Това нормални отношения ли са?

  • 5 621
  • 45
# 15
Ами, вие какво мислите - бихте ли поддържали връзка с мъж, който има подобно отношение към вас, дали това би следвало да се приема за нормално и пр.

Връзка - каква? Интимна? Или комуникация между родители на общо дете, които са разделени?

Той няма връзка с теб и изглежда не иска да има, щом от месец май не сте заедно.

Все едно да питаш дали бих се оженила за Брад Пит, ако дойде учтиво да ме помоли. Какво значение има.
Виж целия пост
# 16
Нормалността няма как ние да ти я кажем.
За едни е едно за други друго.
Виж целия пост
# 17
Merri_An - не, не пиша, за да ви се похваля. Пиша, защото той преди няколко седмици реши да "даде шанс за нас". За да не бил изоставял дете. Е, не само той даде шанс. Аз също дадох шанс на това, нещата да се оправят. Но то така няма как да се оправят - той си вика по мен (за най-малкия коментар), периодично си ми казва - "този уикенд не ми е до теб, не ме притеснявай, моля" и пр. Та, така Simple Smile

И пиша, за да чуя вие как бихте постъпили в подобна ситуация - бихте ли дали отново шанс, бихте ли го приели отново или бихте продължили и бихте затворили тази врата завинаги Simple Smile
Виж целия пост
# 18
Сега аз не разбрах - с този мъж поддържате ли някакви отношения или всичко е приключило
Ако поддържате отношения  най добре го разкарай защото само ще ти усложни живота
Ако сте приключили не разбирам какво питаш.
Виж целия пост
# 19
Ами, вие какво мислите - бихте ли поддържали връзка с мъж, който има подобно отношение към вас, дали това би следвало да се приема за нормално и пр.
Това питам Simple Smile И все пак, ако не ви се отговаря, предпочитам да не го правите. Просто бих се радвала да прочета вашето мнение. Simple Smile

 Не, не е нормално. Голяма си кукувица. От какъв зор я поддържа тая връзка, че и забременя? Раждай си детето и не се занимавай повече с това момче, макар че той не ти е  крив, той е на 27 години и не е виновен тоя дето яде зелника, ако ме разбираш.
 
Виж целия пост
# 20
Цитат
А на вопъла ми за разходка в парка - шамарче, овикване и евендтуално, ако се почувствам "зле" от отношението му, ми блокира телефонният номер, за да не мога повече да го безпокоя.

Той ѝ бие "шамарчета", тя го ревнува от близките му и целият първи пост е посветен на това. Laughing
Виж целия пост
# 21
И пиша, за да чуя вие как бихте постъпили в подобна ситуация - бихте ли дали отново шанс
Не. Не. Освен ако не си падаш по садо - мазо собствен линч. Баща на детето ти на хартия ако ти трябва можеш да си го получиш и без да го отглеждаш в къщи.
бихте затворили тази врата завинаги Simple Smile
Няма как да я затвориш завинаги, защото това дете е общо. Но да си живее отделно и да плаща издръжка.
Виж целия пост
# 22
И да допълня - шанс не означава, че живеем заедно или нещо подобно. Виждаме се вечер, към 11, защото той тогава можел, интимни сме, да. Иобщо взето така - виждаме се тогава, когато той пожелае. Ако аз поискам среща - отказва ми се.
Иначе, живее си при мама и тате и няма никакви ангажименти към мен. Аз гледам дори да не го тревожа със себе си. Недай си боже да изразя необходимост от някаква помощ....цяла порция пумия ми се излива на главата, обиди, и какво ли още не. И тъй като му казах, че подобни отношения са безперспективни и безмислени и наистина смятам така, той ме подтикна да пиша тук, за да сте ме убжедили колко неправилно постъпвам спрямо него. И как трябва да изтърпявам цялото му безумно, детско поведение.

Няма да коментирам бременността - нито ме пита какво се случва, нито го интересува. Което също е ОК за мен. Да отгледам детето сама ще ми е по-лесно, отколкото да ми се налага да гледам и дете и мъж и на всичкото отгоре някой постоянно да ме мачка емоционално.
Виж целия пост
# 23
Цитат
пиша, за да чуя вие как бихте постъпили в подобна ситуация - бихте ли дали отново шанс, бихте ли го приели отново или бихте продължили и бихте затворили тази врата завинаги Smile

Не не бих дала шанс ,не бих го приела в никакъв случай.
И преди ти писах щом сега се държи така не го виждам като се роди бебето с всичките отговорности ,ангажименти и трудности свързани с отглеждането му
Между другото саможертвоготовната му майка дето е възпитала такъв п...ьо какво мисли за цялата тази работа ,за бебето и пр.
Виж целия пост
# 24
И да допълня - шанс не означава, че живеем заедно или нещо подобно. Виждаме се вечер, към 11, защото той тогава можел, интимни сме, да. Иобщо взето така - виждаме се тогава, когато той пожелае. Ако аз поискам среща - отказва ми се.
Иначе, живее си при мама и тате и няма никакви ангажименти към мен. Аз гледам дори да не го тревожа със себе си. Недай си боже да изразя необходимост от някаква помощ....цяла порция пумия ми се излива на главата, обиди, и какво ли още не. И тъй като му казах, че подобни отношения са безперспективни и безмислени и наистина смятам така, той ме подтикна да пиша тук, за да сте ме убжедили колко неправилно постъпвам спрямо него. И как трябва да изтърпявам цялото му безумно, детско поведение.

Няма да коментирам бременността - нито ме пита какво се случва, нито го интересува. Което също е ОК за мен. Да отгледам детето сама ще ми е по-лесно, отколкото да ми се налага да гледам и дете и мъж и на всичкото отгоре някой постоянно да ме мачка емоционално.
И след всичко това ти го послуша въпреки ....и пусна тема тук? Щото той ти казал? Ако не е пързалка темата, аз отказвам да повярвам, че има такива жени, не ти се извинявам, изобщо. Наистина ли си на 31? Друга връзка имала ли си преди този?
Виж целия пост
# 25
Цитат
пиша, за да чуя вие как бихте постъпили в подобна ситуация - бихте ли дали отново шанс, бихте ли го приели отново или бихте продължили и бихте затворили тази врата завинаги Smile

Не не бих дала шанс ,не бих го приела в никакъв случай.
И преди ти писах щом сега се държи така не го виждам като се роди бебето с всичките отговорности ,ангажименти и трудности свързани с отглеждането му
Между другото саможертвоготовната му майка дето е възпитала такъв п...ьо какво мисли за цялата тази работа ,за бебето и пр.

Майка му, все повтаря, че не иска да се меша, но много учтиво ми каза, че по-добре да направя аборт. Не подкрепа това. А на него му праща статии, в които се обяснява "Защо се проваля една връзка" и ей такива неща Simple Smile
Виж целия пост
# 26
Не бих поддържала връзка, не бих се занимавала повече с него.
Ще си родя и гледам детето сама и с помощта на близките. Не бих го търсила за бащинство и издръжка.
Не бих му позволила да се познава с детето ми. Просто бих го приела като донор, свършил си е работата.

Виж целия пост
# 27
Значи се очертава да бъдеш самотна майка
Надявам се имаш финансовата възможност за това защото едно дете си е доста голям разход
Дано успееш да го осъдиш поне за издръжка ,защото явно друга помощ от него няма да видиш
Виж целия пост
# 28
Не ми се влиза във вашите драми, нито ми се чете толкова дълго мнение, но само ще кажа, че нормалното си зависи от гледната точка.
Виж целия пост
# 29
Merri_An - на 30 съм. И да - имала съм. Не една, няколко. Най-дългата - 7 години.
Е, с настоящето момче имахме хубава връзка, докато нищо не се искаше от него (в периода на "гостуването"). Слушах много суперлативи, как съм жената на живота му, как трябва да просто да го обичам и да се отпусна в ръцете му, а той нямало да ме остави да падна, как мечтаел винаги за жена като мен - самостоятелна, оправна, силна и пр.
Е, когато започнаха  ангажиментите, то всичко това се изпари за миг. Смята, че да ми носи дамската чанта, защото била тежка, е някакво геройство. А аз имам нужда от съвсем различно нещо- например от уважение, обич и споделяне на ангажиментите и радостите.

Е, той безкрайно груб стана особено сега, когато вече сякаш смята, че в кърпа съм му вързана. Но аз се уморих, а и съм длъжна да осигуря на бебо нормална и спокойна среда. И по-добре без татко, отколкото с татко, който постоянно ми обяснява каква съм "тъпачка", не поема никакви домашни задачки, щото чистенето, готвенето, прането и гладенето са женска работа и, когато му кажа "писна ми", той да ми казва - "О, нали пак ще ми се обадиш, ще искаш да сме заедно и аз няма да се оттърва от теб никога". Е, думите остават, всички знаем това. Та, ще си запомня аз това до края на живота си - всеки път, когато ми домъчнее за него.

Благодаря ви на всички. Имайте хубав и усмихнат ден! Вече знам,ч е не съм чат толкова "ненормална", колкото някой се опитва да ми внуши Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия