Живея със свекървата

Когато снахата има собствен дом, той е неин, нали. И не иска свекървата да й се меси.

Казва на мъжа си и воалааа - той тутакси зарязва полата на маминка. Даа, бе.
Или пък маман предава кухненската власт и чучва да гледа как ще променят синето? Мечтиии.
Трети вариант?
И не я питайте защо го е взела, човек не винаги се влюбва в подходящите хора, пък и човекът може да си има други качества.

Така е, но би трябвало да позволи на своята снаха да се чувства у дома си в този дом. Не е необходимо чак жертви да прави, просто малко съпричастност и човечност да прояви.

Снахата да се влюбва в когото иска, това по никакъв начин не задължава нито нея да отива при свекървата, нито задължава свекървата да я приеме. Аз за една вечер не търпя някой да ми се натресе в нас, а за повече... 

Както и да го въртим и сучем, каквито и аргументи да вадим, включително и финансови, в 99% от случаите тези съжителства са мъка и за двете страни. Ама, ето на, причиняват си я. И после викат "Олеле".

Както и да го въртим и сучем, каквито и аргументи да вадим, никой не може да командва в моята къща. И точка. Аз съм си го купила, аз съм му гладувала всяка плочка и категорично не бих търпяла който и да било да ми казва как да го поддържам, как да го подреждам и т.н.
Ако на някого не му харесва - свят широк, квартири много.
Отделно, че изобщо не съм фен на подобни съжителства. Две семейства в едно жилище са прекалено много.

Точно. При мен не става дума дори толкова за пари, колкото за простия факт, че дори пари да ми дават не мога и не мога и пак не мога да живея със свекъри, родители, снахи, зетьове и т.н. По-добре да се гръмна.

На мене ми е пределно ясно не е нужно ти да ми го обясняваш За мен това,което написах е правилно,за теб може да е друго.На тебе сега ясно ли ти е?

+1 за поста на Уишмастърова. Едва ги изтрайвам два дена, какво остава за постоянно

Ако новото семейство вложи поне наполовина усилия в това как да успее да се отдели, вместо в това как да превъзпита свекървата или как да съжителстват заедно, със сигурност ще успеят да намерят своят начин за самостоятелност и двете страни ще са по - доволни.
Начин винаги има.

Относно примера за кучето - свекървата обикновено си взима куче по нейно желание, съответно по свое желание прави място в живота, бита и сърцето си за кучето. Със снахата не е точно така  
Така че сравнението не е много уместно

В такъв случай нека да не мрънка. Като е решила да създава семейство с човек, който иска да си живее при мама доживот, то нека си "носи кръста" и да се съобразява.

А защо трябва свекървата да я харесва и да прави нещо, което очевидно не иска, за да й е удобно на нея? Като не й харесва да направи така, че да се изнесат с любимият й отделно, както правят трезвомислещите хора. Самият факт, че свекървата допуска под собствения си дом чужд човек е достатъчно голяма саможертва. А какво остава да си променя навиците и начинът на живот заради въпросният чужд, който днес е с детето й, а утре може да не е.

       Всичко си е до характер и разбирания. Сега ще ви разкажа
 Още докато излизахме с моя, и градяхме бъдеще той ми даде да разбера че майка си няма да остави, понеже баща му е починал. Тогава си казах, Боже, колко отговорен човек е, дано някой ден Господ ми даде син като него. И така след известно време заживяхме заедно, тя е страхотна домакиня, в началото(първата година) и мен ме дразнеха такива дреболии, като това че не ми позволяваше да готвя(а аз много обичам да се вихря в кухнята) това че прекалено угажда на  сина си, сякаш искаше да му докаже " АЗ съм най-добрата, никой не може да ме замени" и в действително е така аз майка не мога да му стана. Седнах и помислих, защо пък да се състезавам с нея, защо да създавам излишно напрежение а и на никой мъж няма да му е приятно, майка му и любимата му да са в конфликт. Оставих нещата така, то па си имаше и много плюсове, друго си е като се прибереш от работа да ти е сготвено   , докато един ден не издържах, тях ги нямаше, бяха отишли на някакъв събор, помня че беше Бабин ден, и ето ме сама в кухнята. Направих любимата ми мусака(както аз си знам) и кекс за десерт. Те като се прибраха бяха очаровани, най–вече свекървата на кекса, понеже тя обича много сладки неща. И така й показах че може да ми има доверие в кухнята, а аз за себе си прецених че нея трябва да очаровам, не сина й. По никакъв начин не съм се опитвала да я изместя, напротив винаги й показвам че тя е домакинята в тоя дом, а аз се уча от нея да бъда също толкова добра(макар и да не мислех точно така)
Просто трябва да има разбирателство, тя си е в своя дом, тя е домакинята
На днешен ден мога да ви кажа,колкото и невероятно да ви звучи, че аз и тя се разбираме чудесно,даже много по добре се разбирам с нея от колкото с майка ми дори и със сина й не се разбираме така.
 Коя, къде, какво ще се пазарува, какво ще се готви и т.н. Дори и личните ни разговори вървят много добре, споделям неща с нея, които на никой друг не мога да кажа. Мога само да съм й благодарна че я има, дори вчера и търлъчки й оплетох   на една кука  
  На много хора не им се вярва, но това е самата истина!!!
 

  На авторката мога да кажа:  не мрънкай за глупости, извади плюсовете,не гледай негативно на това че ти завиват краката(на пример), може и хормоните да оказват влияние на настроението ти,опитай се да се впишеш и сдържаш, рано или късно всичко ще се подреди . Но не забравяй че от теб зависи, ти си в нейния дом не тя в твоя, надявам се да съм ти помогнала поне малко

Мария_И, вие с твоята свекърва сте се оказали разумни и интелигентни жени. Особено ти, защото много малко млади хора са склонни на компромис. Респект за което. Но, вие сте голямо изключение.

 Много ти благодаря, да така е ние сме голяма рядкост
Но заслугата е изцяло нейна. Много жени от нейното поколение имат страшно много изисквания и все не са доволно. Аз извадих късмет, каквото и да объркам, тя все казва: нищо, не се притеснявай другия път ще успееш, или ако ми се получи, тя така ми се радва и не спира да ме хвали.
 Носи от моите сладкиши на приятелките си за да видят каква умееща  снаха  има

С този пост си дала отговор защо при вас се е получило.
Свеъкърва ти е постъпила по възможно най-умния начин.
Не е имала изисквания и претенции към теб,приела те е такава каквато си и в същото време не си налага своето

Радвам се за вас, това е много хубаво, което казваш. Не е невъзможно да се живее в хармония, просто е трудно, защото днешните млади не сме като тях, когато са били млади.