ЯНУАРСКА мама скоро ще разбере дали панделки ще връзва или сини гащи ще пере

Въх, уби мъ!

Ние спяхме разделени само за кратко след като се роди малката и отделихме "големия" да спи в друга стая (голяма грешка ). Та тогава ММ за кратко спеше при него, докато свикне. Толкова. Никога не сме се делили и съм твърдо против. Майка ми е на същото мнение, свеки не се е месила по този въпрос (поне не се сещам ), ама и да се беше пробвала, все тая. Но не мога да кажа, че не си е доспивал редовно, че кой знае колко е ставал... Случвало се е, но от време на време като има нещо наистина сериозно. Иначе даже не ги чуваше, доколкото си спомням.  А  шофира цял ден и си е натоварващо, но пък гледането на дете не е по-малка отговорност. Всеки си носи кръста.

      Моите деца хич не спяха до две години. Ядяха, смееха се, добрички, но не спяяят Голямо ставане беше, на моята сестра децата лягаха в 8-9 вечерта и спяха до 8 сутринта от бебета, така съм завиждала. Особено дъщеря ми много се будеше, тя като се събудеше я взимах при нас на спалнята да се успокои, кърмех я спяща и като заспи дълбоко я връщах в нейното креватче с идеята да свикне , че заспива вечер и  се буди сутрин все пак в нейното легло Сега и двамата са такива поспаливци, че си наваксват съня дето пропуснаха като бебета, а на мен кой ще го навакса Иначе и аз не го пускам мъжо в друга стая, ми от време на време и той да стане

Ох,момичета оправянето на педикюра става все по-трудно Снощи към 4 се събудих,много ми се гадеше и до 6.30 не заспах. Та днес ми е криво. За помагането все си мисля,че дори и първо бебче,ще ми е много по-добре да се оправям сама. Не обичам да ми се дават акъли или да ми се налагат. Зимата сигурно ще живеем при родителите на ММ,та отсега се подготвям как ще ми се дават акъли за всичко.

Нашите планове са по-нетипични - подготвяме си детската - тя е точно до нашата стая.
С ММ ще си спим в леглото, малчето в неговото в неговата стая - аз спя леко, събуждам се лесно и като цяло сънят ми е сбор от по няколко минути/часа (аз и сега си ставам поне 5 пъти на нощ), та ще си прескачам като се събуди до неговата стая.

Честно казано, таткото ни помага много у дома - дори за пране, чистене, готвене, делим си нещата. Бебе иска от преди аз да се реша, дори предлагаше като родя да се върна на работа, а той да си гледа бебето   За това предпочитам да го оставя да се наспи, пък той ще помага така или иначе с каквото може.

Ако се налага не пречи да спя и при бебето някоя вечер, ще има къде, но защо да сме недоспали двама само и само да сме съпричастни и в това?

Относно помощта на роднини - не знам как ще е по-напред през времето, но все си мисля, че след изписването предпочитам, който идвал идвал и да си отидат след това.
Все пак ни е първо дете, предпочитам да ни оставят да се настроим към това, отколкото някой постоянно да се бута и дава съвети.

Моята свекърва живее далече, има и здравословни проблеми и е много негативно настроен човек - все черното й е пред очите, все да се оплаква и мрънка, еми не искам подобно отношение около мене.
Майка ми е на близо, пък и не се притеснявам да й кажа когато имам нужда от помощ и когато искам да съм сама и да се разсърди ще се сдобрим.
По-ми е кофти за свекито. Няма как да не я поканим да дойде за изписването - мисля и още от раждането да дойде, докато сме в болницата, да си се види със сина си два-три дена, но честно от сега се натоварвам от идеята, че може и да не мога да я пратя да си ходи в деня на изписването.
Разбирам, че на жената й е първо внуче и ще й се ще да му се порадва, но все си мисля, че в този момент и аз няма да съм много на себе си, за да търпя чуждо присъствие. Майка ми пък не я харесва особено, за да я вземе на гости при себе си и много го мисля този момент.

Това с педикюра и мене ме притесни онзи ден - от сега не ми е удобно, а останалите месеци как ще се оправяме - на маникюристи? Майтапех се с ММ, че той ще ми обува сутрин чорапите 

Понеже при нас ММ беше този, който даваше зор за бебе сега го раждам и му го връчвам  А аз по фризьори, молове и маникюри 
Майтапа на страна, той изключително много ми помага вкъщи, да не кажа, че той върти къщата 
Дамо така да продължи, та да мога да си осъществя плановете за моловете и маникюрите 

Правилно ги виждаш. Една приятелка са точно така. Вече 2-ра година ще стане, те на различни легла. Секс правят на дивана в хола, айде няма нужда значи.
ММ го натискам задължително да си ползва болничния 15 дни, това са си 3 седмици ако се броят за работни дни, не са календарни. (трябва да проверя). Ние за 3 седмици ще влезем в ритъм.
Майка ми все ми казва, че свекървата съм щяла да искам да идва--ми не, не искам. Най-мразя от всичко да ми се казва какво и как да правя. Пак казвам--в чужбина хората сами се оправят, няма причина тук да не можем, да ни е страх и т.н.........просто не си го обяснявам.
Не съм Богиня, със сигурност ще искам примерно да сготви, да донесе, дет се вика синчето си да нахрани  , ама до там.
И аз като на Hope--ММ много искаше бебе, сега ще помага, а и го знам как ще се привърже към детето, научи се пералнята да пуска (постижение), сега ще преминем плаааааааааавно на сушилнята и на миялната и сме готови   С робота и аз ще се оправя.

Нашите кумове са така - две момчета с 2 години разлика, вече 5 години или спят отделно или с дете в леглото. Сега чак започнаха да настояват децата да си спят в стаята, но дребния (на 3) още ходи при тях всяка вечер. Е, не съм навита на такова нещо.
А бащинските са календарни, не работни, за съжаление.

Мен детето никога не ми е пречело в леглото при нас, дори после като почна да си спи в кошарата ни липсваше. Сега като не е при нас (примерно е на гости при баба си) вечер ми е едно празно в стаята без нея. За мен тези първи години с детето са толкова хубави, после и да искаме тя няма да иска да спи при нас.

Иначе таткото спеше в друга стая само първия месец горе-долу докато аз си направя някакъв ритъм, така че после бързо да реагирам и да не се буди и той.

Ех, календарни ли са тия дни....как да е, пак са си 2 седмици и 1 отпуска като натисне....но и две са достатъчни.

Аз сега погледнах пак колички, мисля че избрах!!!! ама да видим  

И кошара харесах, направо ми идва да отида ей сега уикенда и всичко да купя. 

При нас ситуацията със спането от 4 години е - аз и детето на спалнята, мъжът в детската .Просто човекът работи на денонощен график и ми е съвестно и за него и за мен, защото като затропа за първа смяна в 5 сутринта и няма вече спане и при мен. За "гушкането" винаги си намираме начини, даже дет се вика разнообразихме си секлуалния живот . Сега като се роди здраве живот №2 ще стане по-сложно. Вероятно аз и бебето ще спим отделно, таткото с баткото и така. Големият ми син беше ужасен ужас със спането, за първи път спа цяла нощ на 1.8 години, даже ставах да го проверя дали диша. Тъй като и за мен сънят е свещено нещо /само дето тая свещеност вече не е факт/, гледах максимално бързо да вдигам тениската като събуди и даже съм имала случаи , в които не помня колко пъти е се будил, колко е цокал, лява или дясна цица последно........мани, бели петна.
В интерес на истината аз също от 4 години не съм спала непробудно, всяка нощ се будя поне по няколко пъти.
За помощта от бабите, винаги съм била ок ако ги помоля да ми помогнат или ако вземат да сготвят, но за детето по-добре сама съм се оправяла. Колкото и да са добронамерени съветите, все са ми били неискани съвети и освен да се изнервя допълнително, друго не сме постигали. А в първите месеци поне аз бях много чувствителна на тема как си гледам детето
P.S Преди време се бях оплакала на една приятелка, как няма нощ дето да се спи нормално и бях казала, че когато синът ми започне да спи от 22:00 до 07:00 ще си направя втори рожден ден и ще празнувам ли, празнувам..., ако съм жива дотогава. А тя разбиращо закима с глава и каза "Когато синът ти започне да излиза в 22:00 и да се прибира в 07:00, тогава ще видиш какво е неспане"

