След раждането на сина ми, все по-често се случва да изпадам в дива ярост, нервна криза и всякакви агресивни състояния. Може би хормоните ми говорят, натрупала се е умора или просто сега забелязвам, какво е отношението към майки с деца. Случката, която ме потресе беше следната: Водя синът ми ( 6 месеца) на преглед, качвам се в метрото, никой не ни отстъпва място... Хм, нищо, очаквах го. Една жена киха, не си слага ръката, наплю детето ( и мен), стана ми крайно неприятно, аз вадя кърпичка избърсвам енергично детето и казвам "Наздраве!".Жената ме гледа, чу ме, но замълча. Пф, какво ли друго очаквах, след като дори не се извини ( ей, така дори от кортуазия). Освобождава се място, тръгвам към него, една жена ( средна на възраст) се стрелва избутва ме и сяда. Аз съм в недоумение. А тя отказва да ме погледне, да не би да я накарам да стане. Нищо, преглъщам и в този момент едно момче ми отстъпва място. Благодарна съм му! Следваща спирка, качва се незрящ човек с бастунче, почуква опитвайки се да се намести... Никой не му отстъпва място, в потрес съм от липсата на толерантност, съпричастност и липса на емпатия, човекът не се е хванал, влакът тръгва, той едвам остава на крака, става ми жал. Станах, отстъпих място, никой нищо не каза, а възмущението в мен се надигаше, като цунами. Тръгвам да слизам, много стълби има, а поради техническа неизправност ескалатора не работи. Бебе, чанти - тежат, решавам да отида на асансьора, а там заварвам куп бабички натоварили пазарските чанти, строени на първа линия и незрящия човек. Идва асансьора бабичките се тъпчат, никои не поглежда мен или незрящия мъж. Кипва ми, разтрепервам се , пада ми пердето и започвам неистово да крещя по тях, запъвам асансьора и не давам са тръгне, крещя им да слязат, започвам да обиждам ( съзнавам какво правя, но не мога да се спра), детето започва да гледа уплашено и да хлипа, незрящия мъж да се опитва да ме успокой. Грозна гледка. Накрая две лелки слизат, качвам се, подхващам мъжа и той се качва. Вратата се затваря, аз треперя и не мога въздух да си поема, една от жените коментира държанието ми, дава ми акъл как да си гледам детето, а единственото, което искам аз е да я зашлевя., за да замълчи и да си задържи непоисканите съвети . 3 часа по-късно, стоя и си мисля, как допуснах да ми се случи това.. Всеки ден излизайки на разходка се сблъсквам с такова отношение. След като станахте родители, какво ви дразни, какво ви изнервя до краен предел?
Виж целия пост
Вече сме родители! Какво ви дразни след като родихте?
- Публикувана: 20 авг. 2015, 14:28 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2015, 12:32 ч.
20 авг. 2015, 14:28 ч.
# 1
20 авг. 2015, 14:32 ч.
1. Неграмотността;
2. Майки, които си мислят, че светът се върти около тях и децата им.
Виж целия пост
Скрит текст:
На първо четене:След раждането на сина ми, все по-често се случва да изпадам в дива ярост, нервна криза и всякакви агресивни състояния. Може би хормоните ми говорят, натрупала се е умора или просто сега забелязвам, какво е отношението към майки с деца. Случката, която ме потресе беше следната: Водя синът ми ( 6 месеца) на преглед, качвам се в метрото, никой не ни отстъпва място... Хм, нищо, очаквах го. Една жена киха, не си слага ръката, наплю детето ( и мен), стана ми крайно неприятно, аз вадя кърпичка избърсвам енергично детето и казвам "Наздраве!".Жената ме гледа, чу ме, но замълча. Пф, какво ли друго очаквах, след като дори не се извини ( ей, така дори от кортуазия). Освобождава се място, тръгвам към него, една жена ( средна на възраст) се стрелва избутва ме и сяда. Аз съм в недоумение. А тя отказва да ме погледне, да не би да я накарам да стане. Нищо, преглъщам и в този момент едно момче ми отстъпва място. Благодарна съм му! Следваща спирка, качва се незрящ човек с бастунче, почуква опитвайки се да се намести... Никой не му отстъпва място, в потрес съм от липсата на толерантност, съпричастност и липса на емпатия, човекът не се е хванал, влакът тръгва, той едвам остава на крака, става ми жал. Станах, отстъпих място, никой нищо не каза, а възмущението в мен се надигаше, като цунами. Тръгвам да слизам, много стълби има, а поради техническа неизправност ескалатора не работи. Бебе, чанти - тежат, решавам да отида на асансьора, а там заварвам куп бабички натоварили пазарските чанти, строени на първа линия и незрящия човек. Идва асансьора бабичките се тъпчат, никои не поглежда мен или незрящия мъж. Кипва ми, разтрепервам се , пада ми пердето и започвам неистово да крещя по тях, запъвам асансьора и не давам са тръгне, крещя им да слязат, започвам да обиждам ( съзнавам какво правя, но не мога да се спра), детето започва да гледа уплашено и да хлипа, незрящия мъж да се опитва да ме успокой. Грозна гледка. Накрая две лелки слизат, качвам се, подхващам мъжа и той се качва. Вратата се затваря, аз треперя и не мога въздух да си поема, една от жените коментира държанието ми, дава ми акъл как да си гледам детето, а единственото, което искам аз е да я зашлевя., за да замълчи и да си задържи непоисканите съвети . 3 часа по-късно, стоя и си мисля, как допуснах да ми се случи това.. Всеки ден излизайки на разходка се сблъсквам с такова отношение. След като станахте родители, какво ви дразни, какво ви изнервя до краен предел?
