Прави ми впечатление, че ползваш градски транспорт за да отидете на лекар.......не знам дали ви е рутина, но аз например гледам всичко да ми е на една ръка разстояние, както се казва. Почти не се е налагало да ползвам гр. транспорт когато сме ходили с детето по прегледи - когато се налага сме ползвали количката.
Ако трябва да мъкна шестмесечно бебе с всичкия му багаж.....и аз бих избухнала.
Може би се натоварваш прекалено много.
В някои райони на София няма на близо педиатър и се ползва градски транспорт. Особено, ако нямаш кола или шофьорска книжка. Аз също ползвах ГТ. Затова съветвам авторката, да открие в коя линия може с количка да се качи (при нас имаше тролеи със смъкнат под). Ако е с кенгуру, срам не срам учтиво да помоли да и отстъпят място. Така е най-сигурно, вместо да чака някой да се сети. На мен досега с малко дете никой не ми е отказал. Също така да не се ядосва много, ако не може с действие да измени ситуацията. От живота ми в Лондон с бебе (2009 г.) мога само да кажа, че избягвах пиковите часове, защото хората се натъпкват и няма място, случвало ми се е шофьор да ми откаже да се кача в рейс, защото вече вътре има 2-3 колички и няма място, ами изчаках следващия автобус. Най-трудно ни беше с мъжа ми в метрото с количката, на някои станции нямаше тогава асансьори, а на някои крайни гари дори ескалатори, та трябваше да мъкнем количката на ръце. Затова с автобусите, че подът е нисък.
Иначе и мен ме дразни и както писах често ползвам автобуса точно поради тази причина. От друга страна се дразня повече, като ходя да плащам данък за колата, застраховки, а насреща ми - ни улици, ни места за паркиране и само заплахи за глоби. Трябва да има баланс. Като ми взимат левчетата за нищото, което правят - не им е зле, а когато поради безизходица се налага да нарушаваме правилата - ставаме вандали. Не съм съгласна 