ЯНУАРСКА мама скоро ще разбере дали панделки ще връзва или сини гащи ще пере

Мен пък самото реване не ме дразни, даже са ми много забавни, обаче ставането.. отсега съм предупредила, свекърва, тъща, мъж, сестра и който е наясно, че ще са на смени у нас

Да, недоспиването си е проблем. Като се роди дъщеря ми я карах на автопилот, всичко ми беше като насън. Даже им бърках имената като ревяха през нощта. Но аз не издържах и дъщеря ми спеше при нас в леглото до 5-6 месеца. Аз с вдигната фланелка и само я прехвърлях от гърда на гърда, както си спяхме. После се наложи да я отбия по здравословни причини и я прехвърлих в кошарата. Според мен до 5-6 месец детето не може да свикне, но след този момент вече трябва да си спи на мястото. Иначе става лошо.
Happy days, ако не е наакано или болно, обикновено иска да яде. 
Т.е. не е ли пълен памперса, буташ цица/шише и става работата.  Ако пък е яло скоро - биба. Не съм оставяла дете да реве (е, случва се за 2-3 мин. ако правя нещо в момента и не мога да го взема, но нарочно - не), не съм ги и приспивала на ръце (освен ако няма обективна причина-колики, зъби, каквото е там). Ако детето е добре, нищо не го мъчи, си заспива само. Абе ти сама ще ги усещаш нещата.
Оф, и мен започнаха да ме мъчат киселините вече. Ще се запасявам с газирана вода, дано да помага, както преди.

Значи за татковците, има разлика от татко до татко. Нашия татко, като беше бебето в стаята се будеше в началото, откакто е в другата стая изобщо не се буди от бебефона, хем ни е над главата и се чува яко. Другото е, че само аз ставам нощем, той един път опита, ми причерня му от рязкото ставане, ходи едно шумно дум дум, отиде, даде й биба, тя си изкара акъла в тъмното кой е това явно не е мама и после рева от 2 до 4 така че няма много смисъл той да става. в началото също, аз кърмя, той и да стане, какво да прави... при нас така се получи, но е много индивидуално. но пък като бяха коликите, е седял с нея до 2,30 да я успокоява, след като съм я накърмила и няма какво друго да направя... но това са мили единични нощи.

относно това какво му е на бебето и как се разбира, ми като е гладно плаче едно отличително уааа уааа, ако има колики се свива и му скърца коремчето. а понякога и без причина си се буди и реве ей така за спорта абе до 3ти месец всички си реват, после нещата влизат малко в норми. Относно оставянето да плаче, има много теории, много хора казват различни неща, аз лично не съм оставяла да плаче. Вдигала съм я или съм давала биба без да я вдигам, много зависи спи ли или на сън промрънква, много зависи и на колко месеца е. До трети месец приспивах на ръце, това не си е работа. Като тръгнах да отбивам на годинката, вече бях бременна, и това, че съм я вдигала да я кърмя си показа навика - само като отидех, и вече отваряше уста да търси, три дни и това отмина. Общо взето при бебетата е както ги свикнеш, и всяка промяна се понася трудно, но трудното е 3 дни, на четвъртия вече е ок. И все пак, не бих оставила да реве в кошарката, особено ако е малко 0-3 месеца, то тогава с нищо не може да свикне. Но, всеки си преценява, за друг може да е опция. И хич не ми е забавно като реве, предпочитам да ставам по хиляда пъти но не и да реве. Сега като е по-голяма е друг вид рев, но тогава... това ме е карало да откачам...

Аа аз нямам нищо против, никога не са ми пречили. Като идват у нас, си ги оставям да влизат в кухнята да си правят, каквото искат. Има много жени, които не понасят, но на мен ми е приятно, без значение дали е свекърва ми или майка ми. Те са си мои хора и не се дразня ако правят нещо, знам че го правят, за да ме облекчат и уважавам това. А иначе за бебето, да съм жива и здрава, ако имат желание да ми помагат -  само мога да ги приветствам

Аз от сега само като си представя колко ще ме дразни свеки да ми се мота и се изнервям, обаче ще трябва да свиквам, защото ще имам нужда от помощ, а майка ми ще помага за баткото. Така го мисля, ама какво ще бъде .... 

На мен ми изписах магнезий Биоелектра за крампите в краката, че напоследък много ми се схващат и е доста болезнено докато отпусне...каза ми да пия 10 дена, има ли някоя от вас ,която пие подобно нещо? 10 дена не е ли малко? все си мисля че трябва да ги пия докрая, и витамините ми свършиха, но ми каза да направя почивка,после щяла дами изпише други, май каза Биозин ....

Aз няма да искам никого да виждам.  
Тя майки ми е далече де така или иначе, ама свеки е близооооооооооо. Не,че е лоша жената. Ще видим,ама се съмнявам.

За крампите ми изписа Магнерич, а те спряха и не съм го започвала.

Ами, то аз сега така си ги мисля нещата, ама знам ли, като родя. Може пък да ревнувам някой като ми го пипа Засега нямам такива индикации, но ще поживеем и ще видим. Иначе много жени в началото не искат да виждат никой и искат да си гледат децата сами, вероятно когато си го гушна ще усетя истинския майчин инстинкт и няма да искам да си го давам

Е, ако има кой да помага за голямото дете, може и да се оправиш. Честно предпочитам това-онова да не ми е свършено, но да съм сама. И двете баби много ги обичам и ценя, но вкъщи няма да ги изтърпя. Нито пък те мен.
Свеки, между другото, живеят срещу нас. Та нищо не пречи да ми помага като нахрани големите деца и ММ например. Или дойде за малко да гледа бебето, докато аз свърша нещо навън. Но дотам. Майка ми и тя е на 5 мин. с кола. Тя ще си вземе отпуск да гледа децата, докато съм в болницата, после ако трябва нещо, ще се включват с баща ми, сестра ми, но да ми се мотат из къщи не ща.

моята свеки е на 250км от нас а родители ми няма да са в БГ като родя ще импровизирам : аз също предпочитам сама да се оправям

Кате, добре че имаш две деца, че иначе щях да реша че сме един и същи човек   Свеки живее в блока срещу нас, майка ми е на 5 минути с кола  
Може да ми се смеете, но аз в момента изобщо не се притеснявам дали ще реве или не, да ни се роди живо и здраво, ще си го гледаме   Мъж ми не е ревял много, според моите родители аз съм била колосална ревла, ясно ми е че бебетата са различни и не можеш да ги програмираш... Аз повече се притеснявам че един куп хора покрай нас /включително свеки/ обясняват на мъжо ми, че е съвсем нормално като се роди бебето той да спи в другата стая, за да не го буди бебето, а за мен това не е нормално и няма да го приема.
Относно помощта от свекърва или майка - аз съм на мнение, че ако искат да помагат трябва да е както имаме нужда от помощ, а не както те преценят че трябва. Тъй като си познавам хората допускам, че ще искам да се справяме сами  

Това за спането в другата стая и аз не го приемам. Но пък от друга страна ако става рано за работа и е непълноценен, може наистина да е по-добре в началото да спи някъде другаде. После като се прибира да е кисел и крив, все едно две бебета има в къщи
 Аз не съм съгласна, защото мъжът ми по принцип работи в чужбина и реално, като си е в БГ си почива, та няма да има никаква работа сутрин, освен да страда с мен.

аа и аз съм против спане в другата стая - всеки да си спи в леглото, на този принцип съм. И когато започнах да предполагам, че ние будим бебето като се въртим в леглото или подкашляме или ходим до вц, преместих бебето в другата стая и проблемът се реши. И сега не смятам да се делим единия да спи с едното дете в една стая другия с другото в друга - абсурд! всеки ще си спи в леглото. тя на година и 3 месеца спи сама в стая от 6 месечна и няма проблем, няма да я свиквам да спи тепърва с компания, а аз да си спя сама с бебето. не не и не. за ден-два-три, ок, но то свикне ли се така веднъж, ще спим пак в едно легло с мм след 1-2 години чак, така ги виждам аз нещата

Мен ме дразни, че бебето още не се е родило, та да видим ревящо или спящо е, пък има уговорки къде щял да спи. Ясно е че няма как да е неработоспособен, но го има и другия момент - аз като съм по цял ден и цяла нощ на крак и като знам как в просъница ми се случва да действам на автоматизъм без после да помня, дали пък е много разумно да ме оставя сама всяка нощ на пост?
Супер рано е да се правят от сега пазарлъци, а това да му дават акъли кое е "нормално" и къде да спи е неуместно направо. Изнервят ме такива неща, а принципно съм доста спокоен човек...

Аз пък съм твърдо ЗА в началото на таткото да спи отделно. В началото искам аз и бебето да сме си сами на голямата спалня, да си се кърмим на спокойствие, а таткото да си спи спокойно. Моят мъж е учител и става много рано за работа, отделно по цял ден преподава физическо на децата на разни важни особи и трябва да е в пълна кондиция да не стане някоя беля с някое детенце. Има време татковците да помагат, в началото за мен бебе и майка е най-спокойно. Но и аз съм ЗА детето в началото да спи при родителите си в тяхното легло дори, малката си спеше при нас до 1,6 години, после сама поиска да си спи в кошарата при нас, а сега сама иска и да си спи вече в нейната си стая. Много ми е мило да я гледам как си спи до мен  

Иначе помощ от бабите за бебето никога не съм искала, по-скоро ще ми помогнат, ако ми донесат нещо сготвено или примерно майка ми дойде да изглади. Моята свекърва в началото много се месеше и само паника всяваше, все се опитваше да изкара бебето, че нещо му има и заради нея само по лекари влачих малката, ама после на няколко пъти като видя, че винаги притесненията й са неоснователни спря да се меси. Дано си е взела поука!