Какво е да си майка

Eх, добре, твърдяла си същото, що тогава никой не те разбра  Аз прочетох последните страници и затова отговарям, ако искаш се върни и виж какво си писала и какво  са писали другите! Ако нещо аз съм недоразбралата,  приеми извиненията ми

Ох, моля ви се, игнор. Не се занимавайте, плс, само я подхранвате.
Авторката, как е положението?

  Аз също винаги съм мислела, че е много трудно да се намери нов мъж за жена с две, камо ли три деца. И разбира се, да е свестен и почти съвършен, защото иначе няма смисъл, ако ще е нещо подобно като предишния...

 Тук обаче доста си промених мнението, понеже има много жени, които определено са намерили втори брак, който ги задоволява напълно и то в рамките на няколко години. Така че явно положението не е толкова страшно.

Виж, аз знам какво съм писала, знам и какво тя писа, не виждам защо всички се хвърляте да обяснявате тя какво всъщност искала да каже?
Ами, аз приемам, че каквото е искала, това е и казала.
Разбира се, че ако вие си правите трактовки според вашето настроение и отношение към даден човек, ще се окаже, че не сте ме разбрали какво пиша.
Всъщност, няма значение, който е искал да приеме написаното едно към едно и от двете страни, не размахва пръст и не се крие зад " игнор".
Надявам се, че и ти ще продължиш да отстояваш себе си както досега.

Какво е да си майка...Много по-трудно, отколкото го виждаме по филмите/форумите с усмихнати и грижовни майки, които готвят по 3 ястия на ден. Едно време исках три деца, американската мечта с къща, двор, много деца...Сега изнемогвам още на първото и дори за второ ще ми трябва време да събера сили, ако изобщо успея. От постоянния рев и носене на ръце първите месеци до нощите в ужас и паника с 40 градуса температура към днешния ден, нищо не ми се вижда лесно дотук. Сякаш моят живот не съществува вече, а преди да родя бях убедена, че ще съм от свежите и красиви майки, които водят активен социален живот с детето си. Да, ама моето не спи вече над година, за да съм свежа и не седи на заведение над минута, че да излизам. Такъв си го обичам, едно дете в представите ми винаги е било енергично, палаво и с характер, но не спирам тайно да въздишам по майките с кротки деца и да си представям колко по-лесно щеше да е...

Много ми хареса мисълта, че точно добрите майки се мислят за "лоши". Дано да е вярно, защото редовно се отчайвам, че не се справям. Готвене и домакинство изобщо няма да коментирам, много съм зле, готвя максимум 1 път седмично, иначе сме на детска кухня, а за нас сандвичи и пица, кошмар на много бг мами. Но освен това се случва да повиша тон и да съм нетърпелива с него, или непоследователна (да разреша нещо забранено, защото е по-лесно на момента).

Като си представя всичко написано горе, умножено по три, авторката е герой...А според мен не е късно да започне да търси ако не работа, то възможност за себеразвитие (курсове и т.н.), но за целта трябва реална подкрепа от мъжа, а не само мрънкане.

Пипи, това е период, който отминава. Най-важно е да е живо и здраво детето, за всичко друго се намира решение.