Ох момичета много пишете бре  
Много теми сте подхванали, та незнам от къде да започна.
Баткото спи още в нашата стая. Сега вече ще правим генерално разместване,че сме в стара къща и ние малко трудно със стаите. Сега ще се разделим с хола ни,които ще стане детска и не ми се мисли как ще свикнен,но......
За дрешки - сина ми беше септемврийско бебе и си имам началния старт с дрешки - повечето са тънки (с дълъг ръкав),но то в началото няма да се излиза . имам си и 2 космонавта и един много дебел чувал за количка така че не го мисля  
За спането -бебето и баткото в отдвлна стая. Таткото от последната си работа е свикнал да става в 3ч. Така че може би ще храни бебка той а аз да си се наспивам. Зависи дали и колко кърма ще имам.
С баткото майка ми ми помагаше- основно гладене на дрешките и готвене. Свекърва ми я викахме ако се наложо да излезем по работа да гледа бебока (и да оставя майка да си почине ). Не ми се е месела тогава ,надали и сега ще го прави.
За спането- спа като пън. Имах щастието синчето да ми е спокойно бебе и започна да спи от 22ч-до 07-08ч от 40-тия ден. От тогава до сега да съм ставала макс 10 пъти. Надявам се и номер 2 да е така.
Имаше и още неща но.....лек ден от мен  

Ей, много сте изписали за два-три дни! Аз да се извиня предварително за грешките - хем пиша от таблет, хем ме е цапнала мигрената и едвам гледам от болка.

Аз се следя в Токуда по ЗК и частно, при др. Колева. Живот и здраве, мисля там да раждам, пак при нея. Доволна съм, изключително прецизна е и подробна - всичко проверява, направи първоначална оценка на рискови фактори и наследствени обременености, пусна необходимите изследвания, които повечето доктори смятаха за излишни в моя случай и благодарение на това успя да запази бременността ми. Кръвни изследвания ми пуска всеки месец,  всеки път ме гледа на Доплер (имам тромбофилия все пак). Насочи ме към ендокринолог и хематолог с координати, инструкции и т.н. Евала на такива лекари! Лежах в Токуда 3 дни в 11та седмица - не мога да се оплача от условията. Нормалните стаи са с по 4 легла, гледат да разпределят пациентите така, че да са в сходно състояние, т.е няма да те сложат бременна при жена с хистеректомия например, стига да имат тази възможност. За раждането обаче мисля да искам самостоятелна стая, ако има свободна. Чисто е, персоналът е приветлив и любезен, въпреки че има много пациенти, които яко им късат нервите.

Много бих искала да родя естествено - секцио ще приема само по мед. показатели. Рано е още и не сме го коментирали с АГто.

Не ми се иска бебето да се учи да спи при нас. Мъжът ми ще трябва да се наспива все пак. Има си отделна спалня за детска, ще спи там, а аз ако се налага ще оставам при него. Но не ми се иска да спим в отделни стаи с ММ и ще гледам да не го допускам. Ще видим как ще е като се роди бебчо - има време. Иначе той много ми помага (научил се е да пуска и пералня, ако почне и да глади цена няма да има) и започвам де се притеснявам дали няма да се преуморява от престараване като се роди малкия човек. Не се притвснявам за готвене и пазаруване - оправяме се еднакво добре с него. Даже сега с този бременен мозък се оказа, че той се справя по-добре от мен.

Свекърва ми и майка ми са на 250 км. от мен. На свекърва си не мога да разчитам за помощ - тя има сериозни здравословни проблеми, едвам ходи, как да я товаря нея. Тя не се натиска, преценя си адекватно силите. Майка ми е много негативен човек и присъствието й по-скоро би ме докарало до психиатър. Май ще ми се наложи да се оправям сама. Коментирахме с ММ, че ако ми стане много тежко ще взимаме бавачка да ми помага.

