да обсъдим и този мъж ...

Няма такова нещо като "налага се да помагаш". Ако не се справя- значи не се справя. Ще се справи с нещо друго.

Представям си какво му е на тоя татко, в женско царство с 2 дъщери и алфа-женска...

Разбирам авторката много добре за какво говори. Но мисля, че е късно за промяна. Първо защото тази инертност е въпрос на характер, второ - защото този модел на поведение и взаимоотношения е затвъждаван с години.

Наистина ли останалите смятат, че е приказно да се живее с такъв мъж?! Да, добричък е, не прави проблеми и т.н. Обаче цял живот да трябва да го буташ да взима участие в дребните и едри житейски събития и решения е ужасно уморително. И ти е ясно, че нямаш право да спираш да си активната страна, защото всичко зависи от теб. Ако спреш да си починеш за ден, два....светът спира да се върти направо. Ако искаш нещо да ти се случи - винаги ти трябва да си инициатора. И неминуемо се замисляш за чий ти е тоя до теб след като сама теглиш каруцата. Мъж ли имаш или дете?! Едва ли жената е иззела доброволно функциите на мъжа си. В началото сигурно му е давала шанс да се прояви като мъж и да бъде силния пол. С течение на времето е видяла за какво иде реч и че все някой трябва да бъде активния в това семейство, поогледала се е, че няма кой....и се е наложило тя да е силния и активен човек.

А защо все трябва да се случват активности? Нали се сещаш, че да се излегнеш с книга и вино, кафе и сериал- също са приятни неща.

Може би жената трябва да се пооттегли и да види, че всъщност от нея не зависят чааак толкова неща и ако не ръчка, може би другите ще си намерят какво да правят. Може да я изненадат.

Няма да я изненадат. Been there, done that. Изобщо не се променя такъв мъж. Първият ми брак беше така, но честно казано, бях си свикнала и изобщо не ми правеше впечатление. По-скоро при сегашния ми трябваше да свикна с идеята, че не съм сама и почивките например не се случват като кажа - на втори отиваме във Вурвуру
Щом авторката казва, че няма трети (аз също си помислих това), да не би да имат нови приятели или познати, където мъжът е по-деен и нашият герой губи при съпоставка? Все нещо е предизвикало тези размисли след 15-годишен брак.
При две деца, в подобно положение, се примирявам, сядам си на Д-то и се опитвам да търся положителните неща.

Сега прочетох пак постовете на авторката и видях, че основният проблем е финансов.
И по-точно - че той почти на изкарва пари. Ами кофти е, наистина.

Общо взето на мнението на Джулая съм.
Струва ми се, че авторката е уморена просто. Не е Слънце да огрее навсякъде.
Иска някакъв приличен стандарт за семейството си, добро образование за децата си, нормално.
Но да се нагърби сама с всичко не е лесно.
ОК, жената професионално се развива по-добре, но поне спрямо семейството си мъжът може да е по-деен.
Щом е добър човек: разговор, възлагане, и по-важното поемане на повече отговорности.
/ добра тренировка, и за тялото, и за мозъка.  /

Не е в това, което сте описали проблема. Според мен, всъщност цялата работа е, че тръпката е изчезнала. Когато има тръпка някак си някои недостатъци не се виждат. А, дори и да се виждат, не ти правят впечатление. Но след толкова години заедно, деца, ежедневие и най-вече умора, нещата вече не са толкова розови - направо са си сиви. Но не в 50, а в един нюанс. Мисля, че няма трети (поне от страна на авторката), но жената може да е изгубила тръпката, която я е движила. Смело подхождам с тази теория, защото съм на същото "дередже". Знам, че не бих се развела, но просто съм уморена. И моят мъж има много ценни качества, но и кусури, които с времето вече ме дразнят много. Просто вече не е същото. Дано да не съм права и при тях да е наистина това, което тя казва. Щото е поправимо. Трудно, но поправимо.

Според мен, според теб...всеки има мнение! Къде е авторката на темата, че нещо доскуча като не разяснява дали мислим в правилна посока?!

тук съм, но не мога да влизам често, че си е в къщи човека ...
Проблемът не е точно финансов, общият ни доход е добър. Аз и на него сто пъти съм казвала, че ако ще и на минимална заплата да работи нямам против, ако виждам, че търси по-добро, рови се, бори се, иска да постигне нещо по-добро за самия себе си. Предпочитам да виждам този вариант, вместо да стоиш на среден доход и единственото, за което ползваш интернет е спортни клипове, мъжки хобита и пр.
абе примирила съм се, то е ясно, но като гледам как и с децата отказва да учи почвам наново да набирам.

да са ви живи и здрави децата - щом могат да учат сами добре. Моите имат нужда от помощ. оставяла съм ги сами - то е едно зяпане по стените и таваните, едно разсейване и накрая нищо свършено. оценките им са по-ниски когато не се занимаваме и обратно. с моя помощ разбират по-добре материала и по оценките също си личи. четенето на книги е същата работа. сядам с малкото и четем заедно, иначе не става - държи си книжката в ръце и дотам, акъла му е съвсем другаде.
когато съм болна и лежа ядат нон стоп препечени филийки с масло, защото мъжът ми не може да готви.

