Искам да кажа ... (54)_14.09-20.09

Ох, на толкова места искам да ида и аз Дори и не толкова далечни, ето, Пловдив например. В Трявна искам, за Бургас колко хубави неща четох напоследък ... Сега гледах на Джой едни снимки от замък в Чехия - е там как ми се приходи!
Имам го аз туристическия бацил, финансите са ми единственото ограничение. Сега ще идем до Хисаря за почивните дни, че септемврийският бюджет по правило е тънък-тънък 

Направихме си блог за пътешествия. Вчера описах почивката ни в Гърция и я публикувахме.

http://stambone.blogspot.bg/2015_09_01_archive.html

Има грешки за оправяне и за дооформяне, но по-късно ще се занимавам. Извинявам се!

Трябва да се наканя да завърша и ходенето ни до Прага и Будапеща.

Акаша, центърът на Ямбол съвсем скоро ще го пуснат  и ще направя снимки да ти го покажа. А най-вероятно вече има някъде качени. Стана много красиво.

И аз харесвам ароматът на лилиум  ,обаче само да подуша, не да ми преседява в стаята с дни  .

Обичам да надписвам  ,утре ще се отдам на това  ,картонени подвързии,етикети и найлони  .Кукувица! Подпитах синко дали да подвързвам с картони...и той изненадан:Че как иначе?!...Знаел си ги по цветове,кой предмет какъв цвят е....абе,случил на майка  

ПМС-а ме тресе и съм непоносима,само ръмжа  .Домашните се ослушват като гърмяни зайци на какво ще ме избие  .

Лиляна,  .Тегаво е с близките взаимоотношеня и на често...на майка ми й се тросвам и след час-два се помиряваме,ама всичко е по телефона.Тет-а-тет за 10 дни и нямам търпение да се прибера. Снощи се обажда на внук си,ама тъкмо по време на сериала   и той:"Еййййййй,не се научиха тез баби кога да звънят"  ,без дори да е погледнал кой го търси.Набързо я претупахме,ама ако е свеки ще се засегне...ще разсъждава  .

Вероятно и ние ще станем по-чувствителни и обсебващи с възрастта...от това се плаша,да не стана някоя киселка и мърмореща бабичка,изискваща внимание и досаждаща на младите  

Днес следобяд най-накрая съм на зъболекар да ми махнат конците от извадения мъдрец  .Едвам ги изтрайвам...мислех да ги кръцна сама,ама ме е шубе да не оцапа работата,баш накрая.Инак,доволна съм,че се сети жената да удари 2 шева и доволно да се черпя по гръцко  

Яна,сега  си в България, на гости нали? За тукашните бивши колежки пишеш? Детскка учителка си била,нали?

На мама й предстои пенсиониране тази учебна година  ,живот и здраве! Хем се настройва за това, хем й е мъчно. Повече от 40 години са това...на едно и също място, с едни и същи колежки (с малки изключения)  .Цял един живот!

Чудесно! Много се радвам! Октомври сигурно ще идваме, дано всичко е готово до тогава. Ще чакам преди това снимките ти, че ми е много интересно.

lorennka добре дошла   

Акаша поздравления за блога. С най -голямо удоволствие ще го следя 

Аз тази сутрин реших най накрая да отида на гастроентеролог и се оказа, че бил в отпуск  . Офф утре ще трябва пак да ходя. Много ме е яд значи, че си загубих времето  , а толкова работа имам в къщи.

alex.viki,  , дано да има повод да го следиш, де. Че ние досега много дестинации отметнахме, но като не са ми пресни, няма да мога да ги опиша. Пък занапред не се знае дали ще имаме такава възможност. Но дано, дано!

Еее недей така де  . Сигурна съм,  че ще има какво да пишеш в него. Пожелавам ти още много, много пътешествия

Да, сега сме си тук - за отпуската. И ходих да ги видя. Наистина, абсолютно разбирам майка ти. А в градината, в която работех, аз съм ходила като дете. И честно си признавам, че ми стана приятно, като видях как ме посрещнаха колежките. Когато научиха, че съм тук, ми се обадиха непременно да отида на празника. Не са ме забравили, поддържаме контакти и в скайп, и във фейсбук, че и по телефона с някои се чувам.

Тя и моята свекърва е във фаза, но мъжът ми има благоразумието да ни държи настрана. Но... сега в събота отиваме на голямо събиране на рода им (с дълга история са и т.н.), мъжът ми го прави заради дядо си - той го е възпитавал, което му личи много. Заслужава го. Но нали знаете големите сбирки как са, а ще сме над 20 човека Всички много се радват, особено по-възрастните, част от които ще пътуват, но свекърва ми не спря да се тръшка как щяла да пътува тя, как щяла да посреща толкова хора (запазена е механа, хотел за преспиване и пр., само да добавя). Само набира, чакам да избухне. Онзи ден изтърсила пред сестра му "Няма ли да се случи нещо хубаво в това семейство, най-накрая?!". Мне, дъщеря й просто чака бебе, здрави сме всички, нямаме нещо тежко в живота, за което да се оплачем наистина, ама на жената не й е хубаво. Онази вечер се скарали и ги изгонила (сестра му и мъжът й), не че те снощи пак не отидоха в тях  Представям си майка ми, ако изгони мъжа ми и то грозно, как след 2 вечери под ръчичка той пак отива да спи там  (имат си отделно жилище, не живеят заедно). Но тя тях ги обижда много, особено зет си

Та така, някои се променят доста с възрастта.

Много ти благодаря, alex.viki! Наистина значи много за мен твоето пожелание! Пътуванията и здравето на детето ми са най-важните неща за момента, които ме карат да се чувствам безкрайно щастлива.  За съжаление по-важното от двете  никак не е цветущо.


Със свекървите е така. Малко или много има доза неразбирателство, но важното е всеки да прави компромис и да не влиза в конфликт. С всички хора е така. Като има желание и от двете страни, особеностите на характера се преглъщат.

Че то като спите в Хисаря може да си направите дневен излет до Пловдив, Стария град например. Историческия музей малко скука, ама до него е Археологическия - много е хубав.

Акаша незнам на колко е дъщеря ти, предполагам е мъничка. Всички малки деца постоянно се разболяват, ще мине и това не се притеснявай. Моите също като бяха малки все се разболяваха, а сега вече рядко.
Доколкото съм те преценила си човек който обича живота и се радва и на малките неща. Важно е да бъдеме здрави, щастливи и обичани 

На 4 и половина е. Ще го израсте, знам. И аз бях много болнаво дете, всяка зима на инжекции пеницилин. Но за момента е много трудно. Вярвам, че тази зима ще е една идея по-добре и няма да стига всеки път до усложнения!
Много здраве и любов и за вас, alex.viki! И за всички!

Акаша, беше ми интересно да прочета блога. Пожелавам ви много пътувания, пълни с разкази за щастливи моменти!

И аз обичам да пътувам, а съм била на забележително малко места... Обаче сме решили да се научим да шофираме, да си купим кола и да започнем да обикаляме.

Сложни са отношенията с по-възрастните родители/свекъри. Само се моля да са здрави и да не изперкват прекомерно с времето. При нас голяма полза е дистанцията (живеят на село) и си мисля, че заради това нямаме особени проблеми. Така сме си мили, защото се виждаме рядко.