Д-р Николова, диетолог, отговаря на Вашите въпроси за полезните мазнини

  • 14 491
  • 30
# 15
Здравейте. Имам няколко въпроса:
1. Може ли да кажете кои храни съдържат моно- и кои полиненаситени мазнини и каква е разликата между двете?
2. Ако човек не приема никаква животинска храна, но приема ежедневно зехтин, ядки и семена, това достатъчно ли е по-отношение на видовете полезни мазнини или трябва да се взимат някакви добавки?
3. Ако на здраво дете на 7 год бъде ограничен или напълно спрян приемът на мляко и млечни продукти (по здравословни причини), но иначе се храни здравословно и разнообразно, това проблем ли е и трябва ли да се увеличат останалите мазнини за сметка на млечните?
Виж целия пост
# 16
Здравейте др. Николова,
Въпросът ми е , какво мислите за фъстъченото масло, на мен лично ми засищаща апетита към сладко но пък колко е полезно?
Виж целия пост
# 17
Здравейте др. Николова,

Имам въпрос за кокосовото и палмовото масло.

В началото на темата сте написала, че са вредни мазнините, които са в твърдо състояние при стайна температура. Кокосовото масло, до колкото имам наблюдения е в сравнително твърдо състояние, но се води много полезно, дори препоръчително за пържене например.

За палмовото малко се говори, че не е добре да се консумира. Наскоро четох статия от друг известен диетолог, който твърди, че палмовото масло в маргарина не било вредно, а това, което се използва в масовата кулинарна индустрия, което малко ме обърква.

А как стои въпроса с какаовото масло?
Виж целия пост
# 18
Здравейте д-р Николова,

Аз искам само да потвърдя дали съм разбрала правилно: Вие препоръчвате "меките трапезни маргарини" като полезни?  Може ли пример кои са меки и кои твърди и откога маргарините са полезни? Повечето изследвания твърдят точно обратното  Thinking

Благодаря.
Виж целия пост
# 19
На мен също ми е много интересно кои са полезните маргарини, защото не ям масло и ако има с какво да го заменя за мазане ще е много добре? Ако може (не знам дали е разрешено) да кажете марка?  newsm78
Виж целия пост
# 20
Здравейте док Николова, бих искала да ми изготвите диета. Да ми кажете удачно ли е да я започна сега,тъй като кърмя? Колко би ми струвало едни такъв хранителен режим? Ако не еудачно да пазя диета сега,какво мога да направя за да регулирам поне малко кг?

Здравейте,

За индивидуална консултация можете да ме потърсите на тел. 0889 628 851 или marianikolova@mail.bg.

Поздрави,
д-р Николова
Виж целия пост
# 21
Здравейте, д-р Николова.

Първо да споделя с вас, че съм бременна Simple Smile Привърженичка съм на здравословното/диетично хранене. В момента се старая хем да набавям пълноценна храна за бебчето си, хем това да не повлияе на теглото ми - имам предвид разбира се за рамките на допустимото напълняване Simple Smile . Хапвам плодове, сурови ядки, зеленчуци, нетлъсти меса, риба, зърнени храни и т.н. Добавих ръжен хляб към менюто си.
Въпросът ми относно мазнините е следният : Старая се да хапвам полезни мазнини - както казах ядки, подправям само със зехтин, риба, авокадо, чия семена и т.н. Въпреки това чета колко недостатъчен е приема на на Омега 3 мастни киселини само с храната, а колко важни същевременно са те.
Четох още, че за правилното развитие на плода е хубаво да се приема Омега 3 с по-високо съдържание на ДХА. В този ред на мисли си купих хранителна добавка със състав : 1200 мг. Омега 3 (риба тон, аншоа, херинга), 500 мг. ДХА. Пия по една таблетка дневно.

Правилно ли е това ?

Благодаря предварително.

Поздрави,





Здравейте и честито! Желая ви лека бременност и безпроблемно раждане!

