Живея със свекървата

И аз не бих живяла в така описаната ситуация със свекъри/а мисля си и при никоя друга:). Но важното е че е минало
 jul_j, радвайте се на детенцето си и се обичайте. Не гледайте назад. Най - хубавото предстои

Аз не живея отделно, защото очаквам на мен да ми е неприятно- живея отделно, защото не искам на другите да им е неприятно. А е много трудно да не пречиш на друг човек. Като завъдиш и бебе/дете, няма как да не го изнервиш, ако ще да си Майка Тереза по характер.

В първия си брак дори като бяхме на гости, имаше голямо съобразяване. Вкл. трябваще да мисля как ходя из апартамента, че много съм тропала на зълвата от долния етаж. Не може да се успиш, сутрин не може да станеш намусена...

Аз също. Освен това и често съм чувала за подобни случаи.

Абсурд, ти какво очакваш да напише някой ,който чете написаното ,че 13 години имат жилище и са при свекървите ?!

И на гол под с матрак и на гипс-картон бих живяла ,но да съм сама . Но аз съм темерут и не мога да се съобразявам с хора .


Познавам се и още като студентка въобще не съм кандидатствала за общежитие , а си живеех в една малка гарсониера за 6 месеца и когато на хазяина му потрябва си бях на хотел за 3те дни , които имах лекции и след това се прибирах у дома . И така една година .

На 19 заминах в чужбина , живях 2 месеца с леля си и след това си намерих работа, квартира и  не съм живяла разчитайки на някого . Другото ми е непонятно просто и именно за това го пиша.

Ако хората още от самото начало си поставят нещата да са както им е удобно ,няма да има такива теми и драми.

Принципно наистина е малко странно да получиш съвет от някой, който не е минал по същия път, но когато се касае до човешки взаимоотношения, ситуациите са колкото сходни толкова и различни - както хората. Така че не виждам как можем да сме сигурни, че само защото сме минали "по същия път" като някой друг, можем със сигурност да сме му полезни - особено ако сме различни хора от него - като възприятия и принципи. Така е, много хора не сме живяли със свекървите си под един покрив и даваме съвети точно, защото сме били в ситуация да трябва да изберем дали да живеем с тях или да поемем по другия път и да се справим сами. Просто показваме другата гледна точка. По същата логика някой може да запита как толкова години имате търкания и живеете толкова хора на едно място, разпилявате финансите си в толкова посоки и накрая се притеснявате, че нямате поколение. Моля да ме извиниш, не зная каква е причината за това и те поздравявам, че сега се радвате на това щастие, но всички знаят, че стресът, особено у дома е сред първите доказани медицински причини, влияещи негативно на бебеправенето. Всеки си имам мнение и предпочитания как да подреди живота си. Аз лично смятам, че човек първо трябва да се изгради като личност, да има образование и работа, за да може да се погрижи сам първо за себе си, а после да изгради стабилен дом и чак след като двойката се е научила да се справя сама с всичко, да мисли за дете. От опит знам как се тръгва от нулата и с много сълзи и болка, но и много любов и упорства всичко се гради за разумно време. Несериозно ми се вижда да искаш да градиш семейство, а да живееш в чужд дом. Все пак, както казах всеки има право на мнение. Аз съм доволна от избора си, защото сега мога да видя разликата между преди и сега. и виждам как хора на доста повече години от мен тепърва се тюхкат и ми се чудят как съм наредила живота си толкова бързо, докато те още се разпиляват точно между родата,ипотеките и децата - все неща с които не се заемат сериозно и не си подреждат приоритетите спрямо възможностите. Все пак няма как да не се съглася, че щом живееш с някого трябва да го опознаеш. Да работиш над отношенията му и да даваш шансове! Но какъв ще бъде изходът от това и дали накрая авторката на темата ще полудее от съжителството със свекървата или пък ще се сприятели с нея, като теб, зависи и от свекървата и от авторката, нали? Ние не ги познаваме и двете. Аз лично съм виждала майки на мамини синчета, на които ако им влезеш под кожата и успееш да им докажеш, че обичаш сина им, те "клякат". Приемат те. Но вярвай ми, има толкова безчовечни жени, че не можеш да допуснеш, че са хора, камо ли майки! Така че...всеки с опита си. Тук сме затова, да покажем различните страни и всеки, който чете, ако може, да извлече нещо полезно за себе си. Не  е нужно да си минал по същия път задължително. Понякога е по-голям успех  и мъдрост ако не си стъпил в локвата, в която всеки се дави.

Vesper.L , мнението ти е закъсняло с половин година!!! Темата е стара

Живях години със свекърва и ще ти кажа едно - Бягай! Мъжа ти така му е угодно, все има кой да си го глези, не забелязва какво прави "маминка" и по какъв долен начин може да те изкара от нерви, а пред него - чиста като сълза! Винаги ще има негласен или гласен конфликт, аз така си мълчах пред нея и изливах на него, но не е ок! Категорично, колкото по-скоро сте самостоятелни толкова по-добре! Освен всичко, така той ще има възможността да стане по-отговорен и да гледа на вас като семейство, а не да си мисли, че е детето в къщата!

Абсолютно - да!

Като чета по-напред в този форум и като гледам как пишат 90% от жените тук, много се притеснявам за момичетата, които ще влязат в живота ви и ще се наричат съпруги на синовете ви, майки на внуците ви... МОЯТ ДОМ, МОИТЕ ПРАВИЛА.. Ето ви моята история и кажете пак, че работата на снахата е само дя мълчи и да следва правилата на свеки.
Сгодени сме и от 2 години живеем заедно в тяхната къща заедно със свекърва ми и зълва ми. Имаме обща кухня, 2 бани по 1 на етаж и 4 спални. Аз тъй като идвам от семейство, където снахана не е пепеляшка, а дъщеря, си мислих, че зълва ми ще слезе на долния етаж, все пак брат й се жени, къщата ще остава за него, да не притеснява семейството. Дя ама не, спалните ни са 1 до друга, скандал за увеличения телевизор нон стоп. Така си поделяме етажа и банята. С две жени в къщата моя мъж до преди аз да се появя е прал и чистил за 3ма. Двете са пълни мизерници. Постоянно си канят гости, преди които и след, почиствам аз. Свекърва ми е пълна вехтошарка, събира всякакви боклуци. Живея с тези двечките змии и им чистя всеки ден, защото в противен случай ще живея в кочина. И какво мислите, че те са прави, защото това е тяхнята къща ли??? Да добавя, купихме си апартамент и в момента правим ремонт и се изнасяме. Това го постигнахме с много упорство, защото свеки постоянно мърмори " тази голяма къща за кого я построих, тя сестра му като се ожени някой ден и ац ще живея сама в 300 кв."
Та така.. снахите ще трябва дй ринат мръсотия, да слугуват и да чакат зълвището да се омъжи?!?!
Да, ама НЕ! И аз съм нечия дъщеря! Замислете се майки на синове, а ако това беше дъщеря ви????

Този емоционален изблик нещо не го разбрах 

Ако това беше моя дъщеря или мой син им казвам "Хайде дечица, на квартира", пък те ако искат и да си купят могат.

Как не разбирате? В къщата всичко трябва да се промени по вкуса на снахата.

bridetobe,
1. Ако младото семейство не желае да бъде притеснявано, има правото и задължението да угажда на собствените си претенции. Друг няма задължение да го дондурка.
2. Сестрата да се изнесе от стаята си, за да може вие двамката да си играете на големи? Хич не си нагла.
3. Да, техен дом - техни правила. Въобще не си длъжна да си им слугиня, аз не бих вървяла след тях, но или оставаш в дома им и приемаш правилата им или с мъжлето оставате при родителите ти и там те ви играят по свирката. Това докато не пораснете и не престанете да подскачате "И ние сме големи, пък!".

bridetobe, да, домът си е техен и ако искат могат да го заринат от боклуци.
Това, че твоят те е завел да живееш в дома му не означава, че хората ще трябва с теб да се съобразяват, да си сменят стаите и прочие, защото видиш ли принцесата искала да е само тя на етажа ...
А като не ти харесва постоянно да чистиш след тях има лесно - да се бяхте изнесли още първите месеци, а не 2 години да живеете в чужд дом с хора, които не харесваш и правила, които не ти допадат