С какво ви дразнят свекървите?- 48

  • 55 053
  • 773
# 330
Всеки има право да напише какво го тревожи,както и да отговори.Надявам се, не съм те обидила,изказах мнение и  друга гледна точка-на отсрещната страна.И при мен брат ми бе фаворит,мъже  и очакваха от него велики дела, но нищо не стана.Баща ми в прав текст ми е казвал ,че  за дъщеря парите са хвърлени през прозореца.За  син е друга работа.не  съм и  помисляла да се сърдя.Сега съжалявам родителите си ,макар да не са живи,че  са заложили на грешното.Няма да обяснявам какво прави брат ми.Ужасена съм от него.
Свекърите също другия  син смятаха за ценен. Поне  бе далеч ,преведен зет. Кофти е, знам,но тяхно право си беше да решават.
пиша ти това,да обясня,че не мие  чуждо чувството.но не съм "сърдита",нито съм била.Казах какво мисля.

Разбирам. Аз не й се сърдя, нито им се бъркам. Стоя отстрани и гледам как единия се дразни, а другия съжалява. Не искам на никой да броя парите, те си имат, техни са си. Запазила съм си добрите отношения с нея, но не разбрах мотивите й. Смяташе,че не е готов за това, а му даде възможност да го направи.
Виж целия пост
# 331
Разбирам. Аз не й се сърдя, нито им се бъркам. Стоя отстрани и гледам как единия се дразни, а другия съжалява. Не искам на никой да броя парите, те си имат, техни са си. Запазила съм си добрите отношения с нея, но не разбрах мотивите й. Смяташе,че не е готов за това, а му даде възможност да го направи.
Допусни, че не всичко, което ти се казва, е истина. Допусни и че има неща, които не са ти известни. Гледайте да се оправяте сами финансово /да, знам, че понякога е трудно/, за да не ти се налага да преживяваш подобни разочарования.
Вие имате ли намерение скоро да си купувате жилище? Ако не, свеки може да смята, че докато дойде това време, ще е събрала пари, за да помогне и на вас.
След като са ви добри отношенията ги запазете такива и не си вгорчавайте живота излишно. Може и свеки да съжалява за постъпката си, ама няма връщане назад.
Виж целия пост
# 332

Изобщо не си запозната с историята на никой от нас,че да ми правиш заключения. Това, което съм споделила е било по темата, не за майка ми, не за издръжка. Достатъчно пари си изкарваме сега, просто тогава моментът беше такъв. Естествено,че никой не е длъжен на никой да дава. И не, нямаме жилище, живеем под наем.

Заключенията са ми единствено на базата на това, което си написала. Каква издръжка? От майка ти ли издръжка е имало? По темата е - не може да се оплакваш от свекървата, че не дава достатъчно на пълнолетния си син, ако се окаже, че твоята майка (и/или баща) дава(-т) по-малко и от свекървата. На собствените си родители можеш да държиш сметка колко ти дават, ако така са те възпитали, но на чужди хора, които не са ти длъжни, недей. Взаимоотношенията между свекърва ти (бъдеща всъщност) и децата ѝ не ти влизат в работата, още повече, че доста от днешните родители въобще не смятат за константа и за роднини приятелките на синовете си, докато не мине необходимото време, а някои дори и ако няма дете, си ги смятат за временно явление, ако ще да са заедно от 10 години.
Виж целия пост
# 333
Старателно се опитвах да подмина тази тема, въпреки, че ви хвърлям по едно око и се припознавам в историите.

Но вчера след поредния епизод със свекървата, започнах да си задавам много настойчиво въпроса "Защо?". Защо, по дяволите, 30-годишна, зряла, интелигентна жена, минала през всякакви житейски неволи, се поддавам и ядосвам за някакви дребни и (наглед) незначителни неща.  Аз знам и разбирам много добре защо тя прави и казва нещата, които прави и казва. Достатъчно прозорлива съм да и "вляза в обувките" и да се поставя на нейно място. Достатъчно разумна съм, за да измисля начин да и отговоря и да се справя със ситуацията (то, една да беше). И въпреки това го мисля, премислям, гледам хем така тя да не се разсърди за нещо, хем аз по някакъв начин да си запазя спокойствието. Знаейки, че това е невъзможно.