Абсолютно правилно се храните и правилно сте започнала допълнителен прием не само на ЕПА и ДХА в комбинация, но и допълнително ДХА.
Такива са и съвременните преппоръки за обогатяване на диетата по време на бременност и кърмене с ДХА.
Обмяната на мазнините по време на бременността е относително забавена, поради което потребностите от допълнителен прием на мазнини не се увеличава значително. Препоръчва се добавяне на 3 грама мазнини през първия триместър и до 8 грама допълнително през втория и третия триместър на бременността. Важен е по-скоро съставът и качеството на приеманите мазнини, достатъчния прием на мастноразтворими А и D витамини, като 30% от приеманите мазнини трябва да е за сметка на растителни мазнини, което се постига чрез консумация на растителни масла, риба, млечно масло. Необходимо е да се удовлетворяват повишените потребности на плода по отношение на есенциални, незаменими мастни киселини – особено за ЕПА и ДХА. Препоръките на Европейския орган по безопасност на храните от 2010 (EFSA) са ежедневен прием на  250mg EPA + DHA/дневно и в допълнение 100-200mg DHA/дневно. Има и препоръки USDA (US Dept of Agriculture) and HHS (Department of Health and Human Services) за седмичен прием на поне 230 – 340 грама, седмичен прием на разнообразна риба с ниско съдържание на живак.

Поздрави,
д-р Николова
Виж целия пост
# 22
Здравейте. Имам няколко въпроса:
1. Може ли да кажете кои храни съдържат моно- и кои полиненаситени мазнини и каква е разликата между двете?
2. Ако човек не приема никаква животинска храна, но приема ежедневно зехтин, ядки и семена, това достатъчно ли е по-отношение на видовете полезни мазнини или трябва да се взимат някакви добавки?
3. Ако на здраво дете на 7 год бъде ограничен или напълно спрян приемът на мляко и млечни продукти (по здравословни причини), но иначе се храни здравословно и разнообразно, това проблем ли е и трябва ли да се увеличат останалите мазнини за сметка на млечните?

Здравейте,


1.Мастните киселини имат една карбоксилна група и могат да бъдат наситени и ненаситени. Ненаситените мастни киселини имат една или повече двойни връзки във веригата си и тези, които имат една двойна връзка са мононенаситени мастни киселини, като пример олеиновата мастна киселина, а тези с две и повече двойни връзки са полиненаситени мастни киселини(ПНМК) – линолова, алфа-линоленова, арахидонова, ейкозапентаенова, докозахексаенова и пр. От свое страна ПНМК в зависимост от номера на въглеродния атом, където се намира първата двойна връзка биват омега-6 и омега -3 ПНМК.
Мононенаситената олеинова мастна киселина е най-разпространена. Тя представлява около 30% от всички ненаситени мастни киселини. Съдържа се в големи количества в слънчогледовото, царевичното и особено маслиновото масло – зехтин (до 90%).
Полиненаситените мастни киселини се откриват в семената ядките, растителните масла, като от особено голямо значение е да се прави баланс в диетата между омега-3 и омега-6 ПНМК. Важен е приемът на дълговерижни омега 3 ПНМК, които се откриват в мазните риби (ЕПА и ДХА) – скумрия, сьомга, тон, херинга. Омега-3 ПНМК, като алфа линоленовата мастна киселина се открива и в продукти с растителен произход – ядки, семена, особено богато на нея е лененото и рапичното масло и тя частично се трансформира в дълговерижните, биолкогично активни ЕПА и ДХА в човешкия организъм.
Важно е да се отбележи, че няма хранителен продукт, масло, мазнина, които да съдържат само и единствено един вид мастни киселини. Биологичния и здравен ефект на различните масла и мазнини се определя от съотношението на различните типове мастни киселини в тях.
На следващата графика са показани съотношенията и съдържанието на различни Мастни Киселини в различни продукти:






