За образователните системи по света и у нас

Как обобщаваш с такава лекота кой от какво се интересува в БГ? Говорим за математика  в последните страници, защото вие започнахте с нея и постиженията на изявените деца.. И не визирам този линк, а дадения от GI. Той не е само със задачи за 10 годишни деца, регламентът на състезанието си го казва, не аз. (Year 8 и надолу)

Иначе колкото и да обичам мат, колкото и да виждам, че на децата ми тази наука принципно им върви, ги насочих към езикови гимназии с идеята за добра общообразователна подготовка + език 1 (различен от английски) +език 2(английски) на ниво. Профилирането  и задълбаването в мат при желание от старна на детето може да стане и на ниво университет.

За този линк ли говориш? Ако говориш за него, то и GI е написала, че с такива задачи са отсявали на втори кръг децата/10 годишни/ за селективното училище....
За да не ми е валидно обобщението - какво мислиш за вербалните и невербални тестове за 10 годишни?

Не, за този със задaчи от Junior Mathematical Challenge.

Аз доколкото чета и този линк е от там....и пише, че е за Y8 и надолу....

Виж, наистина за последно пиша, понеже четеш избирателно, а и много задълбахме в мат, излишно е..
ОК, това е линкът, не видях в долната част теста, а само регламента. Нейният, пуснат по-рано днес, беше без тази първа страница.  И ОК, деца в Year 8 на 10 години ли са? Материалът при такива възрастови граници  няма как да не се  съобразява  И с най- големите.. Тоест на колко години е такова дете в Year 8, в Ирландия май и Year 9?

Писала си назад  за някаква съпоставка на време. Ама аз изрично  казах в тогавашния  си пост, че съм намерила само двете задачи за пълно  разписване, а те са  винаги предхождани от тест с кратко време за работа. Тези две задачи, особено първата,  е немислимо да ги наречеш тестови, опитай си силите на голям човек с икономическо образование с първата..

Случайно видях темата, отне ми няколко вечери да прочета до тук, не мислех да се намесвам, но не се сдържах.
Бях начален учител в България 20+ години, работих в най-доброто училище в нашия областен град, бях и за малко експерт. Сега съм в Англия, пак начален учител, все още не двуцифрено число години. Дъщеря ми е почти на 11, У6, с нея съм минала целия начален курс, никога не е живяла в България, ако това има значение. Та мисля мога да говоря за българската и английската образоватени системи от първо лице, като участник, а също и като родител.
Първо за английската.
Децата започват училище на 4 навършени и 5 ненавършени, разделната дата е 1 септември. Това е ресепшън клас. Към повечето училища има и нърсари класес, или прискул, 15 часа седмично, от догодина , ако не го отложат пак ще е 30 часа. Има ги и в нърсарите, или както ние им казваме детските градини. Това е при навършени 3 години, може да започнат септември или януари, зависи от училището. Моята дъщеря влезна в училище на 3 години и 1 месец, с униформа и чанта и веднага и връчиха книжка да чете. След ресепшън са годините, началното училище е разделено на 2 кей стейжа, У1 и 2 са КС1, У3,4,5,6 са КС2. Всеки стейж завършва с национален тест. Резултатите от теста в У6 и Офстед доклада показват нивото на училището. След началното училище е секъндарито, не гимназия, тук гимназии няма. Децата имат две възможности, да кандидатстват в държавно секъндари, просто се заявяват училищата където иска детето или в началото на У 6 да отидат на изпити за грамар скул. Това са училищата дето Калинката нарича селективни, тук този израз не се използва.
Малко повече инфо за грамар скул. Това е остатък  от миналото. Преди години началното училище е завършвало с тестове наречени 11+, сега им казват САТ. На децата с най-добри резултати са предлагали, ако желаят да кандидатстват в грамар скул, секондари училища с много по-добра подготовка на учениците и продължаване на образованието в университети. Или както казват тук по-възрастните просто държавата си е подбирала умните деца и си ги е обучавала. По някое време решили, че вече не им трябват толкова умни деца и започва закриването им. Сега са останали около 160 из цяла Англия, повечето са съсредоточени около Лондон и в Североизточна Англия. Приема е с изпит, а подготовката започва още от У3-4, с частни учители, доста пари и доста работа за детето. Те дават добра подготовка, но това не значи, че децата от кварталното училище не могат да постигнат същите резултати.
Секъндарито скул е У 7,8,9,10,11 - завършва с т.н. GCSE, еквивалент на нашите матури. След това отново имат две възможности - колеж или сикс форм. Всъщност и трета, да се влеят в армията на уайт траш. По закон тук на следващия ден след 16-тия рожден ден имаш право да напуснеш училище. Дотогава училището е задължително. За колежите и сикс форма се кандидатства с резултаите от GCSE. Колежите ги има във всеки град, те подготвят квалифицираните работници, 1 или 2 години са, нещо подобно на нашите СПТУ. Сикс форм е 2 години, обикновено като продължение в секондарито. То е с академична насоченост и накрая завършва с тестове, т.н А левъли. Само с  тях може се кандидатства в университет.
Не искам да ствам досадна, това е засега за системата тук. Ще продължа след това за началното образование тук, там работя.
Ето нагледно в няколко таблички това за което писах.
http://www.slideshare.net/moralesloreto18/educational-system-of-united-kingdom

Дорет, интересен пост, мерси

Ето това имах предвид, дете в Y6 e на 11 години, значи в Y8 е на  около 13, плюс/минус малко. И не може регламентът да допуска явяването на 13 годишни деца и съдържанието на теста да не е съобразено с материала, изучаван от тях. Иначе явяването им би било безпредметно, ако сложността на задачите е само за предходни класове. Тоест въобще въпросните задачи не са насочени към  само 10 годишни (а на практика и към деца с 2-3 години по-големи), както беше казано..

Дорет, обратно на логиката на Ladybird, че всичко живо  в БГ се фокусира само над математиката, ще помоля при желание от Ваша страна  за инфо как стоят нещата с езикови училища и такива за изкуства. Още повече, че с опита си в БГ, макар и на начален учител,  имате ясна  представа как те функционират тук. И дано и по този параграф не почне надскачането кой пее, танцува или свири по-добре, кой на какво ниво по Европейската езикова рамка е усвоил чужд за страната език и каква  чуждестранна литература чете безпроблемно  на 10 години в оригинал..

Разгледах табличките в линка на Дорет. Това, което ме впечатли, е броят на децата в клас. За основно образование - 26, а за прогимназия - 22. Едно от нещата, което прави преподаването в България неефективно, е че няма класове с по-малко от 26 деца в прогимназия. Всеки нов випуск в България е малко по-шумен от предишния и тази бройка деца в клас наистина прави нещата по-трудни. Веднъж част от децата бяха на състезание и се работеше с по-малко деца в клас. Нещата бяха несравними! Наистина е наложително да се намали броят на децата в прогимназия, за да е от полза за самите тях.

Мама Фурия, не съм сигурна, но като че ли имаше  законово долна граница за съществуването на паралелка. Не помня каква е, но е някъде под 20 деца. Но горната граница  в прогимназиална степен не се ли определя от директор (а и гимназиалната всъщност)? И не обяснява ли това разликата между брой деца в паралелка в едно училище и брой деца в паралелка в друго? Моите деца в периода 5-7 клас бяха  в паралелка с 22-ма или 23-ма.

Е, и вие ли не спите
mama furia не знам къде си видяла за броя на децата в клас, но тук максимумът е 30, + 1-3 в повече, ако общината разреши, тук общината се грижи за бройката. Само не знам в сикс форма колко са.
В България, докато бях там максимума беше 24 в начален курс, 28 в прогимназия, мисля, че още е толкова. Аз когато бях в първи клас първия учебен ден бяхме 48 деца, учителката ни се чудеше къде да ни сложи, изпратиха 8 в другото училище и така 4 години 40 ученика, и не само ни научи да четем и пишем, но и ни даде стар да станем успели хора. Но времената са други, нещата са несравними.

пенсионирана русалка тук езикови и специални училища няма. Знам, че има 3-4 специални музикални училища в цяла Англия, но там влизат наистина супер надарени деца. Впрочем тук на езиците не обръщат никакво внимание, в началното училище учат, ако има учител испански или френски. В секъндарито от У7 започват някакъв език, обикновен испански или френски, но часовете са толкова малко, че толкова и го научават. Тук са на максимата "защо да уча друг език  като цял свят учи английски." Вчера питам дищеря ми какво учиха по испански, четвърта година вече, ами освен хола и да брои до 5 нищо не знае, а според репорта от миналата година едва ли не говори свободно испански. Питам я учителката ви знае ли испански, отговора е "ми тя нищо не знае".

Преди да продължа за образованието тук само едно уточнение. Пиша за масовото начално образование, впечатленията ми са от доста училища, живея в района на Бирмингам, а тук може да се каже е истинската мултинационална Англия. Малко по-различно е в Лондон, много по различно е в селото на Калинката, ама тя си знае само нейното село, а несравнимо е с частното училище на Цветак, удобно забрави да го спомене. Та в едно 80% включвам и Лондон образованието е както при мен.

Намерих си постове от 2008 година, когато обсъждахме образованието по света в чужбинския форум, мнението ми от тогава не само не се е променило, но и ме накара колкото и да обичам професията си да работя сега основно в Early Years - 3-5 годишните, там поне съм с чиста съвест, че не осакътявам деца.

Аз ще го "разнищя" вече като български учител с много опит и отскоро като учител в английско училище. Говоря само за началното държавно училище, там ми е опита. Няма да сравнявам двете образователни системи, пропаст непреодолима.
Започвам с неписаните цели на английското образование, да научат децата, че те са част от едно стадо и всичко трябва да се прави по дадените инструкции, знанията са на втора линия. Денят започва със събиране на цялото училище в асемли залата и там 20-30 мин. се "чете морал". В началото това ми напомняше за някаква секта, учениците седнали на земята и слушат проповедта на гурото.
Ако детето му се учи да учи, ако не ОК, ще го избутаме до края. Мери е споменала за спираловидния принцип, но го има само на книга, превърнал се е в един огромен омагьосан кръг.Още в ресепшън клас (задължителния) се започва с азбуката, пак се учи в 1 и 2 година(клас), като междувременно се дават да се четат книжки и след това се проверяват как четат, без да им е обяснен и показан дори начина на четене. Важно е да е прочел книжката, да е отбелязано в рекорд бука и рекорда на учителя, че е well done, great или excellent. Най-слабата оценка е опитай отново. Учениците нямат оценки, нямат и амбиции за повече знания. И за най-малкото направено нещо се похвалва. Изискванията на учителите така са занижени, че учениците са със самочувствието на многознаещи и недостижимо велики.
И още с влизането ми в училище бях шокирана, учениците седяха на килима с кръстосани крака и учителят седнал им обяснява. Разбира се имат маси и столчета, но там се сяда само когато се пише или рисува. часовете са по  50-55 минути, но дефакто по-малко от половината време се оползотворява за нещо полезно. А следобедите са чиста загуба на време. Всъщност началното училище донякъде се е превърнало в една голяма забавачка. Децата започват училище на 5 години, много често дори и ненавършили, и прекарват от 9 сутринта до 3.30 следобед. Следобед направо спят.То и затова няма домашни, ама няма и учебници. Всичко е на листове залепени в тетрадки, но те стоят само в училище. И тук пишат с моливи, самия ужас, пишат, търкат, пишат търкат и накрая не можеш да разбереш какво е написал.
Пишат се рекорди, това е всъщност инфото за родителя. И разбира се всичко, което правят по арт и дизайн се носи в къщи, често направено с дейното участие на учител, помощник учител, студенти и доброволци.
Но за мен изненада беше отношенията учител-ученик, огромна дистанция, студенина, наистина много неприятно чувство.
Естествено има и хубави неща. Най-вече материалната база, всевъзможни помощни материали за учителя, лаптоп за всеки учител, смарт борд и компютър във всяка класна стая, компютърен кабинет и много компютъни програми за обучение.
Мога още много да пиша.Разбира се това е мое лично мнение, все пак съм била действащо лице в повече от една образователни системи. Имам и приятели българи също учители тук и те могат да се подпишат под това което съм написала. Може би някои от думите ми ще прозвучат за някои доста пресилени, но това е истината.
И съм в дълбок размисъл да продължа ли този театър или на стари години да си сменям професията. А толкова много обичам работата си с децата... Sad
Първите не дни, а седмици излизах от училище и плачех, така исках да съм си с моите ученици.Но тези с които бяхме приятели и си обсъждахме какво ли не. А през ноември когато си бях в България тези деца дойдоха в къщи да ме видят и ме разплакаха с "Госпожо, още ни липсвате".И това 5 години след като ги оставих. Тук съм сигурна, че такова нещо няма да се случи, абсурд е. Просто отношенията са други, всичко е по писани правила, но без капка чувство или емоция. За мен е непонятно как може да се накаже едно 4-годишно дете с отстраняване от училище и то за седмица. И това два месеца откак е постъпило в това училище като ученик. Наистина има трудни деца, но къде е учителката му и как така нищо не направи това дете да престане с недотам добрите прояви. Тук не се прави нищо за да се предотвратят такива прояви, чака се само да се случи нещо и хоп, наказание.
Парадокс е, че родителите са в пълна заблуда и неинформираност за децата си и тези 10 минутки 3 пъти в годината са нищо.

Да допълня сега след 7 години, мога много да пиша. В началното училище тук всяка година се сменя  учителя, учителите си остават на същата година да преподават, а децата при друг. А в училището на дъщеря ми випуска е 45 деца, едно и половина ентри му казват. И всяка година тези 45 деца се събират и разхвърлят наново в 2 или 3 класа с предишния випуск. И всяка година беше голяма драма.
В началното училище няма оценки, то и в секондарито няма, учителите нямат право да казват в прав текст лошо за детето. Децата се разпределят в групи по левъли и се работи на едно ниво с цялата група. Тези групи ги определят още в ресепшън клас и придвижването им в по-висока група е почти невъзможно, просто се работи на нивото на групата. Беше спомената за спираловидния принцип, тукашния няма общо с какъвто и да е спираловиден принцип, подхвърля им се нещо, кой запомнил, запомнил, догодина пак. Таблицата У6 още я учат, дробите вече трета година и пак нищо не знаят. Още от ресепшън почват да смятат на пръсти, даже и таблицата, и в У 4-5 трябвало вече да оставят пръстите. Ами как се оставя нещо запаметено. Нищо не се учи наизуст, едно стихотворение даже, не се развива паметта, не могат дори таблицата да запомнят. Даже и мениджъри може да видиш да смятат на пръсти. Няма градация на материала по трудност, няма затвърдяване на ученето, всичко е едно повторение до втръсване. Децата имат желание и потенциал за учене, но това не им се предоставя. Често им е скучно в училище, те са от 4 годишни там, игра и повторение, учене и работа по инструкции, това знаят и  не се изграждат никакви навици за учене, за тях училището е едно задължение. Впрочем децата знаят какви са им задълженията, написани са къде ли не, но не и правата си, или какво им е разрешено.
Тъй като нямат учебници всяко училище решава кога какво да се учи, важно е материала за У1 и 2 да се вземе до тестовете, и след това другите 4 години до САТ тестовете в У6. Та често се случва, ако се мести дете от едно в друго училище да има разминаване в ученото, понякога и драстично.
Четох назад, някой твърдеше, че още в началото се учат имената на буквите, няма такова нещо. Пее се песничката за буквите, но ей, би, си се споменава чак в У5, не се учи. Впрочем от известно време някои капацитети ту са осъзнали, че фоникс системата е по-добра и сега вече всички училища работят по системата RML.
Спирам до тук, за българското образование ще пиша утре. Досега не съм срещала във форума друг учител работил и в двете системи. Много пъти съм го споменавала българското начално образование е на светлинни години напред от английското, защото е образование, а не гледане на деца и между другото учене. Това до един го споделят мои колеги работили като учители в България и живеещи в Англия.

Тези, които са чели Дорет, можехме безпогрешно да предвидим какво ще напише. Как пък нищо хубаво няма в система, която "произвежда" топ специалисти? Едва ли всички са учили в частни училища до Y7.
Не зная, нямам лични впечатления от системата, но предполагам, че както английското здравеопазване, няма нищо хубаво, а тълпи от българи се местят там. Защо ли?

Има бе, родителите са рахат  

То там всички са рахат, ние да му мислим  

Русалката, последно казвам и спирам, че няма нужда вече. Линк-а, които пуснах е нивото на математика за кандидатстване в грамар училища в/около Лондон. За да влезе едно дете на 10-11г (началото на Year 6) в такова училище (супер-селективно, тоест без значение на пощенски код, къде живее; 600-700 места за цял Лондон 8 милиона) то трябва да е на такова ниво. Нямам опит с други области как е и какво се изисква.
А че теста казва Year 8 и надолу, то е за училищата, тъй като тук колкото и да се чудно явно на бълг. родител, учителя решава кое дете да отиде на олимпиада. Едно време и в България беше така 

Doret добре че обясни да се успокоят мамите, че е леш тук в училилище. Но и в детската градина е ужасТ нямат креватчета децата спят по пода на душеци. Сополите им текат и пак ги пускат, абе и по чорапи/боси ходят без чехли....

Завиждам много за незадължителния обеден сън аз. Това бе най- големият кошмар- моят и на децата ми. 
Както и принудителното стоене на чин за малки деца не ми допада.