Готова ли съм за второ дете?!

В частта, извън паник атаките, не мога да съм много полезна - понеже аз съвсем наскоро се почувствах готова за първо дете, какво остава за второ.
Паник атаките не са фактор, който да те спре от бременност и майчинство. И най-големият довод за това е, че веднъж появили се - и в по-голямата част от живота ще продължават да се появяват. Приемаш това като твое състояние и се опитваш да живееш с него, да се справяш с него, да не ти пука от него - и не му даваш властта да определя ежедневието ти, живота ти, приоритетите ти, плановете ти. Не храни тази гадина.
По време на бременността - ако положението стане по-сериозно - опитай психотерапия, прави самостоятелни техники за справяне с атаките и общата тревожност. В краен случай, има и антидепресанти, които се изписват при бременност без голям риск.
Паническото разстройство е толкова шантаво, не можеш да разчиташ на логика при него. Може пък въобще да не те навести по време на бременността - тогава други хормони играят роля и като нищо може да забравиш за него. Статистически хората с паник атаки имат много повече такива в уж спокойните си и рутинни периоди. Все пак тогава мозъчето не е ангажирано с нещо важно и смислено, и дава голяяямо поле за изява и развитие на панически чудовищенца, които да си играят.
А бременността не е никак рутинно преживяване. Ще си ангажирана с много мисли, очаквания и емоции, които могат да притъпят онези мишоци.
Позволи си да живееш по своите правила и желания, дай шанс на съпруга си да е щастлив татко, а детенцето ти да си има братче или сестричка. Ама ха! Едните паник атаки ли ще те спрат да си донесеш хармония и удовлетворение в семейството? Другият път като получиш паник атака, седни на дивана, изпъни си краката, затвори си очите и й се наслади. Усети я, приеми я, осъзнай я, изживей я в цялата палитра на задушаване, сърцебиене, виене на свят, треперене или каквото се появява там при теб. Знаеш, че нищо няма да ти стане, нали? Колко такива си преживяла и все още пишеш във форума 
Давай смело! Можеш!
Поздрави! И чакам тема скоро в бременния подфорум 

Никой не може да ти каже дали си готова за каквото и да било, освен ти самата 
Помисли преди всичко дали искаш дете от конкретния човек, а за паник атаките се консултирай с лекар. Възможно ли е бременността и хормоните да ги засилят?
 

Eдин път през живота си получих паник-атака, и то когато бях бременна. Бях убедена, че умирам.

Пият ли се лекарства за това състояние? Ако да, ще трябва ли да бъдат спрени през бременността?

Когато решиш да имаш второ дете, веднага ще го разбереш. Тогава няма да те интересува нито квартирния въпрос, нито финансовия и т.н. Щом имаш някакви свои задръжки, които са си съвсем нормални, значи нещо вътрешно те спира. Хората, които решават да имат деца планирано (не по погрешка) обикновено знаят, че ще могат да се справят или поне се надяват. Ако нещо те спира, значи в момента не искаш. Не е до възраст, а до желание. И най-добре не отстъпвай пред никакви изнудвания, а пък детски въпроси за братчета и  сестричета пропускай покрай ушите. Децата са отговорност на възрастните, а не на братята и  сестрите.

desinkata_85 благодаря ти за изчерпателният отговор.Имах нужда да чуя нещо подобно.Четох го няколко пъти и всеки път откривам нещо което ме стимулира,....уникална си момиче БЛАГОДАРЯ

Радвам се, ако съм била полезна с нещо! 

Очевидно искаш, тъй че - раждай.

Не бе, сериозно, как очакваш някой да ти каже какво да правиш по такъв сериозен за теб въпрос, ами сама прецени, не си малка. На 30 си.