1. Неграмотността;
2. Майки, които си мислят, че светът се върти около тях и децата им.
# 2
20 авг. 2015, 14:34 ч.
Аз мисля, че за асаньора трябва да си чакаш реда. Защо всички да се отдръпнат, за да се качиш ти? Това не ми стана ясно.
Виж целия пост
# 3
20 авг. 2015, 14:36 ч.
Нито бременна, нито с малко дете съм се чувствала неприятно, че някой не ме забелязва.
Мисля, че в момента хормоните ти още не са си дошли на място. След време няма да ти прави впечатление.
Виж целия пост
Мисля, че в момента хормоните ти още не са си дошли на място. След време няма да ти прави впечатление.
# 4
20 авг. 2015, 14:36 ч.
За съжаление повечето майки в днешно време така си мислят.Само те имат деца,само те са раждали,само те знаят как се отглеждат деца.Ние нашите от магазина сме ги купили и са били на само отглеждане.
Виж целия пост
На първо четене:
1. Неграмотността;
2. Майки, които си мислят, че светът се върти около тях и децата им.
1. Неграмотността;
2. Майки, които си мислят, че светът се върти около тях и децата им.
За съжаление повечето майки в днешно време така си мислят.Само те имат деца,само те са раждали,само те знаят как се отглеждат деца.Ние нашите от магазина сме ги купили и са били на само отглеждане. 
# 5
20 авг. 2015, 14:38 ч.
Малеее, а още не сте тръгнали по детските площадки.
Пази си нервите, тепърва ще ти трябват.
Виж целия пост
След раждането на сина ми, все по-често се случва да изпадам в дива ярост, нервна криза и всякакви агресивни състояния.
Малеее, а още не сте тръгнали по детските площадки.
Пази си нервите, тепърва ще ти трябват.
# 6
20 авг. 2015, 14:40 ч.
Изпадала съм в нервни кризи и мъжът ми си го е отнасял. После, обаче, дълбоко съм се засрамвала и съм му се извинявала. После дни наред съм мислила и анализирала моята грешка. Ти не съжаляваш ли за поведението си?
Да изтикам възрастен човек, за да влезна аз с бебето...не ми се връзва със справедлива кауза.
Детска площадка
Виж целия пост
Да изтикам възрастен човек, за да влезна аз с бебето...не ми се връзва със справедлива кауза.
Детска площадка
# 7
20 авг. 2015, 14:40 ч.
някакви хормонални истерии те гонят, кротни се 
намери забавление или хоби, което да те разтоварва, не се вторачвай само в дететео, битовизмите и обстановката; чисто физически почивай повече
също малко толерантност към околните няма да ти дойде в повече
пп местя темата в "Бъдещи майки" - там се обсъждат проблемите с пред- и средродилната депресия
Виж целия пост
намери забавление или хоби, което да те разтоварва, не се вторачвай само в дететео, битовизмите и обстановката; чисто физически почивай повече
също малко толерантност към околните няма да ти дойде в повече
пп местя темата в "Бъдещи майки" - там се обсъждат проблемите с пред- и средродилната депресия
# 8
20 авг. 2015, 14:42 ч.
Да изтикам възрастен човек, за да влезна аз с бебето...не ми се връзва със справедлива кауза.
А това даже не искам да го коментирам.
Виж целия пост
Скрит текст:
Изпадала съм в нервни кризи и мъжът ми си го е отнасял. После, обаче, дълбоко съм се засрамвала и съм му се извинявала. После дни наред съм мислила и анализирала моята грешка. Ти не съжаляваш ли за поведението си?
Да изтикам възрастен човек, за да влезна аз с бебето...не ми се връзва със справедлива кауза.
Скрит текст:
Детска площадка
А това даже не искам да го коментирам.
