Първи клас-тема 4

Айде и аз да споделя домашните:
http://prikachi.com/images.php?images/303/8397303Z.jpg - математиката..
http://prikachi.com/images.php?images/306/8397306m.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/309/8397309T.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/311/8397311a.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/312/8397312M.jpg
http://prikachi.com/images.php?images/313/8397313t.jpg - тук сутрешната госпожа е харесала 2-3 обратни С-та и ги е оградила със сърца - Кати беше безумно щастлива
http://prikachi.com/images.php?images/313/8397313t.jpg - това е домашно, което е напуисала в час по рисуване, защото й се пишело, а не й се рисувало - детето намерило начин как да си написва домашното сутрин, при госпожата, която няма да го скастри...сега да му се скарам ли, да го похваля ли...или да подмина...

Говорих с госпожата сега, като я взимах. Не можах да го направя без присъствието на детето, ама нищо, тъкмо много стисках зъби. Докато отивах към училище съставях възможно най-неарогантното и неагресивно изречение, с което да инициирам обсъждане на начина на поощрение на детето. Казах й, че детето е демотивирано и обезсърчено, защото домашното му не е вярно и не е добре направено и не смее да пише или решава задачи, за да не сбърка. Казах дори, че сутринта не искаше да си обуе чорапите сама, защото нямала да се справи. Казах, че това, което обичайно стимулира другите към повече старание за нея имиа обратен ефект /въпреки, че съм на мнение, че показването на грозното почти никого не мотивира, напротив, подчертаването на успеха стимулира много повече, дава увереност, но това не й го казах/. Тя каза - а, добре, че споделихте /за 4-ти път, ама карай/. Взе да обяснява на детето, че това с червеното не значело, че не се справя, а че трябва да стане още по-хубаво и по-вярно /ми баш това си значи тогава.../. Аз даже дооясних, че госпожата иска да каже, че тя знае, че можеш и по-добре и се чуди що не си го направила, след като можеш. Госпожата се хвана като удавник за сламка за тази ми реплика и даже я доразви с предложение: "Вижте, да направим така, аз няма да пиша с червено, а когато ми хареса нещо ще сложа някакво символче до него, до успешното". Изиграх "О, каква чудесна идея, мисля, че така много повече ще я мотивирате, благодаря за разбирането" на което тя отговори - "аз благодаря, че споделихте" /подчертавам - за 4-ти път/ и си тръгнахме.
Знам, че детето е далече от справящо се успешно, но поне да не губи мотивация 

Относно фината моторика - реше, лепи, ниже макарони, мъниста, плете гривни /имаме стотици/. Не знам колко трябва да е развита, ма това не е достатъчно явно...

Само един гол запис от мен. Много съм ви изпуснала, кажи-речи цяла тема.

Много лоши госпожи имате, връщат ме във времето на комунизма с отношението си.
Ще се научат децата, някои по-бързо, други с повече труд. Нашата учителка само се подписва, при добра успеваемост слага печат.
Моята ученичка никак не обича да пише, не ми се обижда на репликите, само казва, оооо само не започвай да триеш сега Обучаваме се вкъщи тази седмица, аз пиша в тетрадката с червено и тя си мисли, че е от нейната госпожа и изпълнява, обаче тази сутрин видя, че аз написах страниците с буква а и ме обвини в тормоз. Математиката за сега и е по-лесна.

Хайде и аз с проблем тук.  Детето ми днес е преживяло невероятен емоционален шок. Няма да разкажа подробности по лични причини, но само ще се оплача, че изпадна в нерва криза- плаче неутешомо вече три часа, от половин час е толкова уморено, че само вие. Никога не съм се чувала по-безсилна, по-нещастна и по-провалена като родител. Веднага се посъветвах със съседка детски психолог и тя ми каза задължително да го оставя да се наплаче, да си излее мъката и като не иска да го утешавам- да не пробвам, а утре на сеанс при нея.
Единственото положително в случая е реакцията на родителите на децата, участници в случката, която разстрои моето.
Простете, че хем споделям, хем не давам подробности, но тук сме на една вълна.

Касита, просто го гушни и залюлей, прегръдката е достатъчна в някои случаи. Има време за успокояване и обговаряне. Кураж!

Касита, мнонго лошо, дано по-бързо да го преодолее. Добре е че е петък и ще има време да го осмисли.
Аз мога само да похаля нашата госпожа, като чета какво се случва с вас. Освен Браво и печати от време на време има само коментар да упражнява краснописа. Моят син това го възприема като похвала, че се справя успешно, но за да не пише грозно като "мама" и да може да се разчита това което пише, трябва да се старае още малко.
По математика засега нямаме проблем. Аз съм За текстовите задачи, много по-интересни са и развиват логическата мисъл.

Касита, кураж и търпение!

Касита, дано и е олекнало от плача и дано изтрие бързо от съзнанието си случката.  

Благодаря ви, дами. Само ме е страх това да не определи трайно негативно отношение към училището.
Сподели й, че имало подигравки заради бенката, която има над  горната си устна ( като на Синди Крауфорд е ), както и други неща, които досега са останали скрити от мен. Явно има проблем в класа, но ... И преди време аз бях Анонимката, която се оплака от агресивно дете в класа.

Днеска на моята хич не и се е смятало.Има задача от госпожата да напише по пет пъти сгрешените задачи.Вчера точно такива решава без грешки.В училище бърза ли?!В къщи всичко е ок.
Касита дано преодолеете нещата.Наистина гушни го и не му говпри нищо.
Направо ми се къса сърцето като се замисля.Защо има толкова жестоки деца .Не са ли прекалено малки.

Заспа до мене- облечено и с пантофите. Ще го оставя така да се унесе дълбоко и ще го пренеса в леглото след малко.

Касита, малка е още, трудно й е да отработва емоциите, не е станала още "перде", ще стане - може би догодина, може и по-догодина... знаеше, че това са проблемите с ранното тръгване на училище - емоционална готовност.
Разбирам, че най-вероятно тази травма е предизвикана от случка в училище, но децата се учат с времето, да не обръщат внимание на разни неща...
Това го казвам с най-добри чувства, не ме разбирай погрешно. Не искам и да ти натяквам, опитвам се да ти подскажа, как да подходиш.

Между другото и моето днес е станало свидетел на нещо, което я е разстроило - нещо на глед абсолютно безобидно - момчетата убили пчела... Това обаче й е повлияло - писала си е в тетрадката - НЕ ИСКАМ ДА ГОВОРЯ С ТЕБ, после го трила, не се е справила на елементарни задачи след това... Някои деца са емоционални и им трябва време да отработят реакциите си... И време да разберат, как да не се впечатляват и да реагират.

Не е от възрастта реакцията на детето. На това, което се е случило и ти ще се поболееш. То и аз съм в шок, защото не касае само отношения между деца, а и предмети.

Каси, ти ме шокира. Има неща, които ми е трудно да асимилирам, че се случват между деца. Боже, заради бенката. Че щерка ти е красавица... Сигурна съм, че психоложката ще помогне. Както на детето, така и на теб с насоки.
 
Дзвер, има деца, които няма да обръгнат и да станат "перде". Нито след година, нито след 30 години.

Тонка, ще обръгнат, нямат избор... за съжаление... идеята е да обръгнат в училище, работа, общество, но да запазят ценното и доброто в себе си, за близките си... Това е реалността, дано успеем.