Ако някой във форума поиска съвет как да реагира в ситуацията, в която ме постави снощи, бих му се изсмяла, че не може да се справи с нещо толкова елементарно. Но всъщност елементарно ли е? Защо не се справяме? Защо се дразним? Защо оставяме някакви битовизми да ни развалят настроението? Tired
Виж целия пост
# 334
Ако искаш, сподели.
Дразним се на битовизмо, защото са част от живота ни. И когато 100 пъти си преглътнал, на 101-я избухваш за нещо на вид елементарно. Няма как да трупаш негативни емоции някакво време и в един момент да не ги излееш на куп.
Виж целия пост
# 335
Лекси разбирам те . И да , кофти е . Кофти е, защото и при нас е сходна историята . На вятъра 20 хиляди....и после се сетиха за другият син , дето без нас и гъза не може да си избърше. И естествено той е онеправдания в случая. Всеки ден се сблъсквам с деленето на децата .
А сега ново 20 от С. Наскоро ни беше на гости и се почна един рев на масата ооо мамоа закъсали сме финансово , ще ни вземат апартамента /за справка  знаеше че разполагаме с доста финанси в момента ,тъй като купихме жилище и му правим ремонт/ и олелия до шия. Обаче ММ вече препатил и отвърна оправяйте се мен като ме изгонихте питахте ли ме отк де взех пари. Ако си бяхте удържали на думата нямаше да ревеш сега че ще ти вземат жилището. И изведнъж С млъкна и повече не продума....
Виж целия пост
# 336
Напълно съм съгласна с мненията на кукумицинка. А как бихте постъпили в обратната ситуация. Мъжът ми (без брак сме, заедно от 17 години с дете на 2 и половина, не знам как да го нарека иначе, приятел не върви) много много често дава пари на майка си. Естествено - от семейния бюджет, поне аз го виждам като такъв. Така де - парите ни не са отделно. Майка му не се свени и да си иска, чувства го като длъжен - син и е все пак.

От друга страна пък майка ми непрекъснато ни изпраща пари, за да можем да погасим жилищен кредит. Та - честно ли е според вас? Лично аз, много се дразня. Свекърите работят, но са се овъртяли в един ненужен кредит (естествено на името на мъжа ми, майката с цената на всичко го принуди да вземе кредита). Уж те си покриват вноската, но да ви кажа честно - не съм много сигурна. Няма да се учудя ако мъжът ми им я плаща.
Виж целия пост
# 337
Напълно съм съгласна с мненията на кукумицинка. А как бихте постъпили в обратната ситуация. Мъжът ми (без брак сме, заедно от 17 години с дете на 2 и половина, не знам как да го нарека иначе, приятел не върви) много много често дава пари на майка си. Естествено - от семейния бюджет, поне аз го виждам като такъв. Така де - парите ни не са отделно. Майка му не се свени и да си иска, чувства го като длъжен - син и е все пак.

От друга страна пък майка ми непрекъснато ни изпраща пари, за да можем да погасим жилищен кредит. Та - честно ли е според вас? Лично аз, много се дразня. Свекърите работят, но са се овъртяли в един ненужен кредит (естествено на името на мъжа ми, майката с цената на всичко го принуди да вземе кредита). Уж те си покриват вноската, но да ви кажа честно - не съм много сигурна. Няма да се учудя ако мъжът ми им я плаща.


Леле, как си се набутала! Това е ужасно!
Виж целия пост
# 338
Не  е честно с две думи.Може да изчака,пък като са двама би трябвало да се оправят.да  си намерят начин да изплащат ,не  са малки да си правят сметката.
И около мен все има сметки и мераци за чужди пари.Което дразни и мен.Иска се коагто няма друг начин  и за разумни разходи.
Виж целия пост
# 339
Напълно съм съгласна с мненията на кукумицинка. А как бихте постъпили в обратната ситуация. Мъжът ми (без брак сме, заедно от 17 години с дете на 2 и половина, не знам как да го нарека иначе, приятел не върви) много много често дава пари на майка си. Естествено - от семейния бюджет, поне аз го виждам като такъв. Така де - парите ни не са отделно. Майка му не се свени и да си иска, чувства го като длъжен - син и е все пак.

От друга страна пък майка ми непрекъснато ни изпраща пари, за да можем да погасим жилищен кредит. Та - честно ли е според вас? Лично аз, много се дразня. Свекърите работят, но са се овъртяли в един ненужен кредит (естествено на името на мъжа ми, майката с цената на всичко го принуди да вземе кредита). Уж те си покриват вноската, но да ви кажа честно - не съм много сигурна. Няма да се учудя ако мъжът ми им я плаща.
Проблема е в мъжът ти. Не е редно единият родител да дава, другият да взима. Докато и дава, тя все ще иска. Няма лошо да се помага когато нещата са спешни, ама стане ли прекалено ...  Confused
Виж целия пост
# 340

Проблема е в мъжът ти. Не е редно единият родител да дава, другият да взима. Докато и дава, тя все ще иска. Няма лошо да се помага когато нещата са спешни, ама стане ли прекалено ...  Confused

Така е. Но неговата теза е - нашите нямат, майка ти има достатъчно, какво толкова. Достатъчно достатъчно, но майка ми от години работи в чужбина 7 дни в седмицата, за да има. Техните - еми на смени. Толкова можели. Нямало кой знае каква работа за тях (те и не търсят де), с това са се примирили. 100 пъти съм му казвала, че не е честно, но не - той се сърди. Щели сме и на майка ми да помогнем (сама жена е вече) някой ден.
ААА, и ми се жалва - оставали с 20 лева на месец, ако си били погасявали кредитите. Ами ок, да са си правили сметка. Като не могат да погасяват, да не взимат. И ние не сме цъфнали и вързали, че да им даваме пари. Иначе - здрави хора са, но се и опитват да се освидетелстват по ТЕЛК. Баща му даже вече успя.
Виж целия пост
# 341
Старателно се опитвах да подмина тази тема, въпреки, че ви хвърлям по едно око и се припознавам в историите.

Но вчера след поредния епизод със свекървата, започнах да си задавам много настойчиво въпроса "Защо?". Защо, по дяволите, 30-годишна, зряла, интелигентна жена, минала през всякакви житейски неволи, се поддавам и ядосвам за някакви дребни и (наглед) незначителни неща.  Аз знам и разбирам много добре защо тя прави и казва нещата, които прави и казва. Достатъчно прозорлива съм да и "вляза в обувките" и да се поставя на нейно място. Достатъчно разумна съм, за да измисля начин да и отговоря и да се справя със ситуацията (то, една да беше). И въпреки това го мисля, премислям, гледам хем така тя да не се разсърди за нещо, хем аз по някакъв начин да си запазя спокойствието. Знаейки, че това е невъзможно.

Ако някой във форума поиска съвет как да реагира в ситуацията, в която ме постави снощи, бих му се изсмяла, че не може да се справи с нещо толкова елементарно. Но всъщност елементарно ли е? Защо не се справяме? Защо се дразним? Защо оставяме някакви битовизми да ни развалят настроението? Tired

Дразним се, защото това са хора, с които не бихме избрали да комуникираме при нормални обстоятелства, т.е. пределно ясно си даваме сметка, че в тяхната компания, не бихме искали да бъдем. Но сме харесали мъжете си (и техни синове), което обаче НАЛАГА някакви човешки отношения. Именно поради това, че "трябва" понякога отстъпваме. Това, обаче, води след себе си и негодувание- "в крайна сметка, защо аз трябва да се съобразявам с нея?", което ескалира в нетърпимост.
Често, след определено време, отново ни става мъчно, че тази жена сме я игнорирали и по някакъв начин изтласкали от живота си (а, и все пак някои сме мъжки майки). Замисляме се, как бихме се чувствали на нейно място, опитваме се да я оправдаем и даваме назаден.
Отново "стопляме отношенията си", но колелото се завърта и айде пак... И това ще продължава до момента, в който не си научим урока.

ПП- и аз така, повече от 12 години се дразних, репликирах когато мнооооого ме настъпят (свеки и зълва). И успявах. Успявах още повече да ги нахъсвам. И? Сега- само седя и се усмихвам, когато се виждаме. Когато започват да нападат се обръщам настрани и започвам разговор с друг, на друга тема... И като че ли, повече запазвам нервите си. А пък те, като искат, да бълват и сумтят- тяхна воля.
Виж целия пост
# 342
Няма нищо лошо да се помага, когато има нужда , всеки може да изпадне в затруднение , хора сме. Но такива на който им става навик , пък и не правят нищо по въпроса да имат, не го одобрявам.
Трябва да поговориш с мъжа ти , защото ситуацията е ужасна, ако трябва и си разделете финансите , да видим и тогава ли ще помага на мама.
Виж целия пост
# 343

Проблема е в мъжът ти. Не е редно единият родител да дава, другият да взима. Докато и дава, тя все ще иска. Няма лошо да се помага когато нещата са спешни, ама стане ли прекалено ...  Confused

Така е. Но неговата теза е - нашите нямат, майка ти има достатъчно, какво толкова. Достатъчно достатъчно, но майка ми от години работи в чужбина 7 дни в седмицата, за да има. Техните - еми на смени. Толкова можели. Нямало кой знае каква работа за тях (те и не търсят де), с това са се примирили. 100 пъти съм му казвала, че не е честно, но не - той се сърди. Щели сме и на майка ми да помогнем (сама жена е вече) някой ден.
ААА, и ми се жалва - оставали с 20 лева на месец, ако си били погасявали кредитите. Ами ок, да са си правили сметка. Като не могат да погасяват, да не взимат. И ние не сме цъфнали и вързали, че да им даваме пари. Иначе - здрави хора са, но се и опитват да се освидетелстват по ТЕЛК. Баща му даже вече успя.

Майка ти най-добре сама да си помогне, като си ги спестява парите. Познавам хора, работещи без почивка в чужбина тежък труд, пращащи всеки месец на близките си това, което изкарат, докато грохнат изведнъж. И после, ако са нямали късмета да работят на договор, нито в чужбината имат право на пенсия, нито в България имат необходимия стаж и възраст за пенсия, нито близките им имат желанието и възможността да ги подпомагат (те са свикнали на тях да им помагат, не обратното).
Виж целия пост
# 344
Абсолютно подкрепям кукумицинка. Съществува ли вариант, в който да спрете да взимате от майка ти? Може би ако тя спре да ви помага, тогава той ще се усети и няма да спонсорира мама и тати постоянно? Просто можеш да обясниш на майка си ситуацията и да пробвате само двамата да се оправите с финансите? Според мен това е варианта...  Peace
Нямам против в помоща към родителите когато е наложително, но не и здрави и прави хора да легнат на ръцете на децата си... това ми е непонятно...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия