За образователните системи по света и у нас

Почти безобидна
В България, без да имам пряко наблюдение, но се изисква родителя да е много навътре в учебния материал, че даже и на математически олимпиади да води по една съседна тема. Няма никакво доверие в учителите!
В Англия и Златна беше казала по горе а и Лейди, родителите в общия случай пускат децата на училище разчитат че учителите ще си вършат работа и само подпомагат с четене в къщи на малка възраст. Няма учебници и незнаеш точно какво учат ако детето не сподели. Естествено може да питаш учителя но масата родители не питат. А и няма защо учителите по моите наблюдения се раздават много за децата и много добре ги учат.
Аз с учителката се допитвах дали трябва изобщо големия ми син да кандидатства в академично селективно училище.

Къде отиде Дидева да направи разбор по линковете?

Джи абсолютно си права. Може би е до дете, но ако моето дете го оставя само да се оправя и разчитам на учителката, едва ли ще може да чете и в четвърти клас и няма да стигне по-нагоре. Всеки ден си учим двамата, плюс всичките ми задължения се преквалифицирах и в учителка. Не се оплаквам, само споделям. 

И до дете е, и до учител.  У нас наистина се налага родителите /други роднини или наети хора, на които се заплаща/ масово да учителстват на децата.
Едно е родителската грижа, за която спомена някой тук на предходната страница, изразяваща се в четене от ранна възраст на книжки, разширяване на мирогледа, занимания с любознателни и полезни игри, съвсем друго е заместването на учителя чрез преподаване, обясняване и упражняване на учебния материал от учебниците вкъщи.

Джуди за моят осем годишен син родителската грижа е ученето заедно. През свободното си време иска да е с приятели или на компютъра, на тази възраст не иска даму чета книжки, нито да играем занимателни игри. Освен с учене по друг начин не му разширявам мирогледа. Ама ние нямаме много силна духовна връзка.

До осем годишната му възраст гореизброеното е именно адекватна родителска грижа. То има голямо значение за развитието на детето като ученик и по- нататък. Разбира се, че колкото повече расте, толкова повече ангажирано ще бъде с приятели, а не с мама. Така е. И е нормално да е така. Но това, което му е било заложено като основа си остава.
Мисля това имаше предвид и авторката на поста, не ми се ровичка да видя коя беше точно.
Разширяването на мирогледа в по- голяма възраст става със съвместно посещение на различни интересни и полезни места, ежедневното общуване с детето, насочване и съвети. Всяка възраст- със спецификите си.
Но за мен си остава негатив на нашата система наложителното дообучение извън училище за масата деца. Тя създава предпоставки, които налагат паралелното образование като масово разпространена практика, далеч не свързана само с кандидатстването.

Запознава се предвидените новости в българската образователна система. 

Извинявам се, ако съм подвела някого с коментара си, който беше изцяло по слухове. Сега проверих - няма въведено такова изискване/за 2-те години и студентските заеми/.
Сравнявам постоянно материала за учене в Бг и тук - просто, защото съм помъкнала бг учебници. Като теми, които са заложени - няма съществена разлика - единственно по математика има голямо различие - докато в Бг примерно като се вземе десетична дроб се започва работа само в/у нея и за кратко време децата трябва да достигнат от усвояването "що е то десетична дроб" до сложните действия с тях, то тук децата се запознават с третинки, десетинки и т. н много рано и постепенно в годините надграждат действията с тях. За това и тук децата от рано са запознати с материала от Бг до 6-ти клас. За мен тази методика е по-добра - децата могат да възприемат различните понятия, но се изисква определена възраст, за да се достигне до причинно следствените връзки. Разлика намирам и в четенето - тук не задължават детето да чете нещо определено - то си избира какво да чете - дали комикс, проза, поезия, вестник - важно е всеки ден да чете по 30мин. Съчиненията са им по същия начин - веднъж детето е журналист и трябва да отрази дадено събитие, веднъж то трябва да съчини собствена страшна история, веднъж трябва да напише поема и т.н. Като цяло знанията на децата са едни и същи, но тук ги научават някак естественно, докато в Бг с много труд.
Уважението....Не знам кое и как се промени в Бг, но уважението липсва! Съпруга ми и аз сме завършили средно миналия век в Бг и до ден днешен изпитваме респект и уважение към учителите.  То и форума е показателен - учители, лекари, продавачки, служители.....а бе то няма професия достойна за уважение - вечно знаем повече от тях, вечно имаме какво да кажем, че и да ги понаучим кое-как...Такава поголовна липса на уважение към труда на хората - тук не съм видяла! Съответно отношението е двупосочно - никога към мен като пациент/клиент/родител никой не се е отнесъл пренебрежително или с подигравка. Явно проблема е във възпитанието, а не в образованието........

Калинуш,  
Така е, ама са двустранни отношенията, вина имат и двете страни. Не знам обаче къде е проблемът, но е комплексен, не еднозначен.  

Ето например

Абсолютно.

И аз сравнявам учебниците тук и там и разликата е голяма.
БГ материалът е така сложно поднесен, трудно разбираем е и се цитира дословно. Хаби се излишна енергия.

Аз не вися над главата на детето, та то е на 10 г.!
Никой не се е занимавал с нас от 1ви клас, освен родителските срещи и организирането на извънкласните ни занимания + посещенията на музеи/галерии/представления.
Но разбирам защо в БГ се получава този вреден навик да се учи заедно с детето - пренаписването на учебниците и усложнената терминология.

Последните две години ми се налага да отделям време в обикаляне на антикварните книжарници за историческа литература/учебници. Учебниците по ЧО са под всякаква критика.

Ирландската система не се отличава с някакви несъществени различия от тази в UK. Учи се допълнително ирландски език, освен английски. На децата се раздават книжки на нива след като вземат всички букви (на 5 г.). След като свършат с тях се наемат други от библиотеката и им се следи кой какво чете.

ние в бг гледаме да оцелеем.  това включва учене у дома. в чужбина е по-различно,но не сме емигрирали навреме. аз емигрирах, но се върнах...

Моренка - това имах в предвид - масово хората са зле възпитани - някъде изчезнаха ценностите и уважението...Учителите се отнасят с неуважение към децата и родителите, съответно родителите не уважават учителите, а децата попиват и копират - знам, че не всички хора са така, но това е отношението като цяло. За това и казах - повече куца възпитанието, отколкото образованието - няма как зле настроени деца и родители към училище и с-ма да се чувстват добре, както и учители дето са в училището само за да не са в къщи, или по някакви незнайни причини са станали такива - да са полезни на децата. Знам и познавам прекрасни учители, както и прекрасни родители - то и с един бегъл разговор можеш да си направиш извода какво им е възпитанието, както и в другата посока.
Имам лошо отношение към учителите и материала по английски за 1-ви - 2-ри клас в Бг - това ми е опита - учителката учеше децата да произнасят думите неправилно. Пример donkey (магаре) ['dʌɳki] според учителката беше "дънки"- след като имах неблагоразумието да не се съглася с това - отговора й беше - "това дете никога няма да научи английски". Споделям това, защото и от други родители, в други училища съм чувала подобни коментари. Методиката за изучаване на английски изобщо няма да коментирам, защото според мен е изначално сбъркана и по-добре изобщо да се премахне в този й вид.  За диктовки по английски - ами супер неадекватно е за мен - децата не се учат на спелинг, а им се дава диктовка - пълна дивотия! За поведението на учениците - тук децата никога не се оставят без "надзор" на учител. До саморазправа м/у деца - не съм чувала да се стига. Имахме инцидент миналата година - по време на гоненка в двора дете е блъснало по-силно сина ми, той пада и си ожулва коляното - след училище учителката ме помоли да изчакам - говори насаме с другата майка, след това ми обясни ситуацията. Другото дете след инцидента е било "наказано" да не участва в игрите 10мин./това го научих от сина ми/. Не се толерира използването на лоши и обидни думи - говори се на саме с родителя в същия ден, в който е чуто.
Но тук ии родителските срещи са на саме. Такива "кокошкарски" вечеринки на каквито съм присъствала в Бг - тук не съществуват. Родитело-учителската среща е за да се срешна аз с учителката на детето ми и да коментираме неговото ниво и поведение, а не на Пенчо, Пенка и т.н.  За удари и побои между деца в началното училище не съм чувала. За такива инциденти чета в пресата, но за гимназиите и тогава настават едни проверки и инспекции във въпросното училище.

Определено съм доволна от моя опит с английската система, приятелите ми с деца на възрастта на моето - също... Моят английски е самоук и не мога да помагам реално от ресепшън, по математика никога не съм била някакъв капацитет, така че също не се вкарвам много на вътре. Моята роля е да напомням програма всеки ден, да проверявам нещата в чантата и това ме кара да съм доволна засега. Децата ги учат от ден първи да са самостоятелни и с голямо самочувствие, второто е следствие на първото, точно каквото ни липсваше в Бг на моето поколение, колкото и да сме били умни и талантливи. Материалът се преподава по един много практичен начин и децата не се чувстват затормозени и натоварени. Математиката е на приложение за ipad, та домашните се правят с кеф, дъщеря ми чете гладко от ноември в ресепшън клас, което беше извор на голяма гордост, за което дете го можеше, природните науки също им се представят по един много интересен за деца начин, понякога ми се иска да се върна в училище даже, като например да си вържат сами електрическа верига и да накарат една лампичка да светне, няма такъв кеф... Отделно имат много спорт, с клубовете на практика нямат спорт само един ден от седмицата, което също им създава разнообразие през деня. От year 1 учат и френски, което също намирам за много полезно.
Дъщеря ми ходи и на българско училище от миналата година, научи се да чете и пише, но начинът по който учат ми напомня много на социализма и нашето учене, безкрайни стихотворения наизуст, сухи теории, последното беше да направи звуков модел на думи, направо се затрудних аз да разбера какво искат, да не говорим за нея...
Та така, без да идеализирам, съм много доволна и дано да има нужната амбиция да си покрива стандартите на училището, мисля, че това ще е достатъчно за добър старт, особено като се има в предвид, че училището е до края, тоест може да си учи там до 18 и няма да й се налага да кандидатства

Има и в началното. Просто за тях не се пише из пресата, а ако не е замесено детето ти, няма и да разбереш.

По поста на Lady да кажа, че отношенията между децата се наблюдават много изкъсо и всякакви опити на агресия ги изкореняват, случките за единици за тези години. Имат специални assemblies на тема отношенията между момичетата (забравих да напиша, че училището е само за момичета), добрите маниери и отделно имат специална тайна кутия, където децата могат да оставят писмо, ако са се почувствали наранени или обидени от нещо. Заместник директорката отговаря за проверка на съдържанието на тази кутия и знам от родители, че лично се е заемала със случаите В нея. Това дава чувство за сигурност на децата, което е много важно, като се има в предвид, че от 4.5 годишни прекарват по 7 и повече часа в училище. Имат и един червен картон в края на дневника си и ако го покажат на учителя, това значи, че са силно притеснени и искат да говорят с определен член на екипа на училището, като в началото на годината всяко дете си беше определило кой е това за тях, моята дъщеря си беше избрала директорката , но можело и всяка една учителка...