като питате защо чак сега се сещам да се ядосвам - казах го вече защото сега ми се понатруваха годинките и тялото си каза своето. аз и преди си правех всичко това, но не го забелязвах някак си, защото бях млада и не ми тежеше. сега се изморявам по-лесно, а и си докарах болести. всъщност това последното отключи яда ми най-много. говорим за това - всичко разбира, много е мил, казва ми "знаеш, че ако можех да взема болестта от теб и аз да я карам щях да го направя на мига". хубаво, трогващо, но ты като това разбира се не може да стане, аз си оставам с болките и задачите, а той със спорта и спокойствието.
та затова вече гледам да прехвърлям задачите, но може да ви се струва налудничаво същевременно се и притеснявам какво ще си каже, че жена му иска да му прехвърли толкова домакински труд ... може би в мен си е вината че прекалено много ги мисля нещата и прекалено много се тревожа кой какво ще си помисли... даже имам някаква вътрешна вина, че съм го взела това добро момче и искам от него развитие и работа, а него не са му това приоритетите явно. а и не е задължително да бъдат. не искам да налагам насила нищо на никого, а съм принудена.

Е, дяволът явно не е толкова черен. 
Обичате се! Това е най-важно.
Сега - препечени филийки - ами вкусни са - никой няма да се гътне от суха храна. Давай го по-лежерно и ти, като него. Не се вманиачавай на тема дом - чистене, готвене, гладене и т.н.
Има готова храна, частни учители, има и жени-помощнички - господ да ги благослови.

Знам, че искаш за тези да "впрегнеш" съпруга ти, но....повярвай тепърва ще е сложно. 
А и не вярвам да се почувстваш по-добре, защото всичко ще е свършено наполовина.

Щом можеш да си го позволиш - взимай помощници и лягай/сядай до него.
Амбиции тепърва не вярвам да успееш да му надъхаш.
Имам го такъв вкъщи. Ако не съм аз да бутам....Ама той си е свикнал да го бутат още от начало. Все още поддава.

В каква област е, та не ползва нета за развитие?

На колко сте годинки?

Ох, като започнеш да се прехласваш.  
90 % от хората ползват нета за забавление. Малко са такива като теб, които от там получават сведения за най-новите изследвания,статистики и останалия булшит.

Годинките сигурно са повече от твоите, както и опита, както и грешките, както и поуките от тях. 
Ай спри се. Когато става въпрос за неща от реалния живот е по-добре само да четеш.
Виж, ако някой поиска вселенската мъдрост на едно място и в едно изречение - ти си.

Що бе, интересно ми е човек на 45 какво се очаква да научи от нета.

Аз бих могла да си живея чудесно с такъв тип мъж  Мен съвсем други неща ме вадят от равновесие 

Авторке, съжалявам, но ми се струва, че си манияк-контрол-перфекционист.

Първо, ситуацията с мъжа ти според мен се дължи основно на теб, в началото ти е харесвало ти да контролираш всичко (къде ще е почивката, какво ще ядете, кой филм ще гледате, в какъв цвят ще боядисате), а мъжът ти е добра душа и се е оставял един вид да бъде командван. С времето просто е свикнал с това, според мен и по характер лесно се оставя да бъде контролиран и ето ти резултатът. Сега вече си на години и се уморяваш по-лесно, преди не ти е правило впечатление защото си била млада, кипяща от енергия. Тоест, ако си беше останала издръжлива всичко това изобщо нямаше да ти направи впечатление.
Предполагам, че мъжът ти преди може да е взимал участие в някои начинания, но ти веднага си го парирала или си била недоволна от начина по който нещата са били свършени, за това просто е решил да е пасивен и да те остави ти да свириш първа цигулка, мир да има.
Дори и с децата си искаш всичко да контролираш и може да станат същите като баща си (няма нужда да се потим ние, мама ще свърши всичко, ние и да се опитаме тя просто не ни оставя).
Казваш, че не могат да учат сами, не могат дори да се се концентрират и да четат сами,вече си ги свикнала така и тримата явно чакат на теб и ако не си ти просто не ги виждам.

Съвети които мога да ти дам : голям индивид трудно се променя, опитай се да оставяш мъжа ти да върши някои неща и след това вместо да недоволстваш от свършеното просто го похвали и го мотивирай някак си.
Ако искаш нещо да бъде свършено перфектно си го свърши сама, но после не се оплаквай, че мъжът ти не ти помага достатъчно. Когато той върши нещо се примири, че няма как да стане перфектно по твоя начин и все пак го похвали за усилията.
Ако му споделиш каквото си написала тук съм сигурна, че ще остане озадачен защото той те е оставил да контролираш всичко едва ли не, а ти сега се оплакваш, че той нищо не прави


Не приемай мнението ми като личана атака или нещо подобно. Сигурна съм, че сте добри хора и щом още се обичате значи няма нищо страшно. Отпусни се малко и се опитай да оставяш децата и мъжа ти да се оправят сами и да не им висиш на главата постоянно. Намери начин да ги мотивираш защото според мен вече са свикнали, че ти си там и ще се справиш с всичко.
Успех!