Съвет, критика... приемам всичко!

Пускам тема, за да чуя мнение, съвети, критики.. абе всичко от напълно непознати, безпристрастни, защото вече си мися, че аз нещо съм се повредила тотално.
Значи .. започвам с това, че сме бракувани от 6г, имаме две момиченца - каката е почети на 4г, а малката е на 5 месеца... Живеем сами в къща, аз не работя, само той - 4 дни/т.е. нощи понеже е все нощна смяна/ в седмицата.Нашите и техните също са в града и поне по един ден в седмицата все идва някой за по няколко часа.
Проблема е там, че преди да се оженим... излизахме, забавлявахме се - повече, нямаше скандали..
След като забременях, живяхме при неговите родители.Искам да вметна, че бременността не беше планирана, но не е била и нежелана.Още тогава се започнхме с някакви караници, че примерно не съм помагала достатъчно, когато се оправяше къщата (т.е. бъдещата наша къща), че само съм излизала с приятелки (не говорим за нощни излизания по барове и кръчми) ... Малко по малко, забавленията ни понамаяха и излизанията също.След като родих се изнесохме сами на новата къща (аз не исках да сме с техните или с нашите).От тогава се оправяме сами.. да, бабите помагаха много с каката (все пак първо дете и леко казано бях шашната), гледаха нея, помагаха ми из вкъщи.. беше ок и така до 2-я месец.След това се взех в ръце.Тя порасна - ясли, градини.. Аз имам време за почети всичко из вкъщи.. Но желанието ми за секс драстично намаля - нормално ли е? Можех да изкарам седмица/и без да се сетя за секс.. а преди не беше така  Прави ли сме го и по два-три пъти на вечер, а сега не искам и да си го помисля.. 
Започнаха се караници за какво ли не - защо било разхвърлено, защо съм му направила забележка пред детето, защо еди какво си не е направено, защо не било сготвено за този час ами за по-късно като съм знаела кога искал да хапваме...  само сме били ходели по цял ден, нищо не съм вършила из вкъщи.
Да, когато бях във вкъщи с каката, гледах ако е хубаво времето да сме навън, а задачите ако неможех да ги свърша преди това, ги оставях като се приберем..Все пак няма да избягат..  В един момент на него явно му кипна и при един такъв скандал, реши да ми лепне един шамар... Не го крия, не ме е срам.Съжалявал - не ме интересува - направил си го вече..  Преглътнах го.. донякъде заради детето.. заради един шамар да й отнема правото на баща..  Нещата може и да не се повторят, а повторят ли се.. няма да се потретят  След време пак скандал (без шамар).. не помня за какво - нещо дребно както обикновено (пр. защо нещо не е направено както е казал или когато е искал) .. Съответно от моя страна реакцията беше - детето, багажа и да ме няма. Една седмица бях при родителите си ..Единственото което им казах е "Не искам нищо да ме питате, ако реша ще ви кажа, когато решим и как ще е ще ви кажа" , а свекървата не спря да ми звъни с думите - "аз ще говоря с него, ще се оправите" ... WTF?! - Да не е на 8г.,че ще говориш с него, за да ни сдобряваш?! .. Както и да е след седмица се сдобрихме, прибрахме се... след около 2 месеца забременях .. колкото и да му се искаше да е момче, е, момиче е.Роди се.. времето ми е напълно фулл .. едната, другата, къщата (чистене, готвене и пр.), той какво ще поиска и т.н. Отделно и неговите ... хобита да обгрижа (които са домашни любимци - пернати и четириноги), защото той някак си .. няма време.Е, не всеки път, но ...  После се започва... защо еди кое си колко дни подред не съм го била свършила, как все съм забравяла толкова бързо за нещо си след като сме говорили ...  Знам, че съм разсеяна, знам също и че имам доста задачи на главата си. Не се оплаквам, но.. това са дребни неща, за които не си струва да си вдигаме скандали ... Какво ще стане ако ни се изпречи нещо истински важно, щом за такива нещица се изпокарваме  Да, не съм китка, имам трески за дялане, опитвам се да си събера акъла, да не забравям така и се опитвам да си оправя всичко, което ми е за деня като задачки, но не мисля, че винаги е възможно.От както се роди и бебка - време за мен никакво.Максимум 1-2 часа след 22.30ч., когато вече спят и двете и то обикновенно заспивам и аз на 30тата мин. пред телевизора или компютъра ...  А неговото време ли.. хм.. ами той събира си чантите, лодката и оп за риба.. от сутринта до вечерта 19-20ч.  Държа да отбележа, че не е постоянно, но като се зареди примерно един месец така ...  Да, разбирам го, напънен е - от работата, от задълженията из вкъщи, от мен, от децата... но всяка седмица, всички почивни дни.. или от 3 почивни дни, два от тях да те няма.. еми в един момент малко ми идва в повечко...  И аз съм човек бе.. и на мен ми идва в повече ...- "Ела с мен" ... да, бих, но как да ида, като свекървата не може да се оправи с бебето както трябва, а майка ми е на работа.. на кой да я оставя... м?! 
Той ходел на работа, носел парите във вкъщи, ами ако трябвало да си чисти, готви и оправя сам из вкъщи аз за какво съм му била ..  Държа да вметна, че във вкъщи не е кочина (защото може да останеш с такова впечатление от неговото изказване) и също, че майка му не е от най-големите чистофайници ..  ..
Почети не ни остава време да се видим, да не говорим за излизане - максимум 2 пъти в месеца.За секс - почети нямам желание  ..Не знам проблема от къде идва, прекалено се изморявам покрай децата и др неща ли или е на психическа основа заради всички тия караници и т.н. Не ми се връзва някак си да твърдиш, че обичаш някой, а в същото време, когато се карате да му заявяваш, че още малко ще траеш и ще го пратиш да си ходи.. не може да не се съобразяваш с детето си и да повишаваш тон пред него ..  Хиляди пъти съм му казвала да не крещи така пред нея, но не...    Не го разбирам това такова мислене...
Приемам критики и съвети относно моето поведение, бих опитала да се променя из основи, за да заздравим отношенията си, защото.. не ми харесва на къде вървим ..