За изписването от сега съм казала, че не искам никой да идва. Ако живееха в София - да дойдат за час или два, но да ми се изсипят у нас и да седят няколко дена, аз току що родила с дете на ръце и кой знае в какво състояние - най-много да има пострадали . Много проклета ставам като не се чувствам добре и понасям само ММ.

Аз не съм си оправяла сама ноктите на краката от години - все на педикюр ходя.

   Да се включа и аз петъчно. Каката беше много ревяща. Нощем се будеше от 1-2 до безброй пъти. Странното е, че тогава ставах преобувах, кърмех и заспивах веднага. Честно казано сън не ми е липсвал. Ако ми се е спяло, през деня съм си наваксвала, докато и тя спи. Аз съм на принципа, че нужда от геройства няма. Изморена съм, почивам и толкова. Къщата може един-два дни да е разхвърляна, храна може да си поръчаме, но мама е спокойна. Детето е разходено. Не мога да се оплача и от мъжа ми. Той ми също много ми помага. До ден днешен той я къпе, преоблича, храни. Може да прави всичко като мен.

   Аз на баби не позволих да ми се месят. Преди да родя се бях информирала и решила за себе си как ще я храня, кога ще захранвам, как ще я къпя, обличам и т.н. Кърмих я до 2 годинки, захраних я късно, никога не съм я обличала както са ме съветвали с 10 ката дрехи, никога не съм я хранила насила, винаги съм си я гушкала. Все пак това са няколко години от живота ми. И те толкова бързо минават. Виж бабите съм ги ползвала да я гледат за час, два. Готвили са, простира ли са, чистели са и така.

  При нас таткото е спял както дойде. И заедно сме били и разделени и с детето сме спали. За нас водещото е всичко да е с желание.

Леле колко сте активни  

Вече май и аз усещам бебчо, още не съм сигурна де, но се надявам

Уф нашата ситуация е малко сложна. Зимата ще сме при родителите на ММ. Не са лоши хората, разбираме се. Притеснява ме факта, че със свеки имаме доста сходни характери и ако съдя по себе си (не обичам да ми се месят и правя нещата по мой начин, пък който каквото иска да говори) тя е същата..и ще се получи много интересно. Аз ще си правя моето си, тя нейното и не знам как ще се разбираме. Изнервям се само като си представя. Спомням си преди няколко години още преди да планираме бебче, се беше изказала много дразнещо за мен "вие ми направете внуче, пък аз ще си го гледам" Само като си спомня и тръпки ме побиват какво ще се случва от януари нататък. Сигурна съм и, че кагато бебчо ревне ще търчи през две стаи да види какво се случва при положение, че аз ще съм там. Уф....

Относно спането - честно казано не знам как ще е. Принципно съм против таткото да спи в друга стая. Детето е и на двамата пък и ми се струва, че близостта ни ще изчезне така. От друга гледна точка пък, работата му е доста тежка. Шофира по цял ден, разнася разни тежки неща и сега като се прибере е като парцал, да не говорим тогава като не се е наспал и ще има да го мисля и него по цял ден да не направи някоя беля Ще го видим как  ще е.

Днес май получих няколко безболезнени контракции и се стреснах. Звъннах на доки, него пък го нямало в града. Каза да отида в понеделник ако получавам по 1-2 на ден, а ако станат повече да отида при някой друг и да му обясня и сега не знам какво да правя. За сега не са се повтаряли ама знам ли събота и неделя какво ще е и от цялата ситуация ме избива яко на нерви   искам да изпепеля света направо

Когато се роди сина ми спеше в креватчето си в нашата стая. Мъжа ми в много редки случаи е спал в другата стая, когато е бил болен или са се насъбрали повече безсънни нощи. Винаги много ми е помагал, къпеше го, сменял е памперси, ставал е нощем, хранил го не. Всичко може да прави. В началото на миналата година с него се изместихме в хола и оставихме детето да спи на голямото легло в спалнята. Не е имало драми, свикна много бързо. Вече е достатъчно голям и нощем си става сам да пие вода или до тоалетна.