С какво ви дразнят свекървите- 49

Не и обръщай внимание, свекърва ми всеки път се притеснява, че някой се е изпотил и трябва да се преоблече. При родителите ми такава практика никога не е имало, съответно и аз не я прилагам. Пробва ли с фразата: Педиатърът каза така да се облича. При нас помага. Още повече помогна, че с първото дете свеки се оказа вкъщи при прегледа от педиатъра след изписването и чу и тя всички неща.
За ядосването ти го казвам, защото тя няма да се промени все ще ти ги говори такива.
Нелс, също е права. Но спокойно и не се връзвай.

Хаха, това с обличането ми напомни случката от първата зима на малката.

Отиваме при свеки, тъкмо паркираме колата, мъжа ми още не е врътнал ключа и бабата си завря главата вътре с думите - " ооо то било топличко, аз до сега съм ви мислила как ще пътувате с бебето в тоя студ  " Аз смотолевих само - ми ние до сега бяхме на отворени прозорци да я тестваме на колко градуса замръзва и млъкнах.........

Иначе собствената ми майка ме обвини, че ще простудя бебето /май месец/ и ще го вкарам отново в болница. Каква жена съм била, да не пускам печка /пак казвам, май месец/ на бебето. И понеже ние у дома нямаме печки /парно и климатик само/, те ми бяха донесли. Е върнах им я.

Умрях от смях!

Нали има един лаф, нещо от сорта, че ако можеш да убедиш баба си, че не ти е студено и не си гладен, значи можеш всичко 

хаха, това ми звучи съвсем достоверно, не се бях замисляла )

Не знам как ги обличате вашите, но пък снахата на майка ми, (на мен как ми се пада?!), август слага чорапки на сандалките и жилетчица да я наметне, малката принцеса , зимно време и аз не мога да я гледам какво го прави това дете- 5 ката дрехи му навлича, то реве, че му е горещо, климатика на макс. Майка ми като една досадна свекърва винаги мрънка да го съблече това дете, ама не я чуват
Моята абсолютно всеки път когато паркираме пред тях, отваря вратата, грабва детето и хуква да бяга към къщата с думите- Ауууу, колко е изпотен! Как веднъж не смени сценария за почти три години не знам, преди ме дразнеше; сега и се смея, още повече, че преобличам детето малко преди да стигнем и не е потен.

Честно да ви кажа никой път не съм го питала дали са си говорили по въпроса, защото това си е между тях, но на мен ми е казано многократно , че -аз имоти докато съм жива не давам на никой.  Аз и със свекърите избягвам този въпрос, въпреки че те всяко виждане го започват, но в различни варианти:
Вашата къща стои, когато искате се нанасяйте. Друг път пак- не мога повече да го понасям Х (свекъра), ще взема ще си отида в къщата. Трет път- е сега като се пенсионира Х, ще си отидем в къщата, защото има градина и е по-широко. После пак- е защо така да се мъчите със наеми и заеми, ами ние сме я строили за вас?! И много други варианти на нашата, вашата, моята къща.
Аз съм израснала в къща и знам удобствата и знам, че в къща с голям двор и за децата ще е добре, но в този случай съм сигурна, че рискът е по-голям от ползата. И за една купчинка тухли( макар и голяма) не си заслужава да си жертваме спокойствието и брака.
Зълвата и мъжа и, след като се ожениха се нанесоха в къщата която е построена за нея (и тя е на името на свекървата). Зетят нямаше моите притеснения. Скоро обаче на едно семейно-приятелско събиране, свекърът доста почерпен, говори си с негови приятели, възрастна двойка, за децата, за имотите и.т.н. Срещу тях на масата седи зетя, а те хората не са се запознавали с него и мъжът пита: това ли е зетя? Свекърът с възможно най-силен тон, за всички 60 човека да го чуят, казва: абе този е за сега, ама тя моята дъщеря като ги сменя като чорапи ( на нея е втори брак ) хич не е чудно утре да го изгоним от къщи да си вземем друг. Това изтри и последната капка съмнение дали моето решение било правилно.

B.D.O
Доста мислих по твоето положение и  мнение ,ами права си и то напълно.
Когато съпрузи направят дом,дори да стане раздялата,ако имат деца си остава за тях,при всички проблеми има един плюс,ако е  на родителя и  двамата нямат нищо.Дори малко средства да са вложили,не са малко емоциите и  навиците и надеждата,времето и  такива неща.И като ще се местиш  реално или предполагаемо след всяко натякване си е жива загуба на ресурси.
Пък щом имат жилище твоите и  тези са строени за децата им ,нормално е да уредят отношенията та човек с кеф да им помага ,радва ,отнася с тях.
Много неща съм забравила и като се размисля,е  било същото,намерения ,отношения,желания само че късно  схванах ...

аз бих им казала в прав текст - щом сте го строили за нас, ни го припишете сега, когато ни се налага да го ползваме.
иначе - изобщо не разправяйте наляво-надясно, че за наС сте го стрили, защото явно не е вярно.

ако пък не щете, си го отнесете с вас си на .. оня свят. Или го продайте докато сте живи, и си поживейте с парите. Сърдити няма да има ... но такива ми ти работи - на ти, пък да не даваш, си е чиста проба глупост.

ей тъй им кажете 5-6 пъти, може да размислят ...

Това с жилищата и приписването има две страни. От една страна, съвсем справедливо се спомена, че ако жилището е на свекърите, а жената влага средства в подобряването му, има опасност да се окаже много прецакана на финала. От друга страна, и свекърите не биха се чувствали спокойни да припишат на сина си жилище, което може да отиде в един момент в "чужди" ръце.
Аз процедирам по следния начин. Купила съм по един малък апартамент и за двете ми деца, но те са на мое име. И така ще бъде докато съм жива. Това е не само подсигуряване на покрив над главите им, но и нещо като тест. Ако имат хъс и амбиции, ще си купят собствени, по-големи жилища. Докато имат покрив над главите си и не плащат наем, могат да изтеглят кредит, да дадат закупените от тях жилища под наем и така те да се излатят. Варианти за трудолюбив и амбициозен човек има. А, ако са мърди, които ще са доволни да си отглеждат децата в малки апартаментчета- ОК, имат ги, но аз съм до тук.

И аз като the wishmaster смятам, че имоти се дават за ползване на децата, но не се подаряват/ прехвърлят. Твърдо го следвам - и от позиция дете, на снаха и като родител в бъдеще.
Ще приемем зетЯ само с пантофки и четка за зъби (ако се налага, може и той да има нещо и там да отидат). Ремонт по-добре да не правят, а да събират за свое собствено, което е за двамата.  

ако го препишат само на сина си чрез дарение, като в нотариалния акт фигурира текст, че при евентуален развод/раздяла или прочие с конкретната личност, дарението става невалидно.
Мисля, че няма да има пречка. 

Нотариалният акт е договор за покупко-продажба, и в него могат да се вписват различни специфични условия на страните. /Например - твое е, но срещу гледане на старини. Иначе не е твое/ Или подобни на тези текстове. /

все си мисля, че тези въпроси са по някакъв начин законово уредени.

А, от друга страна - ако жената примерно 20 години е влагала средства и усилия в този имот, в крайна сметка й се полага нещо.

Разбира се. Но на мястото на тази жена, аз бих последвала съвета, който Прекрасната е дала в предния пост.

Rumka,

Аз и на МОЙТО не ща да подаварям. Идеята не е да ощетим чуждото (даже и него защитаваме - кой е луд да влага пари в имота на тъщата  ).
Ако младите искат да правят ремонти в чужд имот (на тъстовете) - ами да помислят, че могат да изгорят.
Този казус би бил идеален за няколко практически житейски урока:
Значи първо трябва да искат съгласие, после да помислят, ако напуснат дали и как ще си вземат съответна част от вложената сума. Да си пазят фактурите и т.н.
Отделно да оправят сметките между тях.
Общо взето - чисти сметки, лесни разводи (ако се наложи, де).

Надявам се да не останем без апартамент или в такъв неприемливо малък за нуждите ни. И двамата сме здрави, прави и работливи и с нелоша професия (зъболекари сме). От началото ще е сигурно доста трудно, в друга държава, с две бебета и аз няма да работя, съпругът ми започва от нулата като брой на пациенти, квартира и.т.н. Но в крайна сметка тези проблеми ще са година-две. И предпочитам финансови проблеми пред семейни такива, които ще са неизбежни ако съжителствам с тези хора.
П.С. Мен никак не ме дразни това че, те не ни я приписват къщата, но те се дразнят че ние няма да отидем да живеем там. Дразнят ме приказки от рода- вие знаете ли как се купува апартамент?! Няма да успеете в това което сте си намислили! И последно това с децата, че ако не растат в тази къща едва ли не ще растат по улиците.
Както и да е, решението ни е да започнем от нула без помощ, пък те ако искат да дават, да дават на внуците.