Ужасът на младите лекари

не говоря само за София, но е факт, че добрата медицина се концентрира във все по-малко градове. но.... един добър специалист даже има много повече шансове за финансов просперитет в провинцията, защото няма конкуренция там.
ЖДК, да си чувала, например, за братя д-р Бойчеви от Тутракан? При тях ходят пациенти от цяла Североизточна България, глей ти колко интересно.... в Тутракан!

а митовете за двете специалности с 800-те лева заплата просто не ги вярвам. може, ако не са практикуващи лекари, а преподаватели някъде. и то едва ли в МУ-София...

но е много важно и онова, което спомена Рокси - за условията на практикуване.

Все още съм в средата на бъдещите лекари. Студентка съм по медицина.
За няколко години в университета се запознах с доста колеги. Разговаряме кой какво и къде иска да специализира. Личната ми статистика сочи, че на около 10 човека, двама до 4-ма нямат против да останат в България. Мотивите са различни - не им се занимава с език, не искат да живеят в друга държава и подобни, а малцина казват, че искат да помагат тук.

Аз не мога да реша, но имам още време. От една страна бих заминала, защото мизерните заплати и условия в държавните болници, са под всякаква критика. Не искам да съм учила 6 години постоянно, с тежки сесии, за да се подиграват с труда ми. Не избирам лесното в никакъв случай. Дори като за начало бих пробвала да остана в България. Често казано не бих работила за 500лв, със стара техника и грубо отношение на висшестоящите лица.

Другото, което смятам, че е проблем, е как точно да създам семейство и да имам дете. В момента родителите ме издържат, докато се дипломирам, ще направя 25г., нямам стаж за майчинство, а и доколкото знам, ако не си държавна поръчка специализант - стаж не тече. Е, много хубаво... Ако специализирам 5 години (зачисля от първата), вече съм на 30. Поработя 2 години за стаж - 32, евентуално не забременея веднага - 33. И това е най-идеалния и безпроблемен вариант. Приятелят ми е доста по-голям от мен, той ще бъде 45 годишен. Докато в Германия осигуряват дом, работа и за половинката, детска градина за детето, в България те карат да избираш - ще ставаш ли лекар или искаш семейство.

Не мога да разбера смешна ли ти се струва темата или просто наистина не виждаш по-далеч от Тутракан. В случая. Дано да е първото, второто ама много лошо ще говори. Някак имах друго виждане за теб, Джам.  
Защо даваш примери с клиника за АРТ мога лесно да си обясня. Също така много лесно мога да си обясня защо не вярваш, че специалисти в български болници са зле заплатени. Не водим разговор САМО за андролози тук, говорим и за гастроентерелози и за уролози и други лози.
Просто ти желая от все сърце да не се налага да виждаш това, което аз видях. Видях бедна болница, в която се опитват да спасяват човешки животи. Надявам се да не ти се налага близките ти да ходатайстват за твой близък, за да може да остане още ден извън болнична пътека в болницата. Също и да не ти се налага да се чудиш как да помогнеш на санитарката, която се опитва в двора на болницата да поправи падналото колело на леглото на баща ти, за да го закара на диализа. Калпазани, не щат да работят, мами...та им.
Ма верно сит на гладен не вярва ...

кажи ми кой бг лекар е останал само на болничната работа? аз написах по-горе кой.

недейте с тия сиромахмилски разкази за бедните болници, моля ви се. бедните болници ги закриват, защото не се управляват добре или няма потребност от тях. медицината отдавна е бизнес. цялата медицина - не само АРТ. заплатите отдавна не ги дава държавата, стига смешен плач за заплатите на лекарите. който е кадърен, изкарва много пари. който е умен, знае колко време трябва да страда финансово, докато се изучи и стигне до големите пари. и си е преценил как ще си планира бъдещето, щото е нелепо госпожата от по-предния постинг да се оплаква, че не можела да има деца, понеже учела медицина.

не виждам какво не ти хареса примера с Тутракан. първо ме обвини, че не виждам по-далеч от София. сега и Тутракан не е достатъчно далеч. докъде искаш да погледна по-конкретно?

братя Бойчеви от Тутракан отскоро правят АРТ съвместно с друга клиника, щото са предприемчиви, развиват се. а иначе основно се занимават с акушерство и оперативна гинекология, при тях ходят да се оперират жени и от Варна даже. има защо! ето ти пример как който е кадърен, успява и се развива добре независимо дали е в провинцията или в София.

Добрите варианти са два:
Току що завършилият млад доктор изведнъж получава "просветление" и се сдобива с екстрасензорни способности да лекува всякакви заболявания, карми и какво ли не.  Започва смело да се явява по разни каналчета и канали, пуска платени статийки в разни вестничета, че общува с извънземни или че му е е отворило третото око, говори разни общи приказки и добре известни неща, които обаче зомбират една определена прослойка от населението, отваря кабинет и започва практиката.   
Вторият вариант обаче е за предпочитане.  Не се занимава повече тук със специализации (извън Европа не важат), а заминава в чужбина и на място взима отново приравнителни изпити и специализира, след което почва работа и се радва на добри доходи и уважително отношение.  Както писах някъде по-горе, от всичките ми приятели и познати, заминали в различни краища на света, само един не успя да се реализира като лекар поради съпътстващи сериозни причини от семеен характер.  Човек трябва да действа смело - особено ако е млад и иска да се развива!

