С какво ви дразнят свекървите- 50

Добре де, опитай се да се поставиш в моята ситуация. Ако мъжа ти ти каже "Ами то и аз не искам да е на баща ти честно казано, ти му каза, ама ние не се бяхме доразбрали.."

Което не е вярно, бяхме се разбрали още преди да забременея и като разбрахме пола пред мъжа ми се обадих на баща ми... И как да си държа на моето като ще знам, че на мъжа ми не му е добре така... Сега на мен не ми е, ама на. Хормони, бременности мекушава си бях, знам. Съжалявам, че така  постъпих, ама не си мисля, че щях да се преборя с него и без това.

Аз в тази тема рядко се обаждам, но последните истории за пускането на зълвата в спалнята и смяната на името ме потресоха и отвратиха. Мъж, който не може да държи мама и кака вън от спалнята си (и в буквален и преносен смисъл) за мен е абсолютен п...о! 

Котаранка, без да искам да кажа нещо лошо, но вие сте си виновни. То бебето в корема още, вие раздавате имената на бабите и дядовците. Не се прави така, поне за второто да си знаеш. Като се роди, пък си го пиши както сте се уговорили с мъжа ти /или както си решиш на момента/ и после съобщавате на родата. Що биете тъпана за нероден Петко?

demmy., примера с баща ти е съвсем различен. При нас АЗ я каня, посрещам подобаващо. Никога не съм отказала покана от нейна страна, никога не съм разваляла нечий план за срещи с родата. Виж, обратното не е меродавно, но както и да е.

Аз тази тема я преглеждам като развлекателно четиво и не пиша, но постовете на Котаранка буквално ме гипсираха.
Момиче, не мога да разбера - как изобщо допускаш подобни простотии!?
Не мога да си представя някой, независимо кой, да ми влиза в спалнята, какво остава да извършва нещо от този род. Да прави каквото си е наумил в дома ми изобщо.
Толкова ли не можеш да кажеш НЕ?
Дори самият факт, че някой си е позволил да ходи на такова място ( врачки, баячки и пр.), ще е достатъчен повод да бъде прекъснат всякакъв контакт с подобен човек.
Ти защо си се омъжвала, ако отношенията с мъжа ти са на основата на постоянна борба? Не мога да си обясня такава връзка.
Питаш кой как би постъпил - както се поставиш, така ще се отнасят и с теб. Няма такава селска идилия като твоята история и не го казвам с лошо чувство, напротив.
"Удари по масата" на този кретен, който наричаш мъж и игнор на всички останали.
Аз от моята свекърва не мога да се оплача, не мога да кажа нищо лошо или да участвам с някакви простотии, но това е защото не само тя, а всички покрай нас са наясно, че не могат да си развяват глупостта пред и във нашето семейство.
Не мога да кажа същото за етърва ми обаче - побъркали са я. И простотиите с името на детето, и 90% от описаните в темата са 'и ги приложили без пропуск, без жал, без мярка. 
Етърва ми е много мил и скромен човек, но и на нея все казвам да не се оставя така. Да си премълчава и съгласява в името на някакъв измислен мир и пр. глупости да позволяват с мъжа 'и такива неща. 
Дали смеят с нас обаче да не внимават...
Така, че пак ще се повторя - както се поставиш, така ще е.

Успях да кажа не донякъде, пръска само неговата страна. На него как да му забраня да се занимава с глупости? Относно врачките, всички ми знаят мнението, но чак да прекъсвам отношения... Момичето си има проблеми и търси утеха някаква. Аз лично така не бих търсила, но сме много различни хора с нея.

За името, че съм виновна е така. Но аз само исках да зарадвам баща ми, нали разбирате? Никога не съм очаквала след като сме се разбрали с мъжа ми изведнъж да стане друго. Пък най-гнусното е, че родителите му дори не говорили с него директно, а със сестра му. И уж й казали да не му казва нищо. Дали вярвам в това, най-вероятно не. Те много добре знаеха как искам да се казва детето и като изведнъж се смени името никой не коментира нищо. Абсолютна гнустотия.

А за второ дете ще има много да ме убеждава мъжа ми, на този етап нямам никакво подобно намерение. Не заслужава, честно казано. Пък и не ми помага особено.

