С какво ви дразнят свекървите- 49

Дами, здравейте!
Много съм нова и гола във форума, в брака, в темата не чак толкова. Имам нужда да разкажа на някой независим и дори да не получа помощ, поне ще ми е олекнало малко. Може да ви се стори смешно и клиширано, но свекърва ми е луда. Тя от 8-9 години работи в Гърция, прибира се 1-2 пъти в годината, първата ми среща с нея беше през Декември. Първата вечер беше ОК, говорихме си, опознавахме се и всичко с "ОК" свърши в тази вечер.  Няма да изпадам в излишни подробности, просто ще ви кажа, че на всяко излизане от дома, тя ме злепоставяше, викаше, вайкаше се /на пример в средата на някой магазин си заставаше и започваше да вика колко е скъпо в България, колко са лоши и глупави българите и т.н./. В началото на Януари трябваше да пътува на обратно за Гърция, но тогава си измисли, че има рак на дебелото черво. Разбирайте денонощен рев, без консултация със специалист, и тотален психически тормоз. След като склони да отиде на лекар и след 2дневен престой в клиника, познайте - нямаше рак, но пък иначе драмата беше като за оскар - обади се на абсолютно всичките си познати, хора, с част от които не е общувала с години, за да им каже, че е болна. Както и да е, мина и замина и това. Сега е тук отново, от Септември. Ние се оженихме през Септември. Присъствието й ме побърква. Безкрайно изнервена съм, нямам желание за абсолютно нищо, а мисия "бебе" звучи невъзможна. Не ми дава да пускам пералнята повече от веднъж, защото се изморявала, не ми дава да държа хляба на хладилника, защото му тежало.
Ние живеем в апартамент, който е наполовина неин, другата половина е на съпруга ми. Купихме си друг, но той е в процес на ремонт. Уговорката беше, че свекървата ще си стои на село при майка си, докато завършим ремонта, но тя не разбира смисъла на понятието "уговорка". Доста глупава, неграмотна и ограничена жена е, а пък аз съм от онези дето трудно си затварят устата. Моля за съвет, за помощ, за подкрепа... каквото и да е. Благодаря ви!

П.П. Извинявам се за хаотичния и дълъг пост, просто няма как да събера всичко, което ми е в главата.

Мога само да те посъветвам да побързате с ремонта и дори да не е завършено всичко да се пренесете. Хора на тази възраст не се променят

Веселка ти е дала единствено възможния и разумен съвет в тази ситуация. Ремонт по-бързичко и после бегом нататък. И се постарай половинката ти да не се изтърве да й даде ключ. Историята познава и такива неща.

benefit, може и да не ти хареса съвета ми, но да не и' обръщаш внимание май ще е най-добре.
Изнервена си и всичко приемаш навътре, остави я да си мрънка, няма да я промениш.Хубавото е, че си имате ваш дом, изтърпи я ако можеш докато завършите ремонта.

И към горните два поста да добавя... Не споменаваш реакцията на съпруга си в тези ситуации. Предполагам, че той й е свикнал и не му прави впечатление. Но на всяка цена му дай да разбере, че ти нямаш намерение да търпиш това и именно заради тази "особеност" на майка му настояваш час по-скоро да се преместите и че след това не бива да очаква от теб да комуникираш с нея. Той да си ходи в общия им апартамент и да си я вижда колкото и когато си поиска, но да не изисква престорена близост от теб.

benefit, мъжа ти как реагира на изцепките на майка си?
Щом имате къде да живеете самостоятелно и мъжа ти не е мамино детенце мисля, че свекърва ти няма да е фактор в живота ти.

Кое му е грозното? Крушата не пада далеч от дървото. Ако децата се карат за имотите, значи са възпитани така от родителите си. Пазарлък за 10 квадрата и кой да сменя памперсите на бабата е най-нормалния развой на ситуацията.
Участниците в грозните деленета на имоти и кой кого да гледа - не съм склонна да ги жаля. Тука вие говорите за човечност, но човечността не е от силните им качества. Те не търсят човечност, а най-изгодната сделка, дори да трябва да я сключват със собствените си деца или родители.

Многоточие не знам за другите, знам за себе си. Нищо не търся, нищо не искам, ако родител или свекъри имат нужда от моята помощ насреща съм.
 
 

Не визирам теб. Като цяло, в темата май не съм видяла толкова хахави индивиди, или поне не са се проявили, но факт, че ги има. Чуя ли, че някой си прави сметката кой ще го гледа на стари години - не знам как точно да го обясня, но това нещо говори много за манталитета на човек.

Аз не съм срещнала никоя с такива сметки кой ще я гледа, но това, че ще гледа срещу евентуална част от панелка/ нива/ лада, мен това ме озадачава. Всеки, обаче си знае за себе си.

На младини и аз се чудех, че свекърва ми, тогава около 50-годишна, казваше, че ще даде това или онова на снахата, която ще ги гледа. За пояснение и тя е с 2 сина и 2 снахи. Мина време и започнах да я разбирам.  Сега съм убедена, че е била абсолютно права. Тя е на 83 г. и на инвалидна количка вече 7-8 години. Не може сама да  се самообслужва. Етърва ми я гледа, защото свекърва ми  живее с нея  и девер ми. Върху нея пада тежестта. Аз ходя само да я видя. Не че не искам да помогна. Няма да се уморя, ако я изкъпя или изпера. Но  тя си е свикнала с етърва ми и си иска нея. Пък и не е само къпането и прането, но и  готвене на храна, подходяща за нея, лекарства, отопление, чистене на стаята й. 
Та с напредването на възрастта или появата на болежки, човек започва да се пита кой ще го обгрижва, а за отплата му  дава нещо повече.

Съпругът ми не я понасяше, не поддържаше никаква връзка с нея. Аз, обаче, съм израснала в друг вид семейство - здраво, сплотено, с все още влюбени родители и не допусках, че може някой да не иска да общува с родителите си. И го накарах да я допусне пак в живота си. Сега твърди, че съжалява... На моя страна е. Аз не искам да тези битовите проблеми, за да не се обърне свекърва ми и да каже, че аз съм виновна за това, че не се разбира със сина си. Но пък не зная до кога ще ми издържат нервичките, съответно и великодушието и той ще се намеси. Като е стигне до такъв момент, тя обикновено реве, седи срещу него, той крещи, тя реве и грам не го слуша.


П.П. Днес си беше оставила мръсното бельо в пералнята, за да не мога да я пусна аз! Как мислите, ако аз започна да ги правя нейните номера и имам същото безумно и неадекватно поведение като нейното, дали ще има някакъв резултат?

Ами, затвори си устата и запретни ръкави- върви след работа в апартамента и помагай по- бързо да стане готов.
Ако мъжът ти не схваща, че майка му има нужда от психиатрична помощ, отвори му очите, но не с голямата си уста, а с нужния такт и щадене на синовните му чувства.
Защото, не я ли закрепите психически, ползата от преместването в новото жилище няма да е голяма.

И ти ще съжаляваш. Това е една от най-често допусканите грешки от снахите. Винаги се почва от "нали му е майка/семейство", "да има мир", "да не съм лошата" докато не се стигне до "качи ми се на главата", "изпадам в нервни кризи", "с мъжа ми сме пред развод заради нея" и пр. Стой си на задните части и не си прави сама лоши услуги. Гледай си семейството и не се занимавай със свекърва си.
Ами с нейните камъни по нейната глава. Как пък няма да търпя някой да ми казва кога да пускам пералня 

Имаш 3 варианта.
1. Търпиш я.
2. Пращаш я там, където сама е казала, че ще бъде до приключването на ремонта.
3. Изнасяте се скоростно, независимо дали ремонтът е готов.

Аз лично предпочитам вариант 3. Но признавам, че ако изключително много ме нерви, ще прибегна до вариант 2 и лично ще запаля колата. Ако бях на твое място, това с пералнята и въобще системното тъпо поведение би предизвикало номер 2.