напълно ли си сигурна в тая информация?

Писах ти още в първият пост од теб. Погледни до Видин, до Шумен, Добрич. Виж всяка една онкоклиника. Виж в диализните центрове, погледни в урологиите.
Нямам намерение да се надвиквам идиотски с теб или който и да е друг. Твоят пост показва само, че човек може да види до там, докъдето му стига опита.
Пожелавам ти опита с клиниките да ти остане толкова много ограничен. Вярвай ми, много ти е ограничен.

предполагам под "чужбина" имаш предвид извън Европа? а там важи ли ти дипломата от тук?

апропо, аз имам позната германка-студентка по медицина, която дойде да кара стаж в България, защото в Германия било по-трудно да си намериш...

Не важи.  Точно затова писах, че трябва да се вземат приравнителни изпити.  Зависи какво е решил да практикува лекарят. В Австралия например работата на джипито е с доста по-голям диапазон от тази на българските джипита. Но също така и заплатата им. 

Условията на труд са много важни раазбира се, това е свързано с всичко останало.
Системата на здравеопазване не може да бъде бедна.
Всяко нещо, което е мизерно и неотговарящо на епохата демотивира.
Ти не можеш да практикуваш медицина в условия на The Knick. От друга страна има неща които не подлежат на условия - дисциплина и йерархия, отношение, възпитание това са неща, които не се влияят от заплата.
Ужасни неща се случват по болниците и те не са резултат от ниското заплащане, а от тези фактори за които Пролет говори.
Например лятото майка ми беше в болница, освен купищата хлебарки които падаха от стените, едни изродки санитарки и сестри, които изпитват сякаш удоволствие, че пациента не е  в състояние да си отвори например храната, обърнати гърбове, крясъци като на добитък, скотщина пълна.
Е това не е въпрос на пари- това е въпрос на управление - в друго отделение ситуацията е съвсем друга.
Уважение, добър тон, мизерно, но чисто и тн.
Аз така или иначе не съм убедена, че без увеличени изисквания някаква качествена промяна ще настъпи само защото заплатата се качва примерно четири пъти.

наистина ти благодаря за това пожелание, надявам се за напред да е така, а също и при теб!  

 за съжаление, досега не е било така. и в онкологии съм попадала, и в хирургии много, и в други болници доста. да не си развяваме фамилните анамнези, но съм сърбала доста медицинско-лекарски попари и още по-доста пари съм плащала на лекари. виждала съм и толкова обръгнали и оядени създания, които дори и пари не искаха вече да вземат, за да си свършат медицинските обязаности. затова ги приказвам тия неща...

ок, за да не претендирам за всезнайство, нека го кажем така - в София и в големите градове на страната, беден и гладен лекар няма (изкл. студенти и специализанти). в другите градове може да е шарено положението.

напълно подкрепям това мнение.

и с едно допълнение - в The Knick имаше изряден ред, дисциплина, чистота и отношение към пациента и работата. така че не е удачен пример

Аз не знам това с признаването на дипломите откъде дойде.
И не съм сигурна какво младите хора в България си представят под "признати са ни дипломите".
В Италия например, за да практикуваш, като биолог трябва да си в т.нар албо (регистър), и ако искаш да си в него си полагаш държавните изпити, а дипломата ти предварително е разкостена на изпити, години и признаване ( за сега завършилите не съм сигурна) моята диплома е от 99та, много е възможно да не се признае магистратурата, а само бакалавърската степен и тн. Тоест, няма автоматично признаване на дипломи - намирай работа, работи. Можеш всъщност, в частна сфера. Там където има държавни места ( те повечето са такива) да си в регистъра е абсолютно задължително условие, за да се явиш на конкурс.
А това, че някой кани семейства, намира работа на съпрузи, квартира, детска градина и тн.. и тн. за мен граничи с абсурда, но в Германия може да е различно.

Не е невъзможно по принцип, но със сигурност не е масово, и засяга както и в други области сигурно 1% от хората. Така че няма никакъв смисъл да го бистрим.

Съни, не го мисли толкова, или поне не го вменявай на медицината. Аз съм в съвсем различна област и наблюдавайки хората около себе си мога да ти кажа, че положението с възрастта е сходно, както и отсъствието в качеството на родител на пълен работен ден. И не само около мен, и не само в моята сфера. В богатата Европа 33 е една съвсем нормална възраст за първо дете, тези решения не се определят от биологията, особено за тези с поканите за работа и осигурената квартира.

Точно тук в бгмама някаква тъпанарка се изказа, че палиативните грижи не били част от медицината, въпреки че понятието е точно "палиативна медицина".  
Най-ужасно е, когато човек е МНОГО зле, лекарите да кажат "гледайте си го вкъщи", все едно близките са завършили медицина/карали курсове, та да имат представа, какво точно да правят (за да има минимум полза, а да се намират на работа).