Приятелство
- Публикувана: 16 авг. 2015, 21:05 ч.
- Последно мнение: 9 март 2018, 22:48 ч.
16 авг. 2015, 21:05 ч.
Къде срещнахте приятелите си? Имате ли истински приятели и колко са те? Смятате ли, че в по-късна възраст също се създават истински приятелства?
Виж целия пост
# 1
16 авг. 2015, 21:14 ч.
Имам малко приятели,но поне до този момент никога не са ме разочаровали,надявам се и аз тях. Двама са ми от детството,останалите съм срещнала в работата ми. След като се омъжих част от приятелите на мъжа ми също ми станаха близки и именно за това смятам,че е възможно и в по-късен етап от живота да срещнеш добри приятели 
Виж целия пост
# 2
16 авг. 2015, 21:28 ч.
най-напред ги срещнах в училищата понеже не ходех на работа.
после срещнах приятели на работата понеже не ходя на училище.
разбира се има и такива , които не са срещнати на нито едно от двете места.
къде попадам в класацията
Виж целия пост
после срещнах приятели на работата понеже не ходя на училище.
разбира се има и такива , които не са срещнати на нито едно от двете места.
къде попадам в класацията
# 3
16 авг. 2015, 22:46 ч.
Циганино... 
Имам истински приятели, да.
Всъщност никога не са ме наранявали или разочаровали приятели (само едно изключение има, ама то това беше в 10-ти май
клас), по простата причина, че трудно наричам някого "приятел" и минава доста време (години) докато това се случи. Аз "приятели" наричам тези, които хората наричат "най-добри приятели". Всички останали са познати - някои по-близки, други само близки, трети просто познати. 
Колко са? Егати въпроса! 
Да кажем около 15-тина човеци. С уговорката, че всеки един от тях познавам поне от една-две години, някои пък ги помня отпреди да помня себе си... 
...к'ъв ожъз! 
Като цяло вярвам, че времето е най-голямото и съществено доказателство за всяко приятелството. Бих дала пример със себе си и една Водолейка, 'ма много дълго ще стане. Пък и фактът, че аз съм Стрелец, а тя - Водолей, май говори достатъчно сам по себе си. 
Виж целия пост
Имам истински приятели, да.
Всъщност никога не са ме наранявали или разочаровали приятели (само едно изключение има, ама то това беше в 10-ти май
клас), по простата причина, че трудно наричам някого "приятел" и минава доста време (години) докато това се случи. Аз "приятели" наричам тези, които хората наричат "най-добри приятели". Всички останали са познати - някои по-близки, други само близки, трети просто познати. Колко са?
Егати въпроса! Да кажем около 15-тина човеци. С уговорката, че всеки един от тях познавам поне от една-две години, някои пък ги помня отпреди да помня себе си... ...к'ъв ожъз! Като цяло вярвам, че времето е най-голямото и съществено доказателство за всяко приятелството.
Бих дала пример със себе си и една Водолейка, 'ма много дълго ще стане. Пък и фактът, че аз съм Стрелец, а тя - Водолей, май говори достатъчно сам по себе си. 
# 4
17 авг. 2015, 08:32 ч.
Пропуснато е "детска градина".
Щот с някои авери се знаем от
тогава,други от 20г по-късно...
Виж целия пост
Щот с някои авери се знаем от
тогава,други от 20г по-късно...
# 5
17 авг. 2015, 08:45 ч.
Имам приятели - и от детството, и от студентството, и от работа, и по съседски. Мисля си обаче, че с времето всеки все повече си гледа интереса и семейството. В което няма лошо, но...
Виж целия пост
# 6
17 авг. 2015, 10:00 ч.
Имам приятели от всички периоди на живота си - ДГ, училище, университет, работа. Най-добрите ми приятели са малко, но са изпитани и верни.
Виж целия пост
# 7
17 авг. 2015, 13:50 ч.
Истинските приятели са малко, но за сметка на това са наистина верни.Моите са няколко, предимно от ученическите ми години. Иначе разбира се имам и такива, които съм срещнала в годините. За тях не мога да съм толкова категорична, колко са истински, но знам, че са наистина добри.
Виж целия пост
# 8
17 авг. 2015, 13:59 ч.
Имам две приятелки от дете, живееха на 2 минути от вкъщи и излизахме всеки ден. Днес живеем в различни градове, но си остават най. Имам и добри познати (приятели) от училище, университета, работата, но никой не може да се сравни с тях.
Виж целия пост
# 9
17 авг. 2015, 14:22 ч.
Същото явлрние наблюдавам и аз, като обикновено жените са тези, които зарязват приятелките си. Явно мъжете са по-верни другарчета. Тъпо...
Виж целия пост
Имам приятели - и от детството, и от студентството, и от работа, и по съседски. Мисля си обаче, че с времето всеки все повече си гледа интереса и семейството. В което няма лошо, но...
# 10
17 авг. 2015, 14:48 ч.
Различно, имам от училище, от квартала ми, покрай тренировките навремето, покрай други приятели... В интерес на истината малко са тези, на които знам, че мога да разчитам и наистина да нарека приятели.
Виж целия пост
# 11
17 авг. 2015, 14:52 ч.
Не бих ги нарекла приятели, е има и такива, но се броят на пръсти, да не говорим, че те вече поеха по свой път и имат свои интереси, което е нормално, но важното е, че винаги мога да се чуя с тях без проблем. Но в крайна сметка повечето са ми познати и се забавлявам с тях, но знам, че при тежък случай не бих могла да разчитам на тях или да споделям проблеми...
Виж целия пост
# 12
17 авг. 2015, 15:35 ч.
Имам много познати и близки познати, приятелки наричам две, но и те не са от така наречените "най-добри".
Трудно създавам приятелства, а вече сякаш и нямам нужда.
Виж целия пост
Трудно създавам приятелства, а вече сякаш и нямам нужда.
# 13
17 авг. 2015, 16:04 ч.
Темата ми е голяма драма. От известно време смятам, че нямам никакви приятели. Почти не излизам и не се виждам с никого, не говоря много по телефон, на работата с колегите са ни добри взаимоотношенията, но не бих ги нарекла приятели в истинския смисък на думата.
Връзките съсипват приятелствата, заместват ги като че ли.
Виж целия пост
Къде срещнахте приятелите си? Имате ли истински приятели и колко са те? Смятате ли, че в по-късна възраст също се създават истински приятелства?
Връзките съсипват приятелствата, заместват ги като че ли.
# 14
17 авг. 2015, 16:09 ч.
Споделям всичко с мъжа си, но имам нужда и от приятелите си. Те ми дават различна подкрепа и различна гледна точка. Според мен зависи от това какъв тип човек си. Имала е около мен хора, които съм наричала приятели, но след като намериха половинките си, тотално изоставиха всички и семейството им е достатъчно.
Виж целия пост
Препоръчани теми