Живея със свекървата

Къде е този малък град, където не се приема за нормално момчето да няма собствен дом? За момичетата явно се приема за нормално да нямат такъв. Че и няма квартири? В малките градове даже съвсем евтино се дават жилища под наем, защото няма много търсене. В моя град е пълно със свободни жилища. Изнесли са се хората в по-големи градове и се радват, ако някой им наеме жилището.

Преди 20 години:
Аз бях в отбора - да живеем с нашите или вашите? НИКОГА. (да не ви цитирам, че ще е дълго, обаче и аз не можех да се сетя какво би ме накарало да се нанеса (натреса) дори в дома на мама)

Свекървата (от момента, в който е разбрала, че ще е свекърва): Да пусна снаха в МОЯ дом - НИКОГА.
Вижда се, че със С бяхме на едно мнение.
Майка ми: най-добре е да сте отделно. Но дори и семейна, ти оставаш наше дете и нашият дом винаги ще бъде и твой.

Но се уверих с старата истина "Никога не казвай никога".
Ние: наложи се да бъдем приютявани с бебе на ръце за 2-3 зими.  

Сега:  Ние: отдавна всички живеем самостоятелно - в 3 различни края на София.
За съжаление и майка ми, и С останаха вдовици. И двете мечтаят да се преместим при тях.

Промених се: мисля, че хората са по-важни от тухлите. Пари за жилища се изкарват между (примерно) 25 и 60 години. Детеродната възраст е по-кратка.

Бъдеще: вече се замислям за по-голямо жилище, та когато се наложи да мога да ги взема и двете майки при нас.
За детето: ако иска да става млада майка, добре, ще помагаме. Ще приберем  и момъка. Ще договорим измененията в ПРОСТ-а.  
И да знаете, че ще бъда много бяла и добра - ще го оставя да се вихри в кухнята, да пуска пералня по всяко време и изобщо да шета както той си реши.  

Това никога не е стояло на преден план . Едното се оправя с добра изолация и си киселей/ викай колкото си искаш да се разтовариш ,посетителите как ще ги спрат и последното се поставят граници още преди да стъпиш там .

Други бяха нашите дилеми като еснафщина,  прекалено очакване за близост и наше си лично свикване да сме далече от всички и да сме добре и без ежедневни контакти.

Викаш до 55 да си изплатя ипотеката и да се захващам със следващата, че като ми дойде една такава като теб да тропа с краченце, че няма къде да се нанесе, като не съм дала, да не седя с наведена глава. Мамина златна...

Тъй значи, на детето трябва да се даде, че да не започва от нулата. И лотарията е единственият му шанс да придобие нещо в този живот.

Във всеки случай, ако моят син ми доведе една такава глупава и нахална ще знам, че аз напълно съм се провалила като родител и възпитател.

Дано да имам възможност да подпомогна децата си за да живеят отделно и самостоятелно с партньорите си . Хората са различни - в конкретния описан случай може би жената търси близост с всичките си жестове но не разбира че е досадна . Силно се съмнявам да върши всичко от подлост и коварство ... Трудно е да се каже категорично какво е най- доброто ... Но при всички случаи самоатоятелността е добра идея

Това ми се струва "леко" ужасяващо.
Докато има хора, мислещи по подобен начин ще има и производните проблеми.

Чудесно е да можеш да осигуриш жилище, но в никакъв случай не е задължително или пък самоцел.  Според мен най важното е да дадеш любов и подкрепа на младия човек, както и да му дадеш "хляба в ръцете", под формата на образование или занаят. Хората които на всяка цена са осигурили апартамент с лишения, после волно или неволно го напомнят/ натякват цял живот и го приемат като разменна монета

Е да де, за да изпълниш очакванията на близкостояща и еснафска рода, нямаш право на кофти дни, темерутско отношение и рошави периоди. Трябва да си във форма за клюката:)

veselka1, затова нищо не трябва да се прави на всяка цена, а човек трябва да дава най-доброто от себе си. Аз съм наясно, че съм успяла да осигуря апартаменти на моите деца, не само благодарение на труда си, но и благодарение на факта, че моите родители ми бяха осигурили самостоятелно жилище още когато бях на 18 години. Те от своя страна са успели благодарение на осигуреното от техните родители и така назад по веригата на поколенията. Ако всеки дава най-доброто от себе си и е благодарен на тези преди него, които са осигурили основата, на която да стъпи, нещата ще вървят по -леко. Изискващите персони правят живота на близките си по-труден. Визирам както тези, които изискват благодарности, така и тези, които изискват да им се дадат благинки.

Съгласна съм с последното. И не винаги нещата са толкова еднозначни и категорични.
Освен това да не забравяме, че повечето мислите от сегашната си позиция и положение, но нека не забравяме, че всички остаряваме и че ако на 50 г. кажеш на детето си , че не можеш да му помогнеш, че не те интересува жена му и искаш собственото си спокойствие и собствения си ред има много голяма вероятност на 60-70 той изобщо да не иска да се сети за теб. Имам жив пример до нас за точно това. И да не забравяме,че обикновено в един момент единия родител остава сам, и ако това сте вие пак ли така бихте мислили - аз ще си живея в четиристайния апартамент сама, пък сина ми да е учил, да работи, да се оправя сам, ако ще да гладуват с жена му и децата в квартирата, на мен да си ми е добре. Ами когато се разболеем и имаме нужда ние от грижи с какво ще ни отвърнат децата - хайде, сега ти на мен ми пречиш, хайде в старческия дом.
Освен това много от вас са работили и са се осигурили, и не биха опрели до децата си, защото никога няма да им се случи да останат на една пенсия от 200-300 лв. , но мнооого повече са хората, които това ги сполетява, и ако не са били отстъпчиви с децата си ще намерят точно това отношение към тях на стари години.
И какво тогава като си работил цял живот за един апартамент и не позволяваш никой да ти се бърка, защото ти си по-по-най, когато останеш сам в него  и няма кой да ти каже едно Добър ден.
Така че нека не мислим само за сега, от гледна точка на сегашното си положение. Поне това е моето мислене.
Аз също не бих искала да живея с децата си, но ако се налага по някаква причина бих отстъпила на тях основното, а аз ще гледам да съм им от помощ и да не им се меся много много. И ще се надявам на добро отношение, ако не на обич  

Обаче и двете мечтаят да се преместите при тях, а не те да се преместят при вас.

Джина,никой не казва че няма правота в думите ти.Да всички ще остареем,може би и ще останем без половинките си,ако си заминат първи.Естествено няма да съм щастлива,ако се ширя сама в голям апартамент,а децата ми изнемогват на квартира.Но и варианта ,в който ще се появи нахална снаха искаща тотално да промени бабичешкия ми живот не ми се нрави.По скоро бих мислила нещо от рода на гарсониера за мен , а те да живеят на по-широко.И аз не знам как ще е,децата няма да оставя без помощ.И права си,че има такива свекърви които се тръшкат и не пускат децата си,ама прави ли са-момчето им е пораснало ,редно е да се отдели.И да каквото почукало ,такова се обадило,трябват много компромиси и разбиране и от двете страни,разговори.И все пак да припомня-свекървата на авторката им готви и ги обгрижва всячески,тя не ги тормози.Не мога да си представя някой да иска да ми готви,да се грижи за мен и аз да съм неблагодарна.И ако искам да бъда и аз жената в къщи,просто ще седна да си поговоря с нея,ако е разбрана ще разбере.

 Това е хубаво, но не мисля, че човек е така готов с лекота да отстъпи основното, защото това е живота му. Така изписано, излиза, че собственика на дома трябва да  отстъпи основното, в смисъл да са водещи в домакинството, а възрастния човек да е в помощ в периферията. Възможно е, ако става въпрос за над 65-70- годишни хора, в недобро здраве, обаче до тази възраст - първата -много от хората ходят на работа и са активни. Какво остава за свекърви на 55-60 години... Изобщо не може да става и дума да отстъпят първенството в дома си на младите и да гледат как се променя естествения им ред. Помислете си реално - нали за това са всички тия вопли тука на внедрени снахи, които са се сблъскали със съвсем жизнена свекърва и претендиращ за власт свекър.

  Описаната от теб идилия може да се получи само с някой много кротък човек, в недобро здраве, който да съзнава, че иде ред да отстъпи на младите и да стои в ъгъла, като излиза от там само за да бъде в услуга. Само че в темата имаме горе долу такава свекърва и пак не става...

И аз доколкото прочетох, момичето не иска да е лошо, иска да намери най-добрия начин да покаже, че не е дете и тя също е жена и също  може да се грижи за мъжа си. Не видях нищо нахално в изказването й. Ако беше нахална щеше да вдигне един скандал на мъжа си и на свекървата и нямаше да пише теми в бг-мама  

Ирис, точно затова казах, че когато си деен и така с лека ръка казваш - махай се от дома  ми, ако не се спазват само моите правила, в един момент се оказваш в не толкова цветущо здраве, но не знам с кои очи ще отидеш да молиш за помощ И не говорим за случай, когато някой най-нахално ти заявява, че трябва да  вземе ролята  ти, а за съвсем човешко отношение.
А иначе за примера който имам са комшиите ми - жената беше една такава бойна и не даваше никой да й казва какво да прави, съответно не можа да се спогоди със снахата и ги изгони от тях, както и да е, те си отидоха да живеят на село, а комшиите си жевееха в града, но жената се разболя, мъжът и гледа много дълги години, но сина и снахата не идваха да им помагат. Когато се наложеше да я вдигат, за да я закарат в болница, викаха мъжа ми да помага. И кой спечели от това? Сега мъжът си е сам в апартамента, внуците не идват да го виждат и ако не сме ние от време навреме да го питаме какво прави няма с кой две приказки да обели...
И това не е единичен случай. Мисля си, че в един момент трябва да преосмислиш приоритетите си и да не мислиш, че си вечен.