2.Категорично приемайки ежедневно посочените от Вас храни, съответно в индивидуално разработен за Вас диетичен план, съобразно Вашето телесно тегло, телесен състав, здравен и хранителен статус, енергоразход, настоящи хранителни навици и прием бихте могла да си набавяте необходимите количества мазнини – наситени, моно- и полиненаситени мастни киселини. Само кратък пример - ако приемате 2000 kcal/ дневно (това е само един пример), то около 30 Е% би трябвало да са за сметка на приема на мазнини, което означава около 600 kcal, което е около 67 грама мазнини (за сметка на всички типове мастни киселини). А само в 100 грама сурови орехи се съдържат общо 64 грама мазнини (наситени, моно и полиненаситени мастни киселини), в допълнение бихте могли да си овкусявате салатите с 10-15 грама зехтин (отличен източник на олеинова мастна киселина), да добавяте и по 1 с.л сурови семки. Да не забравяме и добавената мазнина при готвене на супи, постно-зеленчукови ястия, зърнени храни, бобови храни. Но конкретни препоръки е редно да се дават само след адекватна индивидуална оценка на хранителния статус и прием, здравен статус, придружаващи заболявания и пр.

3. Млечната мазнина е с високи хранителни и биологични свойства.Съдържа около 20 различни мастни киселини, между които доста ненаситени (линолова, линоленова, арахидонова) и късоверижни (капронова, каприлова, капринова) с висока биологична стойност. Млякото и млечните продукти съдържат и миристинова наситена мастна, която е с изявен атерогенен потенциал и се свързва с ендогенния синтез на холестерол и контрола на дислипидемиите. Млечната мазнина е богата на фосфатиди и стерини – лецитин (емулгатор, с антиатерогенен потенциал), кефалин, сфингомиелин (участва в изграждането на миелиновите обвивки на невроните), холестерол, всободни мастни киселини, мастно разтворимите витамини А и D. Млечните мазнини са фино емулгирани с размер, като мастните капки са различен размер и са обвити в белтъчно-лецитинова обвивка. При условие, че детето е с алергия към белтъка на кравето масло или лактазна непоносимост и е наложително да се изключат млякото и млечните продукти от менюто, но се храни с останалите източници на животински мазнини – месо, риба, яйца и съответно растителни  такива – ядки, семена, растителни масла, то няма риск да не си набавя необходимото количество мазнини (за сметка на различните типове мастни 8 киселини).


Поздрави,
д-р Николова
Виж целия пост
# 23
Много Ви благодаря, д-р Николова Simple Smile  bouquet
Виж целия пост
# 24
Здравейте д-р Николова,

Аз искам само да потвърдя дали съм разбрала правилно: Вие препоръчвате "меките трапезни маргарини" като полезни?  Може ли пример кои са меки и кои твърди и откога маргарините са полезни? Повечето изследвания твърдят точно обратното  Thinking

Благодаря.

Здравейте,

Новото поколение трапезни меки, маргарини за мазане, които бихте могли да приготвите и в домашни условия дори (като се използва натурално разтопено палмово масло, различни видове растителни масла, прясно мляко и яйчен жълтък, който съдържа лецитин, действащ като емулгатор), по същество представляват една емулсия на различни типове растителни масла, към които може да се прибавят и мастно разтворими витамини и фитостероли и фитостаноли, да се увеличава съдържанието на омега -3 и омега-6 полиненаситените мастни киселини и да се подобрява дефакто благоприятно мастно-киселинния състав на съответните меки трапезни маргарини. Този тип маргарини за мазане се произвеждат по нови, съвременни технологии, включващи и процеса на интерестерификация и съдържат под 1% транс мастни киселини и то в последните 20 години. Трябва да се разграничат от така наречените индустриални, твърди маргарини, при които се използва процес на частично или пълно хидрогенизиране на растителните масла, с цел втърдяването им и съответно се генерират транс мастни киселини и съответно се използват в производство на бисквити, вафли, глазури, десерти, крекери, пуканки, пасти и пр.
Кои са критериите при избор на качествен, ново поколение маргарин за мазане, които трябва да се съблюдават при избора Ви: мека консистенция, подходяща за намазване, дори и директно изваден от хладилника; да не съдържат в състава си хидрогенирани или частично хидрогенирани масла, което задължително се проверява в съставките на етикета и да съдържат омега – 3 полиненаситени мастни киселини.

Налични са огромен брой проучвания за здравния ефект на транс мастните киселини и подходите за елиминирането им или замяната им чрез реформулиране на ред храни от хранителната иnдустрия, включително интервенционални проучвания, като проучването North Karelia, Finland.

