Кое е по-силно - подсъзнателното или съзнанието?

Подсъзнанието е истинското аз. Съзнанието включва образно казано дресировката на подсъзнанието.

Това с тетрадките е много интересно. Искаш ли да поговорим /тук писмено/ и да видим какъв е модела. Пък после може и сама да го преодолееш.

Какви тетрадки купуваш?
Имаш ли определени моменти, състояния, настроения, когато си купуваш тетрадка?

Купувам тетрадки, за да имам, може и да ми потрябват.
Записвам си цитати от книги, стихотворения, които ме докосват ...

Купувам с много листа. Няма значение дали са от бяла или вестникарска хартия, дали са с меки или твърди корици, имат ли спирала или не.
Влизам в магазин/книжарница, разглеждам и излизам с тетрадка. За какво са ми толкова много - не знам.

Водиш ли дневник? Водила ли си?

Има ли значение каква е корицата им - цветовете, картинката?

Как избираш коя точно тетрадка да вземеш сред всичките?

Влизайки в книжарницата направо към терадките ли отиваш?

Когато чуеш думата ТЕТРАДКА - какво точно си представяш? Опиши ми я, позната ли ти е, какво чувстваш в момента, какво пише в нея?

Да пренапишеш живота си звучи красиво...освен това може и да е вярно. Обикновено човек сам най-добре може да разтълкува подсъзнателните си прояви.

Аз бих те посъветвала да опиташ да оползотвориш празните тетрадки в колкото се може по-голяма степен. Записвай не само цитати и стихотворения, а и мислите си, защо не и сънищата. Ако ти идва отвътре, пиши кратки разкази или пък собствени стихове. Може би изпитваш необходимост не просто да притежаваш празни тетрадки, а да пишеш, да си водиш записки или да правиш списъци...
А ако наистина смяташ, че го искаш, запиши висше. Тогава ще има много какво да пишеш в тетрадките.

Естели, форумът не помага, особено Клюкарникът.  

Помисли какво ти се учи и какво може да ти е полезно за реализация и кандидатствай. По-добре, отколкото да пълниш тетрадките.

Водила съм. Бих си водила и още, но ме е страх да не попаднат в чужди ръце.

Гледам картинката да е хубава.


Взимам тази с най-много листа.

Не. Разглеждам всичко, обръщам внимание на химикалките, разглеждам тетрадките, купувам си тетрадка и излизам.
Отскоро е тази мания, не е имало някакво събитие, което да я предизвика.

Бели листи, празни.


Ники, форумът дава различна гледна точка и понякога е от полза.

Лутиен (много хубав ник   ), страх ме е написаното да не попадне в чужди ръце.

Купи си метална кутия, която се заключва и си дръж вътре дневника. Измисли си тайни думи, измисли си как да отбелязваш имена, така че за теб да е ясно за кого си писала, но за другите не. Измисли си система на писане, която ще обърка някой който чете - например пиши през 1, 2, 3 страници или пишеш една страница отпред и една отзад. Ако имаш потребност да пишеш дневник трябва да го правиш.

Оставам с впечатлението, че самото купуване на терадка за теб не е важно. Причината не е в купуването.
Но все пак да попитам - Чувстваш ли се длъжна да купиш нещо след като си разглеждала дълго в магазин или когато продавачката ти е отделила доста време?

Хайде сега опитай да опишеш как се чувстваш като седнеш да пишеш в тетрадката. Има ли значение дали тетрадката е напълно нова или вече е писано в нея?

Би ли подарила на някого тетрада или повече от събраните? Тази мисъл как те кара да се чувстваш?

Ако имаш избор хартиено или електронно писмо би изпратила?

Харесваш ли почерка си? Какво мислиш за него? Какво са казвали другите за него?

Какво си представяш когато чуеш ПИШЕШ?

Естел, а какво ще стане ако някой намери дневника ти? В крайна сметка това са твоите мисли и чувства защо те тревожи, че някой ще ги прочете? Опитай се да опишеш защо се тревожиш и не искаш никой да го намери и прочете?

