сте железен екип.
Защото то не е да се ожените и да имате 1 дете. То е семейство + 4 ри деца.
Ти у дома с години с децата и домакинството, той да бачка и да подсигури 6-ст членно семейство. Head Band Как няма да се колебае?

Упех от мен каквото и да стане.
Виж целия пост
# 785
Аз също бих си живяла живота с този мъж, без да си го усложнявам с още деца и битовизми.
Виж целия пост
# 786
Авторката пусна и друга тема със същият въпрос и получи същите съвети.Не се хабете.
Виж целия пост
# 787
Не съм детишар и никога не съм била. Нямам и особен подход. Винаги съм искала дете обаче.
Омъжих се на 27 и в началото не бях готова и исках да се изчака. Със съпруга ми бяхме гаджета 2 години и малко преди да се вземем. Той искаше и по-рано, но аз не бях готова.
На втората година след сватбата вече много запомнах да си мисля за деца, четях форуми, мислех имена, заглеждах се по парковете в обедната почивка и в един момент реших, че няма какво да чакам, по-млада няма да ставам.
И го решихме съвсем спонтанно, преди много приемислях, и винаги съм била така. Но в момента, в който се улових, че постоянно мисля затова си казах, че е защото го искам. Започнахме опитите и се случи на 4 я месец. Да ви кажа, честно през цялата бремонност не осъзнавах какво се случва, докато не я взех в ръцете си. Първите месеци са ми мъгла. За мен не трябва много да се мисли, подходящо време може и да не дойде, но имаш ли желание, щом мислиш затова значи го искаш.

Колкото до брака-Първо свтаба, после бебе, това са моите условия, и хич не ми дреме кой какво си мисли по въпроса. Аз съм малко крайна и си слагам картите на масата. Не бих живяла с човек без брак. На моя му казах, че деца без брак не раждам. Peace
Виж целия пост
# 788
Благодаря за съветите, и аз мисля,че е видял какво е с 2...3 деца и се е уплашил...3тото дете е с нас  по няколко дни...поне 10 от месеца...и повече
А с четири деца как ще сте? Помисли
Жилище, училища, пари, грижи, другите деца имат и други родители ...... ?
И това да е основата на голямо семейно щастие.
Може, да.
Но при едно условие. Трябва да сте на един акъл. И двамата да го искате много, да действате заедно, и да сте железен екип.
Защото то не е да се ожените и да имате 1 дете. То е семейство + 4 ри деца.
Ти у дома с години с децата и домакинството, той да бачка и да подсигури 6-ст членно семейство. Head Band Как няма да се колебае?

Упех от мен каквото и да стане.
За нея не са важни децата и техните потребности и елементарни условия на живот. Важното е да "имаме бебенце" от новия мъж, че да го вържем по-здраво. Живее в апартамент с 1 спалня и 1 детска стая, децата в момента са разнополови и момиченцето й спи в дневната на дивана (може да си го позволи, когато няма никой друг от семейстовото там). В другата тема я питахме къде смята да навре четвъртото дете, ама тя се врътна и го раздаде нацупено-обидена. Не отговори и дали може да отгледа сама 3 деца, ако господина установи, че му е невъзможно с 1 заплата да отглежда 6 човека и си набие шута.
Виж целия пост
# 789
iana28, Вие имахте цяла тема със същия първоначален пост. Нали знаете, че хората във форума са едни и същи. Тук е друга тема на друга авторка, на която се извинявам, че ще отговоря първо на Вас! Много е просто: ако имате възможности, говорете за бебе. Може би мъжът Ви е осъзнал, че няма да Ви стигнат силите и се е приземил...
По темата-много често се случва с първото дете да няма изгарящо желание за бебе и инстинкт да бъдеш майка, до момента, в който не родиш. От там нататък, след известно време искаш и второ:) Господи, няма нищо по-хубаво от новороденото! Flowers Hibiscus Nature Sunny
Виж целия пост
# 790
Никога не съм искала второ дете, това не е закономерност.

А жените, които имат постоянна нужда да раждат, по-скоро постоянно някой да е зависим от тях, за да се чувстват значими, имат определени бъгове.

Баба ми беше многодетна майка, но определено не влизаше в категорията на "квачките".
Жени с въпросния бъг, които по финасови или здравословни причини не могат да си нароят куп дечица, се вкопчават в децата си, като в зависимост от характера на детето или го отблъсват тотално от себе си, или възпитават мижитурка - "мамино детенце".
Виж целия пост
# 791
Не съм детишар и никога не съм била. Нямам и особен подход. Винаги съм искала дете обаче.
Омъжих се на 27 и в началото не бях готова и исках да се изчака. Със съпруга ми бяхме гаджета 2 години и малко преди да се вземем. Той искаше и по-рано, но аз не бях готова.
На втората година след сватбата вече много запомнах да си мисля за деца, четях форуми, мислех имена, заглеждах се по парковете в обедната почивка и в един момент реших, че няма какво да чакам, по-млада няма да ставам.
И го решихме съвсем спонтанно, преди много приемислях, и винаги съм била така. Но в момента, в който се улових, че постоянно мисля затова си казах, че е защото го искам. Започнахме опитите и се случи на 4 я месец. Да ви кажа, честно през цялата бремонност не осъзнавах какво се случва, докато не я взех в ръцете си. Първите месеци са ми мъгла. За мен не трябва много да се мисли, подходящо време може и да не дойде, но имаш ли желание, щом мислиш затова значи го искаш.

Колкото до брака-Първо свтаба, после бебе, това са моите условия, и хич не ми дреме кой какво си мисли по въпроса. Аз съм малко крайна и си слагам картите на масата. Не бих живяла с човек без брак. На моя му казах, че деца без брак не раждам. Peace
И аз съм така. Без брак не раждам ! Имам 2 деца, родих първото 2 год след сватбата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия