За образователните системи по света и у нас

Наистина си чела избирателно...Говорихме, защо деца на по-малка възраст тук, решават задачи от материал за примерно 9-ти бг клас.....Начина и последователноста на преподаване на материала е различен...Точно това визирах, че сте се съсредоточили до къде стигат децата, а не как....
Разликата в двете системи за нас беше доста голяма - писах вече, че малкия дойде тук след 2-ри завършен бг клас - тук в Y4 - децата работеха с дроби, отрицателни числа, десетични числа, познаваха 3D фигурите...Писах вече и за разликата в четенето и стимулирането към четене....Да - децата тук четат много повече от децата в Бг на 10г. - четат и в училище, имат си библиотека във всяка стая. Никой не кара децата да четат нещо задължително - всеки чете според интереса си - важното е да заобичат четенето!
Това, което Дорет не харесва при писането с молив - за мен е точно обратното. Сина ми в Бг започна да пише с химикал в 1-ви клас - доста страници имахме задраскани с червено и трябваше в къщи да ги приписва - чете, реве, къса и пак от начало...., като резултат - написано с огромни червени букви от госпожата "Ужасно грозно пишеш".......Тук започна да пише с молив - когато започне да пише чисто, без да зацапва, задрасква - му се дава "лиценз за ползване на химикал".  Някои деца вземат "лиценз" примерно в Y2, други и до Y6 пишат с молив.....
За музикалното образование - в 1-ви клас сина ми трябваше да научи наизуст "култовата" песен "Чутурке ле Маро" - е учихме я, но детето забравило половината думи и резултата беше да се препише тази песен за следващия ден 10 пъти....е до 22часа вечерта преписвахме песента - така и малкия не ѝ разбра смисъла...Тук в Y4 си научи Коледните песни за Коледния концерт, както и ги учиха да свирят на блок-флейта, в Y5 учиха китара, а сега са на барабани - да, не свирят сложни партитури, но се запознават с различните инструменти, нотите, различните стилове в музиката...и да - забавляват се!
Физическото възпитание - ами тук нямат нормативи за покриване, докато в Бг сина ми имаше 4-ка във 2-ри клас, защото не покрил норматива по бягане..., а се беше върнал с 3-то място от състезание по карате...и тогава и сега се чудя, децата, които не се занимават със спорт как покриват нормативите?/риторичен въпрос - знам как се пишат оценки в Бг/Тук по физическо сина ми се запозна с правилата на голяма част от спортовете - практикуват ги в часа.
Писахме и за образователните екскурзии, които са част от учебната програма и се провеждат единствено и само в учебни дни.
Езиковото обучение - сина ми учи френски - за две години от които го учи знае малко повече от английския, който учи в 1-ви и 2-ри клас в Бг.....
За броя деца - ами и това писахме назад - в класа на сина ми са 20-22 деца с двама учителя. Писахме и това, че в оценката на училището влиза и показателя "съотношение учители/ученици/"
Разбира се, че си знам само моето село, но пък и училището в него работи и се оценява по анг. с-ма.....децата тук учат все пак по пощенски код - няма как да си запиша детето в училището на Дорет.
Дорет като учител може и да е неудовлетворена, но аз като родител съм - детето не пише до среднощите домашни, ходи с желание на училище и се чувства прекрасно. Доволна съм и от постигнатите му резултати!

Ние, живеещите в България, говорим най-вече за математика по две причини:
- Перспективите за деца, които имат добра основа по математика от училище, са много повече отколкото перспективите за деца с уклон към хуманитарни дисциплини. Затова за нас математиката е важна.
- Ние съвсем не се фокусираме само и единствено върху математиката, но общо взето държим на три стълба, а именно математика, БЕЛ и английски. Обаче да сравняваме децата в Англия и в България според нивата им по английски или български език е тъпо. Затова говорим за математиката, която е единственото що годе сравнимо нещо в двете системи.

Сега за системата - никой не защитава нашата реалност, но смея да кажа, че по идея и стратегия нашата система не е толкова лоша и ако стратегията се изпълни резултатите са добри. Проблемът е, че поради ред социално-икономически причини идеята не може да се изпълни и разните "отклонения по места" всъщност стават правило и острови на добро образование има малко сред морето от посредственост. Но аз, понеже съм имала късмета детето ми да попадне на такива островчета и в детската градина, и в основното училище, и в г гимназията, не мога да се оплача от системата.  Още повече, че моите изисквания са концентрирани основно към качеството на преподаване и съвсем слабо към битови условия. И никак към това някой да ми гледа детето вместо мен. Русалката е на същото дередже като мен в това отношение. Други обаче, които или не са имали моя късмет, или имат други изисквания към системата, или не са доволни от крайния резултат я оплюват тотално без да се замислят, че обобщават на база на собствения опит.

П.П. Понеже Русалката даде пример с IMO и EGMO искам да кажа, че там нещата са направо несравними.
- Англия има 53 милиона население, а България 7. Но и двете държави трябва да извадят 6 или 4 деца.
- В Англия имат много повече средства за финална подготовка. А това е важно, защото международните олимпиади са си баш спортно състезание и мерят моментна форма, а не знания по принцип. У нас подготовката на олимпийците е по доста остарели методи.
- На последната IMO  нашите отидоха в Тайланд предния ден (по липса на средства) и се натресоха там на 6 часова разлика и на втория ден се състезаваха. Английският отбор беше там една седмица по-рано за аклиматизация. А нека който може да си направи сметката каква е разликата.
- По соц време имаше по-казармен стил на подготовка (както във всички спортове), а и правителството искаше да показва "витрина на социализма" и затова бяхме много по-добре (България редовно беше в шестицата, а Англия ни дишаше праха). Днес обаче не е така и разликата в средата си казва думата.

Та по тези причини не е уместно да сравняваме олимпийските отбори - те не показват ниво. Така както Стефка Костадинова не значи, че имаме супер лека атлетика Но с оглед на ситуацията в държавата и всичко писано по-горе нашето представяне си е супер. А и на IMO  в края на краищата Англия ни би с малко. Да имахме едно по-изявено дете и щеше да е обратното. Но това няма отношение към нивата на образованието. Накратко - за мотивираните и умни деца в България шансът за добро средно образование не отстъпват на никоя държава. За масата обаче е зле.

Защо само с математиката да става? Пуснах тест по английски и вербален тест за 10годишни- в същноста си те са за четене с разбиране и работа с думи - противоположни думи, синоними и т.н., както и няколко пъти писах, че те са в комплект с математиката....

Защото сериозен изпит по БЕЛ при нас има чак в 7 клас. И е на ненужно академично ниво. Има и в 4 клас, но е смешно лесен според мен. Какво да сравняваме?

Черна станция както вече доста време се повтарям - да на вратата на университета и моето и твоето дете са с еднакви шансове. Въпроса беше как дете в английската с-ма стига до тази врата и как дете в Бг с-мата...
След като Бг образователната с-ма е толкова добра, защо всеки се стреми да изкара детето си от тази с-ма /защото образователната с-ма включва от началното до висшето образование/? Защо всички се стремят /кой както може и според финансовата си възможност/ да подготви детето си за друга образователна с-ма/частни уроци, "академии", ЕГ МГ? Защо частните училища в Бг са все по някаква друга с-ма? След като Бг с-мата е толкова добра, защо "надарените" деца от Англия не се стремят към нея?

Поредната терапия. Жалко за темата ти, Контесо. Аз се отписвам.

Всеки се стреми да изкара детето си навън за висше образование. За средното не забелязвам наплив навън. И причината не е само качеството на образованието (в някои дисциплини би могло да има не по-лошо качество и у нас), а главно това, че с английска отлична диплома сравнително лесно можеш да останеш да работиш в Англия, докато с отлична българска... Та това е причината - икономическа емиграция. И затова англичанчета не искат да учат тук, за какво им е да учат български? За да останат тук на работа ли?

А и ние тук обсъждаме само средното образование. При висшето система няма - там имаме автономни университети и се сравнява университет с университет, а не системи.

Никой ли не спомена основният, икономически фактор за избор на място, където за учене на висше образование и последваща реализация?
Моите скромни изводи са, че в началната си степен бг сиситемата е предпазена от хаотичността на повечето западни такива, но в средните и последни степени на средното образование губи сериозно.

В Англия много трудно ще останеш да работиш по специалността. Връщайки се в България, имаш повече шанс поради факта, че идваш от западен университет; езикът ти вече не е на ниво английска гимназия, а обработен и без следа от езикови бариери. Това също е допълнителен плюс. Заплащането и перспективите са сериозни. Кариерното ти развитие не започва от дъното. Контактите, създадени през обучението, те правят особено подходящ за заемане на съответното място и делегирането на определени права и отговорности. Много неща могат да се кажат.

Според моя опит това изобщо не е така. Но не е по темата за да го нищим, а ако някой го вярва си е негова работа. Може да има разлика и от бранш до бранш де и някъде да е така. Но съвсем не е общовалидно.

Последните години в БГ сред познати се наблюдава конкуренция още от ДГ и превръщането им в "tiger". Не влияе добре на децата.

Преди 2 месеца дойде дете от МГ в София, което е било пред нервен срив.
Успокои се тук, нищо, че същото смята математиката тук за доста по-назад като материал.
По-добре спокойно и щастливо дете, което не мрази учението от първи клас.

Децата са различни, уменията им са различни - едни искат да са дърводелци, други ядрени химици. Едни работят добре с ръцете, други са схванати.
В средното образование тук се набляга да учиш това, което имаш желание - харесва ми идеята за transition year.

Интересен е фактът, че в Англия (споделеното от Дорет) нямало учебници и домашните се давали на хартия. Това и за САЩ съм го чела/чувала. А аз харча едни суми за учебници и тетрадки, типично като в БГ, с многото издателства. Че и тежат в раницата....

То не пречи да си скъсате съответния лист от помагалото и да занесете само него за проверка. Ние така правехме. За госпожата кофти: папки с джобове; разгръща, вади, проверява, пак ги връща в джоба за подпис от родител.

Обсъдете го на родителска. Не вярвам да ви откажат.

За стреса от ученето не е виновна системата в България, а родителите, които не признават нищо по-долу от МГ. Отивайки в Англия, вече няма значение къде си. Там всичко до време е на едно ниво, а после самата система те селектира автоматично към изоставащите или напредналите. Нямаш никакъв вариант да се жалваш, че детето ти не било обучено качествено.

Не знам как темата се обърна само за Англия, но вече става досадно и имам усещане, че някои хора мислят, че тук ядем доматите с колците.
Жалко, че няма никой друг, който да разкаже за друга държава.

Относно образователната система в България, мисля, че е крайно време да се регламентира максимално допустимият брой помагала по даден предмет. Дъщеря ми е в 4-ти клас и освен учебник и учебна тетрадка по български език има още 4 (!!!) помагала по същия този предмет. Като смахната попълва разни тестове в тях, но работата с текст- писане на такъв или преразказ е пренебрежмо малка.