# 9
20 авг. 2015, 14:43 ч.
Дишай дълбоко, че после какво те чака като проходи детето...
Виж целия пост
# 10
20 авг. 2015, 14:47 ч.
Поредната, която си мисли, че е снесла златното яйце и околните са й длъжни.
Дразнят ме такива като теб, авторке - нагли и с претенции.
Виж целия пост
Дразнят ме такива като теб, авторке - нагли и с претенции.
# 11
20 авг. 2015, 14:49 ч.
Офтопик, ама става ми смешно като си спомням някакви такива ситуации на игнор, бях бременна доста напреднала и нещо бяхме излязли с мъжа ми рано и нямахме време за закуска, по задачи насам-натам и вече в ранния следобяд ще си купуваме по дюнер и гладни гладни се редим на дългата опашка и нямаме търпение вече, то и дюнер рядко се яде 
и идва вече нашия ред и откъде се появи една баба направо пред нас - 6 дюнера все едно още 6 клиента изчакахме, но стигнахме и до яденето накрая Иначе с бебето ме пускат, а аз чинно си чакам по опашките и се смущавам, когато някой ми каже "Ама моля ви се, минете" 
А до нас има циганска къща и само се карат, а най-вече както си разнасят бебето и си крещят и почват да се бият и си раздават яко шамари, а бебето си мълчи и си гледа, нищо че е в средата на разгорещена битка...
Виж целия пост
и идва вече нашия ред и откъде се появи една баба направо пред нас - 6 дюнера все едно още 6 клиента изчакахме, но стигнахме и до яденето накрая Иначе с бебето ме пускат, а аз чинно си чакам по опашките и се смущавам, когато някой ми каже "Ама моля ви се, минете" А до нас има циганска къща и само се карат, а най-вече както си разнасят бебето и си крещят и почват да се бият и си раздават яко шамари, а бебето си мълчи и си гледа, нищо че е в средата на разгорещена битка... 
# 12
20 авг. 2015, 14:49 ч.
Малеее, а още не сте тръгнали по детските площадки.
Пази си нервите, тепърва ще ти трябват.
О, да, абсолютно вярно.
Въпреки че сега ще прочетеш как никой с нищо на никой никога не е длъжен и за златното яйце и прочие клишета, което е обичайната мантра, разбирам за какво говориш - за елементарна човещина. Няма такава, рядко се среща, затова го карай по-спокойно, защото ще ти трябват няколко защитни кожи, като достигнете ерата на детските площадки
Виж целия пост
Малеее, а още не сте тръгнали по детските площадки.
Пази си нервите, тепърва ще ти трябват.
О, да, абсолютно вярно.
Въпреки че сега ще прочетеш как никой с нищо на никой никога не е длъжен и за златното яйце и прочие клишета, което е обичайната мантра, разбирам за какво говориш - за елементарна човещина. Няма такава, рядко се среща, затова го карай по-спокойно, защото ще ти трябват няколко защитни кожи, като достигнете ерата на детските площадки
# 13
20 авг. 2015, 14:51 ч.
Бременна съм, но не мисля, че някой в магазина, метрото или което и да било друго място, е длъжен да се съобразява с мен и да ми обръща специално внимание.
Придвижвам се с колата си. Няколко пъти ми се е налагало да ползвам обществен транспорт, но не съм имала очаквания да ми отстъпват място.
Надявам се като родя, да не изтрещя и да започна да си мисля, че всички трябва да се съобразяват с това, че съм с дете.
П.С. AMAEBG, с бебешка количка ли беше?
Виж целия пост
Придвижвам се с колата си. Няколко пъти ми се е налагало да ползвам обществен транспорт, но не съм имала очаквания да ми отстъпват място.
Надявам се като родя, да не изтрещя и да започна да си мисля, че всички трябва да се съобразяват с това, че съм с дете.
П.С. AMAEBG, с бебешка количка ли беше?
# 14
20 авг. 2015, 14:53 ч.
Никога не съм очаквала, че някой ми е длъжен за нещо, най-малкото след като родих. Може би затова не съм изпадала в такива нервни кризи.
Дишай и го карай по-спокойно, че детето ти е още малко. А какви ядове ти предстоят ако знаеш......
orchid, не е нужно да човек да се сдобие с дете и тогава да се сети, че може да бъде човечен. То или го имаш, или го нямаш. И да, никой не е длъжен на златното яйце
Виж целия пост
Дишай и го карай по-спокойно, че детето ти е още малко. А какви ядове ти предстоят ако знаеш......
orchid, не е нужно да човек да се сдобие с дете и тогава да се сети, че може да бъде човечен. То или го имаш, или го нямаш. И да, никой не е длъжен на златното яйце
Препоръчани теми