За и против тръгването на училище от 6 години

Ако става дума за моето дете, не, не бих го записала по-рано.
Няма да му избяга училището.

забрфавих да кажа , че самата аз тръгнах на 7 и 9 месеца точно защото съм родена накрая на декември , и майка е решила да ме прати със следващия набор . Ами всеки си репава , аз проблеми нямах само децата един път изказаха яе съм останала в някой клас , това на шега де аз бях зубърка , обясних им но беяе малко гадно .

Виждам, че повечето майчета са "За" обучението от 6 години, вярно, че всичко е строго индивидуално. Аз ще кажа за своето дете - започна на 7 и половина и по никакъв начин не съжалявам, а даже бих казала, че изпитваше леки затруднения в 1 и 2 клас. Не знаеше да чете, не знаеше всички букви, можеше да събира до 10 - такъв беше стартът в 1 клас (умишлено не съм я карала - да научава нещо предварително). В 4 клас, вече беше ученичката с най-добър успех, участваше в олимпиади и се справяше сама, доста добре. В 5 клас, аз забравих, че имам ученичка - много рядко се допитваше за нещо, което не разбира. Сега, още 2 години по-късно, разбирам, че съм направила правилен избор, но изцяло съобразявайки се със способностите на моето дете. А защо бях категорична, че тя ще е от 7 годишните.... Защото аз започнах на 6 и 1 месец, при това идваща от друга държава и почти неразбираща български. И какво от това, че завърших средно не навършила 17... Само, аз си знам какво ми е коствало да бъда отлична ученичка, само защото така трябваше (под натиск на родители). Решението остава изцяло ваше, но първо се съобразете с индивидуалността на детето, вие го познавате най-добре

Всеки съди по себе си, детето си, братовчеда, съседчето, на колежката сина й.
За моето дете щеше да е чиста загуба на време да бъде към днешна дата в някоя подготвителна група. Даже понякога забравям кой набор е.

Според мен, ако детето се справя наравно с останалите, няма нужда да се губи една година. Както и няма нужда да се бърза, ако има някакви съмнения.

Аз тръгнах на училище на 7 години заради здравословен проблем - налагаха се операции на краката ми и бях в гипс - нямаше как да ходя на училище. Докато бях в гипс, поради липса на други развлечения, се научих да чета, да смятам, даже и стихове бях прописала . После в първи клас ми беше скучно, но въпреки това не съжалявам, че така се стекоха нещата при мен. Реално съм била готова за училище на 6 години, но нямах физическата възможност, въпреки това не мисля, че нещо съм изгубила. Пак завърших университет на 22 години и пак имах 3 години опит, и то сериозен, на 25 (без да броя разните стажове, които съм карала по време на университета)

Да споделя, че в университета заедно с мен учеха 2 сестри - едната на 17, другата на 15 (малката беше на 19 като завърши университет). Бяха наполовина чужденки, тръгнали заедно на училище, карали до някой клас в България, после в чужбина се оказало, че нивото им е за 2 класа по-нагоре и ей ти абитуриентки и студентки на 17 и 15 години. И двете бяха отличнички в университета.

Лично аз не бих пуснала сина си на 6 години (роден е май месец), причината за това е, че не вярвам, че ще е готов тогава - сега е на 4 и половина и му е много трудно да се концентрира и да учи нещо и не мисля, че на 6 ще е готов. Може и да греша, но предпочитам да не рискувам. Съпругът ми не е на същото мнение, той самият е тръгнал на 6 години и 3 месеца, бил е първенец на класа, после беше и първенец на випуска от университета. Аз обаче не виждам моето дете да се развива по-бързо от другите, върви си наравно с тях, заради което няма основания да го записвам в предучилищна една година по-рано.

Та общо взето примери всякакви, кое е правилно знае най-добре родителят, ако се абстрахира от някакви болни амбиции и ако може да погледне обективно на възможностите на детето си.

Тръгнала съм на 6. Като знания превъзхождах останалите, но като физическо и психическо развитие - не; това стана съвършено очевидно в 4-5 клас, в началото на пубертета, когато от 20 подбрани деца в класа, предимно стартирали на 6, станахме 36, като добавката беше от изоставащи в учението, но физиологично развити дангалаци, по-големи от мен с 12-18 месеца.

Дъщеря ми тръгна на 6 г. 11 месеца (родена е в края на годината), след като беше посещавала 1 г. предучилищна в училище. За нищо на света не бих я дала по-рано.

Ох, много се чудех преди време и аз за това. И двете ми деца са родени в началото на годината и тръгнаха на училище на по 7 год и 7-8 месеца. За сина ми не съм го мислила, но за дъщеря ми, която още в детската градина можеше да чете и пише много мислих, но в крайна сметка я пуснах на 7. От една страна в началните часове и беше скучно, особено 1 клас, до 2-3 клас тя просто скучаеше, защото знаеше и беше доста напред в някои неща. Но като се замисля след това в 5-6 кл. им става доста по-трудно и по-малко дете по-трудно би се справяло, колкото и да е било напред в началото. Вярно, ще завършат почти на 20 год. в 12 клас, но  но наистина като отидат в училище някак си безгрижното им  детство свършва. Вече си имат доста задължения и са натоварени, друго е. Затова никак не съжалявам, че съм ги записала от 7 год. Въпреки, че и аз съм била от 6 годишна на училище, но сега е друго и мисля, че на 7 си е точно.

Именно. И това е двойно така при момчетата. Не защото били по-бавно развиващи се умствено, а защото при момчетата интегрирането в колектива става и с физически качества- кой как рита топка, кой колко бързо тича, кой колко е висок, кой може да поступа останалите даже. И едно момченце с година по-малко е обречено да е ниско в йерархията, което може да му се отрази после на целия живот. Докато при момичетата това не е изразено толкова подчертано.

И това не е така. Няма правило. Има индивидуални характеристики.
Моят "6- годишен" винаги е бил най- високият в класа си, с участия редовни винаги в спортни прояви. Ако бе изостанал с "набора си" /една доста изкуствена бариера/, би изглеждал като повтарача на класа. Без друго и в момента сред съучениците си прилича на младият им учител.
..............................
Лично аз не бих се допитала за подобно решение до непознати хора във форум. Т.к. вярно решение ей- така, по принцип, не съществува. Съществуват единствено лични субективни мнения на хора, които изхождат от личния си житейски опит и личните си реализирани избори.
Бих огледала първо своите личните познати, бих се консултирала с учители, които познават детето и бих се доверила основно на личната ни домашна преценка.

Разбира се, че всеки ще гледа през призмата на собствения опит - няма как да е иначе.
И аз бях най-висока, че се и посбийвах. Но не затова иде реч в поста.
Просто повечето родители не се сещат да мислят повече от 1-2 години напред - или мислейки, са загрижени само за академичните постижения (ако могат да се нарекат с тази дума в началните класове ) А животът в училище далеч не е само това, даже това е най-малко.

Честно казано, в една по-демократична образователна система аз бих приветствала и тръгване на училище на различни възрасти, стига родителите да имаха реална представа от възможностите и нуждите на децата си, а не само амбиции.

Това, с мисленето "1-2 години напред" не го разбирам. Аз не съм гадател. Не мога да предвидя имагинерно бъдеще. От позицията си на наблюдател на дете, което ще прави 16 години и е тръгнало с предходен набор виждам само позитиви за него.
Честно казано точно академичните постижения не са ми бивали най- важни. Просто така се стекоха обстоятелствата около моето дете конкретно. Тръгна си с набора и не издържа с групата, децата масово не говореха. Директорката сама предложи да го избута една група напред и там си попадна на мястото. С групата си изкара, с децата си започна първи клас.
Компанията му извън училище се състои от още по- големи момчета и момичета.
И аз.
Бих предпочела обективни преценки от специалисти, давани въз основа на що- годе ясни критерии в тази връзка.

и аз в групата на 6 годишните първолаци ... още ясно си спомням, колко голямо желание имах за това и как показвах на нашите натъпквайки всички учебници в чантата на брат си, как мога да я нося и не ми тежи ..... родена съм края на януари и тръгнах на 6 и 8м. ... бях най - високата в класа си въпреки това никакви затруднения не съм имала ...
сега за децата - големите ще тръгнат с наборите си - баткото ще навърши 7 първите дни на първи клас, малката кака е края на годината. в групата и в градината е с деца половин до почти цяла година по големи - така е сформирана от родените в началото на годината, а нея я приеха по късно и се падна в тази група .... но никой не ми вярва на какви години е, за сега върви много напред ... ще видим ... единствено най - малката ми е края на май .. много е рано още. ще я видя как върви, но за нея съм склонна да се замисля за ранно пускане ... всеки случай съм на мнение, че детето ще си покаже най - добре!

аз съм от групата на детството: нека се мотаят още година, сега и е паднало. през нея те съзряват повече, отколкото поумняват.
в тази връзка, като принос към темата ти, да вметна едно: ако ще е от 7г., то последната пг в никакъв случай не бих била в училище... отива ми цялата идея за мотане и подмотване и игри и спане.
т.е. съм за от 7 на училище, ако ще е от 6г. в пг в училище - по-добре директно 1ви клас.

И аз не бих заложила на ПГ в училище. Бих си изкарала ДГ.
Само че "мотането" и "детството" не ми се връзва нито с градината, нито с училището в І клас. Защото няма такъв еквивалент.
И двете ми деца, и аз, самата, сме почитатели на училището, което си е половин ден, без натискане по креватите за задължителен обеден сън и с половин ден свободен /ако не са го изяли целия нечии амбиции с нескончаеми уроци/.

Децата ми са с година и един месец разлика. Дъщеря ми тръгна на седем и половина, синът - на шест и половина. Бяха в един клас. Синът ми нямаше проблеми с овладяването на материала. Моето мнение е, че всичко е строго индивидуално. Вярно, те бяха в първи клас отдавна, вече завършиха и университета, но са много важни интересите и способностите на детето. Така се стекоха обстоятелствата, че те не ходиха в предучилищна, даже и на детска градина не ходеха последната година преди училището поради смяна на местожителството и липса на места в кварталната градина.  Изпратих сина ми на шест в училище защото на пет години вече знаеше таблицата за умножение, без някой да го е карал. Просто питаше и се интересуваше. В първи клас решаваше задачи с корен квадратен и аз бях решила, че при това положение спирам развитието му. Впоследствие завърши математическа гимназия и на приемния изпит по математика в университета беше девети по резултат. Не мисля, че с нещо му е навредило тръгването в първи клас на шест, даже спечели една година. Макар че той е споделял, че понякога му е било трудно, но то е по-скоро заради характера според мен, той е малко дръпнат и особен, за разлика от сестра си, която е много общителна. Иначе двамата постигаха близки резултати, даже той много по-бързо от сестра си подготвяше уроци и домашни. Ако детето овладява материала без проблеми, по-добре е според мен да тръгне от шест години. Че то с тоя излишен 12-ти клас завършват на 20. Ама това вече е друга тема.