Последното проспективно проучване на Харвардския университет от 2015 г. (SATURATED FATS COMPARED WITH UNSATURATED FATS AND SOURCES OF CARBOHYDRATES IN RELATION TO RISK OF CORONARY HEART DISEASE A PROSPECTIVE COHORT STUDY, Journal Of The American College of Cardiology, 2015; 66; 1538-48) , върху повече от 120 000 участника на възраст 24 до 30 години заключва, че замяната на Наситените Мастни Киселини с ненаситени такива и по-специално Полиненаситени Мастни Киселини (омега 3 и омега 6), както и висококачествени въглехидрати, редуцират сърдечно съдовия риск.


Поздрави,
д-р Николова

Виж целия пост
# 25
На мен също ми е много интересно кои са полезните маргарини, защото не ям масло и ако има с какво да го заменя за мазане ще е много добре? Ако може (не знам дали е разрешено) да кажете марка?  newsm78

Здравейте,

Можете да погледнете малко по-нагоре отговора ми на въпроса за маргарините, надявам се да Ви е от полза, а ако имате други въпроси - може спокойно да ги зададете  Flutter
Виж целия пост
# 26
Здравейте др. Николова,
Въпросът ми е , какво мислите за фъстъченото масло, на мен лично ми засищаща апетита към сладко но пък колко е полезно?

Здравейте,

Фъстъченото масло се получава от изпечени и смлени на паста фъстъци, като е възможно в различните му варианти в допълнение да се обогати фъстъчената паста с растителна маса, емулгатори, сол или захар.
Фъстъкът обичайно се разглежда, като ядка, но по същество е бобова храна, което означава че освен че съдържа високо количество растителни мазнини (46,6 гр. на 100 гр. продукт) е добър източник и на непълноценен, растителен протеин (26,5 гр. на 100 гр. продукт), който повишава усещането за ситост, а така също и комплексни въглехидрати с нисък гликемичен индекс (19 гр. на 100 гр. продукт).
Фъстъченото масло е отличен източник на растителен протеин, влакнини (целулоза - 2,4 гр. на 100 гр. продукт), витамин Е, пантотенова киселина, ниацин, витамин В2, В6, а от минералите: манган, магнезий, фосфор, цинк, мед, желязо, калий.
От хранителните мазнини се откриват в състава му наситени мастни киселини - най-вече палмитинова мастна киселина и ненеаситени мастни киселини - олеинова и линолова мастна киселина, фосфолипиди.
Здравен риск по отношение на фъстъченото масло създава риска от хранителна алергия към фъстъци.

Поздрави,
д-р Николова
Виж целия пост
# 27
Здравейте др. Николова,

Имам въпрос за кокосовото и палмовото масло.

В началото на темата сте написала, че са вредни мазнините, които са в твърдо състояние при стайна температура. Кокосовото масло, до колкото имам наблюдения е в сравнително твърдо състояние, но се води много полезно, дори препоръчително за пържене например.

За палмовото малко се говори, че не е добре да се консумира. Наскоро четох статия от друг известен диетолог, който твърди, че палмовото масло в маргарина не било вредно, а това, което се използва в масовата кулинарна индустрия, което малко ме обърква.

А как стои въпроса с какаовото масло?



Здравейте,

Кокосовото, палмовото и какаовото масло са твърди растителни масла, което се определя от характерния им мастнокиселинен състав. Те съдържат повече наситени мастни кисели - стеаринова, палмитинова и др. Например в таблицата по-долу са посочени относителния дял на мастните киселини в % палмовото кокосовото масло:


