Приятелство

  • 6 954
  • 54
# 15
 На всички тези места. Да кажем, че са десетина близки приятели,  с които общувам постоянно. Разбира се, имам много по-голям кръг по-далечни приятели, така да се каже.
Виж целия пост
# 16
Смятате ли, че в по-късна възраст също се създават истински приятелства?

Много ясно, че да.
Виж целия пост
# 17
Имам приятели -  и от детството, и от студентството, и от работа, и по съседски. Мисля си обаче, че с времето всеки все повече си гледа интереса и семейството. В което няма лошо, но...
Същото явлрние наблюдавам и аз, като обикновено жените са тези, които зарязват приятелките си. Явно мъжете са по-верни другарчета. Тъпо...

Всички момчета от тайфата си биха дузпата още след казармата, хахаха. Останахме момичетата, с които и до днес се чуваме и виждаме. Да, всяка с дете, работа, но се виждаме.
Имам три приятелки от детската градина. С една сме минали и през варианта заедно да си отгледаме няколко деца. hahaha. Имам и съвсем наскоро създадени приятелства не покрай деца (защото са големи вече).
Виж целия пост
# 18
Имам малко приятели. Мисля, че са истински-но аз влагам много в това понятие. За съжаление много са ме разочаровали.
Тези, обаче които са ми най-близките знам, че мога да разчитам на тях, дори и понякога те също да ме дразнят и разочароват.
Старая се да не съдя строго, да не обвинявам, да нямам големи очаквания.
Мисля, че на по-късен етап дори може да се създадът още повече приятелства и по-силни.
Особено като станеш майка, като се омъжиш, в работата и т.н.
Моите са от ученическите години, от университета много малко, плюс позннатите на ММ, негови приятели и т.н.
В работна среда нямам и досега чрез работата си не съм завързвала приятелства.
Виж целия пост
# 19
Смятате ли, че в по-късна възраст също се създават истински приятелства?

Много ясно, че да.

Абсолютно вярно. Имам истински приятели още от училище и от университета. Но имам и истински приятелства, създадени наскоро. Жалко че може само една опция да се избира в анкетата. Някои от приятелките си открих в интернет. Единствено в работата си не намирам приятели, там съм прекалено дистанцирана и делова. Познавам хора без нито един приятел и ги съжалявам, честно казано. Надявам се никога да не съм една от тях.
Виж целия пост
# 20
Приятелства от детство нямам, защото често се местехме и сменях градове, после училища, адреси, за което ми е мъчно като виждам някой, живял само на един адрес как има приятелства от най-малка възраст, но какво да се прави  Confused
С приятелката ми от училище се разделихме, защото тя се омъжи веднага след като завършихме и я повлече друг живот, който аз нямаше как да споделям. След това съм имала няколко приятелки, но малко така по купонджийски повече Simple Smile Имах един много добър приятел, с който известно време бяхме нещо като гаджета, но не се получи и си останхаме дружки, но след като се заженихме и двамата нямаше как да продължим приятелството си, никой не би го приел Simple Smile
Сега мисля, че имам само една приятелка, която знам, че мога да потърся винаги, когато имам проблем и която би зарязала всичко за да ми помогне. Аз за нея също.  Познаваме се покрай децата, от обща позната и макар да не се виждадме и чуваме ежедневно, мога да я нарека приятелка. Най-добър приятел не съм имала отдавна и не мисля, че бих могла пак да имам, така както в младежките години. То е нещо като влюбването - едно е  да се влюбиш на 20, друго - на 40 г.
Виж целия пост
# 21
Аз смятам, че в колкото по-ранна възраст са създадени приятелствата толкова по-силни са те. Аз не мога да кажа, че нямам приятелки, но някакси нещата са доста различни. Приятелката ми от гимназията се ожени на следващата година слад като завършихме, а аз почнах да уча. Все още поддържаме връзка, но нещата са доста различни. Аз след като завърших и почнах работа си бях намерила една уж приятелка, с която бяхме изключително близки, но незнам до човека ли беше тя се оказа изключително лицемерен човек и човек, който говори зад гърба ти и още други неща. След тази случка съм почти напълно убедена, че за да можеш да разчиташ на някого трябва да е момче. Много от нещата при женското приятелство ги няма
Виж целия пост
# 22
Аз смятам, че в колкото по-ранна възраст са създадени приятелствата толкова по-силни са те. Аз не мога да кажа, че нямам приятелки, но някакси нещата са доста различни. Приятелката ми от гимназията се ожени на следващата година слад като завършихме, а аз почнах да уча. Все още поддържаме връзка, но нещата са доста различни. Аз след като завърших и почнах работа си бях намерила една уж приятелка, с която бяхме изключително близки, но незнам до човека ли беше тя се оказа изключително лицемерен човек и човек, който говори зад гърба ти и още други неща. След тази случка съм почти напълно убедена, че за да можеш да разчиташ на някого трябва да е момче. Много от нещата при женското приятелство ги няма

Кои по-точно неща ги няма?
Виж целия пост
# 23
Няколко човека мога да нарека приятели, намерени по различно време. Но имам двама най-близки, на които знам че мога да разчитам на 100%. Те са от университета. Във всяка възраст според мен могат да се създават приятелства. Проблемът на по-късната възраст е, че с времето и увеличаването на ангажиментите (работа, кариера, дом, семейство) човек все по-малко има време да общува извън семейството.
Виж целия пост
# 24
Имам малко приятели, тъй като с тази дума наричам хора, за които съм готова да направя много, а и с годините те са доказали, че за мен ще направят същото, ако е по силите им. Имам и няколко разочарования, но тези хора не съществуват в живота ми вече, т.е. или-или, с добрите познати обсъждаме въпроса за времето, само.
По-голямата част от приятелите си срещнах в гимназията и запазихме отношенията си до днес. Четирима от тях живеят от поне 20 години в чужбина, но поддържаме връзка и се виждаме често. Имам много ценни приятелства и от мястото, на което работя в момента, както и от квартала, в който живеех.
Виж целия пост
# 25
Къде срещнахте приятелите си? Имате ли истински приятели и колко са те? Смятате ли, че в по-късна възраст също се създават истински приятелства?

Анкетата трябваше да има възможност да отговаряме с повече от една опция! Аз лично срещам приятели навсякъде, където отида. Просто лесно се запознавам и с лекота се сближавам с хората. С различни хора. Училище, университет, месторабота, на път за работа, приятели на приятели, чрез електронните мрежи, излизания. Смятам, че във всяка възраст може да се създаде истинско приятелство, да.

Имам много и все добри приятели. Изпитани във времето стари такива. Както и нови. Обичам си приятелите и те мен също. Благодаря на Господ за тях!
Виж целия пост
# 26
Аз смятам, че в колкото по-ранна възраст са създадени приятелствата толкова по-силни са те. Аз не мога да кажа, че нямам приятелки, но някакси нещата са доста различни. Приятелката ми от гимназията се ожени на следващата година слад като завършихме, а аз почнах да уча. Все още поддържаме връзка, но нещата са доста различни. Аз след като завърших и почнах работа си бях намерила една уж приятелка, с която бяхме изключително близки, но незнам до човека ли беше тя се оказа изключително лицемерен човек и човек, който говори зад гърба ти и още други неща. След тази случка съм почти напълно убедена, че за да можеш да разчиташ на някого трябва да е момче. Много от нещата при женското приятелство ги няма

Кои по-точно неща ги няма?

Да, и на мен ми стана тично това много интересно. Кои неща ги няма в женското приятелство?
Виж целия пост
# 27
Имам много познати - за кафе и раздумки Simple Smile , но трудно наричам и усещам някого като "истински приятел".
Най-близките ми хора са майка ми, мъжът ми и най-добрата ми приятелка. Като обаче само на първите двама доверявам себе си на 100 % и ги приемам като част от самата мен.
Виж целия пост
# 28
Това, което имах предвид е основано на това последното ми приятелство, което вече не съществува. Когато си приятел с момче (говоря само за приятелство да уточним) няма да ти се случи това, когато някои път излизате вечерта и да ти кажат "Ау, ма ти днеска как си се облякла" и когато попиташ как "Много си добре, изглеждаш супер" и след това цяла вечер едва ли не да се цупи заради това как изглеждаш. Друг случай, че мен щели да ме харесат, то нямало как да не стане щот съм била едикаква си. Незнам дали е било от самия човек, но поне научих доста неща за хората
Виж целия пост
# 29
Това, което имах предвид е основано на това последното ми приятелство, което вече не съществува. Когато си приятел с момче (говоря само за приятелство да уточним) няма да ти се случи това, когато някои път излизате вечерта и да ти кажат "Ау, ма ти днеска как си се облякла" и когато попиташ как "Много си добре, изглеждаш супер" и след това цяла вечер едва ли не да се цупи заради това как изглеждаш. Друг случай, че мен щели да ме харесат, то нямало как да не стане щот съм била едикаква си. Незнам дали е било от самия човек, но поне научих доста неща за хората

Ааа ясно. То това според мен не е приятелство, добре си се отървала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия