Обвинявам мъжа ми. Той е човека, който трябва да постави границите. Нещата са натрупани.Давам си сметка, че е необходимо съвсем малко за да прелее чашата.До сега аз отстъпвах заради всеобщия мир и разбирателство. Качиха се на главата ми. От момента, в който заявих позицията си и започнах да отстоявам интересите ни, аз станах още по- черна. Категорично съм заявила, че докато не видя промяна в отношението към детето/знаете историята там/, няма да отстъпя. Считам тези неща за нередни и се противопоставям.Не е заяждане от моя страна, нито е дребнавост, още по- малко отмъщение.Не мисля, че съм такъв човек. Аз приех думите на мъжа ми като обвинение. Сигурно се е издразнил от обаждането им и тонът между нас загрубя."Моля те, не се занимавай с тях", приех като заповед.
Конкретно за ситуацията. Да. Можело е да съобразя, че бих накърнила нечии чувства, но съм пропуснала. Харесала съм...едно дете, родено доста след разправиите им и нямащо вина за това. Бях забравила за търкания между свекърва ми и въпросния брат в деня на изписването на детето на зълвата. Брата защитил брат си/зета/, кой какво казал...не съм присъствала и не знам, но от тогава и той станал "враг". Комуникацията ми със семейството на зета е била "здравей-здрасти".От раздялата на зета и зълвата, нито съм ги виждала, нито чувала. Аз проблем с тези хора не съм имала. Уважавах зета, споделял ми е неща...Но до толкова. Тайничко му бях благодарна, че го има, защото докато той беше там, свекървата не се занимаваше с мен-имаше си нова "жертва" .
Добре.Може да съм сгрешила, като не съм предвидила, че мога да накърня нечии чувства...Издразних се на заформената интрига... Звъни се аламинут с оплакване, обвинения и вероятно изисквания...поредните. Издразних се от факта, че се опитват да диктуват с кого да комуникирам/в случая въобще не става въпрос за комуникация/. Затова е и моята обратна реакция- на изрепчване. Издразни ме и това, че зълвата уж се дразни от тях, но ги държи в листата си, а към мен се предявяват претенции.