Да, Деска, така е. Просто дадох друга гледна точка. Може да ѝ е неприятно двете да се срещате, но поне може да покаже заинтересованост. А възможно ли е да няма такава? Моята баба най отявлено си ни делеше внуците на единия и другия син и изключително рядко идваше вкъщи да ни вижда. Ако ни заведе баща ни, това беше, при това, когато бяхме вече поотраснали. Другите внуци ѝ бяха приоритет. Нищо, че сега не я поглеждат, но това е друга тема  
Разбирам, че ти е криво, но нищо не можеш да направиш, насила хубост не става.

От това "как да си държа на моето като ще знам, че на мъжа ми не му е добре така" сега на теб ти е зле, а на него нито му пука, нито го оценява, да знаеш. Тези компромиси дето ги правиш и сигурно си мислиш, че видиш ли пазиш мира и спокойствието, а мъжът ти сигурно му е по-добре - дълбоко грешиш, само себе си тровиш и търпиш, а той го приема твоето съгласие като даденост. Надявам се, да го разбереш по-скоро и да се отърсиш от това желание да си по-добра в чужди очи и да правиш някой щастлив за твоя сметка. Въобще не ти го казвам с лошо, много е неприятно в един момент да осъзнаеш, че си правил жертви и си се измъчвал за този дето клати дърветата. За съжаление.

Приемам, че може да й е неприятно да се срещаме, няма как да знам наистина какво й е. Държим се съвсем дипломатично една към друга, то това е ясно. Няма грозни сцени и скандали.
Показала съм, че може да разчита на моята помощ обаче. Винаги съм й предлагала помощ. Дори я питах наскоро дали има пари да си позволи един разход и съм й казала, че ако усети затруднение, може да ни се обади. Просто не искам да се занимавам с глупости и простотии.
Писала съм в темата за нея, може да се види какво съм правила и какво съм получавала, но не това е целта на чуденката ми.

Незаинтересованост към сина си и внучката си   Ами не знам, но пък винаги съм се питала, ако трябва да сме честни. То се вижда, че сина й е по-важен за нея от детето ни. Не мога да променя нещата. Обаче поне да не мрънка, че не я вижда толкова често, като самата тя също не полага усилия.

Така е. Чувства не можеш да вмениш на никого. 

Деска, не обръщай внимание. И аз често се питах как може да виждат рядко внучето си, а на думи да умират за него. Техен проблем. Гледах да не си го слагам.
А относно кой как те гледа и неприятни гости. Ако толкова много искаш да видиш сина си и внучето, има начини. Може да се видите и навън, не е казано, че трябва да е в дома на сина и снахата и тя да присъства. ММ често водеше детето в парка и баба му и дядо му ходят да поиграят там. Тъкмо аз мога да свърша нещо, без да са ми в краката. Когато е студено, могат да отидат в затворен детски кът. Варианти много, само да има желание.
Ние с моята свекърва сме в добри отношения в момента, но сме имали и не добри дни. Заровили томахавките, надявам се да не се променят нещата.

То така се и получава повечето пъти, все себе си пренебрегвам заради някого. Работя по въпроса обаче 

Не си личи, а и от споделеното виждам, че той не уважава жертвите, които правиш, смята ги за свое неоспоримо право.
Мн ще си патиш с тази твоя мекушавост.

  Начини много, но само ако има желание, така е.
И моята баба като ни видеше, се почваше ох, ах, но ние си знаехме истината.

Прави сте момичета, може би аз не трябва да се ядосвам за тези неща, но ми тежи.

Ето, например решаваме да отидем при моите родители. Детето почва - кажи на баба да ми направи от нейните палачинки и нейната баница и не знам какво още, щото е на баба. Аз ги правя същите неща, но друго си е като знаеш, че баба ги прави специално за теб. После почва - дядо дали ще е ходил да лови рибка, много обичам рибката, която той хваща и т.н. Събираме се всички заедно, децата ядат дядовата риба с бабината баничка и всички са щастливи.

При другата - ето ти крем от магазина, черни банани на промоция и нямам бабе време сега, че трябва да свърша нещо много важно. А с другия внук не стоят така нещата.........

И да е само само неговата страна все тая...пак си отстъпила и този път.Понякога наистина няма как да си добра,просто отстоявай себе си малко повече,снахите в повечето случаи са все лошите.Дори и само неговата половина пак тяхната стана-пусна ги в спалнята си.