Живея със свекървата

       biborana, на мястото на младото семейство бих поела част от сметките, без да го изтъквам - парно, ток, някакви хранителни продукти, които бих носила докато мина да ги видя. Поемем нещо според възможностите си, но запазвам самостоятелността и независимостта си. Според описанието ти, нормален живот в жилището е невъзможен без сериозен и скъп ремонт. А ако има и друг собственик, щом бащата е починал (брат или сестра), би било неоправдано да се влагат средства за големи ремонти. Помощ на родители - разбира се, ние не живеем в изолиран свят, има все още такива неща като чувство за дълг, привързаност, благодарност, обич. Сериозни инвестиции в имущество (с неясна съдба) на родители - не.
     Отделно, допускам и възможността младото семейство въобще да не разполага със средства, за да приведе жилището във вид, годен за обитаване, дори при гаранция, че някой ден ще е само тяхно.
    Никога не бих настоявала или изисквала от родител да се разпореди с имуществото си за мое удобство. Докато е собственик, има някакви гаранции за място за живот, след продажба могат да се случат стотици неща и да остане на улицата. Мнителна и деформирана съм по този въпрос и винаги в защита на възрастните и тяхното имущество.  

Жените не са само два вида-силни и кифли.
МЕжду тези две категории има цля необятен свят от разнородни жени.
А всеки е свободен да вярва в каквото иска.
Около мен така наречените силни жени бяха изоставени заради не толкова силни, но женствени, емоционално уравновесени жени, които осъзнават, че са предимно жени, а не мъже в женски дрехи.
Апропо, дори сред известните не се сещам за нито един брак между равноправни в "силово" отношение партньори.

Хм , емоционалното изнудване е важният фактор тук. Това е отвратително .  

Бих дала алтернатива; премести се тук ,а ние у вас ,или продай. Бих помагала с малко пари месечно заради ползването на тяхно жилище , но дотам .

Животът учи  

Няма начин.
Достатъчно е да погледнеш цените на пазара и ще разбереш.
Един голям- 3 стаен, например, не се равнява по цена на 2 стаен+ гарсониера.
Аз бих отстъпила голямото жилище и бих отишла под наем в по- малко и не бих се чувствала унизена, да ми плащат наема младите.
И не бих им се бъркала какъвто и ремонт да решат да си направят.
Само че, трябва и чуждото дете да е свястно дотолкова, че да не почне да пуска теми от вида " искам апартамента да се прехвърли на нас сега и веднага, щото утре ако се разритаме, аз няма да си получа парите с които съм участвал/а.

Ей сега в друга тема попаднах на

 

Показателно.   

Съгласна съм с написаното (с Хърмаяни и Зизу особено).

И в двата случая говорим за един син. А за собствеността - не съм сигурна как е по документи, но и двамата признават, че това е имотът на мама и тя има право да решава.

Споменах за моралните аспекти. Ето какво се случи:

Случай 1: Синът беше в разцвета на силите си (50+ години), късен брак и двамата нямат деца. Но определено младите нямаха възможност да помагат на свекървата с достатъчно финанси. Тогава той каза, ОК няма продажба, но ще големият апартамент ще се даде под наем. Нае за майка си малко таванско помещение в района. С разликата от двата наема тя се издържа.
Аз намирам това решение за идеално. Но непрекъснато слушам, дори и от роднините на жената, че е "завряла свекърва си в миша дупка".

Случай 2 Младите са по-млади, но има внук. Доходите им са по-прилични, но не са милионери и отново има сложни решения. (Искаха да изтеглят кредит, но без да влизам в подробности ще кажа, че банките не им дадоха).  
Изборът беше дали парите да издържат момчето да следва в Германия или да живеят отделно и да  подпомагат родителите, включително лекарства и ремонт на апартамента.
Избраха второто, но първо обсъдиха решението си със сина.
Обясниха му, че е млад и работоспоспособен и ще има още много възможности. А родителите имат нужда от подкрепа. Така момчето остана студент в София в двуезична специалност. И наскоро замина за един семестър за обмен в чужбина със стипендия, де.
Признавам си, че тук не мога да дам мнение. И не знам аз как бих постъпила ....

Идеален вариант бих казала на нещо, което наистина е толкова идеално, че не се среща често. За съжаление, често се наблюдава този случай, дори и при авторката на темата - родителите все още работоспособни, детето по някаква причина отдавна пълнолетно живее още с тях, срещне партньор и, вместо да се изнесе с него, го кани да живеят при родителите му. По-възрастните хора съм забелязала, че живеят по-скромно и може с едни и същи доходи по-възрастните да си покриват собствените разходи, да покриват и разходи като хранене и консумативи на 25-35-годишното дете, което живее още с тях и има същите доходи, но не му стигат парите, защото му се ходи по кръчми, иска скъпа кола на изплащане, има хобита като скъпа техника и пр. Затова и не се изнася. Та понеже лични наблюдения се включват - поне сред мои познати имам чувството, че живеят, без да правят планове и накрая се оказват безкрайно изненадани от тривиални неща. Не говоря за стриктно планиране на петилетки, но поне в общи линии да си поставят някаква цел, да обсъдят намеренията. За колко време ще живеят в дома на родителите - ако е временно, колко точно временно и какво правят, за да могат да се изнесат, ако е за постоянно, да обсъдят помежду си какво не им харесва и трябва да се промени. А не да живеят няколко години, изведнъж да забременее момата и те безкрайно изненадани от случилото се. Тя, изведнъж осъзнала, че не си е представяла да живеят за постоянно там, защото не ѝ харесва чак толкова, той също изненадан, защото не разбрал, че не ѝ харесва - та той си се чувства добре при мама. В същото време за тези няколко години нито са си повишили доходите, нито са си намалили разходите, че да придобият някакви спестявания, а сега пък вече с детето и временната неработоспособност на момата съвсем пък няма как да се изнесат, щом ги нямат тези спестявания, и започва едно тропане с краченце, че дъртите са длъжни, щом са ги приели, все пак тя сега чака дете или пък скоро е родила, хормони има и т.н.

В случая, за който приказваш, бих помогнала, доколкото мога, за да останат в апартамента си, с пари и с най-неотложните ремонти, за да е жилището годно за обитаване. Знам от баба ми колко ѝ беше терсене, когато се наложи майка ми да я вземе да я гледа в нас, тя си беше свикнала в нейната си къща. Ако трябва, ще ги убедя да се откажат от парното изцяло и да отопляват само една стая, в която стоят, с нещо друго.

Absurt, аз пък няма шанс да ида под наем на стари годинни и да дам на младите апартамента. Ако искам да поммогна, бих продала апартамента дори и на загуба,бих си кзпила гарсониера на мое име, а остатъкът от парите бих дала на ммладите да стартират живота си както намерят за добре и евентуално да си помогнат с купуването на жилище на тяхно име. За мен документите са много важни и мисля че това решение би било в полза на всики

Различни сме, може би защото и разликата в годините ни е голяма.
Никой не е занесъл имота си с него, когато е напуснал тоя свят.
Не ми трябва голямо жилище, но на детето ми му трябва- какво по- нормално от това, да се пренеса в нещо, което ще ми е по мярка и да му отстъпя другото, което на него ще свърши работа?
Така или иначе, той/ тя ще ме наследи като си тръгна на свой ред, от какъв зор да го карам да изплаща безумни кредити за още едни тухли и хоросан?
Ще кажеш, че партньорът/ партньорката няма да е осигурена и ще си права, но това не е моя грижа.
Ако " детето ми" е случило на човек, ще му прехвърли половината, пък ако ще и целия имот- тяхна работа.

Няма как цял живот да градя нещо и после да ида под наем. Иначе, естествено, че никой не е занесъл нищо никъде. Но няма как когато вече не съм в активна възраст да градя живота си под наем, при положение, че имам дом. Една собствена гарсониерка е достатъбба за двама възрастни с големи деца. А младите ще имат шанс да изградят живота си по техния си нначин

      biborana, решение № 1 не ми харесва по принцип, важното е че в случая е проработило. Веднага ще кажа защо - голяма част от възрастните са непрактични до вдетиняване. Изнасяйки майката от дома й, можем да я разболеем.  Хубавото е в случая, че жената не е била силно привързана и не се е разболяла от мъка по дома си и споените в него. Във втория случай времето ще покаже дали решението е правилно, изглежда добро, младежът и имал възможност да учи магистратура в чужбина, след като завърши бакалавърска степен тук. Тъкмо ще е по-оправен в живота.
    Мисля, че Контеса спомена емоционално изнудване. В първия случай според мен не е такова, то е присъщо на по-млади "възрастни". Като поостареят повечко (щом синът е на 50+, майка му едва ли не на по-малко от 70+), много възрастни хора не могат да бъдат убедени, нужна им е "залъгалка".   
   

На мен ми звучи абсурдно да карам родителите си да живеят на квартира при наличието на жилище По-склонна съм да помагам всячески или да изтегля заем за боксониера/гарсониера и те да заживеят там, а аз в техния апартамент, но квартира - не! Не бих ги карала и да си продадат имота.

Никога не бих поискала от родителите ми да се изнесат от собственото им жилище...когато съм правила семейство съм поела отговорността да мога да издържам смейството си...напълно неприемливо е от моя страна да очаквам нещо от родителите си.

В крайна сметка какво се случи с госпожата, която живее при свекървата? 

Absurt,много лесно си отстъпваш жилището

Напоследък все по-често наблюдавам тенденция възрастните да не преписват никакъв имот на младите с цел после да не се окажат на улицата Като били умрели-да правели каквото искат,вие какво мислите по този въпрос и така ли бихте постъпили?