Изморих се да наблюдавам, да анализирам, да се възмущавам. Не рядко и аз ако искам да науча нещо говоря неистини и манипулирам, за да ми светне...Но вярвайте ми, ще ми се при такива ситуации да си прехапя езика, гадно ми става на стомаха. Мразя лъжите, мразя театрите, мразя хората, които така живеят.
Имам две колежки, за които това е начин на живот. Едната така оцелява. Прави мрежи от интриги и манипулира, който реши...ако мине, мине.
А другата е същинско чудовище. Играе си с хората. Иска да я признаят шефовете, иска повишение и на поста, и на заплатата. Не може да го каже в пряк текст, а съобщи, че и трябва още един човек, защото тя върши всичко....а дано се сетят шефовете. Пускаше обяви, избираше такива, които няма да се справят, не отговарят на условията и после, за да покаже колко я бива им биеше шута...вече три новоназначени бяха изгонени..И пак е пуснала обявя.
Направо ми развалят и деня, и настроението...абсолютно нищо не е истинско в тях. За предпочитане е да си ги подминавам, така поне ще ми олекне.
За вас това в реда на нещата ли е? Ами манипулираните, които нямат вина...или използваните, които също са невинни!?