E как да не се притеснява ако попадне в други ръце ?

Аз също пиша, много рядко, понякога веднъж на няколко месеца и само ако имам нужда. Определено ми помага да "изхвърля" от себе си това, което ме тревожи и да спра да мисля за него. Пиша в една тетрадка, която не се различава по нищо от други и не се набива на очи, защото въпреки че не пиша нищо кой знае какво тайно, това все пак са си моите лични мисли и щом съм стигнала дотам да ги пиша в тетрадка, вместо да говоря с някой за това, определено не искам никой да го прочете.

А какво е притеснителното, ако попадне в чужди ръце?

Може би имаме твърде много тайни? Може би в ежедневието се опитваме да се правим на някой, който не сме и дневникът би ни разобличил? Или връзката ни с най-близките ни хора не е чак толкова близка?

Защо да е притеснително, наистина? В чии ръце може да попадне?

Аз имам същата мания по тетрадки. Влезна ли в книжарница... не се бях замисляла, че имам подсъзнателен проблем 

Предполага се, че човек живее с близките си. Би трябвало да е заобиколен от хора, които държат на него и които биха прочели дневника му само, за да са наясно какво става с него или от малко любопитство. Макар и неприятно усещането, че са ти ровили в личните вещи и са поразбрали примерно, че е правила орална любов с някой си не би трябвало да е чак толкова страховито. Малко срам, малко недомлъвки, може да има някоя и друга подигравка. Но не би следвало да се притеснява от проблеми.
Освен ако няма нужда се коментира и да се оплаква именно от роднините или не иска те да знаят какво прави.

Ако живее в общежитие или квартира вече средата не е на близки и нещата малко се усложнява.

На въпроса - подсъзнанието е по-силно според мен. the Дорис е права, че съзнанието може да се контролира, докато подсъзнанието - не.

Относно тетрадките - аз също много обичам да си купувам и се случва, но при мен е основно заради кориците. Приятелите ми знаят за това и понякога и те ми купуват, ако видят интересна корица. В ученическите и студентските ми години си спомням, че много внимателно си избирах тетрадките. Не просто да вляза в първата книжарница и да кажа, че ми трябват 10 тетрадки с по 80 листа (както вероятно правят повечето хора), а да обиколя, да разгледам, да избера...

оставам с впечатлението, че някой си вихри фантазията на гърба на Естел. пък каквии били картинките на тетрадкитте, пък дрън-дрън! Естел си го написа в прав текст, ама дай да правим съчинение по картинка и да го наречем асоциации в скритото и психоанализа! Момичето иска да пише, да пренапише живота си, какво толкова има да се чудим! И тя си казва - купува тетрадки, не "мило дневниче", а тетрадки (проста семантика, Дорис, и репрезентация на нещото, наречено тетрадка!!!). Когато видиш нещо, което изглежда като патка, кряка като патка, най-вероятно е патка, а не лебед! Тетрадката си е тетрадка, очевадно е за какво служи тетрадката, и то не е с първо предназначение личен дневник. Това, което аз бих й казала е да вземе да се запише да учи нещо, за да започне да пише в тетрадките, и то неща, които в настоящето и бъдещето ще й помогнат съвсем пряко - ново образование, нова професия, а покрай това ще се запознае и с нови хора, ще обогати средата. Знанието наистина е прозорец към света. Дори да ввземе задачи по математика да решава, пак ще има повече полза, отколкото да умуваме тук какво има в дълбините на подсъзнанието (а то е несъзнавано, а не подсъзнание). Ако иска да си прави терапия със саморефлексия (май така се казваше, когато разсъждаваш чрез описание), то не е нужно да иска разрешение, а досега да беше седнала да го описва. Обаче момичето иска да пренапише живота си, а това става с написване на ново настояще и бъдеще. Като с тъпото клише, не  помня на кого беше, че миналото вече се е случило, бъдещето още не е, затова да мислим и да живеем сега, защото само сега има значение.
Успех, Естел! Просто започнИ да правиш нещо по-смислено от анализиране на картинките на тетрадките и пр. упражнения на Дорис!