С какво ви дразнят свекървите- 53

  • 39 265
  • 752
# 30
Ами не хуквахме да се разделяме при най-малкото счепкване. Има къща-има и дим. Посърдим се , пък ни мине. Сега някак си по-лековато се гледа на раздялата.

Това не е задължително лошо. Свидетел съм на бракове - на роднини на мъжа ми, на мои роднини, които отдавна е трябвало да бъдат прекратени. Не говоря за физическо насилие, нито за изневери (доколкото знам). Говоря за продължително недостатъчно добро отношение.
Виж целия пост
# 31
Ама много яки картинки избирате за всяка следваща тема. Съжалявам за спама.
Виж целия пост
# 32
150115,
и аз като се скарам с мъжа ми, ми се плаче понякога, но това какво общо има с роднините ти, които живеят в друг град? Обади им се по телефона и се оплачи да ти мине. Родителите ми живеят в същия град, но никога не съм имала желание да се върна при тях или да им плача на рамото. Или кавгите ви  са свързани с неговите родители? Ако ти е криво, че си по цял ден с детето и сама, сега вече като стане на 1 г. опитай да намериш детска ясла и тръгни на работа. Веднага ще се разведриш. Но всъщност тук не можем особено да ти помогнем, ако не дадеш някакъв конкретен пример, иначе "караме се с мъжа ми, плаче ми се, свекърите не ме харесват" са много общи понятия. 90 % от жените тук не се разбират с роднините на мъжа си и не общуват с тях, но освен дружно да повъздишаме над съдбата ти със съчувствие, конкретен съвет без ситуация не можем да дадем. Да добре е, че живеете отделно, сега седнете с мъжа ти и се разберете, това е най-важното.
Виж целия пост
# 33
И аз да се отчета в темата... чак в 53. Кога мога да изчета всичко - кога не.
150115 хич недей да изпадаш в такива състояние. Вие сте отделно семейство, ти си дала живот на едно дете, което ще те обича безкрайно. Мъжът ти е твоя опора - в добро,в лошо, по всяко време. Свекър и свекърва си изолирала, така че  Hug отпусни се и се наслаждавайте на живота  Peace  /празници идват  Laughing /
Понеже съм коледно настроена няма какво лошо да казвам тези дни, а даже не си и мисля.
Виж целия пост
# 34
Ами не хуквахме да се разделяме при най-малкото счепкване. Има къща-има и дим. Посърдим се , пък ни мине. Сега някак си по-лековато се гледа на раздялата.

Развода тогава беше в супер краен случай-побоища,пиянски истории....и изневери, разбира се.Но самия начин на живот поощряваше запазване на семейството.Като цяло всеки си натискаше парцалите ....да си разведен не беше никак престижно. Имаше си спомням и т.н.другарски съд по кварталите.Случаите(дали всички или част) минаваха през този съд,който беше съставен от уважавани хора в квартала,които разговаряха със страните и им помагаха да си решат проблемите,като се опитваха и да ги сдобрят....И вече ако и това не помогнеше,ако нещата са дълбоки и непреодолими, делата отиваха в градския съд за развод.
Виж целия пост
# 35
През онези години нямаше проблем жената да си изгледа децата, след като се разведе.
Имаше осигурена работа, издръжка, жилището задължително се даваше на нея, а образование, спорт и здравеопазване бяха безплатни.
Така че, търпение имаше заради децата и отговорността, която си поел.
Вероятно си права, за където си живяла. Нямам идея къде е това.
Но не се опитвай да го обясниш на мои роднини, подложени на системен тормоз (кои психически, кои физически), които или не успяха да се измъкнат от така важното семейство, или успяха с плащането на много скъпа цена. Защото е страхотно да получии родителските права, но семейното жилище да бъде дадено на мъжа. Или молбата ти за развод да изчезне. Или да ти се обясни че хубаво, мъжа ти си е обрал крушите още преди детето даже да се роди, и периодично минава само да те изтормози до психоза, но не може така, трябва да изгладите отношенията, поне заради детето. И други подобни издевателства. Включително, и любимата ми сцена с някакви непознати как идват вкъщи и обясняват какъв срам навличаш на семейството, що за живот ще дадеш на децата, и как неможе така да вредиш на кариерата на мъжа си само щото не ти изнася нещо си (защото да, личният ти живот влияеше на професионалния) ooooh!
Виж целия пост
# 36
Вероятно си права, за където си живяла. Нямам идея къде е това.
Но не се опитвай да го обясниш на мои роднини, подложени на системен тормоз (кои психически, кои физически), които или не успяха да се измъкнат от така важното семейство, или успяха с плащането на много скъпа цена. Защото е страхотно да получии родителските права, но семейното жилище да бъде дадено на мъжа. Или молбата ти за развод да изчезне. Или да ти се обясни че хубаво, мъжа ти си е обрал крушите още преди детето даже да се роди, и периодично минава само да те изтормози до психоза, но не може така, трябва да изгладите отношенията, поне заради детето. И други подобни издевателства. Включително, и любимата ми сцена с някакви непознати как идват вкъщи и обясняват какъв срам навличаш на семейството, що за живот ще дадеш на децата, и как неможе така да вредиш на кариерата на мъжа си само щото не ти изнася нещо си (защото да, личният ти живот влияеше на професионалния) ooooh!
За София говоря, но пък свекърва ми беше от малко градче, на всичкото отгоре, свекърът беше някакъв в партийната йерархия там, но тя като е решила, нищо не я е спряло.
Разбира се, че винаги ще има някой отстрани, който да натиска да не се разведеш, но ако си решил, ще го направиш.
Що се отнася до семейното жилище- навсякъде закона толерираше жената, защото при нея оставаха децата.
Чак сега, наскоро четох, че мъже са почнали да искат и да печелят делата за присъждане на децата.
Виж целия пост
# 37
Имам братовчед, разведен по Тошово време и с присъдени родителски права още тогава.
Мъжете изобщо не се борят за родителски права от скоро
Виж целия пост
# 38
Странно е, защото и аз пиша за Сф и малък близък град, но да повторя - от моята камбанария така изглеждаха нещата. Радвам се за свекърва ти иначе.
Виж целия пост
# 39
И за да се върнем в темата - на моя приятелка С я пита (отново) кога ще правят деца. За справка, не приятелката ми се дърпа, а сина на С. И това е ясно на всички. Но странно защо неговата рода продължава да трие сол на приятелката ми, той е недосегаем явно. Понякога ми е смешно, понякога обаче яд ме хваща Confused
Виж целия пост
# 40
Ами не хуквахме да се разделяме при най-малкото счепкване. Има къща-има и дим. Посърдим се , пък ни мине. Сега някак си по-лековато се гледа на раздялата.

