Трудно проговаряне - 19

Здравейте! Отдавна не съм се включвала, но сега като прочетох Leonie, не можах да остана безпричастна. И ние сме в Австрия и аз се боря със системата тук вече повече от 6 години.  Има едни педагожки, които отговарят за децата със специални нужди, е как на една свястна не попаднахме до сега, не знам. Всичките по един и същи неадекватен начин говорят и по един и същи начин ѝм е промит мозъка. Терапиите частично се поемат от здравната каса-не се оплаквам. И тук е до късмет, на какъв специалист ще попаднеш. Аз съм се молела да го изпратят на логопед и не ми даваха направление за това (а без направление, дори и на  частно не искаха да работят с него-закони). Това, че не говорел, се дължало на двуезичната среда-пълни глупости. Добре, че намерихме “връзки“ и задействах нещата по другия начин. Сега вече проблемите с говоренето са минало-заминало, но имаме да наваксваме с толкова много други неща, в резултат на късното проговаряне. И тук, колкото и да е странно, си имат предразсъдъци и все пак е по-добре, отколкото в България.  Моето дете не ходи самостоятелно и директно се класифицира и като “изоставащо“. НО не и докато съм в състояние да оборя тяхното безпочвено категоризиране на децата. Детето ми се развива съвсем нормално и имам документи за това, но ако продължат да ме правят на маймуна и да подценяват детето ми-скоро ще пишат за нас във вестниците...  Защото тук много се говори за интеграция, но тя всъщост е “изолация“ и поне до сега не съм видяла реално как се случва тя в австрийските училища. Случва се тогава, когато на родителите ѝм е безразлично по кой учебен план ще върви детето ѝм и какво ще учи по-нататък, т.е. при наистина тежките случаи на полувербални или ментално засегнати дечица. Разбира се има много предимства тук и най-вече достъпната среда за хората с увреждания, но борбата си остава и никой не може да ни я спести.
В този ред на мисли, пожелавам на всички дечица и техните родители скоро да се радват на нови успехи и да не се предават! 

Leonie, радвам се, че ти си доволна от услилията, които се полагат тук за тези деца. Аз също съм доволна, но определено съм от тези, на които нещата ѝм се случват по-трудно, но винги се случват... Особено, след като съм преобърнала света, за да намеря най-подходящата информация, терапевти и лекари за нашия случай и не спирам да се информирам и търся специалисти, защото някои се местят в други държави или се пенсионират и т.н.

teddynm, той около втората си годинка започна с отделни думички, имаше и някои свои, а около третата постепенно започна и с кратки изречения (на български). Но в определен момент си остана на това ниво. Израснал е в многоезична среда - тогава живеехеме в трета страна и може и това допълнително да е довело до забавянето. Но най-осезателно се усети, когато след първата година в детската тук имаше набор само от няколко думи - трудно му беше и разбиране и говорене. Точно по това време по-малкия му брат набираше сила в езика и разликата беше очевидна.

annakonna,  ,в нашия случай направихме всичко възможно, което се предлага като помощ от държавата. Наистина попаднахме на хора, които взеха присърце проблема. Може би има значение и това, че сме в малко и китно градче, където хората се познават и имат желание да помагат. Е, разбира се и говорят зад гърба ти, но то си е част от картинката. Предполагам в големите градове е различно. Това, което ме възмути в българските детски градини е, отношението към такива дечица. Защото те много добре си разбират положението и всичко това им се отразява и на самочувствие и психика. Вместо да получат подкрепа ги стресират допълнително.

poppy-fairy, при тия цени на градините трябва да ги подготвят за Оксфорд.

Leonie, много е скъпо действително. Ние сме намерили оптималния вариант за нас - ходи на Монтесори забавачка сутрин за 4 часа, а не за 8 и плащаме половината от сумата + логопед и игрова терапия. Аз и не искам да я пускам на целодневна, защото както казах, не съм доволна как ги гледат. Моята е злояда и кекава, ако е цял ден някъде, това значи да е постоянно гладна и болна. От общината все още ни "наблюдават" веднъж на три месеца и досега са ме викнали на един курс да ме обучават как аз да работя с детето си. Добре, че е темата тук, та черпя информация. Иначе, обществената сестра дискретно ме посъветва да говоря с психиатъра на екипа за ранна превенция за диагноза..., за да може да ходи на безплатни терапии. Та така, добре, чте малката прогресивно проговаря иначе финансовото изражение щеше да е страшно.

Утре сме пред комисията на РИО стиснете по едни палци.  

 

 

Истината е, че повечето педагози тук не са имали опит с такива деца. Настава страшен тормоз спрямо родителите, те не издържат и отписват детето. Когато обаче учителите видят отпор, НО (подчертавам НО-то) и съдействие от страна на родителя - нещата се променят. Поне такъв е моят опит. Аз сама си правя материали и нося в градината. Ето, сега учат да пишат цифрите. Направих цели страници с пунктирани цифри, които той само да повтори, отделно други неща. Идват им идеи и на тях, почват да се интересуват...Отделно, че той си ми е лигльо и ходи постоянно да ги прегръща
Има и един друг тип родители, които честно казано не разбирам. При агресивно дете да не предприемат никакви мерки и да се правят, че няма нищо. Винаги има някаква причина за тази агресия и колкото по-рано се разбере, толкова по-добре за всички...
За терапии на месец няма да коментирам сумата, която ми излиза Съкровището...не с цел да се хваля или нещо подобно, защото всеки един лев се отделя за терапии. Магазини, почивки, екстри са забравени и всичко се налива в терапии. Баси на един скапан концерт, за който мечтая от 16 годишна не посмях да отида, защото 2 билета са ми 5 барокамери, или логопеди и тн...Мъжът ми си скъсва г..а от работа и се намери майка (на дете в норма), която да ми каже - е, ами имате пари водите го...

Това е безобразие. Някои хора наистина не знаят какво говорят.

Аз мисля, че повечето хора се лишават, за да подсигурят качествена терапия и никой няма излишни средства, но е готов на чудеса, за да помогне на  детето си. Споменах цените при нас, защото исках да конкретизирам колко прехвалени са понякога условията в чужбина и не всичко в България е много зле. Да, има много положителни аспекти, но и кусурите на системата и обучението тук също са много.
Аз примерно няма къде да и пусна тук изследвания за тежки метали без направление от лекар, за консултация с невролог мога да чакам 1-2 години, за да ми дойде редът и въобще много неща могат да се осъществят само с официални писма от специалисти. А специалистите ръсят диагнози на килограм и се получава един омагьосан кръг, защото тук за диагноза ГРР не съм чувала, директно лепват аутизъм или аспергер и терапията, която получаваш е обучение на детето в специализирано учебно заведение, което за едно дете единствено с дефицит в говора, би имало много негативи.

То че и в България сме назадничави в много отношения - така е, но и по другите държави положението никак не е розово. Отношението на хората не е толкова положително и състрадателно, колкото като цяло има една учтивост и възпитание, а оттам и малко по-висок праг на толерантност. Никога никой не си е позволявал да ме попита защо още не говори детето ми, но и аз съм срещала неодобрителни погледи в много ситуации. 

poppy-fairy, не вярвам да има някъде идеална система с перфектни методи, както и някой, който да го е грижа за детето ти колкото теб. Има още много да се прави по въпроса в много отношения. Лично аз не очаквам много. Доволна съм, че не го подиграват и му подмятат, а дават шанс да напредва колкото може. Видях, че и терапиите не са панацея, ами просто се набляга на някои умения - фина и груба моторика, усещане и възприятия. От подробните разговори с логопеда и психолога понаучих какви занимания помагат, набавих си книгите и игрите и сега аз работя с него.

А за да избегна всякакви коментари, си казвам предварително за проблема и не давам повод за недомлъвки. Когато хората видят, че съвсем открито говоря по темата и смело заставм зад детето си, не проявяват повече интерес.

Доника , най-приятната музика за ушите ми е, едно правилно сложно изречение от устата на детето ми. Носи повече удовлетворение и наслада от какъвто и да е концерт.

Здравейте,отдавна не съм писала,ама да си кажа. Когато започнахме да ходим на логопед и аз питах дали да спрем филмите и компютъра ,но психиатърката каза:" Важното е да говори,да повтаря и да съставя изречения,независимо на какъв език( синът ми ползуваше почти само английски).Като научи единият ще превключи и на другият." Така и стана.В Св.Никола казаха,че е недопустимо да живее в българско езична среда и да говори английски и да спра английския ,за да оправи българския.Е да, ама той познава от малък геометричните фигури и ги знае на английски ,на български му е трудно   знае,че не ги казва правилно  и мълчи. Господ знае с още колко думи е така.  До ден днешен докато си играе говори на английски ,някой път казва нещо ,аз не го разбирам и ако знае думата на български ми превежда. Когато е обиден казва: "Моето сърце е счупено". Сега е първи клас, справя се горе-долу. Рецензията по английски :".....говори свободно по темата, разказва, съставя изречения.......",когато пише домашно(преписват думи и къси изречения) сяда и сам си го пише ,с малко грамадни букви, но четливо.А по български страшна работа !Рецензия:".......не разбира родствените и служебни връзки, не се справя с материала.........",Едни грозни букви,едни заплахи, за да напише една дума,едно триене пада, хвърляне на тетрадки.......Та си  мисля, колко е важна мотивацията . Увереността ,че с английския се справя добре му дава сигурност и спокойствие. В тази връзка искам да кажа нещо ,което прочетох в една книга и ми направи огромно впечатление:........не разбирам ,защо за всички деца важи, че учат най- лесно чрез това ,което им харесва, а на" специалните",се забраняват  любимите им неща, за да учат..."

desi_ra, в двуезично семейство ли е детенцето ти? Казвали са ми за едни задочно познати родители, че детенцето им проговорило на английски (от телевизията) и на руски (цял сезон стояли на морето и там било слушало руския) - на мен тези неща са ми много странни. Също ми е и много странно как детето проговаря изведнъж и издирвам някой пряк свидетел да ми разясни как от никакви думи изведнъж проговаря с цели изречения.

Обяснението на този факт, че трудно проговарящите предпочитат английския език е защото звучи по-мелодично, по-лесно и достъпно е за мозъка да се научи. Моето дете научи всички базови неща на английски от филмчета- цветове, фигури, базови думи. Не живее в двуезична среда. Просто говоря му на български, за него беше трудно да научи "коте, кола, куче",  даже викаше "why". В детската грдаина го смятаха за пълна нула по говорене и го въвели в кабинета по английски с госпожата, дето знае този език. И така бяха открили, че той си говори много неща. И това научаване стана без да полагам каквито й да е усилия. Включва филма за един час на ден и е готов  с думите.
И спрях филмите, и като почна ученето на този труден български, много трудно, много неразбрано- хем фъфли,хем съска, хем шушка, хем изпуска половината букви.
И търся също ей така проговорило отведнъж дете, с изречения и разбрано.

В България живеем. От телевизията и интернета е английския. Докторката каза, че причината е в това,че не научава майчиния си език спонтанно, а го учи като чужд език. Лексиката и граматиката на английския са по лесни. Родовете и времената при него са разбъркани, глаголите са в инфинитив. Предлозите също са проблем. С времето, обаче затвърдява някои словосъчетания и започва да ги ползува правилно. Все по- често и местоименията са на място.
Според мен се получава и някаква задръжка от самото дете. Той не е сигурен в някоя дума и не я казва за да не сгреши.Общо взето както ние сме с чуждите езици.

Това се случва и с моето дете. Ние си живеем в България. Тази год. 3-та група я записах на английски в градината. Преди това чаках да научим българския, а тя все мрънкаше, понеже всички други деца ходеха. Е, няма такава радост, и се справя много добре. Влиза в магазин и поздравява на английски свободно, и каквото е научила го говори.
На български все още едва отваря уста. От 20 съгласни в нашия език, тя не може да изговори 12. А прави дълги и правилни изречения, но неразбираеми в голяма степен. И аз не винаги я разбирам. Децата вече редовно и се смеят и тя предпочита да мълчи.
Кога ще напреднем със звуците? А тя вече не иска и да се учи, упражнения с езика не иска да прави, трудно и е да се концентрира.

Същият случай сме, но и на български логопедката каза, че изговаря всички звуци правилно, само дето някоя дума като му е по-трудна или я смотолевя или обърква местата на сричките.
А на бг песничките като не знае думите и си тананика или по бебешки пее, добре че пее вярно, че разбирам за коя песен става въпрос 
Човекът си гледа да му е лесно и това е
Наистина английския е по-лесен и по-мелодичен и сега дори когато научи цветовете на български първо често изцепва уайт кар и после чак казва бяла кола