Кокосовото и палмовото масло са с по-високо съдържание на Наситени мастни киселини(НМК) , което предопределя принципно повишения им проатерегенен потенциал, но палмовото масло е добър източник и на мононенаситени мастни киселини. Същевременно те не съдържат холестерол и транс мастни киселини. По-високото естествено съдържание на НМК, предопределя тяхната по-висока стабилност при нагряване, ето защо са много по-подходящи за използване, като пържилни мазнини, тъй като се образуват по-малко окислени крайни продукти от тях. Палмовото масло, претърпяло процес на интерестерификация, процес при който се увеличава наситеността на палмовото масло, т.е. получава се палмово масло с по-високо съдържание на НМК и след фракциониране и отделяне на фракцията, топяща се на 37-38 градуса се използва за производство на новото поколение меки маргарини за мазане, с което се е постигнало втърдяване на емулсията от вода и масла и палмово масло, бе да се използва процесът на хидрогениране на растителните масла.
Кокосовото масло се добива от какаовия плод. Богато е на олеинова мастна киселина с доказани протективни ефекти спрямо ССЗ, както и стеариновата мастна киселина, която проявява неутрален ефект по отношение на HDL (добрия холестерол), но понижава нивото на LDL (лошия холестерол) и съответно понижава LDL/HDL отношението в  сравнение с други наситени мастни киселини.

Поздрави,
д-р Николова
Виж целия пост
# 28
Здравейте д-р Николова, бих искала да запитам какво количество "полезни" мазнини трябва да приема здрав човек на ден, без наднормено тегло и бихте ли дали някакво примерно меню?


Здравейте, Мими,

Както аз често обичам да казвам, няма вредни храни има вредни количества и е изключително важно нашето хранене да бъде добре балансирано и разнообразно.  Нашите препоръки по отношение общия прием на мазнини е за 15 – 30 енергийни процента (Е%) от общия енергиен прием за деня. Обичайно обаче се установява, че се консумират повече от препоръчваните количества мазнини в ежедневното ни хранене – 35 – 38Е%, дори и повече. Ето защо понастоящем е от изключително значение да се обръща внимание не само на това колко е общото количество консумирани мазнини, но и какви са мазнините, какво е тяхното качество и какви са източниците. Важен е балансът по отношение прием на Наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини. Необходима е оптимална консумация на омега-3 полиненаситени мастни киселини, които са от жизненоважно значение за здравето ни. Богатите на омега-3 мастни киселини храни са: мазна риба (сьомга, риба тон, скумрия, сардини и), чиа семена, масло от конопено семе, ленено семе, орехи, меките трапезни маргарини. Най-новите препорките за прием на ПНМК са: n-6 ПНМК, като линолова МК - 5 до 10 Е% ( средно 15 г линолова киселина – 12 г за жените и 17 г за мъжете) и n-3 ПНМК -  1-2 Е% ( над 500 мг дълговерижни n-3 ПНМК – ЕРА и DHA от хранителни добавки или от тлъсти риби ) . Мононенаситените мастни киселини, като олеиновата мастна киселина, обичайно не се изчисляват, те се получават като разлика от приема на наситените и полиненаситените мастни киселини.
Едно примерно меню, което би осигурило достатъчен прием на омега-3 полиненаситени мастни киселини е следното:
Закуска
Омлет от 2 яйца или 120-150 гр. сьомга, по възможност да не е пушена
100 грама приготвени овесени ядки, които са отличен  източник на фибри и въглехидрати с нисък гликемичен индекс
100 грама дребни плодове - боровинки , къпини , малини, ягоди, които са с високо съдържание на антиоксиданти
По възможност по 1 голяма чаша вода на хранене и да се замени част от кафето със зелен чай, за тези които пият повече от 4 кафета на ден.
Обяд
120-180 гр. сьомга на скара и голяма порция зелена салата, направена с маруля или други тъмни листни зеленчуци  и дресинг от нерафиниран зехтин и прясно изцедени лимон на вкус
1 киви или пъпеш или горски плодове , както по-горе
200-300 мл. изворна вода

Междинна закуска
1 ябълка
50 грама пилешко или пуешко филе
200 грама кисело мляко
малка шепа лешници, орехи или бадеми - отличен източник на полиненаситени мастни киселини и фолиева киселина
Вечеря
120-180 гр. сьомга на скара и голяма порция зелена салата, направена с маруля или други тъмни листни зеленчуци  и дресинг от нерафиниран зехтин и прясно изцедени лимон на вкус
100-150 грама задушени зеленчуци - особено аспержи , броколи , спанак и др , но без кореноплодни зеленчуци ( картофи , моркови , цвекло, пащърнак , и т.н.)
пъпеш
200-300 мл. изворна вода
При необходимост - закуска преди лягане
1 круша
50 грама пилешко или пуешко филе
200 грама кисело мляко
малка шепа лешници или бадеми

Поздрави,
д-р Николова
Искам да попитам едно от тези неща ли избирам от примерното меню...
Виж целия пост
# 29
Здравейте д-р Николова, бих искала да запитам какво количество "полезни" мазнини трябва да приема здрав човек на ден, без наднормено тегло и бихте ли дали някакво примерно меню?


Здравейте, Мими,

Както аз често обичам да казвам, няма вредни храни има вредни количества и е изключително важно нашето хранене да бъде добре балансирано и разнообразно.  Нашите препоръки по отношение общия прием на мазнини е за 15 – 30 енергийни процента (Е%) от общия енергиен прием за деня. Обичайно обаче се установява, че се консумират повече от препоръчваните количества мазнини в ежедневното ни хранене – 35 – 38Е%, дори и повече. Ето защо понастоящем е от изключително значение да се обръща внимание не само на това колко е общото количество консумирани мазнини, но и какви са мазнините, какво е тяхното качество и какви са източниците. Важен е балансът по отношение прием на Наситени, мононенаситени и полиненаситени мастни киселини. Необходима е оптимална консумация на омега-3 полиненаситени мастни киселини, които са от жизненоважно значение за здравето ни. Богатите на омега-3 мастни киселини храни са: мазна риба (сьомга, риба тон, скумрия, сардини и), чиа семена, масло от конопено семе, ленено семе, орехи, меките трапезни маргарини. Най-новите препорките за прием на ПНМК са: n-6 ПНМК, като линолова МК - 5 до 10 Е% ( средно 15 г линолова киселина – 12 г за жените и 17 г за мъжете) и n-3 ПНМК -  1-2 Е% ( над 500 мг дълговерижни n-3 ПНМК – ЕРА и DHA от хранителни добавки или от тлъсти риби ) . Мононенаситените мастни киселини, като олеиновата мастна киселина, обичайно не се изчисляват, те се получават като разлика от приема на наситените и полиненаситените мастни киселини.
Едно примерно меню, което би осигурило достатъчен прием на омега-3 полиненаситени мастни киселини е следното:
Закуска
Омлет от 2 яйца или 120-150 гр. сьомга, по възможност да не е пушена
100 грама приготвени овесени ядки, които са отличен  източник на фибри и въглехидрати с нисък гликемичен индекс
100 грама дребни плодове - боровинки , къпини , малини, ягоди, които са с високо съдържание на антиоксиданти
По възможност по 1 голяма чаша вода на хранене и да се замени част от кафето със зелен чай, за тези които пият повече от 4 кафета на ден.
Обяд
120-180 гр. сьомга на скара и голяма порция зелена салата, направена с маруля или други тъмни листни зеленчуци  и дресинг от нерафиниран зехтин и прясно изцедени лимон на вкус
1 киви или пъпеш или горски плодове , както по-горе
200-300 мл. изворна вода

Междинна закуска
1 ябълка
50 грама пилешко или пуешко филе
200 грама кисело мляко
малка шепа лешници, орехи или бадеми - отличен източник на полиненаситени мастни киселини и фолиева киселина
Вечеря
120-180 гр. сьомга на скара и голяма порция зелена салата, направена с маруля или други тъмни листни зеленчуци  и дресинг от нерафиниран зехтин и прясно изцедени лимон на вкус
100-150 грама задушени зеленчуци - особено аспержи , броколи , спанак и др , но без кореноплодни зеленчуци ( картофи , моркови , цвекло, пащърнак , и т.н.)
пъпеш
200-300 мл. изворна вода
При необходимост - закуска преди лягане
1 круша
50 грама пилешко или пуешко филе
200 грама кисело мляко
малка шепа лешници или бадеми

Поздрави,
д-р Николова
Искам да попитам едно от тези неща ли избирам от примерното меню...


От междинната закуска и закуската преди лягане избирате един от предложените варианти. Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия