За образователните системи по света и у нас

Аз съм виждала един ужасно груб треньор по плуване как тормози децата и точно той е най-търсен и препоръчван от родителите. На моменти ми се дореваваше като го гледах как се държи с 4-5 годишни деца.
Но не е случайно, че точно неговите услуги са най-търсени, българите са научени, че успехите стават с грубост, другото са лиготии.

Споделям впечатленията ти.
Щерката (2 кл.) тръгна на баскетобол тази уч. година и след 3 посещения преустановихме. Харесва играта детето, но не можа да приеме виковете на треньора.  Сега е на спортни танци и се чувства добре за сега.
Ние сме от лигльовците значи. 

Кое е грубост и кое лиготия е въпрос на субективно възприятие. Това, което на теб ти се струва грубост, за друг може да не е и тогава то наистина не е и не натоварва "потършевшия". От друга страна това, което за теб е нормално, за друг може да е лигавене. А защо родителите търсят такива треньори ли? Ами например докторите в Пирогов масово са грубияни. Но ако си счупя нещо и имам нужда да ме оправят за да мога да ходя нормално ще отида в Пирогов, а не при някой мазен и любезен лекар в частна клиника, който ще ме остави саката.

Изобщо не е субективно. Откровено груб си е човекът. Пердаши ги през ръцете с един прът, ако не правят нещо както трябва, а те плачат. Крещи им много злостно.
Писала съм го това преди време, но видях как един баща си записваше при него децата - момиче и момче - близнаци. Треньорът се наведе, погледна момичето от близо в лицето и каза "Гери, ти ревла ли си?".
Един вид, ако си някоя ревла, няма да издържиш психически на моите тренировки. Аз вече ги бях виждала какво представляват и тръпки ме побиха.
Излишно е да казвам, че отборът на този треньор печели състезанията. Азиатският модел на подготовка си има своите предимства, когато търсим победата.

Има една планина разлика между 'азиатския модел ' и чистото тормозене, обиди , физически наказания и присмехулно-подигравателните подценявания .

Радвам се ,че не живея в страна където това се толерира и намира за нормално.

понеже стана дума за извънкласни занимания, аз съм много недоволна от тукашните. Говоря за плуване и футбол. Всъщност навсякъде е лиготия и фън, спортните резултати са много съмнителни, яко се работи само в триатлона за тийнове. Всичко струва ужасно много, тройно над Бг, че и повече. По плуване сменихме 4 треньори по тяхна вина, никой от децата не напредна, накрая лятото отидохме в София на басейн Спартак и о, чудо, всеки от тримата показа напредък.
треньорите ни по футбол са много готини, много ги харесвам, 3 години сме с тях, но проблеми в администрацията развалиха почти готов отбор и всичко отначало.
няма къде да се играе шах. В училище постоянно вдигат възрастта за шахклуба, вече е 6 клас. В София попаднахме на готини навитаци, млади треньори, разумна цена, далеч от лъскава база - което само ми говори, че там се играе - не е имало грубости или простотии. И там ходят и 6годишни деца,които знаят защо са там
В музикалните институти тук половин час пиано струва 60 лв в бг пари, на 7 ноти се отделят десетина урока, сакън, да не пушнеш детето. Навремето 7те ноти се преподаваха в 1 урок. Не се изисква от децата да се упражняват между уроците. Децата масово са научени да намират новостите too hard.

азиатския модел е друга бира, аз лично не смятам за проблем някое корейче/японче да е по-успешно от моите. Ама и индийците навлязоха в азиатския модел, много натискат децата си.

За мен няма кой знае колко голяма разлика. Четох книгата за майката-тигрица и там имаше и тормоз и подигравки и физически наказания - всичко. Тотален child abuse.

Ние сме попадали на различни треньори. Моето дете се стресира от грубо отношение. Точно по плуване в Спартак треньорката ни имаше невероятно търпение и подход към хлапето и я пушваше спрямо индивидуалните й особености.
 Ако се тренира професионално, е нормално да ги натягат повече. Нешка Робева колко я критикуваха, че ги бие. Не го намирам за нормално, но то и целият професионален спорт не е много нормален и не води до здраве.
Въпросната майка тигрица не е наред според мен. На три затворила отвън дъщеря си при минусови температури по блуза, защото не искала да изпълнява нещо.

Не разбрах как децата не се изпускат от поглед, а детето на Контеса на 4г е трябвало да се придвижва самО в сградата и не е могло да си намери стаята? И защо всеки път е била различна учителка?
На мен целият разказ ми звучи много притеснително за едно 4годишно. Ако беше тук, щеше да се вдигне голяма олелия.

След като болшинството родители не се интересуват какво учат как разбират, че се учи качествено?
Ясно е, че децата могат да разкажат нещо, но пък не винаги имат правилна преценка и понякога притеснителни неща им изглеждат нормални.

Повечето родители се интересуват, какво се случва в училище.
Питат какво трябва да знае детето им и как да помагат у дома.

Коментар по първото - и аз не го разбирам и не го приемам. аз съм майка тигрица, но не прекалявам. Имам доста реална представа за възможностите на детето си и не я карам да надхвърля себе си в пъти. Просто искам да покаже най-доброто на което е способна, което при моето дете означава да я побутваш.

По вторият цитат - ами хората не ги интересува! Тези, които ги интересува си се интересуват и си участват в учебния процес.  

И аз не разбирах и след като си прочетох поста пак си спомних колко притеснена се чувствах .
Започнаха годината с учителката си и след няколко дни тя се разболя и две-три седмици имаха в класа все заместници и то нови всеки ден , които са там за ден и нямат кой знае каква представа за класа .
То никой нямаше представа ,дори и учителката им , защото тъкмо бяха започнали.

И уж след часовете учителката на един от предучилищните класове (общо бяха 3 класа  с по 2 учителя )  трябваше да събере децата от сградата на малките ,да минат през сградата на третокласниците и през другата на големите 6токласници , да ги изведе по  коридорите до правилната стая ,но този ден никой не дошъл и тя и още едно мъниче сами се лутали из коридорите в момент ,в който всички класове излизат навън.


Уж всичко беше уредено от преди започването на учебната година и ние ходихме на 3 пробни дни където и показах всичко кое къде е като столова, тоалетни, салон за игра , фонтани за вода, съблекални, библиотека и т.н. ,но явно са имали нужда учителите от време да се координират действията . И децата имаха нужда повече от всякога когато започват в ново място и са толкова малки.

След няколко месеца отработиха система за изчакване на всички ученици да тръгнат навън докато малките стоят строени на пода седнали с чантите и якетата и изчакващи и групичката с мъничетата да върви с учител по празните коридори ,но сърцето ми се свивало всеки пък по това време дали ако пак стане това тя ще намери сама стаята ,която е в друга сграда и се минават доста коридори, аули и стаи и дали няма да плаче в някой ъгъл тихичко докато някой я намери.

И самият клуб не беше с много добра грижа и я отписахме след няколко месеца ,а спрях работа и така .

В Пирогов има горе-долу равна вероятност да те оставят саката, но освен това ще те овикат. Няма никакво извинение за отвратително и нечовешко отношение и това, че си добър специалист не те освобождава от това да си човек. За треньора дори не ми се коментира, просто недоумявам защо някои хора изобщо се захващат да работят с деца.

Извънкласните занимания са част от образованието на детето, затова смятам че двете са неразделни...  каквито и учителите, такива и трньорите, такова и обществото, грубо, агресивно и незачитащо индивида, живяла съм достатъчно при комунизма и после и причинно следствената връзка е ясна, нямам идея само как може да се подобри... Моята дъщеря играе тенис от 4 години, на дъжд, вятър, скреж, болна, на антибиотици, никой не може да каже, че е лигла, дори лично не беше понесла обиди, но поражението беше голямо... Била съм на няколко места, както казах, и съм била изумена, и си оставам такава...
Черна станция, моля не ми обяснявай подобни небивалици, някой определения и отношения означават точно опеределено нещо/неща за всеки нормален индивид... И дай да не минаваме на тема здравеопазване, моля ти се Точно в Пирогов преди години един го заплаших с  физическа разправа, за да си свърши работата  Четох те и в други теми, не се заблуждавай, че който живее в чужбина, живее на Марс и нищо не знае за Бг, много си далеч от истината, повярвай ми

По темата с образованието, да се върнем там, ние получаваме в началото на годината таблица по срокове, по предмети, какво трябва да знае/може детето в края на всеки срок. Извън това говорим с българската учителка какво се очаква, че там е пълна неяснота с тези разминавания на години и класове... Родителските срещи са за ориентир, по една на срок, и са в конфигурация учител-родител-дете, от тази година се очаква да ни казват и негативни отзиви, ако има такива, досега ги спестяваха... поне това е инфото от майки с по-големи деца в училището

Ако си позволиш да проявиш грубост или повишиш тон на дете/деца и си учител - сам си пишеш уволнението. Но пък не съм виждала тук разглезени деца до степен да не слуша учител/треньор.

В края на преходната година се дава book list и родителите закупуват учебниците. Имам два месеца лятото да ги разгледам, да потърся и в БГ сборници и литература.
Накрая на учебната година дават school report за всяко дете как се е представило освен в класната стая по предмети, така и какво участие е взело в игрите, как се отнася със съучениците си.
При нас родителската среща е една и без присъствие на дете. Напълно достатъчна ми е.

Грубоста и насилието може и да са метод за постигане на някакъв успех, но не са единствените...
Когато Нешка Робева беше във вихара си на треньор, аз също тренирах "професионално", но друг спорт. Да - виждала съм да бият гимнастички, боксьори от ниските категории и т.н., но не съм виждала бити гребци, или боксьори от по-тежките категории... Много е лесно да си груб с 30 кг. гимнастичка, но изобщо няма и да си помислиш същото ако застанеш пред 2м. тинейджър гребец....
Този толкова велик и препоръчван от родителите треньор колко олимпийски или световни шампиони е създал, че е станал велик  Този толкова велик треньор дали ще може с тези си методи да работи с 14-15г  То е много лесно да обиждаш и биеш 4-5г деца  Родителите харесали и избрали този треньор - лично аз не ги разбирам - в крайна сметка си водиш 5г. дете за да се забавлява и да се научи да плува, а не да разбива световни рекорди. Да не говорим, че спорта, дори професионален е до време, а травмите в/у детската психика - за цял живот...Изобщо не мога да си представя да си оставя детето при такъв индивид, дори и да е "най-вървежния"! Пък нека да е "лиготия" това ми поведение!
Те това е проблема - както този треньор, така и много родители считат, че боя и грубото поведение са възпитателни и градивни... То и за това една детска постъпка за едни родители е "тормоз", а за други нищо съществено, част от ежедневието.
Децата не се изпитват и не им се пишат оценки както в Бг - децата периодично правят тестове и се определя текущото им ниво и се поставя цел за следващото ниво.  При нас не ни дават предварителен учебен план. Още първата учебна седмица си правят входящите нива. Месец след началото на учебната година има ден за посещение в класната стая - всяко дете си е подредило тетрадките и си чака родителя - сядате си двамата и детето разказва и показва какво са учили. На етикета на всяка тетрадка по съответния предмет пише нивото покрито от предния тест и заложеното ниво за постигане. Детето може да е на различни нива по различните предмети. Седмица след това посещение е родителската среща - можеш да си с детето, или без него. Предварително си запазваш 15мин от графика за родителската среща в удобно за теб време. Учителката ти обяснява постигнатото ниво на детето и дали е под очакваното за възраста му. Разяснява кои са силните и слаби страни на детето при обучаване и на какво трябва да се наблегне, за да може успешно да повиши нивото си. Учебната година е разделена на три срока и такива посещения за разглеждане на тетрадки с последваща родителска среща са 3.
Разбираш, че се учи качествено от това, дали детето ти покрива националните нива за възраста. При нас са двама учители в клас - има помощник учител, който работи с децата под нивата, а ако няма такива - с по-ниските нива. Децата учат в една стая, разпределени по масички според нивото. Първата година сина ми не знаеше езика и съответно беше мнооого под нивото - имаше учител, който се занимаваше само с него.
В края на годината получавам рапорт от училището - на първа страница има информация какви са националните нива, а след това са описани всички предмети с постигнатите от детето нива, показани силни и слаби страни, препоръки/за всеки предмет отделно/, както и характеристика на поведението му и способноста му за работа в екип.
Българско училище сина ми не посещава - при нас няма. Взела съм му учебници от Бг, но пък той е учил 1-ви и 2-ри клас в Бг и може да чете и пише на български, както и е свикнал с учебниците.