Развода тогава беше в супер краен случай-побоища,пиянски истории....и изневери, разбира се.Но самия начин на живот поощряваше запазване на семейството.Като цяло всеки си натискаше парцалите ....да си разведен не беше никак престижно. Имаше си спомням и т.н.другарски съд по кварталите.Случаите(дали всички или част) минаваха през този съд,който беше съставен от уважавани хора в квартала,които разговаряха със страните и им помагаха да си решат проблемите,като се опитваха и да ги сдобрят....И вече ако и това не помогнеше,ако нещата са дълбоки и непреодолими, делата отиваха в градския съд за развод.

Разводът бил краен случай. Не съвсем.
Прегледах статистическите данни 1960-2014 г. (това са си 55 години) за 2 индикатора.
%0 Бракоразводност (бр. разводи на 1000 души) сега е 1,5 промила и е на нивото от 70-те,  80- те и края на 90-те години. По-нисък е бил през 60-те и началото на 90-те, а най-висок в периода 2004-2008 г. (около 2).
В този смисъл сега разводите като бройка даже са по-малко, защото и населението намалява. А като % си е същият като по "бай Тошовото време" 
Mr. Green

брой  разводи на 100 брака Тук вече има увеличение.
60-те - около 13%
70-те - плавен ръст от 13% до 19%;
80-те и до 1994 г.- задържат се на 19-21%;
След 1995 - дръпва рязко нагоре и в някои години стига до 55%
последните 3-4 години леко падат на 44-49%

Но нали се сещате, че напоследък браковете намаляват и тази статистика не обхваща безбрачните двойки, т.е. става все по-невярна.

За другарския съд
- не, благодаря. Само клюкарите да имат повече теми за разговор.
Виж целия пост
# 41
И за да се върнем в темата - на моя приятелка С я пита (отново) кога ще правят деца. За справка, не приятелката ми се дърпа, а сина на С. И това е ясно на всички. Но странно защо неговата рода продължава да трие сол на приятелката ми, той е недосегаем явно. Понякога ми е смешно, понякога обаче яд ме хваща Confused
Приятелката ти да казва на свекърва си всеки път: Питай сина си! Той не иска. ИЛи: Аз много се старая, ама Х все е на работа, все го карате да копа лозето и то време не остава.  Mr. Green Честно, ако мъжа и не се застъпи за нея пред свекървата - кауза пердута.
Виж целия пост
# 42
Аз не мога да разбера как може от системни скандали до чупене на ребра /за съжаление реални семейни случаи от моето семейство/ човек да седи и да трае с надежда, че той ще се промени пък и какъв срам ще бъде бран пред хората ако се окаже, че семейството не е перфектно. Лошото е, че и майка ми и свекърва ми са на същия принцип, а това са жени под 48 години.
Да сме по темата, ето горното ме дразни.
Виж целия пост
# 43
Но нали се сещате, че напоследък браковете намаляват и тази статистика не обхваща безбрачните двойки, т.е. става все по-невярна.
    Ако към статистиката с разводите през последните десет години прибавиш и статистиката на делата за упражняване на родителски права, може да получиш малко по- реалистична картина на разделените родители. Няма статистика на разделилите се двойки без деца, дори да са живели повече от десет години като семейство. Отделно, голям процент небрачни двойки уреждат всичко доброволно и не стигат до съд.  
      Заяц, дългогодишното подлагане на насилие изкривява много жертвата. Стоенето при насилника не се дължи само на остарели разбирания.
Виж целия пост
# 44
... прибавиш и статистиката на делата за упражняване на родителски права,
Съжалявам, не я намирам в евростат (в момента даже сайтът им е забил, та свалям от сродни сайтове). Peace
Мдам, явно броят на (формалните) свекърви намалява, значи ще има и по-малко фомрални дразнители.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия