Първи клас-тема 4

По Мечо и Медунка решава моята през лятото, добре ме подсетихте да го извадя, че стигна до 6 само. На мен лично помагалото много ми допадна, има интересни задачи. Намирам, че са доста по-сложни от тези, които решават в час. Нямаме ЗИП математика да уточня.
Идеята на текстовите задачи може би е родители или учители да четат условията, нали са взели само няколко гласни букви само.

renydent Хмм, и пак хммм. То бива буквализъм, ама чак пък толкова. Всички посочени от детето отговори са верни според мен. Обяснение от учителката искали ли са родителите?

И пак да попитам - оценки във втори и трети клас има ли? Тук пише, че са отпаднали.

Вчера момиченце от 2-ри клас ми се хвалеше с бележника си, в който вече имаше 7-8 оценки.

И при нас Мечо и Медунка са за ЗИП математика, Езикови задачи на Просвета са за ЗИП БЕЛ; имат още 2 избираеми, съотв. английски и руски.

Вчера цял ден обяснявах на сина, че трябва за всяко насилие над него да съобщава на госпожата. Сутринта отново говорих с учителката, тя също каза на малкия, че иска всичко да знае, веднага да я извика, ако го ударят. Тя ми се оплака, че е много трудно онова дете, отказва да пише в часовете каквото и да било. Говорила с майката и последната със сълзи на очи споделила, че и вкъщи не може да го накара да пише. Бащата изглежда пътува на дълги курсове, в момента също го няма. Не знам. Според мен детето има нужда от професионална помощ. Чудя се дали да се опитам да поговоря с майката в тази посока. Но се страхувам, че няма да успея да се овладея и да говоря спокойно. Последните дни съм много изнервена заради ситуацията, направо не мога да се позная.

П.П. А след разговора ми с учителката, пратихме сина да влиза в стаята, аз се спрях да разменя няколко думи с друга майка, госпожата говореше с някой също, и гледам нашия излиза от стаята както си е още облечен с якето, с раницата на гърба и отива при госпожата и й казва еди-кой-си ме удря    Е, поне вече казва, а не си трае.

Безспорно е така и отдавна е трябвало да я потърсят. Нали в училище има психолог? Говорихте ли с него? Доколкото знам той може да инициира среща с детето и родителите, не е нужно да се чака родителите да се сетят.

За същия побойник ли става въпрос?

Би трябвало да отпаднат за нашия набор. До сега имаше, в новия закон е заложено да няма, би трябвало да влезе в сима от август 2016 г., т.е. нашите деца няма да имат оценки до 4-ти клас. Обаче още не е обнародван закона в ДВ и не е ясно... Всички го чакаме

Renydent, според мен, в случая са верни отговорите на детето, не поправката. При въпрос "Какво празнуваме?" е логично да се опише повода за празника. Името на празника ще е отговор на въпрос "Кой празник е на .../дата/?" или "Какъв празник е .../дата/?".

И при нас се появиха проблеми в училище - не със щерката, а с племенника. Той е висок, едър, изглежда поне 2 години по-голям от другите, изключително тромав и туткав. Който го види, дори да знае възрастта му, автоматично очаква от него ниво на мисъл, реч и самоконтрол поне на дете от 3-4 клас /хващам се и аз че го правя, понякога/, обаче на практика, на акъл, бързина на мисълта и устно изразяване си е направо малко назад другите /родителите са глухонеми/. Абе, виждам, че започват да му се лепят етикети "недисциплиниран", "мързелив", "глупав", децата започват да му се подиграват, въпреки че наистина се старае. Като илюстрация само ще дам пример, че първите дни е взел назаем левче за палачинка, срещу ангажимент да върне 10лв. Не му даваме пари, защото купува само сладкиши, а майка му му контролира храната.

Отделно, поради масата и обема му, дори да се бутне без да иска в някое дете при разминаване, може да бъде възприето като агресия. Отдавна навивам да го запишат на танци, че да се научи да владее по-добре тялото си, но в градината му са му наложили идея за това като за "момичешка работа", т.е., табу за момчетата.
И на цялата тази обща картинка, в сряда госпожата от занималнята го изпраща да върне двама избягали от час младежи /като никога не е бил и той от тях/, докато води единия, другият му предлага "откуп" от 1лв. за да го пусне /версия на племенника/. Нашият взел лева и си го похарчил с кеф за нещо сладко, даже му върнал ресто 10ст.. След което, в четвъртък сутринта помолил майка си за левче, за да го върне на момчето, каза и на мен и си изяде калая, задето приема пари от децата.
Междувременно обаче, момчето е казало на родителите си, че нашият му поискал пари, като го заплашил, че ше го бие /втора версия/. Естествено и логично, родителите влизат във филма "рекет на дете от хулиган" и настояват за правосъдие. Вчера сутринта госпожата ми разказа тази версия, спомена и за оплаквания от други родители, досипа отгоре липса на дисциплина /за последните две нищо не спомена във вторник, когато говорих с нея да я помоля за нещо/. Разказах и втората версия, като помолих да изслуша и двамата.
Малко по-късно, напълно случайно, се заприказвахме с някои родители, оказа се, че сред тях са и тези на "рекетираното" момче, сравнихме двете версии, коментирахме, бащата е ходил в голямото междучасие пак да говори и нещата са се изяснили, доколкото останах с впечатление.

И сега просто се чудя как да подходя. На детето отдавна му е обяснено, че изглежда по-голям и е по-силен от другите, поради което не трябва да се бие. Ясно е, че на този етап, нито има как мигновено да стане гимнастик или балетист, нито да "защрака" по-бързо или да усвои риториката. Той една проста история докато разкаже, започва от Адам и Ева, минава през анимационните герои, не се ориентира във времевата последователност и ако не се постараеш фино да го подкараш, може да се понесе и един час и накрая нищо да не разбереш. Подигравките ще си ги отнася, докато не му свикнат децата. Също така ще отнася провокациите на петлетата, които инстинктивно виждат в него по-едър, но и по-бавен обект, предизвикването на когото носи добавена слава.
Обяснявали сме му момента с "препикаването на територия", слава богу, той никога е нямал такива амбиции, иска единствено да го харесват и да има повече приятели, защото ежедневието и контактите му иначе са доста еднообразни.

Засега, когато мога, го вземам след обяда и го връщам за занималнята, така че да огранича до минимум времето, когато биха могли да възникнат стълкновения. В училище, поне теоретично, са под наблюдението на госпожата, имат и камери в стаята, в занималнята ми е обещал да не излиза от час, освен през междучасията и тази седмица го спазва, опитвам се да го взема веднага, след приключване на редовните часове там, та в периода на игри в двора да е далеч от изкушенията.

gargamela  Горкото детенце. Поне първата ситуация се е изяснила. Сега винаги, когато има подобни случаи, ще бъдат под въпрос и няма, предполагам, да се бърза с обвиненията. Детето и сега може да се запише на някакви танци, а защо не и на бойно изкуство. Иначе детето просто е в първи клас и няма как да разказва всичко добре и последователно. Необходимо е време и знания, които идват с годините и изучаването на езика ни. 

Тъй като и нас тази година ни тресе първокласна треска с най-голямо удоволствие се присъединявам към вас.

Това за неизвестното в словесните задачи става голяма мъка малко по-нататък. От децата се очаква да съставят уравнението и АВТОМАТИЧНО неизвестното да се пренесе от едната страна на равното, а всичко останало да дойде от другата, наум, без никакво преварително запознаване с основните правила на смятането. Е, аз това не го мога . Мога да съставя уравнението както е, и едва след това да тръгна да го развивам с пренос на известните от едната, а неизвестните от другата страна.
Опитвах се вкъщи да улесня нещата, щото и ученикът не вдяваше, но като се беше затръшкал- "няма да слушам, учителката каза не така", нали авторитет. И се мъчихме и се мъчихме с години с пустите му словесни задачи, и оттогава му остана гаден вкус от математиката. Не че не си решаваше задачите, но ....с неприязън.

ra2 Това наистина е трудно за разбиране. Беше ми странно защо превхърлянето от другата страна на равенството се обяснява доста късно в училище, затова на големите съм им го показвала, когато срещаха проблеми с уравненията. При някои задачи помагаше.

например, ако имат 3 - х=1, х е празно квадратче, трябва да си зададат въпроса "Колко трябва да извадя от 3, за да се получи 1?" и ако не се сетят веднага следва "Колко трябва да добавя към 1, за да стане 3?" При синът ми трудното беше да си формулира втория въпрос.

При директно записаното с цифри ставаше, но при словесни задачи, особено по-усложнени по-нататък в началния курс- не. Нещо като да идеш до Пловдив, ама да минеш през, да речем, Букурещ, за по-пряко. Сякаш последователността на преподаване на нещата е объркана по план, за максимално затруднение и отврата от занимания.
Щом са искали да те чуват, е било супер. Така човек има шанс и да обясни, и да го разберат и да има полза от заниманието.

Сега пак говорих с госпожата - "Няма проблем, всичко е в рамките на нормалното за тази възраст!". А сега, де! Явно е била под стрес вчера сутринта.

VyaraD, чак пък "горкото"...   Нагажда се и той, не е като да няма трески за дялане. Зорът е да не влезе в роля.

До Нова година, надявам се, всички ще влязат в релси.

Много съм "за" словесните задачи от ранна възраст, децата се научават да мислят, не само да пресмятат. Стига да са коректно формулирани, обаче. Напоследък толкова двусмислия чета в сборниците, че ми настръхва козинката.

Пробвайте със задачи на игра. Аз за да занимавам сестра и си спомням, че и на път за предучилищната и в къщи като правя нещо си играехме на задачки - ако имаш 2 ябълки, а аз ти дам още една колко ще имаш? А ако изядеш една колко ще ти останат? А ако имаш 5 ябълки и една изям аз, една тати и една сестра ти - за теб колко ябълки ще ти останат. И разликите освен в числата бяха и в плодовете и зеленчуците.

gargamela така като те чета все едно преди 7 г слушам за племенника. От бебе е едър, от бебе е на специален хранителен режим, диетолози, психолози , не знам как издържаха на всички психози...
Освен танците - плуването и бойните изкуства също помагат за овладяване на тромавостта и по някаква случайност се водят престижни за момчетата. Айкидото не е силов спорт и понеже не е чак толкова модерен типът побойници бързо се преориентират към други спортове, а поне в нашата школа им остава време и да доловят малко от духа и принципите на бойното изкуство извън гимнастическата му част. То е на принципа - улови и използвай енергията /засилката/ на противника за собствената си защита. Специално за племенника /моя, нали става ясно/ се оказа перфектния спорт, защото идеално кореспондираше с неговата добродушност и желание да намира приятели - по същия начин - толкова добър и открит с другите, изобщо не може да схване, че някой би искал да нарани някой друг, защо след като могат да се забавляват по толкова много начини.

Вчера сутринта тъкмо тръгва с баща си към училище, а аз още по пижама отивам да погледна компресите на кака и и се тръшна, че госпожата казала да отиде с майка си на училище. Убедихме я, че сега няма как да стане - каквото има да казва госпожата на мама, ще го каже на тати. Госпожта не знае обаче, че ме е привиквала. Вечерта след няколко допълнителни въпроси стана ясно, че понеже някои говорели в час им казала утре да дойдат с майките си. То сега не може да схване, че става дума само за тях и му повтаряме да слуша госпожата решило да бъде изпълнително и се тръшна - с мама, та с мама така както и като бебе не го е правила.

Детенцето ,за което писах беше с майка си.Та тя показа теста.Беше ходила да говори с госпожата.Отговорът е бил-не ги приемам за верни,защото не са написани,по начина по който сме ги учили.

Ужас . И после се чудят защо не мислят децата.