Как да се отърся от миналото и да продължа напред?

fiolio, не можеш да простиш и забравиш, защото още ближете рани. Когато се съвземете от понесения удар, ще ти бъде по-лесно, а може би съвсем ще се отърсиш от негативните мисли. Щом мъжът ти е свестен човек, не му натяквай, а го подкрепи. Взели сте се за добро и за лошо, а в живота има трудни периоди, които за щастие отминават. Приеми го като урок/ценен житейски опит за цялото семейство.
Случвало ни се е да понесем неочакван удар поради злонамереност, та те разбирам.

Благодаря на всичи. Всъщност отговора беше много лесен и пред очите ми, за това какво да правя, но сама не успях да го открия. Благодарение на вас, вече знам. Съпругата на капитан 2, винаги ми е завиждала по необясними за мен причини. Тя е изключително злобен и материален човек. Ще дам пример. Ако аз си купя телефон, то тя си куваше същият, но по-нов модел. Ако си купя кола втора употреба, то тя си купуваше чисто нова от магазина. Ако на мен нещо ми харесва, то тя го обожава. Винаги ме е " надцаквала ", но на мен по-скоро ми беше смешна цялата тази ситуация. И понеже знам, че тя има не малка вина, капитан 2 да се реши на предателство, стигнах до извода, че най-голямото отмъщение за тях би било да се изправя със семейството си и да постигнем отново успех. Разберат ли, че сме добре в някои аспекти от живота,най-вече материални, знам че ще се захапят отзад от яд Това смятам да направя. Ще намеря начин по-скоро да простя на съпруга си и да го подкрепя отново, за имаме шанс отново да сме нормално семейство и да постигнем нещо. Така хем ще си запазя семейството, хем ще отмъстя. Дано успея да се справя със себе си по-бързо, спрямо мъжа ми. Благодаря ви

fiolio, стискам ти палци и ти желая много щастие за напред 

Това е добра гледна точка и път..Успех! 

Браво, fiolio, това наистина е добра гледна точка. Аз също ти стискам палци и ти пожелавам успех 

Колко добре разбирам авторката,бях в почти същата ситуация преди 5 години.Мъжът ми по същият начин загърби моите думи и аз се почувствах предадена,попаднахме в подобно на вашето положение.Аз много тежко го изживях,дори се консултирах с психолог,защото не можех да спя,не мислех за отмъщение,а просто много се тревожех за бъдещето ни.Хубавото е,че още нямахме дете и дадохме всичко от себе си да започнем от 0 да се измъкнем от тинята.Много труден период е,но минава,времето заличава всичко и горчилката и разочарованието,още се сещам от време навреме ,но по-скоро като горчив опит ни остана и на двамата.Гледай смело напред,следват по-хубави дни!

Всеки е предаван дори от най- близките си хора. Аз също. От собствения ми брат, който е по голям от мен.Господ започна да му го връща малко по малко/не съм го искала/, на детето му откриха левкемия, преди 8  години жена му почина/много я обичах, страшен човек беше/ и сега не ме допуска до племенницата ми от злоба, като че ли аз съм виновна за всичките му нещастия, а покрай тези имаше и други. Аз вярвам, че детето ще се оправи, но защо  него не  чукна Господ.
Няма смисъл да се впускам в подробности, само ще кажа, че ме излъга по най-долния начин, имаме голяма къща и преди време родителите ми преписаха единия етаж само на него. Обеща ми да ми наплати/заможен е, с доста солиден бизнес/ за за си купя и аз нещо.Излъга ме.Не съм му вадила душата, той сам ми предложи.А аз чаках и чаках. Сега съм на квартира. Като напуснах мъжа си нямах дори и чаршафи, вече всичко съм си купила като обзавеждане, а той по него време ходеше по  почивки със вече бившия ми съпруг и сегашната му жена/заради която се разведохме/ и ги черпеше, черпеше...а аз се чудех откъде да спестя, че да имам легло, където да спя. Баща ми почина и там продължаваше да ме лъже за наследство и го вземаше и от мое име без да съм  подписвала, че съм съгласна.Въобще-алчност, алчност...И пред всичките роднини ме очерни/не че ми пука/, защото съм се развела и съм си била оставила детето/лъжи/, но той понеже разполага с финансови средства и е на пиедестал. Помага на всички, с изключение на сестра си. И мисля след време да го осъдя и да си взема моето. Поне да знам за какво сме скарани. Не го мразя, просто ми е безразличен.

На Ваше място бих му простила искрено и от душа! Има кой да го съди!!!

Аз не го съдя, простила съм за собствено душевно спокойствие.